О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ІІ - 2358 21.11.2016
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и първи ноември две
хиляди и шестнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1728 по описа за 2016 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С.В.В., ЕГН **********, подадена чрез назначения му от
съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Г.Н., против решение № 55/09.08.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 367/2015 г. по описа на РС-Царево. С последното районният
съд е прекратил производството по гр.д.№ 367/2015 г. по описа на ЦРС в частта
по отношение на искането за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 53, том ІV, дело № 1108/1991 г. на нотариус при БРС, както и е приел за
установено по отношение на ответниците Н.С.Е., Ю.Д.Е. и С.В.В., че ищците И.М.Н. и Б.И.П. са собственици на
дворно място, съставляващо парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец,
общ.Царево, с площ от 1025 кв.м., при граници: от изток – парцел ІІ-86,87, от
запад – улица, от север – улица, от юг – край на регулация, който недвижим имот
съгласно схема № 43449/31.10.2012 г., издадена от СГКК-гр.Бургас представлява
поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217 по КККР, с адрес на поземления
имот – с.Синеморец, п.к.8279, ул.“Дъбрава“, с начин на трайно ползване – за
друг обществен обект, комплекс, съсъ съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори 66528.501.519, 66528.501.225, 66528.501.505, както и ответниците
са осъдени да заплатят на ищците сумата от 3155 лв. за направените по делото
съдебни разноски.
Първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която е уважен установителния иск за собственост
по чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение в обжалваната му част, като счита същото за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и
на материалния закон. Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, че в
полза на ответниците не е изтекъл давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС, понеже
имотът не бил в тяхно владение. В тази връзка се твърди, че владението върху
имота никога не е преминавало в ръцете на друг освен на праводателите на
ответниците Недялко Е. и С.В. и на самите тях. Според жалбоподателя, дори и да
се приеме, че наследодателят на продавачите на ответниците не е могъл да
придобие по давност и да стане собственик на процесния имот, то тогава Е. и В.
са станали собственци по силата на кратката давност като добросъвестни
владелци, тъй като същите са придобили имота с договор за продажба, обективиран
в нотариален
акт № 53, том ІV, дело № 1108/1991 г., без да са знаели, че праводателят им не
е бил собственик, като законовата презумпция по чл.70, ал.3 ЗС не е успешно
оборена от ищците по делото. Според въззивника, районният съд е нарушил и
съдопроизводствените правила, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.12 ГПК да прецени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. В тази
връзка, след самостоятелен анализ на доказателствата се посочва, че от
показанията на ищцовите свидетели не става ясно как ищците са осъществявали
фактическата власт върху имота и че владението им е било несмущавано, тъй като
показанията са противоречиви, а по отношение на имота са водени искови
производства в различни периоди от време, което води до необоснованост на
съдебния акт. Според въззивника обжалваното решение е необосновано и поради
това, че не почива на събрания доказателствен материал и изводът на съда, че
към 1997 г. процесният имот не е бил общинска собственост, както и извода, че
ищците са доказали собствеността си по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, които са в противоречие с установените от експертните
заключения обстоятелства. За имота липсва проведена отчуждителна процедура,
която да е приключила със заплащане от страна на държавата на отнетите
квадратни метри, каквито са изискванията на чл.114 ЗТСУ (отм.), което е условие
за завземане на придадените части от имота и следователно владението върху тях
никога не е преминавало в ръцете на други лица освен на праводателите на
ответниците. По горните съображения, моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за собственост като
неоснователен и недоказан. Не се правят доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника С.В.В. на 18.08.2016 г. чрез особения му представител адв.Г.Н., като
въззивната жалба е подадена на 01.08.2016 г. С оглед на това, съдът намира
въззивната жалба за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци И.М.Н.
и Б.И.П., подаден чрез пълномощника им адв.Е.М., в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорват
се изложените в жалбата аргументи като изцяло неотносими към мотивите на
първоинстанционното решение и към фактическия състав на придобивната давност. Посочва
се, че районният съд е обсъдил действието на одобрената съдебна спогодба по
гр.д.№ 101/1990 г. и е установил, че същата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже в нея не са участвали
действителните собственици на имота, като този извод на съда бил основан на формираната
сила на присъдено нещо по гр.д.№ 1713/1995 г. на БРС, по което са отречени
правата на преките праводатели на ответниците – участници в делбата Злата
Недялкова и Зоя Георгиева. Оспорват се възраженията в жалбата, че съдът не е
изяснил неясноти в показанията на ищцовите свидетели, като въззиваемите посочват, че
такива неясноти не са налице и въззивникът прави произволна интерпретация на
показанията, придавайки им смисъл, какъвто те нямат. Оспорват се и твърденията
в жалбата, че към 1997 г. имотът не е бил държавен, като в тази връзка се посочва,
че по делото не са събрани доказателства за проведена отчуждителна процедура на
имота в полза на Община Царево, нито същият да й е отстъпен по някакъв начин от
Държавата, което всъщност е безспорно между страните. В тази връзка се прави
анализ на уредбата по чл.110, ал.1 ЗТСУ (отм.) се счита, че „завземане“ по
смисъла на закона е възможно като фактическо действие независимо от това дали е
уредено обезщетяването на собственика, от чийто имот са отнети придаваемите
части. Отделно се твърди, че дори и да е възникнало в полза на Злата Недялкова
и Зоя Георгиева право на обезщетение, то същото е било погасено по давност към
момента на влизане в сила на решението по гр.д.№ 1713/1995 г. на БРС, а
погасеното вземане е приравнено по правните си последици на платеното, поради
което са изпълнени условията на чл.114 ЗТСУ (отм.). Не на последно място се
посочва, че владението на въззиваемите-ищци не е смущавано от водените искови
производства, тъй като единственото такова е това по цитираното гр.д.№
1713/1995 г. на БРС, завършило в тяхна полза. По тези съображения, въззиваемите
молят съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да
потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1728/2016
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника С.В.В. и постъпилия писмен
отговор от въззиваемите-ищци И.М.Н. и Б.И.П..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.