Решение по дело №3610/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2853
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Ралица Каменова Райкова
Дело: 20193110103610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 26.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3610 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от С.М.К. срещу „Е.П.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1492,70 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № */06.02.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот. Служители на „* съставили констативен протокол, въз основа на който начислили процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Твърди се, че ищецът не е ползвал енергията, която му е начислена. Оспорват се начинът и методиката, по които е начислена сумата. Електромерът е собственост на преносното предприятие, поради което последното следва да носи отговорност за изправността на измервателните уреди. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума. Твърди се, че средството за търговско измерване, респективно неговата схема на свързване, не е манипулирана от ищеца, нито е потребена ел. енергията, начислена за периода 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г., на обща стойност 1492,70 лв. Твърди се, че потребителят не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия, както и се твърди, че не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол. Твърди се, че свидетелят, подписал се в протокола от проверката, съставен от служителите на „*, не е присъствал на самата проверка, а само формално е разписал изготвения документ. Твърди, че електромерът се намира на границата на имота, като всяко трето лице има свободен достъп до него, тъй като няма ограда. Това давало възможност на всеки безпрепятствано да извършва интервенции върху процесния електромер и да му въздейства, без знанието на собственика. Твърди се, че всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно, без присъствие и съгласие на ищеца или на негов представител. Твърди се, че към настоящия момент на ищеца не са представени данни и документи, от които да е видно, от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно измерване на потребяваната ел. енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е формирана претендираната сума. Твърди се, че до СТИ  имат достъп само служители на третото неучастващо по делото дружество „*, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ може да имат само електроразпределителното дружество /арг. чл.25, ал.2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електро-разпределителните мрежи на „*/. Твърди се, че само служителите на ответното дружество или на „* биха могли да установят нередности в работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за отстраняването им без да накърняват правата ми като потребител. Сочи също, че според предоставени данни от ЕРП СТИ е тип „SMART“ с възможност за дистанционен отчет като същия има и възможността да следи постоянно състоянието на СТИ. Въпросното СТИ можело дистанционно да бъде манипулирано от служителите на „*, които единствени разполагали със софтуер, чрез които имат възможност във всеки един момент да заменят показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони, както и да увеличат показанията без тази нерегламентирана намеса да се отрази по някакъв начин в схемата на СТИ, за да може да бъде установена по-късно и по този начин да увеличат колкото пъти поискат сметката на потребителя. Оспорва се начина, методиката и основанието на процесната фактура. Оспорва се съставения констативен протокол от „*, въз основа на който е начислена процесната сума. Поддържа се, че съгласно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. липсва определен ред за извършване на проверките на измервателните средства и към датата на проверката не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на СТИ. Сочи, че съставеният констативен протокол не отговаря на изискванията, изрично посочени в чл. 47 и 48 ПИКЕЕ, поради което е негоден да удостовери фактите, отразени в него. Твърди, че корекцията на сметката е извършена не съгласно ПИКЕЕ, а по силата на Общите условия на „*. Излага, че поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружетсво, в качеството му на негов собственик, поради което недобросъвестното поведение на „*Д не би следвало да води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез извършване на корекции на сметките им, без да е установена точната дата на въздействието върху СТИ. Счита, че чл. 25 ОУДПЕЕМ е неравноправна клауза и като такава е нищожна на основание чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП. Ищецът посочва съдебна практика в подкрепа на изложените аргументи. Поддържа, че ОУ на ДЕЕ на „Е.П.“ АД не са влезли в сила по отношение на потребителя, тъй като решението на КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС, поради което между страните са действащи старите Общи условия на ДПЕЕ на „*, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР. Излага се анализ на законодателната регламентация на процесните правоотношения по повод доставка на електроенергия и процедурата за изчисляване на консумираната ел. енергия. Счита за недопустимо без доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Не се установявали виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектиращи върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества ел. енергия. В този смисъл моли предявеният иск да бъде уважен и да се присъдят сторените от него съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „* е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект находящ се в гр. * с абонатен номер * и клиентски номер *, както и че процесната сума в размер на 1492,70 лв. е начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № */06.02.2019 г.

От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № */15.08.2018 г. се установява, че на посочената дата служители на * са извършили проверка на електромер с фабричен номер *, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за техническо измерване: 15.8.0 – 013100; 15.8.1 – 000861, 15.8.2 – 004277 и 15.8.3 – 007961. Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за проверка в БИМ.

Видно от Протокол № М 5013088 за монтаж/демонтаж на електромер от 09.09.2015 г., демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на потребление на абоната на 09.09.2015 г. с нулеви показатели по нощна и дневна тарифа.

Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № */30.01.2019 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – *. В него е посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № *, придружен с Констативен протокол № */15.08.2018 г., с показания на тарифите: T1 – 000861,1 kWh и T2 004277,9 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 007961,811 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.

Изготвено е Становище за начисление на електрическа енергия от „* от 04.02.2019 г. в размер на общо 7961 kWh  за период от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г., както следва: за периода от 16.08.2017 г. до 30.06.2018 г. – 6958 kWh и за периода от 01.07.2018 г. до 15.08.2018 г. – 1003 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание след софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура № ********** от 06.02.2019 г. за сумата 1492,70 лв.

От приложената към отговора на исковата молба справка за потреблението за клиентски № * към 15.03.2019 г. се установява количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 23.08.2016 г. до 22.02.2019 г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 15.03.2019 г., сумата по процесната фактура не е заплатена.

От заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че показанието от 7961 kWh, прочетено в регистър 1.8.3, не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането по този електромер се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 (дневна тарифа) и регистър 1.8.1 (нощна тарифа). Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно манипулиране на програмата за параметризация на същия и по-точно – в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната фактура, е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че количеството ел. енергия, визуализирано в регистър 1.8.3 е преминало през измервателната система на електромера, но е невъзможно да се установи кога точно е започнало натрупването на данни в скрития регистър, тъй като не е възможно да се установи кога точно е било извършено вмешателството в електромера.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Ответникът следва установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК обстоятелствата, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер, за да бъде отхвърлен така предявения отрицателен установителен иск.

Установено е по делото и не се спорно между страните, че процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа и ищецът дължи заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Спорът между тях се съсредоточава върху обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г.

С изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.  Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия на крайния снабдител да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Въз основа на законовата делегация с т. 3 от Протокол № * от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12 Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в сила на 16.11.2013 г.

По силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е извършена след отмяната (на 15.08.2018 г.), разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която ответното дружество се позовава „в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.“

Действително цитираната норма предвижда основание за извършване на едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия и същата е действала към момента на извършване на проверката в процесния обект (с влязло в сила на 08.11.2018 г. Решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, но към датата на процесната проверка разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е била приложима към процесното правоотношение). След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената на 15.08.2018 г. проверка следва да се отрече изцяло.

От друга страна, по делото не се установява и отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. В последния случай корекция би била допустима, в случай че доставчикът установи периода на грешното измерване или неизмерване, както и размерът на реално доставената електрическа енергия за този период (В този смисъл – Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК).

В процесния случай не би могъл да се установи и точният период, в който е натрупано количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По делото не се установява по категоричен начин, че показанието по посочената тарифа е било нулево към момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са отразени единствено показанията по нощна и дневна тарифа.

С оглед така изложените правни съображения предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно 350 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2019 г. – л. 58 от делото, в който е обективирана разписка относно заплатеното в брой на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнраграждение) и 64,71 лв. за заплатена държавна такса – общо 414,71 лв. Настоящият съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищеца за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същото е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, че С.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сумата от 1492,70 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. * с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № */06.02.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 414,71 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: