№ 5208
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110128513 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ЗД "БИ" АД, ЕИК ***, представлявано
от С. Проданов и КК, чрез адв. М. Г., против В. Г. С. , ЕГН: **********; Й. С. С., ЕГН:
**********; Г. С. М. , ЕГН: ********** (в качеството им на наследници на застрахования
при ищцовото дружество делинквент), осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ за заплащане на сумата от 11 843, 23 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза
на третите пострадали лица Т Б, МОБ и ВЙВ, застрахователно обезщетение и направени
разноски по дело №2547/2020г. по описа на СРС, 173. състав, във връзка с реализирано в
срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на 07.09.2018г., ПТП от С. Й. С. който е управлявал
“Ситроен Ц5” с рег.№ СВ1862АА под въздействието на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 26.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 07.09.2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
“Монтевидео” и бул. “Президент Линкълн”, в срока на застрахователното покритие по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
(застрахователна полица №BG/02/117002934291), страна по който е ответникът, е настъпило
ПТП, причинено от застрахования при ответника водач на “Ситроен Ц5” с рег.№СВ1862АА
- С. Й. С.. Съгласно Констативен протокол №К-582/07.09.2018 г. делинквентът е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 2.92%о.
Вследствие на реализираното произшествие на пешеходците Т Б, МОБ и ВЙВ са
причинени телесни повреди. Т Б е получила разкъсно-контузни рани на лявото бедро и
дясната подколеница; МОБ е получила контузия на главата и носа, както и охлувзвания по
левия крак; ВЙВ - навяхване на лявата глезенна става, разкъсно-контузна рана на левия
крак, контузия и охлузване на двата глезена. В тази връзка в дружеството са заведени щети
№**********, ********** и **********.
Образувано е дело №2547/2020г. по описа на СРС, 173. състав, по което е
постановено решение №20150568/02.07.2021г., с което ЗД “БИ” АД е осъдено да плати
следните суми: на Таня Борисова - 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 662 лева
за имуществени вреди и 299,54 лева - разноски по делото; на Моника Борисова - 2500 лева -
1
обезщетение за неимуществени вреди и 100 лева - разноски по делото; на Веселин Величков
- 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 176, 56 лева за имуществени вреди и
105,13 лева - разноски по делото. Във връзка с присъдените суми са заведени изпълнителни
дела №20217870400190, 20217870400191 и 20217870400189. Сумите са платени на
02.12.2021г.
Поддържа, че на основание чл. 500, ал.1, т.1. КЗ има право да получи от всеки един от
наследниците по ⅓ равна част от цялата сума, представляваща платеното застрахователно
обезщетение и направени разноски по дело №2547/2020г. по описа на СРС, 173. състав ,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до пълното изплащане на
дължимите суми. Претендира и съдебните разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
всички ответници заедно и всеки поотделно признават иска по смисъла на чл. 237 ГПК и
молят съда да постанови решение с оглед направеното признание на иска. Твърдят, че
претендираната по настоящото дело сума от 11 843,23 лева - главница и 700,59 лева - лихва
от завеждането на иска до датата на плащането, възлизащи общо на сума от 12 543,82 лева, е
била платена на ищеца на 08.11.2023г, за установяването на което представят преводно
нареждане. Молят съдебно-деловодните разноски, вкл. тези за възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца, да бъдат възложени на последния на основание чл.
78, ал.2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Ищецът предявява регресен иск, имащ своето правно основание в разпоредбата чл.
500, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение по Закона за движението
по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието
на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу причинителя
на вредите възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като
вземането му произтича от закона, т.е няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора (по арг.от чл. 84, ал.2 ЗЗД). В отношенията
между страните по делото такава покакана не е била изпратена от ищцовото дружество до
ответника, поради което самото предявяване на исковата претенция в настоящото
производство има значението на покана за плащане. Именно от този момент - датата на
предявяване на исковата молба в съда - 26.05.2023г. би възникнало и задължението на
ответника, съгласно чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
От страна на ответника е направено пълно признание на исковата претенция относно
основанието и размера й. Признанието на иска представлява процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
В случая установените от законодателя предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска са налице, доколкото всеки от ответниците в отговора на исковата
молба е заявил, че дължи съответната ⅓ равна част от претендираната сума. Ответниците,
чрез процесуалния им представител, са поискали постановяване на решение при признание
2
на иска и в съдебното заседание, в което съдът е дал ход на устните състезания. Не са
налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е и от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК. С оглед на това съдът е прекратил съдебното
дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
С оглед на представения от ответниците документ за направена трансакция на
8.11.2023г. по сметка на ЗД “БИ” АД на стойност 12 543, 82 лева, следва, че претендираната
по делото сума - главница за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, е изплатена изцяло.
Ето защо, съобразявайки настъпилите факти след предявяване на иска, съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено от
ответника плащане в хода на производството.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото и дали дължи на ищеца направените от него разноски в пълен размер.
По общото правило на чл. 78 от ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Трайно се приема в съдебната практика, включително на Върховен касационен съд, че
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, са кумулативно
изискуеми, като за да се приложи тази разпоредба и разноските в производството да се
възложат в тежест на ищеца, е небходимо, както ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и да признае иска (в тази връзка: Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 60228 от 4.06.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1916/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК). В настоящия случаи, съдът намира, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Вземането на застрахователя по
регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение (съгласно
Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК). По делото
липсват доказателства, че ищцовото дружество е отправила покана за доброволно
изпълнение до ответника,, поради което самото предявяване на исковата претенция в
настоящото производство има значението на покана за плащане.
С оглед на това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените
по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът е сезиран и с възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуален представител на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение съответства на
предвидения в Наредбата минималният размер, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
3
ищецът ЗД ”БИ” АД следва да бъде осъден да заплати на ответниците В. Г. С.; Й. С. С. и Г.
С. М. сумата в общ размер на 300 лева, представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "БИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" №87, представлявано от С. Проданов и КК,
чрез адв. М. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане
на В. Г. С., ЕГН: **********; Й. С. С., ЕГН: **********; Г. С. М., ЕГН: **********, ( в
качеството им на наследници на застрахования при ищцовото дружество делинквент) да
заплатят сумата от 11 843, 23 лева - застрахователно обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" и направени разноски по дело №2547/2020г. по описа на СРС,
173. състав, на третите пострадали лица Т Б, МОБ и ВЙВ, във връзка с реализирано в срока
на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на 07.09.2018г., ПТП от С. Й. С., управлявал МПС под
въздействието на алкохол в кръвта над допустимата, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.05.2023г., до окончателното изплащане
на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА ЗД "БИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Джеймс Баучер" №87, представлявано от С. Проданов и КК, чрез адв. М. Г., на
основание чл. 78, ал.2 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ответниците сума в размер на 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4