Р Е Ш
Е Н И Е № 126
ПЛОВДИВ 27.01.2011
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и
при секретаря В.Г. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 1528 по
описа за 2007 година и констатира следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.97,ал.1 ГПК – отм. и чл.431,ал.2 ГПК – отм., предявени от
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” против Студентски спортен клуб
„Академик” Пловдив.
Ищецът твърди, че повече от тридесет години
ползва , подобрява и поддържа спортна база „Академик” в гр.Пловдив,
представляваща
-
едноетажна сграда със застроена площ от 1250 кв.м.,
включваща голяма спортна зала, две
по-малки фитнес-зали, два кабинета и една семинарна зала, с идентификатор 56784.524.620.1, разположена в Поземлен
имот с идентификатор 56784.524.620;
-
двуетажна сграда със застроена площ 880
кв.м., включваща голяма
спортна зала, две семинарни зали и
шест кабинета, с идентификатор 56784.524.550.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;
- четири броя игрища /спортни площадки/ с обща площ от 4
230 кв.м. , разположени в Поземлен имот с идентификатор
56784.524.620;
- масивна едноетажна сграда столова с площ
от 360 кв.м. с идентификатор 56784.524.550.2,
разположена в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
-
масивна едноетажна сграда – техническа работилница с площ от 100 кв.м. без нов идентификатор, разположена
в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
- масивна едноетажна
сграда – съблекалня с площ от 140 кв.м.,
с идентификатор
56784.524.620.2,
разположена в Поземлен
имот с идентификатор 56784.524.620,
и други подобрения,
находящи се в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620
и Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550, съответстващи на бивш
имот пл.№ ** , в ж.к. "Т" ІІ-ра градска част при граници: ул.
"М", бул. "И", бул. "К В" по кадастрално
заснемане , а по действащия план, за който
са отредени УПИ V-620 и УПИ VІ-620 от кв. 1 нов по
плана на ж.к. "Т" ІІ-ра градска част гр.Пловдив с административен
адрес гр. Пловдив, бул."К В" №**, която база е
единствена за обучение на студентите;
с нотариален акт 83, т.10, н.д. 9406/1992
на Нотариуса при ПРС ответникът е признат за собственик на основание давностно
владение и правоприемство на описания недвижим имот – терен и сгради; с
нотариална покана от 17.05.2007 ответникът е поискал ищецът да освободи
ползваните от него обекти, като се е позовал за искането си на обстоятелството,
че е собственик на имота, за което се е снабдил с нотариален акт; ищецът
оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не е могъл да придобие
правото на собственост върху обектите на посоченото в нотариалния акт основание
– давностно владение и правоприемство, тъй като теренът, върху който са
построени сградите, е държавна
собственост; двуетажната спортна зала с площ от 880 кв.м. е построена в периода
1972 – 1974 година от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” с инвеститор
Комитет за наука, технически прогрес и висше образование /КНТПВО/ по
строителната програма за ПУ „Паисий Хилендарски”, масивната едноетажна сграда с
площ от 360 кв.м. е построена от ПУ „Паисий Хилендарски” , като средствата са
изцяло на ПУ „Паисий Хилендарски” и от завършването и през 1981 година до
настоящия момент се ползва от ищеца; в баланса на ищеца са заприходени и
техническа работилница – масивна едноетажна сграда с площ 100 кв.м., построена
през 1981 година и съблекалня – масивна едноетажна сграда с площ 140 кв.м.,
построена през 1973 година, като всички посочени обекти ищецът ползва и
поддържа, тъй като обектите са държавна собственост и са му предоставени за
управление и ползване;
Прави се възражение, че ответникът не е
могъл да придобие правото на собственост върху имота предвид забраната на чл.86
ЗС и предвид обстоятелството, че ответникът е вписан в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Пловдив през 1990 година и
до момента на издаване на нотариалния акт, обективиращ правото му на
собственост, в полза на ответника не би могла да изтече десетгодишната
придобивна давност.
Прави се искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ПУ „Паисий Хилендарски”, че
ССК „Академик” Пловдив не е собственик на посочените обекти на основание
давностно владение и правоприемство, както и да се отмени нотариален акт 83,
т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС. Претендира разноски.
Ответникът Студентски спортен клуб
„Академик” Пловдив оспорва исковете; твърди, че по отношение на ищеца не е
налице правен интерес от завеждането на тези искове, а ако Съдът приеме същите
за допустими, то се изразява становище за неоснователност.Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за
установено:
По
допустимостта на исковете:
От събраните по делото доказателства –
Заповед за възстановяване на владение от 09.07.2007, издадена въз основа на
Определение по ч.гр.д. 4716/2007 на ПРС /л.48/, нотариална покана от 17.05.2007,
с която се иска ищецът да прекрати ползването и
предаде владението на ответника /л.22/ се установява, че към момента на
подаването на исковата молба ищецът ползва спорния имот, като за процеса е без
значение на какво основание ищецът ползва имота предвид естеството на
предявения иск, като вида защита се избира от ищеца предвид правата, които
притежава – в случая се твърди, че ползва имота и от значение е обстоятелството
да се установи, че към момента на подаването на исковата молба ищецът ползва имота;
от друга страна ответникът е заявил собственически права по отношение на ищеца
с оглед нот.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС, като оспорва
правото му да ползва имота и иска предаването му и с оглед на това ищецът е
този, който съобразно правата си, ще избере начина, по който да ги защити.
Ето защо Съдът намира, че исковете са
допустими и следва да се разгледат.
По
основателността:
С нот.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на
Нотариуса при ПРС ответникът ССК „Академик” Пловдив е признат за собственик на
основание давностно владение и правоприемство
на описаните по-горе обекти; изцяло в негова тежест е установяването на
обстоятелството, че в резултат на необезпокоявано владение лично или чрез
праводатели в продължение на десет години е
придобил правото на собственост върху имота .
От заключението на тройната СТЕ /л.282 –
284/ с вещи лица К., С. и Г., което заключение Съдът възприема само в частта
относно техническите констатации на вещите лица, като не взема предвид правните
заключения и изразените предположения, се установява, че спорният терен
съставлява имот пл.№ **, който имот фигурира в два плана – кадастрално –
регулационен план на ж.к.”Т” ІІ част, одобрен със Заповед 1081/1986 година и кадастрално регулационния план, носещ
наименование Квартал „Лаута”, одобрен със Заповед 4126/27.07.1954
От представените по
делото преписи от Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 16.11.1951
/лист 198/, Акт за държавна собственост на недвижим имот 199 – 5309 –стар
/л.197/, акт 17 за общинска публична собственост от 10.02.1997 /л.200 -201/,Акт
355 за общинска собственост на недвижим имот от 13.10.1993 /л.199/, препис от
нотариален акт № 200, д.2685/1934 на Нотариуса при Пловдивския Окръжен съд
/л.267/ и Удостоверение ОС - 76/03.04.2008 на Община Пловдив /л.202/ се
установява, че спорният имот – пл.№ ** е бил общинска, респективно държавна
собственост до 1990 година и след това публична общинска собственост; от представения по делото препис от
нотариален акт № 200 от 26.04.1934г е
видно, че теренът за колодрум,
посочен в акта за завземане на
недвижим имот за държавен от 1951г, е бил собственост на Пловдивска градска
община и е
отстъпена безвъзмездно площ от 37
208.40 кв.м. от Пловдивската градска община на Пловдивското съюзно
колоездачно дружество "Цар
Симеон". В този нотариален акт изрично е посочено, че
предоставената площ от 37 208.40 кв.м. е място от
общинската мера, част от общия стадиум, при граници: от
три страни общинска мера и Станимашкото /Асеновградско шосе/. От приетото по делото в съдебно заседание на
03.02.2009г допълнително заключение на
тройната СТЕ /л.522/ се установява, че в последствие със
Заповед № 4126 от 27.07.1954г е одобрен кадастрално-регулационен план за
Квартал "Лаута", в който е
нанесен имот пл. № ** с площ от 73 563 кв.м. с отреждане "Колодрум /ГКФС/. В така отредения имот № **
се включва площта на Колодрума -около 37 дка и прилежащ към него общински терен.
В т 1 от това допълнително
заключение и приложената към него
Скица № 1 е посочено, че в този имот нанесената елипса на колодрума и очертан прилежащ терен към нея с площ от 37 дка
по графични данни съответства на
имота по нотариален акт № 200 от 26.04.1934г. Изрично е
посочено, че границите на колодрума
/площта от 37 дка/ са от четири страни общински терен; от скица № 2 към това заключение е видно, че
процесните сгради и игрища попадат в
имот пл.№ ** и се намират южно и югозападно от колодрума, между него и старото шосе за Асеновград, сега бул. "К В". Впоследствие със Заповед № 1081 от
12.06.1986г е одобрен нов
кадастрално-регулационен план на Пловдив ЖР „Т I и ІІ част. В така одобрения нов план имот ** е заснет в граници, съвпадащи с тези по
плана от 1954г - скица №3 от заключението /както
е посочено и в проекта от 1952г/,т.е от скици № 2 и № 3 е видно, че процесните сгради и
игрища са построени изцяло в бившия общински, а след 1951 година държавен
имот пл.№ **.
С оспорвания нотариален
акт №83, т. 10, дело 9406/1992г. на Нотариуса
при ПРС ответното дружество е признато за собственик на основание давностно
владение и правоприемство на спорния имот;
Нормата на чл.86 /ДВ 31/1990/ - отм.
постановява забрана за придобиване по давност
на вещ, която е държавна или общинска собственост. Доколкото в хода на
производството ответникът, при негова доказателствена тежест, не ангажира
доказателства, които убедително да установяват характера на собствеността върху
терена, Съдът приема предвид обсъдените доказателства, че имотът е държавна,
респективно общинска публична собственост и не може да се придобива посредством
давностно владение.
Освен,
че ответникът не е придобил собствеността върху терена, същия не може да се легитимира и като собственик на основание давностно
владение и правоприемство на описаните сгради.
От
показанията на свидетелите Д, Б, Г., О, Д и Б се установява, че средствата за
строителството на двуетажната сграда от 880 кв.м. се е осъществило са осигурени
от КНТПВО, като след построяването
сградата е предоставена на ОСП „Студентски общежития и столове” клон Пловдив и
със Заповед 3000 от м.07.1976 сградата с щата и предвидените средства за
издръжка е прехвърлена на ПУ „Паисий Хилендарски” , като е разпоредено ПУ
„Паисий Хилендарски” да обезпечава средствата за поддържане, реконструкция,
ремонт и МТС на новопостроената сграда и откритите спортни терени; установява
се също, че след построяването сградата се е ползвала съвместно от ФД
„Академик” и ПУ „Паисий Хилендарски”, като Университетът я е стопанисвал, с
приоритет се е ползвала студентската програма, а след това сградата е била на
разположение на отделните клубове.
В подкрепа
на твърдението, че през целия период ФД „Академик” не е стопанисвал и поддържал
като
собственик имота, а това е правено изключително от ПУ „Паисий Хилендарски” са и
представените от ответника преписи от баланси
и отчети:
в обяснителна записка към отчета на ССК
"Академик" за второто шестмесечие на 1977г /лист 707 / е записано, че са реализирани икономии по § „Издръжка на УСИ /Университетски спортни имоти/, тъй като по-голяма
дейност и поддръжка се извършва от ПУ „Паисий Хилендарски”. В представените преписи от баланси и отчети не се
установява спорните обекти да са заприходени при ответника -
в баланса за 1985г в част „Актив” /лист 746 / са посочени
основни средства в края на годината
на обща стойност 108 000 лева; в приложеното към баланса от 1985г /л.756/ - по сметка -104 Основни средства към 31.12.85г
същите са изчерпателно изброени
по видове и стойности - пунктове от 1 до
22, като от изброяването е видно, че общата им
стойност е 108
000 лева, т.е.
същата е идентична с посочената в баланса, като в
изброяването липсва посочване на земя и сгради и в частност тези, предмет на
спора.
От представения по делото препис от Строително
разрешение 23/15.02.1980, издадено от
Пловдивски Градски Народен съвет /л.16/ се установява, че в полза на ищеца е
разрешено преустройството на обект павилион в студентски стол , представляващ масивната сграда с площ от
360 кв.м.; с оглед представените
преписи от Писмо изх.№3737/19.V.1980
г. на БНБ /л.17/ и Писмо изх.№ 829/9.05.1980 г. /л.18/ се
установява, че сградата е построена по договор между ПУ „Паисий Хилендарски” и ДСП
"Благоустройствени строежи" –изпълнител.
От показанията на свидетелите се установява, че сградата от
изграждането и през
От друга страна от заключението на ССЕ с вещо лице М.
/л.123/ , което Съдът възприема като неоспорено от страните, се установява, че ПУ "Паисий Хилендарски" е отчел в баланса си като ДМА процесиите
обекти, а именно .
-
спортна зала на два етажа с площ 880 кв.м. , заприходена от 01.06.1977 г. на
основание Заповед 3000 от м.07.1976 на КНТПВО /л.5/
-
столова, едноетажна, с площ от 360 кв.м., заприходена от 01.03.1981 , на
основание Строително разрешение 23/15.02.1980;
-
съблекалня с площ от 140 кв.м. , едноетажна, заприходена от 1977 година на основание
Протокол от 30.05.1977 между ССК „Академик” и ПУ „Паисий Хилендарски” въз
основа на Заповед 3000 от м.07.1976 на КНТПВО ;
-
техническа работилница с площ от 100 кв.м.,
построена през 1981г. и заприходена от 01.03.1981 -
Предвид
изложеното Съдът намира, че доколкото с обектите се е разпореждал изцяло КНТПВО, че същият е определял и кой да ги стопанисва и поддържа, средствата за построяването на
сградите са осигурявани от КНТПВО, установява обстоятелството, че обектите, построени в държавния терен, са държавна
собственост, което изключва възможността за придобиването на същите
по давност. От друга страна предвид установеното съвместно ползване на сградите
от ищеца и ФД „Академик” без изрично установяване на обстоятелството, че ФД „Академик”
е заявил и демонстрирал изключителните си собственически права по отношение на
ищеца и КНТПВО върху обектите, Съдът приема, че ответникът не е придобил
обектите по силата на давностно владение.
Този извод на Съда не се
опровергава и с оглед представените от ответника преписи от строителните книжа папки 1-10 и
Спогодба, одобрена по гр.д. 4308/1996 на ПОС;
На първо
място строителната документация има за предмет
проектиране под
формата на идейни проекти на двуетажната сграда с площ от 880 кв.м. и по
никакъв начин не установява реалното изпълнение от страна на ответника на
сградата в съответствие със строителните правила и финансиране на обекта. По
делото е безспорно установено, че тази сграда е построена през периода 1972-
ОС на БСФС-Пловдив по никакъв начин не удостоверят изпълнение на обектите от
страна на ответника и възникване в неговия патримониум на собственически права
на заявеното в нотариалния акт основание, тъй като и двете разрешения не са
издадени в полза на ответника или негов праводател и към първото строително
разрешение 23/29.01.1971 не е
приложен описаният в него "съгласуван проект" и скица, за да се
индивидуализира обектът, за който е издадено. Одобрената съдебна спогодба гр.д.
4308/1996 на ПОС по отношение на ищеца не удостоверява в полза на ответника
собственическите му права с оглед издадения нот.акт 83 по д.9406/1992 година на
Нотариуса при ПРС.
Следва да се отбележи
обстоятелството, че ответникът възниква като субект с факта на вписване в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Пловдив на
Решение от 14.11.1990 по ф.д. 9404/1990 на ПОС с оглед разпоредбата на чл.134
ДВ 46/11989 ЗЛС, а същевременно съгласно нат.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на
Нотариуса при ПРС на ответника се признава придобиване на правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение, което следва
да е продължило поне 10 години лично или чрез праводател; с оглед установяване
факта на правоприемство ответникът е представил Удостоверение изх.№
2/28.01.2008, издадено от БСФС /л.544/, с което се проследява членството на
ответника в структурата на БСФС за периода 1967 година до момента на издаването
на удостоверението; представя се и препис от Удостоверение по ф.д. 3/1957 на
Софийски народен съд /л.541/ с оглед установяване на вписването в регистъра на
юридическите лица при Софийски народен съд на БСФС; от така представените
доказателства обаче по никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че
ответникът е правоприемник на друго лице, вписано по съответния ред съобразно
разпоредбата на чл.134 /ДВ 182/1949/ - отм. ЗЛС и предвид съществуването му
като субект на правото от 1990 година чрез праводателя си е упражнил
необходимата придобивна давност върху спорните обекти в рамките на десет
години, изтекла към 21.10.1992 година; представеното удостоверение от БСФС за
членството на СФД „Академик” не обосновава съществуване на ответника за периода
1967 – 1990 година, тъй като удостоверението, издадено от БСФС, не е
доказателство, удостоверяващо факта на правоприемство и съществуване като
правен субект, доколкото Законът – чл.134 ЗЛС – ДВ 182/1949 и ДВ 46/1989
императивно урежда способа за възникването на субектите от категорията на
ответника.
Правна последица от владението,
изразяващо се в пълна власт върху вещта с намерение за своене, е настъпване
ефекта на придобивната давност; чл.79,ал.1 ЗС постановява, че правото на
собственост по давност се придобива
върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на десет години;
При така изложената фактическа
обстановка и направените правни изводи Съдът намира, че в хода на
производството ответникът, при негова доказателствена тежест, не установи
обстоятелството, че в резултат на давностно владение в продължение на десет
години към 1992 година, доколкото е възникнал като субект през 1990 година, и
правоприемство е придобил правото на собственост върху спорните обекти, както и
не установи обстоятелството, че спорните обекти са могли да бъдат придобити в
резултат на давностно владение предвид
обстоятелството, че същите са държавна, респективно общинска собственост и не
може да се преодолее забраната на чл.86 ЗС /ДВ 46/1989/, поради което искът да
се установи по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на посочените
имоти, е основателен и следва да се уважи.
Предвид обстоятелството, че
ответникът се е снабдил с нотариален акт за придобиване на правото на
собственост по давностно владение, а същевременно Съдът приема, че ответникът
не установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е
собственик на спорните обекти на заявеното основание и този нотариален акт
противопоставя на правата на ищеца, са налице предпоставките на чл.431уал.2 ГПК
и същият следва да се отмени.
С оглед основателността на предявения
иск ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото
разноски, а именно 920 лв.
Съдът намира, че ищецът не
попада в кръга лица, които съобразно нормата на чл.63,ал.4 ГПК – отм. са
освободени от внасяне на държавна такса, тъй като не е държавно учреждение;
законодателството няма легално определение за понятието държавно учреждение, но
в съдебната практика като белег на държавното учреждение се приема факта, че
бюджетът на държавните учреждения се приема от Народното събрание; в Закона за
държавния бюджет за 2007 – чл.5,ал.2 изрично се приема, че Народното събрание
определя бюджета на държавните органи, министерства и ведомства, като именно
тези структури отделят от определената им приходна част субсидии за подчинените
им структури – МОН отделя субсидии за висшите държавни училища, каквото е
ищецът; отделно от това чл.90,ал.3 ЗВО изчерпателно очертава как се формира
бюджета на висшето учебно заведение, като в нея освен субсидиите от държавния
бюджет, се включват и други пера – собствени приходи, дарения и др. Ето защо
ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна
такса от 19 203 лв.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – Пловдив, ул.”Цар Асен” 24, че Студентски спортен клуб
„Академик” Пловдив – Пловдив, ул.”Тодор Самодумов” 2 не е собственик по силата на давностно владение и
правоприемство на следния недвижим имот:
-
едноетажна сграда със застроена площ от 1250
кв.м., включваща голяма спортна
зала, две по-малки фитнес-зали, два
кабинета и една семинарна зала, с идентификатор 56784.524.620.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор
56784.524.620;
-
двуетажна сграда със застроена площ 880 кв.м.,
включваща голяма
спортна зала, две семинарни зали и
шест кабинета, с идентификатор 56784.524.550.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;
- четири броя игрища /спортни площадки/ с обща площ от 4
230 кв.м. , разположени в Поземлен имот с идентификатор
56784.524.620;
- масивна едноетажна сграда столова с площ
от 360 кв.м. с идентификатор 56784.524.550.2,
разположена в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
-
масивна едноетажна сграда – техническа работилница с площ от 100 кв.м. ,без нов идентификатор, разположена
в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
- масивна едноетажна
сграда – съблекалня с площ от 140 кв.м.,
с идентификатор
56784.524.620.2,
разположена в Поземлен
имот с
идентификатор 56784.524.620,
и други
подобрения, находящи се в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620 и Поземлен имот с идентификатор
56784.524.550, съответстващи на бивш имот пл.№ ** , в ж.к.
"Т" ІІ-ра градска част при граници: ул. "М", бул.
"И", бул. "К В" по кадастрално заснемане , а по действащия
план, за който са отредени УПИ V-620 и УПИ
VІ-620 от кв. 1 нов по плана на ж.к. "Т" ІІ-ра градска част
гр.Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, бул."К В" №**
ОТМЕНЯ
нотариален акт 83, т.10, д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС, с която се
признава, че Студентски спортен клуб „Академик” Пловдив – Пловдив, ул.”Тодор
Самодумов” 2 е собственик по силата на
давностно владение и правоприемство на следния недвижим имот:
-
едноетажна сграда със застроена площ от 1250
кв.м., включваща голяма спортна
зала, две по-малки фитнес-зали, два
кабинета и една семинарна зала, с идентификатор 56784.524.620.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор
56784.524.620;
-
двуетажна сграда със застроена площ 880 кв.м.,
включваща голяма
спортна зала, две семинарни зали и
шест кабинета, с идентификатор 56784.524.550.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;
- четири броя игрища /спортни площадки/ с обща площ от 4
230 кв.м. , разположени в Поземлен имот с идентификатор
56784.524.620;
- масивна едноетажна сграда столова с площ
от 360 кв.м. с идентификатор 56784.524.550.2,
разположена в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
-
масивна едноетажна сграда – техническа работилница с площ от 100 кв.м. ,без нов идентификатор, разположена
в Поземлен имот с
идентификатор 56784.524.550;
- масивна едноетажна
сграда – съблекалня с площ от 140 кв.м.,
с идентификатор
56784.524.620.2,
разположена в Поземлен
имот с
идентификатор 56784.524.620,
и други
подобрения, находящи се в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620 и Поземлен имот с идентификатор
56784.524.550, съответстващи на бивш имот пл.№ ** , в ж.к.
"Т" ІІ-ра градска част при граници: ул. "М", бул.
"И", бул. "К В" по кадастрално заснемане , а по действащия
план, за който са отредени УПИ V-620 и УПИ
VІ-620 от кв. 1 нов по плана на ж.к. "Т" ІІ-ра градска част
гр.Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, бул."К В" №**
ОСЪЖДА Студентски спортен клуб
„Академик” Пловдив – Пловдив, ул.”Тодор Самодумов” 2 да заплати на Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски” – Пловдив,
ул.”Цар Асен” 24 сумата 920 /деветстотин и двадесет лева/ разноски по
делото
ОСЪЖДА Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски” – Пловдив, ул.”Цар
Асен” 24 да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса в размер
на 19 203 лв /деветнадесет хиляди двеста и три лева/
Решението може да се обжалва
пред ПАС в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните чрез връчване
на препис
ПРЕДСЕДАТЕЛ: