Решение по дело №525/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 735
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040700525
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      735                                         19.05.2021г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 525 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-гр.Бургас, против Решение № 260064 /неправилно отразено като 260061/ от 27.01.2021г., постановено по НАХД № 5231 от 2020г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-307 от 07.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР- гр. Бургас. С посоченото НП, издадено на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена „глоба” в размер на 300 лева на Д.Н.И. ***.

Според касатора решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че в редакцията на закона към датата на инкриминираното деяние, правилно е наложена глобата на ответника по касация, а в решението си съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Неправилно решаващият състав не кредитирал свидетелските показания, както и материалите по преписката, а се позовал само на тезата на жалбоподателя и представени от него медицински документи. Пренебрегнати били фактите, че към онзи момент жалбоподателят седял на пейка в парка и пиел бира, а посещението на градски паркове и градини било забранено, с оглед въведените противоепидемични мерки. Направено е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и да потвърди процесното наказателно постановление. Не сочи нови доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител.

Ответната страна се явява лично в съдебно заседание. Моли, решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не се ангажират нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването и предлага решението на РС- гр.Бургас да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено процесното НП, като правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за  разглеждане на жалбата по същество, при което съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – гр.Бургас било образувано по жалба на Д.И., против наказателно постановление № 251а-307 от 07.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР- гр. Бургас. С посоченото НП, издадено на основание чл.209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето на физическото лице е наложена „глоба” в размер на 300 лева, за това, че на 13.04.2020г. около 16.50 часа И. седял на пейка в парк „Света Троица“ в гр.Бургас, с което нарушил забраната, въведена в т.1, подточка 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.

С оспорения първоинстанционен съдебен акт, Районен съд – Бургас е отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел за установена принципно изложената в НП фактическа обстановка и преценил, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкнато е, че не е доказан само факта дали санкционираното лице е пиело бира или безалкохолна напитка докато седял на пейката в парка, с оглед изслушаните в открито заседание показания на свидетеля-очевидец. Съдът е анализирал правната същност на цитираната заповед на министъра. Направен е и обстоен анализ на останалите относими към производството факти и обстоятелства, във връзка с прилагане института на чл.28 от ЗАНН, а след като констатирал наличие на изискуемите материалноправни предпоставки за квалификацията на случаят като маловажен, решаващият състав отменил НП изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи служебно.

Съдебното решение е съобразено изцяло с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът всестранно е изследвал фактическата обстановка, противно на изложеното в касационната жалба, като изложените мотиви относно незаконосъобразното ангажиране отговорността на ответника по касация се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд –Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но за наличие на материалноправни препоставки за прилагане института на чл.28 от ЗАНН, с които издателят на НП не се е съобразил.

Изложени са изчерпателни мотиви относно предпоставките за прилагане института на чл.28 от ЗАНН, респективно за незаконосъобразност на определената глоба, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях без да ги преповтаря.

Неоснователни са доводите на касатора, че не са обсъдени събраните доказателства по преписката. Както вече бе посочено, съдът е направил обективен анализ на доказателствата, включително на изслушаните свидетелски показания, като изтъкнал кои са спорните обстоятелства, съответно е направил коректна съпоставка между тезата на жалбоподателя и тази на наказващия орган. Правилно е преценено, че въпреки наличието на формално нарушение на въведената забрана за посещение на градските паркове и градини, конкретното деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност от масовите случаи на такива нарушения, поради което лицето не следва да се наказва. Обективно и въз основа на доказателствата е отчетено здравословното състояние на наказаното лице, а полемиката относно съдържанието на т.нар.„кенче“, което се намирало на пейката до лицето по време на проверката всъщност неправилно измества фокуса на правнозначимите факти. Ирелевантно е обстоятелството какво е било кенчето на пейката до санкционираното лице, предвид факта, че лицето не е наказано за употреба на забранени вещества или за забрана да се употребяват напитки в парка, а за престоя му на пейка в парка по време на съществуваща забрана да се посещават тези обществени места с цитираната заповед. Не би могло да се обоснове извод за завишена обществена опасност в конкретния случай само поради това какво е съдържанието на едно кенче намиращо се на пейката до лицето, поради което тази полемика е излишна.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.

Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064 от 27.01.2021г., постановено по НАХД № 5231 от 2020г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                               Председател:

 

                                                                                             

 

                                                     Членове: 1.            

 

 

 

                                                                     2.