№ 262
гр. София , 14.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка В. Маринкова
Членове:Даниела Г. Талева
Кристина Евг. Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 309, ал. 1 НПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 2983 от 01.06.2021 г., подадена от ИЛ. Й.
П. – осъден по НОХД № 7467/2021 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 12
състав, срещу определение от 28.05.2021 г., постановено в открито съдебно заседание
по НОХД № 7467/2021 г. на СРС, Наказателно отделение, 12 състав, с което на
основание чл. 309, ал. 2 НПК, е потвърдена взетата спрямо ИЛ. Й. П. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Жалбоподателят изразява несъгласие с атакувания акт. Поддържа, че не е налице
опасност от възпрепятстване и осуетяване на наказателното производство, доколкото
последното вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърди и, че няма опасност
да се укрие или извърши престъпление. Излага доводи, че лицето, с което се намира
във фактическо съжителство е в невъзможност да отглежда и издържа без негова
помощ общите им деца. По тези съображения моли взетата спрямо него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ да бъде заменена с по-лека до привеждане в
изпълнение на влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумението за
решаване на делото.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 230 ЗМК-755/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр. № 12075/2021 г. по описа на СРП, е образувано за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 14.04.2021 г. на ИЛ. Й. П. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
1
С определение от 15.04.2021 г. по НЧД № 5645/2021 г. по описа на СРС, НО,
106 състав, влязло в сила на 20.04.2021 г., на обвиняемия ИЛ. Й. П. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Производството по НОХД № 7467/2021 г. по описа на СРС, Наказателно
отделение, 12 състав, е образувано по внесено в Софийски районен съд, на осн. чл. 382,
ал. 1 НПК, споразумение между прокурор при СРП и адв. П.В., служебен защитник на
обвиняемия ИЛ. Й. П., за разглеждането му по реда на гл. 29 НПК.
С разпореждане от 28.05.2021 г. първостепенният съд е насрочил делото за
разглеждане по реда на гл. 29 НПК.
В насроченото на 28.05.2021 г. съдебно заседание, съдът с определение е
одобрил внесеното споразумение, сключено между защитата на обвиняемия и
представител на СРП, с което на ИЛ. Й. П. се налага за извършеното от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца, при първоначален строг режим.
С протоколно определение от 28.05.2021 г., постановено по реда на чл. 309, ал. 1
НПК, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът се е произнесъл и по
мярката за неотклонение на осъдения, като е потвърдил взетата по отношение на
последния мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото спрямо ИЛ. Й. П. е постановен
осъдителен съдебен акт, влязъл в законна сила, с който му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи ефективно, то са налице
предпоставките да бъде потвърдена взетата по отношение на жалбоподателя, с
определение от 15.04.2021 г. по НЧД № 5645/2021 г. по описа на СРС, НО, 106 състав,
мярка за неотклонение „задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на
наложеното му наказание.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка. Ето защо жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на
въззивния състав във връзка с това са следните:
В производството по Глава 29 от НПК определението, с което се одобрява
споразумението e необжалваемо и по същество има последиците на влязла в сила
присъда. Определението за одобряване на споразумението, по силата на чл. 412, ал. 1,
т. 1 НПК, подлежи на незабавно изпълнение.
След като присъдата, респ. споразумението влезе в сила, мерките за
неотклонение отпадат по силата на закона. Крайната цел на взетата спрямо осъдения
мярка за процесуална принуда е отпаднала, доколкото производството по делото е
2
приключило с окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване и е влязъл в
законна сила. С одобряването на споразумението се финализира наказателното
производство и това прави недопустимо вземането спрямо лицето привлечено към
наказателна отговорност на мярка за неотклонение, с оглед целите, предвидени в чл. 57
НПК. Доколкото наказателното производство е завършило с краен съдебен акт, който е
окончателен и подлежи на незабавно изпълнение, какъвто е определението по чл. 382,
ал. 7 НПК за одобряване на споразумението, то не съществува правна възможност да
бъде приложена спрямо осъдения мярка за процесуална принуда, която да обезпечава
хода на вече приключилото наказателното производство.
Предвид това, че внесенето пред първоинстанционния съд споразумение е било
одобрено с определение, което има характер на влязла в сила присъда и влиза в сила
незабавно с постановяването му, следва да се приеме, че съдът не дължи произнасяне
по мярката за неотклонение, защото самият съдебен акт подлежи на незабавно
изпълнение, а необходимостта от мярка за неотклонение отпада с приключване на
наказателното производство. Ето защо, неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд след постановяване на крайния му съдебен акт, е потвърдил
мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо осъдения до привеждане в
изпълнение на наложеното му наказание.
По изложените съображения, обжалваното определение на Софийски районен
съд, с което на основание чл. 309, ал. 2 НПК, е потвърдена взетата спрямо осъдения
ИЛ. Й. П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде отменено,
като с оглед на застъпените по-гори мотиви, въззивният съд намира, че не дължи
отделно произнасяне по нея.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.05.2021 г., постановено по НОХД №
7467/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с което на основание чл. 309, ал. 2 НПК, е
потвърдена взетата спрямо осъдения ИЛ. Й. П. мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3