№ 6307
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110137067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Предявени са от ищеца „А1 България” ЕАД (с предишно фирмено
наименование „Мобилтел” ЕАД) срещу ответника ЕТ „Македония – Иван
Даньовски“ обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимост на следните вземания: сумата от
729,09 лева, представляваща сбор от суми за основна месечна абонаментна
такса, допълнителна месечна абонаментна такса за допълнителен мобилен
интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия, за фиксирана телефонна
услуга, начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от
16.1.2019 г. до 15.6.2019 г., начислени съгласно условията на договор № ......
(системен партиден № .. и приложения към него, както и сумата от общо
819,78 лв., представляваща сбор от начислени неустойки за невърнати
устройства в размер общо на 330 лв., неустойка в общ размер на 487,78 лв.,
начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както
и неустойка в размер на 2 лв., начислена за обработка на просрочени
задължения № /27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 31.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2020г. по
описа на СРС, 36-ти състав.
Ищецът „А1 България” ЕАД (с предишно фирмено наименование
„Мобилтел” ЕАД) твърди, че между страните е сключен Договор с № ......
(системен партиден № ..), по който са налице задължения спрямо ответника в
общ размер на 729,09 лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г. Сочи, че
е начислена неустойка за прекратяването на договора на осн. чл. 54.12 от ОУ,
във вр. с чл. 6.3 от Приложение 1 към договора от 27.4.2017г. и
Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017г. в общ размер
на 487,78 лв. в частта за мобилни номера ********** и ********** по вина на
абоната, които номера били пренесени в мобилната мрежа на друг оператор,
равняваща се размера на редовните месечните абонаментни такси (без ДДС и
без отстъпки), дължими от абоната за съответната услуга до изтичане на
1
посочения в договора срок за същата услуга за срок от 9 месеца. Твърди се, че
поради невръщане на предоставените по договора устройства, ищецът е
начислил и неустойка за всяко от тях на основание Приложение № 1 и
Допълнително приложение към договора. Претендира и обезщетение в размер
на 2 лв., начислено за обработка на просрочени задължения, съгласно
действащите ОУ. Моли съда да уважи предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ
„Македония – Иван Даньовски“, в който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че е ползвало услугите на ищеца, част от които са
пренесени при друг оператор. Твърди, че срокът на договора е изтекъл.
Твърди, че е правил неуспешно многократни опити да се свърже с акаунт-
мениджъра, обслужващ ответното дружество, с цел осъществяване на
процедура по прехвърляна на номерата при друг оператор. Поддържа, че
договорът с ищеца е прекратен на основание прехвърляне на номерата на
дружеството при друг (приемащ) оператор без да е било необходимо
подаване на писмено заявление до ищеца, като ЗЕС допускал подобно
едностранно прекратяване. Ето защо твърди, че не дължи начислената
неустойка за виновно предсрочно прекратяване на договора. Излага доводи за
нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, като неравноправна поради противоречие на чл. 143, т. 6,
пр. 2 и т. 5 ЗЗП. В тази връзка счита, че операторът сам е прекратил договора,
поради неплащане на начислените на абоната суми, а същевременно
претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация, която не
е предоставил. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно
основание правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.
92 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното
в договора в претендирания обем и стойност; цената на доставените услуги,
включително на предварително уговорените абонаментни такси.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже и
виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване
(разваляне) на договора, валидно неустоечно съглашение, размер на
неустойката. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението
си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото
прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка и
релевираните възражения, изключващи отговорността му за заплащане на
неустойка при прехвърляне на номера при друг далекосъобщителен оператор.
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : че страните са
се намирали в облигационни отношения, като ответното дружество е
2
ползвало услуги при ищеца, част от които са пренесени при друг мобилен
оператор.
По делото е представен договор № ...... от .....2015 г., сключен между
„Мобилтел“ ЕАД (сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) и ЕТ
Македония – Иван Даньовски. Представени са и Приложение 1 към договора
от 27.4.2017г. и Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017г.
Съгласно Приложение № 1/27.04.2017 г. към договора с избрани тарифни
планове Mtel Нет 100, Мтел Тв разширен и Мтел безкарй фикс ХL с месечна
абонаментна такса само за фиксирани услуги в размер на 30 лева; Мтел
бизнес безкрай 30 на 4 бр. сим карта с месечна абонаментна такса за
мобилната услуга в размер на 70 лева; Приложението е подписано от Иван
Димчев Даньовски на 27.04.2017 г. и е със срок 24 месеца. Видно от
Приложение № 2 към договора от същата дата, подписано от Иван Даньовски
са активирани интернет пакети - услуга фиксиран интернет през мобилна
мрежа с тарифен план “Net Box 50”. Видно от Приложение № 1/23.11.2017 г.,
отново със срок на действие две години е активиран мобилен интернет 5 G за
посочените в приложението два мобилни номера. От приемо-предавателен
протокол за закупено мобилно устройство от 29.04.2017 г. се установява, че
на ответника са представени две устройства: Fihed Cordless Phone FC8081 и
Huawei B310-22s. Ответникът не оспорва, че телефонните номера и
посочените услуги са ползвани от него и че част от тях са прехвърлени към
друг оператор. Представено е и Приложение № 2 от 30.11.2017г. за телефонен
номер ********** и избран тарифен план Business modul S със срок 24
месеца. Съдът приема, съгласно посочения договор и приложения към него
ищецът се е задължил да предоставя на ответника следния пакет от услуги:
фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга и мобилни
услуги за глас и данни. Пакетът включва 4 бр. мобилни услуги за глас и
данни с тарифен план „Бизнес безкрай 30 5GB“, предоставяни за мобилни
номера **********, **********, ********** и **********; 1 бр. фиксирана
услуга интернет № 101000241370; един брой фиксирана услуга телевизия №
201000241369; фиксирана телефонна услуга, предоставяна на № *********; и
услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план “Net Box 50”,
предоставяна за мобилен номер **********.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор № ...... от .....2015 г., изменен с
анекси към него /наречени „приложения“/ от 27.04.2017 г. и 23.11.2017 г., по
което с процесните фактури са начислени вземания в полза на ищеца. От
съдържанието на приложенията се установява, че същите са със срок на
действие 24 месеца, от което следва, че приложения /анекси/ № 1 и 2 /л. 11-
16/ действат до 27.04.2019 г., а приложение № 2 до 23.11.2019г. В същото
време, при липса на изявление за прекратяване на договора от страна на
ответника, съгласно общите условия същият продължава своето действие
като безсрочен, като може да бъде прекратен по всяко време с 1-месечно
предизвестие.
3
Ответникът признава, че е ползвал предоставените от ищцовото
дружество телефонни номера и услугите на оператора, като в депозирания
отговор по реда на чл. 131 ГПК заявява, че част от услугите са пренесени при
друг оператор. По делото не е представено писмено заявление от ответника
адресирано до ищеца, с отправено искане за прекратяване на договорните
отношения, а именно отправено заявление за пренасяне, което следва да се
счита за писмено предизвестие за прекратяване на двустранен договор по
отношение на номерата, чиято преносимост се заявява. Изявлението на
ответника, че е ползвал предоставените от ищцовото дружество телефонни
номера и услугите на оператора представлява по същността си и признание на
неизгодния за ответника факт за наличие на облигационно правоотношение
между страните за ползване на мобилни услуги, което се потвърждава и от
изготвената по делото СТЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло като
обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че след
проверка в софтуерната система на мобилния оператор е установено, че
съществува заведена на името на ответника партида с ID № *********,
клиент № ......, по договор № .., прекратен на 07.07.2019 г. автоматично,
поради неплащане след 124- я ден на забава. Описани са стъпките на
алгоритъма за деактивация по горната партида, като автоматично е
генерирана неустойка. Дадени са общи описания на процеса по
остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставените отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури
(билинг). Съгласно чл. 6 от Раздел II от Процедурата за преносимост на
мобилни номера, подписано между мобилните оператори, а и от чл. 54в от
приложимите ОУ на ищцовото дружество, договорните отношения на абоната
с Даряващия доставчик/вторичния доставчик се прекратяват по реда
предвиден в Общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на
Донора/вторичния доставчик и индивидуалния договор между Донора и
крайния потребител. Според ОУ договорът се прекратява от абоната с
едномесечно предизвестие, предвид което до края на отчетния период –
07.07.2019г., доколкото няма данни за по-ранна дата на прекратяване на
правоотношението, съдът намира, че страните все още са били обвързани от
процесния договор и приложенията към него. Ето защо, ответникът дължи
заплащане на всички абонаментни такси и ползвани услуги до прекратяване
на договора. Същият не оспорва стойността на месечните абонаментни такси
и ползваните от него услуги, за които са издадени процесните фактури, а само
отрича същите да са дължими на соченото от ищеца основание – договор №
№ ...... от .....2015 г. и приложения към него. Както бе подробно разяснено по-
горе, настоящият съдебен състав приема, че именно този договор и анексите
към него са правопораждащите облигационната връзка между страните
факти, като наличието на други договори между страните за ползването на
тези телефонни номера не са установени.
С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за дължимост на
сумата в общ размер на 729,09 лева, представляваща сбор от суми за основна
4
месечна абонаментна такса, допълнителна месечна абонаментна такса за
допълнителен мобилен интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия,
за фиксирана телефонна услуга, начислени суми за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г., за които
са издадени процесните фактури, за основателни.
По исковете с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
клауза за неустойка за твърдяното неизпълнение и настъпване на
обстоятелствата, които пораждат вземането – прекратяване на договора по
вина на ответника, както и размера на дължимата неустойка.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца че не сочи обстоятелства и
доказателства относно датата на прекратяване на договора, относно начина на
формиране и стойността на всяко от устройствата, за които се претендира
неустойка.
В чл. 5.3.1. /л. 10/ от Приложение № 1 към договора за мобилни услуги
от 28.12.2014г., е предвидено, че в случай че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от приложението, от договора или общите условия, в това
число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
приложението бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер, както следва: а) всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане
на срока на ползване на съответната SIM карта/номер и б) стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените в
договора услуги. Посочените неустойки се прилагат кумулативно, съгласно
чл.5.3.2 от Приложение № 1 към договора за мобилни услуги .
В разглеждания случай предпоставките за възникване на вземане за
неустойка в полза на ишцовото дружество не са налице. Договорът не е
прекратен по вина на ответника. Наличието на задължения към този момент
не обуславя дължимост на неустойка, доколкото договорът е прекратен след
изтичане на уговорения срок от 24 месеца (съгласно данните от САТЕ на
07.07.2019 г.) по искане на самия ответник, а не чрез изявление на ищеца за
развалянето му поради неизпълнение. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не е провел пълно и главно доказване на предпоставките за
възникване на претендираното от него неустоечно вземане - не е доказано
прекратяване на договора по вина на абоната, на което основание е
претендирана неустойката. В тежест на ищеца бе да се установи, че договорът
е прекратил действието си предсрочно, не се установи и от кой точно момент
се е случило това. В този смисъл съдът не приема твърдението на ищеца, че
след като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване договорът е
прекратен. При недоказаност упражняване правото на ищеца да прекрати
облигационната връзка с ответника вкл. чрез уведомяване на абоната по
някакъв начин договорът следва да се счита прекратен с изтичане на
уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в
5
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна
неустойка. Вън от горното в представената по делото сметка, с която се
твърди да е прекратен договора с начисляване на неустойка отсъства
посочване в каква връзка е издаден, в нея дори не фигурира номера на
потребителя. Тази сметка няма характер на счетоводни документи /фактури/,
и сама по себе си не е годна да установи предсрочното прекратяване на
контракта, както и причината поради която същият е прекратен.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че получаването на абонаментите до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението
на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост /решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на
ВКС, I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, І т.о. и др./.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
Предвид изложеното, претенцията за сумата от 487,78 лв., начислена за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и неустойка
в размер на 2 лв., начислена за обработка на просрочени задължения №
/27.06.2017 г., следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за заплащане на начислени неустойки за невърнати
устройства в размер общо на 330 лв. също следва да бъде отхвърлена като
неснователна. Съгласно т.5.3 от Приложение №1, при прекратяване на
договора по отношение на услугата абонатът се задължава да върне на
мобилния оператор оборудването в пълна комплектност и изправност.
Връщането се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Изправността
на оборудването се установява от оператора и се удостоверява в приемо-
предавателен протокол. На основание т.6.3.4 от същото приложение, ако при
прекратяване на договора за услугата което и да е оборудване, предоставено
за ползване от оператора на абоната не бъде върнато, операторът има правото
да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащ ценоразпис на оператора. Договорна неустойка за
невърнато оборудване не е уговорена между страните. С оглед на договорния
характер на неустоечното задължение, при липса на клауза за поемането на
подобно задължение от клиента следва да се достигне до единствения
възможен извод за неоснователност на предявения иск за неустойка за
невърнати устройства в общ размер от 330 лева.
6
По разноските:
Съобразно изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В
съответствие с приетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в
настоящето исково производство следва да разпредели и разноски в
предходно проведеното заповедно такова- 30,98 лева държавна такса и 150
лв. юрисконсултско възнграждение. В исковото производство е сторил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 30,98 лева, депозит за СТЕ
в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
правната и фактическа сложност на делото определя в размер на 100 лева.
Съобразно изхода на спора, от тези разноски 85,19 лева лв.- разноски за
заповедното и 202,87 лв. разноски за исковото следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
От страна на ответника пък се претендира адвокатско възнгарждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът счита, че такова не
следва да му бъде присъждано, тъй като ответникът има качеството
„едноличен търговец“ и не попада в категорията визирана в посочената
правна норма.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Македония –
Иван Даньовски“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. ..., вх, ап..., че дължи на “А1 България“ ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”...” № на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 729,09 лева,
представляваща сбор от суми за основна месечна абонаментна такса,
допълнителна месечна абонаментна такса за допълнителен мобилен интернет,
абонаментна такса за интернет, телевизия, за фиксирана телефонна услуга,
начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от
16.1.2019 г. до 15.6.2019 г., начислени съгласно условията на договор № ......
(системен партиден № .. и приложения към него, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 31.07.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 819,78 лв.,
представляваща сбор от начислени неустойки за невърнати устройства в
размер общо на 330 лв., неустойка в общ размер на 487,78 лв., начислена за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и неустойка
в размер на 2 лв., начислена за обработка на просрочени задължения №
/27.06.2017 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Македония – Иван Даньовски“, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., вх, ап... да заплати на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на “А1 България“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”...” № сумата от 202,87 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело и сумата от 85,19 лева по
ч.гр.д.№ 34504/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав,
съобразно изхода на делата.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8