РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
В. З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500067 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 262330/11,10,2021 г., постановено по гр. д. № 17229/2018 г. на РС
Пловдив, ХІІІ гр. състав в производство по делба на съсобствени движими вещи, фаза по
извършването, е обявен за окончателен предявеният на страните проект за разделителен
протокол и са разгледани предявените от тях претенции по сметки. Решението е обжалвано
в последно посочените части относно облигационните претенции по сметки, както следва:
С въззивна жалба от Х. Д. В. с ЕГН **********; посоченото по-горе решение се
обжалва В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на В. А. В. припадащата му се част
(половината) от разноските за съсобствените им моторни превозни средства (ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка Фолксваген, модел Ню Бийтъл, рег. № ***, идентификационен номер
на превозното средство ***, двигател № ***; и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел
Гетц, рег. № ***, идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***) за
заплатени годишен данък, застраховка гражданска отговорност и такса годишен технически
преглед за периода 2017 г. – 2020 г., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 171,71 лв. до пълния
присъден с решението размер от 711,63 лв.
Предявяват се оплаквания за недопустимост и за незаконосъобразност на
обжалваното решение в посочената част поради необоснованост, противоречие с
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На това
основание от въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
1
исковете за посочената разлика.
Ответникът по тази жалба В. А. В. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба от В. А. В. с ЕГН **********; против посоченото
по-горе решение В ЧАСТТА, с която тя е осъдена да заплати на Х. Д. В. с ЕГН **********;
сумата от 1647 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
съсобствените им МПС (ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Фолксваген, модел Ню Бийтъл, рег. №
***, идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***; и ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел Гетц, рег. № ***, идентификационен номер на
превозното средство ***, двигател № ***), в размер на половината от пазарния наем на
същите за периода от 09,08,2018 г. до 14,01,2020 г.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в тази част за
незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и иска
отмяната му и вместо това – отхвърляне на претенциите до размера на присъдената от РС
сума.
Ответникът по тази жалба Х. Д. В. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Производството е за съдебна делба, фаза по извършването.
С влязло в сила Решение №1585/24.04.2019 г., постановено по гражданско дело
№17229/2018 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр. с., е допуснато извършване на съдебна делба
между Х. Д. В. с ЕГН **********; и В. А. В. с ЕГН **********; на съсобствени движими
вещи, представляващи: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Фолксваген, модел Ню Бийтъл, рег. №
***, идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***; и ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел Гетц, рег. № ***, идентификационен номер на
превозното средство ***, двигател № ***; намиращи се в държане на В. А. В., ПРИ
КВОТИ: по 1/2 (една втора) идеална част за всеки от съделителите.
В хода на производството във втората фаза е изготвен и предявен на страните
проект за разделителен протокол, който с решение № 262330/11,10,2021 г. е обявен за
окончателен и са определени пазарните стойности на обособените с него два дяла. В тази му
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е спорът между страните по предявените в
срок от всеки от тях претенции по сметки във връзка с общите вещи.
1/ по претенцията с правна квалификация чл. 31 ал. 2 от ЗС:
Съделителят Х.В. претендира заплащане на обезщетение за лишаването му от
ползването на съсобствените автомобили в размер на половината от пазарния наем на
същите за периода от 09,08,2018 г. до 14,01,2020 г. РС е приел тази претенция за
2
основателна до размер от 1647 лв. и в тази част решението е обжалвано. В останалата част, с
която се отхвърля претенцията за разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер, решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът В.В. счита искането за неоснователно като твърди, че не е лишила
съсобственика си от ползването на общите вещи, тъй като многократно го е канила да
получи ползването и му е предоставяла възможност сам да избере кой от автомобилите иска
да ползва, но съсобственикът й не е проявил активност и не се е отзовал на поканите й.
Безспорно между страните е, че през процесния период съсобствените на
страните автомобили са се намирали в държане на В.В..
Пред РС се установява, че с нотариална покана, връчена на 09,08,2018 г., Х.В. е
поканил В.В. да му заплаща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва
своята 1/2 ид. част от процесните вещи, като е определил обезщетението в размер на по 100
лв. месечно за всеки от автомобилите.
Твърдението на ответника В., че е канила съсобственика си да получи ползването
на общите вещи или на някоя от тях по негов избор, остава недоказано. Относно тези
обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, но показанията на разпитания свидетел
са неконкретни и неубедителни. Свидетелят сочи, че в негово присъствие ответницата
нееднократно е провеждала разговори по телефона, в които е заявявала „хайде идвай и
вземай хюндая“. Според свидетеля другата страна в телефонния разговор бил
съсобственикът и бивш съпруг на В. – Х.. Свителедят не е възприел това лично, нито е
възприел реакцията на поканения. Не се сочи периодът, в който са проведени сочените от
свидетеля телефонни разговори. При това положение не може да се приеме за установено
при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че В.В., в чиято фактическа
власт са се намирали съсобствените автомобили през процесния период, е предоставила
възможност на съсобственика си да ползва общите вещи съобразно правата си.
С това претенцията на Х.В. за заплащане на обезщетение за лишаването му от
ползване на процесните автомобили за процесния период се установява по основание.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се съизмери със средния пазарен наем на
съсобствените вещи до размера на притежаваните от него права – по 1/2 ид. част от всеки от
автомобилите. От заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа експертиза се
установява, че размерът на дължимото за процесния период обезщетение възлиза на
присъдената с обжалваното решение сума, поради което в тази част то следва да се приеме за
законосъобразно и да бъде потвърдено.
2/ по претенцията с правна квалификация чл. 30 ал. 3 от ЗС:
Съделителят В.В. твърди, че за своя сметка е извършила разходи за поддръжка на
общите вещи, както следва:
1. За лекия автомобил Хюндай 22,85 лв. - заплатен годишен данък за 2019 г.;
35,00 лв. – заплатена такса ГТП; 253,21 лв. – заплатена застраховка „Гражданска
отговорност“; 495,00 лв. – заплатени за щети, части и консумативи.
3
2. за лекия автомобил Фолксваген: 62,89 лв. - заплатен годишен данък за 2019 г.;
72,93 лв. и 61,10 лв. (или общо 134,03 лв.) – заплатена застраховка „Гражданска
отговорност“; 250,10 лв. – заплатени за щети, части и консумативи; 88,65 лв. - заплатен
годишен данък за 2018 г.; 35,00 лв. – заплатена такса за ГТП; 115,00 лв. – за закупуване на
акумулатор.
Претендира съсобственикът й Х.В. да й заплати половината (съобразно с размера
на правата му) от посочените по-горе суми.
От представените пред РС платежни документи се установява, че В.В. е сторила
във връзка с поддръжката на общите автомобили през претендирания период разноски общо
в размер на 450,34 лв., както следва:
1. За лекия автомобил Хюндай се установяват разходи в общ размер на 129,77 лв.,
от които: 22,85 лв. - заплатен годишен данък за 2019 г.; 35,00 лв. – заплатена такса ГТП;
71,92 лв. – заплатена застраховка „Гражданска отговорност“. Недоказани са твърденията за
заплатени 495,00 лв. за щети, части и консумативи, както и за заплатени вноски за
застраховка гражданска отговорност за разликата над първата вноска от 71,92 лв. до пълния
претендиран размер от 253,21 лв.
2. за лекия автомобил Фолксваген се установяват разходи в общ размер 320,57
лв., от които: 62,89 лв. - заплатен годишен данък за 2019 г.; 72,93 лв. и 61,10 лв. (или общо
134,03 лв.) – заплатена застраховка „Гражданска отговорност“; 88,65 лв. - заплатен годишен
данък за 2018 г.; 35,00 лв. – заплатена такса за ГТП. Недоказани са твърденията за
извършени разходи в размер на 250,10 лв. за щети, части и консумативи. По отношение на
разходите за заплатена цена на акумулатор: установява се, че В.В. е заплатила сумата от 115
лв. за закупуване на акумулатор, но липсват каквито и да е доказателства този разход да е
свързан с някой от процесните автомобили, поради което и тази претенция следва да се
приеме за недоказана.
Ответникът дължи, съобразно правата си, заплащане на половината от
заплатените от ищцата суми, следователно претенциите са основателни до размер от общо
225,17 лв. Затова решението, с което на В.В. е присъдена сума до посочения размер, следва
да бъде потвърдено. За разликата над този размер до присъдения с решението – 711,63 лв.,
решението следва да бъде отменено и за тази разлика исковете да бъдат отхвърлени.
На жалбоподателя Х.В. следва да се присъдят и деловодни разноски за
настоящото производство, които се констатираха в размер на общо 377,90 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262330/11,10,2021 г., постановено по гр. д. №
17229/2018 г. на РС Пловдив, ХІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която В. А. В. с ЕГН
**********; е осъдена да заплати на Х. Д. В. с ЕГН **********; сумата от 1647 лв.,
4
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствените им МПС (ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка Фолксваген, модел Ню Бийтъл, рег. № ***, идентификационен номер
на превозното средство ***, двигател № ***; и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел
Гетц, рег. № ***, идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***), в
размер на половината от пазарния наем на същите за периода от 09,08,2018 г. до 14,01,2020
г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която Х. Д. В. с ЕГН **********; е осъден да заплати на В. А. В.
с ЕГН **********; припадащата му се част (половината) от разноските за съсобствените им
моторни превозни средства (ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Фолксваген, модел Ню Бийтъл, рег.
№ ***, идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***; и ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел Гетц, рег. № ***, идентификационен номер на
превозното средство ***, двигател № ***) за заплатени годишен данък, застраховка
гражданска отговорност и такса годишен технически преглед за периода 2017 г. – 2020 г.,
ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 171,71 лв. до РАЗМЕР от 225,17 лв. (двеста двадесет и пет
лева и седемнадесет ст.).
ОТМЕНЯ решение № 262330/11,10,2021 г., постановено по гр. д. № 17229/2018 г.
на РС Пловдив, ХІІІ гр. състав В ЧАСТТА, с която Х. Д. В. с ЕГН **********; е осъден да
заплати на В. А. В. с ЕГН **********; припадащата му се част (половината) от разноските
за съсобствените им моторни превозни средства (ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Фолксваген,
модел Ню Бийтъл, рег. № ***, идентификационен номер на превозното средство ***,
двигател № ***; и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел Гетц, рег. № ***,
идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***) за периода 2017 г. –
2020 г., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 225,17 лв. до пълния присъден с решението размер
от 711,63 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. В. с ЕГН **********; искове да бъде осъден
Х. Д. В. с ЕГН **********; да й заплати припадащата му се част (половината) от разноските
за съсобствените им моторни превозни средства (ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Фолксваген,
модел Ню Бийтъл, рег. № ***, идентификационен номер на превозното средство ***,
двигател № ***; и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Хюндай, модел Гетц, рег. № ***,
идентификационен номер на превозното средство ***, двигател № ***), за периода 2017 г. –
2020 г., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 225,17 лв. до размер от 711,63 лв.
ОСЪЖДА В. А. В. с ЕГН **********; да заплати на Х. Д. В. с ЕГН **********;
сумата от 377,90 лв. (триста седемдесет и седем лева и деветдесет ст.), представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6