Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НК, XII-ти въззивен
състав на
трети юни две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
на секретаря Таня Георгиева,
в присъствието на прокурора Мариян А., разгледа докладваното от съдия Кехайова
наказателно дело ВНОХД № 466 по
описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда,
постановена на 24.07.2019 г. по НОХД № 5354/2019 г., СРС, НО, 105 състав, е
признал подсъдимия Д. А.П. за виновен в това, че в гр. София, ж.к. *******ул. „**********за
периода месец януари 2011г. до месец март 2018г. включително, след като е бил
осъден със съдебно решение от 28.05.2009г. по гр. д. № 3092 по описа за 2009г.
на Софийски Районен съд, III ГО, 89 състав, да издържа свой низходящ - дъщеря
си М.Д.П., родена на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 300,00
(триста лева) лева, чрез нейната майка и законен представител С. Д. А.-Б.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 87 /осемдесет и шест/ месечни вноски по 300.00 /триста/ лева,
или в общ размер на 26 100 /двадесет и шест хиляди и сто/ лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради и което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1, вр.
чл.42а от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК го е осъдил, като му е наложил
наказание „пробация”, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 426, ал.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес ***, ж. к. *******като явяването и подписването пред пробационен служител
се изпълнява два пъти седмично за срок от шест месеца и по чл.42а, ал. 2, т. 2,
вр. ал.3, т.1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца. На основание чл. 304 от НПК съдът е оправдал подс. П. в
това деянието да е извършено в периода от месец септември до месец декември
2010 г. включително, за вноските над 87 до 90 и една непълна месечна вноска,
както и за това общият размер на дължимата издръжка да е 27 160 лв.
Против така постановената
присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата на защитника на подс. Д.П. - адв. М.К., както и
в допълнението към нея, се излагат аргументи за отмяна на постановения съдебен
акт и оправдаването на подс. П.. Сочи се, че деянието не е било осъществено от
субективна страна, тъй като от събраните доказателства се установява, че
подсъдимият е превел на майката на пострадалата сумата от 25 000лв., които
е считал за изпълнение на задължението си за плащане на издръжка на роденото им
по време на брака дете. Поради това предлага въззивната инстанция да отмени
обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да постанови нова
такава, с която да признае подс. Д. А.П. за невиновен в извършването на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно
заседание защитникът поддържа жалбата и като счита че деянието е несъставомерно
от субективна страна, предлага подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Представителят
на СГП пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Повереникът на
частния обвинител подържа становището на представителя на държавното обвинение
за правилност на постановения първоинстанционен съдебен акт и отправя искане за
неговото потвърждаване.
Подсъдимият в
предоставената му последна дума заявява, че подържа становището на защитата си,
както и че считал, че задължението му да плаща издръжка е погасено.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата и изложеното от страните в съдебно заседание, и след
като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
В хода на
проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка
е била изяснена в нейната пълнота. Въз основа на доказателствата, събрани в
наказателното производство, съдът е изградил вътрешното си убеждение, като
фактическата обстановка по делото е категорично изяснена и ясно изложена в
мотивите на първоинстанционния съд, която се споделя от настоящия съдебен
състав, а нови фактически положения не се установяват. Не са нарушени онези
правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства, от които е установено следното:
Подсъдимият Д.А.П.
е роден на ***г***, живущ ***-15, българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, разведен, ЕГН **********.
Към периода на
2002 г. подсъдимият и свидетелката С. Д. А.-Б. били сключили граждански брак.
По време на брака им - на 15.01.2002г. се родила тяхната дъщеря - М.Д.П.. През
2006г. св. Б. изтеглила потребителски кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 25
000 лева. Парите били разходвани за строеж на семейна къща в с. Григорево,
собственост на родителите на подсъдимия - свидетеля М.Д.П. и А.Б.П..
През 2009г.
подсъдимият П. и св. Б. се развели с решение № III-18-67/09 по гражданско дело
№ 3092/09г, на СРС, ГО, 89-ти състав, влязло в сила на 28.05.2009г. Съгласно
постигнатата спогодба родителските права на детето били предоставени на
майката, а бащата следвало да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева месечно,
считано от 28.05.2009г. Подсъдимият П. плащал издръжката в определения размер за
периода м. май 2009г. – м. май 2010 г. по сметка на св. Б. в качеството й на
законен представител на детето с прекъсвания за м. февруари 2010 г. и м. април
2010 г. През м. май 2010г. подсъдимият превел сумата от 400,00 лева и спрял плащането
на издръжката за периода м. юни 2010 г. – м. септември 2010 г. За периода от м.
октомври 2010 г. до м. декември 2010 г. подсъдимият внасял определената
издръжка, като през м. декември 2010 г. изплатил сумата от 900,00 лева.
Вноските били окончателно преустановени от м. януари 2011г.
В този период
подсъдимият Б.останал без работа за известно време и с родителите му решили да
продадат недвижимия имот в с. Григорево. Тъй като жилището било собственост на
родителите на подсъдимия, парите от сделката били получени по сметка на
свидетеля П. (майка на подсъдимия). След прехвърлянето на имота, на
15.08.2011г. майката на подсъдимия превела по сметката на св. Б. сумата от 25 000
лв. Като основание за извършения банков кредит било посочено: „погасяване на
кредит“. Така сумата за изтегления през 2006г. кредит от св. Б., която била
изразходвана за строежа на къщата на
родителите на бившия й съпруг, й били възстановени.
След м. януари
2011г. до м. март 2018г. подсъдимият не изпълнил задължението си да изплаща
месечната издръжка на дъщеря си. Общата сума на дължимите неплатени вноски за
издръжката била 26 100,00 лева.
За да изгради
вътрешното си убеждение съдът е взел предвид всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства – обясненията на подс. П., показанията
на ЧО - св. М.П., на св. Б., на майката на подс. П. – св. М.Д.П., писмените
доказателства, касаещи плащане на парични суми, съдебно-икономическата
експертиза и справка за съдимост на подс. П..
Съдът е
констатирал, че между доказателствените източници не се наблюдават съществени противоречия
по отношение на фактите, че подсъдимият П. и св. Б. са бивши съпрузи, които от
брака си имат родено дете, който брак е бил прекратен и подсъдимият се е
задължил да заплаща издръжка на детето си по 300 лв. месечно, което задължение
той не е изпълнявал своевременно. От приложените по делото пред първата
инстанция, писмени доказателства за извършени плащания от подсъдимия се
установява, че те освен ненавременни са и недостатъчни, за обосноват
приложението на привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК. Съществения спорен въпрос
е дали преведената по банков път сума от 25 000 лв. от св. П. (майка на
подсъдимия) на св. Б. е представлявала връщане на вложената от последната
парична сума в построяването на къща, собственост на родителите на подс. П. или
е била предназначена за издръжка на дъщеря му – ЧО М.П..
При изследването
на въпроса относно основанието за плащането на сумата от 25 000 лв. на св.
Б., правилно първата инстанция се е доверила на нейните показания и е подходила
критично към обясненията на подс. П. и показанията на майка му – св. М.П.. Не се приема за достоверно и
от настоящия въззивен състав твърдението на подсъдимия, че сумата от 25 000
лева е била предназначена за издръжка на детето му и с получаването й бившата му
съпруга се отказва от бъдещи имуществени претенции от П.. Независимо, че твърдения
от подобно естество се съдържат и в показанията на св. П. (майка на подсъдимия),
не може да остане извън вниманието при извършване на доказателствения анализ,
отчетеното и от районния съд вътрешно противоречие в обясненията на подсъдимия.
Така, в началото на разпита си той посочва, че при развода със св. Б. двамата
се разбрали издръжката да е в по-голям от обичайния размер, за да може част от
нея да служи за погасяване на потребителския кредит на бившата му съпруга,
същевременно сочи, че доколкото със св. Б. са разведени, той нямал отношение
към нейните задължения и затова сумата в размер на 25 000 лева е представлявала
именно издръжката на детето им и не е била предназначена за погасяването на изтегления
от бившата му съпруга кредит. На този фон напълно логично и в съответствие с
останалия събран по делото доказателствен материал звучи заявеното от св. Б.,
че на нея не й е известно за подобно споразумение и преведената й парична сума
от 25 000 лв. не е била за издръжката на дъщеря им. В тази връзка съдът
отчете на първо място, че независимо от немалкия размер на преведената паричната
сума, твърдяното от подс. П. споразумение не е било сключено в писмена форма,
установяваща, както предаването на парите, така и основанието за това. На
следващо място липсва и сезиране на съда, утвърдил постигнатото споразумение
при развода за промяна на съдебното решение в частта относно размера на
дължимата издръжка. Не на последно място, извлечението от банковата сметка на Б.
показва, че сумата от 25 000 лв. е преведена с основание „погасяване на
кредит“, а не издръжка. Твърдението за грешка в посочването на правното
основание за превода не може да бъде възприето, не само защото преведената
парична сума е идентична по стойност на изтегления от Б. през 2006 г. потребителски
кредит, който е използван за строеж на къща, собственост на родителите на подс.
П., но и приложеното писмо с peг. №16- 10-02413/06.06.2019г. установява, че за
периода 13.10.2006г. - 13.08.2011г. св. Б. редовно е погасявала задължението с
месечни вноски в размер на по 352,78 лева. Нещо повече, паричното задължение
към св. Б. било платено именно от майката на подсъдимия, която е била
собственик на продадения имот. Ето защо правилно е било прието от
контролираната инстанция, че преведената по сметката на Б. сума в размер на 25
000 лева действително е представлявала именно погасяване на кредит и възстановяване
на паричните средства, които бившата съпруга на подсъдимия е вложила в построяването
на продадената впоследствие къща.
С оглед
изложеното, въззивният съд счита, че фактическите изводи на първостепенния съд са
правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат споделени.
Несъмнено очертаните
от районния съд доказателствени източници установяват по безспорен начин
изложената по-горе фактическа обстановка, поради което и не се налага тяхното
прецитиране.
С оглед така
приетото от фактическа страна СРС е изложил правни съображения, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, като от обективна страна е налице влязло в сила решение на
съд, с което подсъдимият е осъден да издържа свой низходящ и е налице
бездействие от негова страна да изпълни това свое задължение през посочения в
присъдата инкриминиран период.
От субективна
страна съдът е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал, че не плаща издръжка на детето си, след като е бил
осъден да заплаща такава, имал е възможност да плати и е искал настъпването на
общественоопасните последици или поне е съзнавал неизбежното им настъпване.
Съдът е изложил,
че по делото е установена възможността на подсъдимия да плаща издръжката, тъй
като е бил трудоспособен. Следва да се подчертае още, че задължението за
издръжка е приоритетно и е свързано с осигуряване на основните житейски нужди
на детето и неплащането на издръжката поставя в опасност неговото израстване и
развитие.
Правилно е било
отчетено от първата инстанция и обстоятелството, че подсъдимият не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, респ. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд в периода именно от м. януари,
2011г. до март 2018г., като размера на общата сума на дължимите неплатени
вноски за издръжка е 26 100 лева, поради което и в съответствие със закона го е
признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото с ОА обвинение за това П.
да е извършил престъплението в периода от месец септември до месец декември
2010 г. включително, за това броят на неплатените вноските да е общо 90 пълни и
една непълна месечна вноска, както и за това общия размер на дължимата издръжка
да е 27 160 лв.
При така
приетото и като е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са полаганите
грижи от страна на подс. П. за дъщеря му, чистото му съдебно минало, включително
и това, че деянието не се отличава със степен на обществена опасност
надвишаваща обичайната за този тип престъпления, съдът е намерил, че съответно
на извършеното престъпление би се явило наказанието пробация в минималния интензитет,
а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител също за срок от 6 месеца.
Въззивният съд
намира правните изводи на СРС за правилни и законосъобразни, тъй като несъмнено
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд.
От обективна
страна, след като е бил осъден да издържа малолетното си дете, същият не е
заплатил повече от две месечни вноски, като с бездействието си е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на
подсъдимия са били формирани представи, че е осъден с влязло в сила решение да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнавал е, че не е изпълнил това свое
задължение за повече от две месечни вноски и е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
Няма
доказателства подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да плаща издръжка
на детето си, тъй като е бил в трудоспособна възраст, с възможност да реализира
доходи, а обстоятелството дали е срещал затруднение в намирането на работа, е
ирелевантно и не го освобождава от задължението, за което е осъден.
Не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. И въззивният съдебен състав
счита, че не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи
приложението на този текст. По делото не се събраха доказателства за наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за изключителни
такива, от една страна, като същевременно и този съдебен състав счита, че и
минимално предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК наказание, не е
несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието - отчетена
с оглед продължителния период от време, през който подс. П. не е изпълнявал алиментното задължение за издръжка на
дете, безусловно необходима за неговото израстване и развитие, с неплащането на
която е създадена несигурност за осигуряване на основните му житейски нужди.
По изложените
съображения атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, постановена
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон, следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.07.2019
г. по НОХД № 5354/2019 г., СРС, НО, 105 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.