О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Димитров ч.
гр. д. № 11629
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. чл. 32а ПВп.
Образувано
е по частна жалба на С.С.В., чрез адв. П.Н., срещу Определение № 873/15.07.2019г.
на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на възбрана върху
недвижими имоти. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното
определение, поради нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна.
Софийски градски съд, като се
запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството
пред Служба по вписванията (СВп.) е образувано по искане вх. № 44978/15.07.2019г.,
подадено от ЧСИ Л.С., рег. № 895, с
район на действие ОС – Варна, по изп. дело № 20198950401290 по негов опис, за вписване
на възбрана върху недвижими имоти, представляващи ателие № 5 и паркомясто № 6 с
административен адрес: гр. София, ул. „******, представляващи имоти с идентификатори
68134.512.361.1.35 и 68134.512.361.1.51, собственост на „Р.И.“ АД. Изпълнителното
дело е било образувано по молба на С.С. Въланров въз основа на Обезпечителна
заповед, издадена в негова полза на 11.07.2019г. от ОС – Варна по гр. дело №
1147/2019г. по описа на ОС – Варна. С цитираната обезпечителна заповед е
допуснато обезпечение на предявените от С.С.В. срещу „Р.И.“ АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез налагане
на обезпечителна мярка възбрана върху гореописаните недвижими имоти, както и
върху апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „******с идентификатор
10135.2563.648.1.8.
С обжалваното
определение, съдията по вписванията е отказал вписване на възбраната, като е
изложил мотиви, че в искането на съдебния изпълнител липсват дата на
изпълнителния лист и посочване на съда, който го е издал, а приложеното копие
от обезпечителната заповед е ирелевантно, тъй като последната подлежи на
вписване на самостоятелно основание.
Определението на
съдията по вписванията е правилно.
Възбрана върху
недвижим имот може да бъде наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1,
т. 1 ГПК или в хода на образувано
производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452,
ал. 2 ГПК, като и в двата случая се подчинява на правилата, установени в ГПК и
ПВп.
Възбраната върху
недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена
към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително
изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да
бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия
исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове - както
осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства , по които
ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или
потестативно материално право.
Възбраната,
наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да
препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов
недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни
удовлетворяване вземането на взискателя – кредитор.
И в двете
хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази
недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и да осигури ефективната
реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или
конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез
установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост
на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права,
извършени от собственика на имота.
Различни са
обаче лицата, които са процесуално легитимирани да искат вписване на възбраната
в Имотния регистър. Съгласно нормата на чл. 400, ал. 2 ГПК, налагането на
възбрана като обезпечителна мярка в хода на образувано обезпечително
производство става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в
нотариалните книги /книгите по вписванията/, като службата по вписванията е
длъжна да уведоми ответника за извършеното вписване. Легитимацията по молбата
за вписване на обезпечителната възбрана принадлежи на лицето, в чиято полза е
допуснато обезпечението и на което е издадена обезпечителната заповед, а именно
ищецът. Следователно искането в този случай следва да изхожда от ищеца по
обезпечения иск. Съдебният изпълнител не е легитимиран да иска вписване на
възбрана, която съдът е допуснал като мярка за обезпечение на иска /Определение
№ 314/16.11.2016г. по ч. гр. д. № 4190/2016г., I ГО на ВКС/. Към молбата за
вписване не съдебният изпълнител, а ищецът по обезпечения иск е длъжен да
представи обезпечителната заповед и препис от нея съгласно чл. 24 ПВп.
Съдебният
изпълнител е компетентен да налага друга допусната от съда като обезпечение на
предявен или бъдещ иск обезпечителна мярка, а именно запор върху движими вещи
или вземания на длъжника съгласно чл. 400, ал. 1 ГПК. При образувано
изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение (чл. 426, ал. 1 ГПК), съдебният изпълнител разполага с
активната процесуална легитимация да иска вписване на възбрана върху недвижимия
имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, съгласно изричната
разпоредба на чл. 449, ал. 2 ГПК.
Аргументи относно
различната процесуална легитимация на лицата, които могат да искат вписване на
възбрана в зависимост от това дали искането е направено в хода на обезпечителното
производство или в хода на индивидуалното принудително изпълнение, се извличат
и от разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 7/2013г. по тълк. дело № 7/2012г.,
ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното ТР „в
охранителните производства молител се явява заинтересованото лице (чл. 531, ал.
1 ГПК) - онова, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и
да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански
правоотношения. Когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана (чл. 26 ПВп.), той се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК. Това личи особено ясно в
хипотезата на чл. 449, ал. 2 ГПК (чл. 26
ПВп.), в която съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя, но от
свое име. В посочената хипотеза налагането на възбраната е законна последица от
насочването на изпълнението върху недвижим имот“. Изложеното важи за
индивидуалното принудително изпълнение, но не и за обезпечителното
производство, където се прилага нормата на чл. 400, ал. 2 ГПК и активно
легитимиран да иска вписване на обезпечителната заповед, с която се налага
възбрана, е единствено ищецът в производството. Липсата на процесуална
легитимация по молбата за вписване на възбрана представлява процесуална пречка
за извършване на нотариалното действие, която е неотстранима със срок и
указания, а при обжалване съдът е длъжен да потвърди отказа за вписване на
възбраната /Определение № 314/16.11.2016г. по ч. гр. д. № 4190/2016г., I ГО на
ВКС/.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх. № 18-00-135/29.08.2019г., подадена от С.С.В.
срещу Определение № 873/15.07.2019г. на съдия по вписвания при СРС, с което е
отказано вписване на възбрана.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.