РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№327/23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор П.Петров, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 3254/2021г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в ЗАНН.
БГ Столетник С. ЕООД, гр.София,
кв.Враждебна, ***, представлявано от управителя И. С., с пълномощник адв.В.Ч.,
обжалва Решение № 83/18.10.2021г., постановено по АНД № 300 по описа за 2021г.
на Районен съд – Карлово, с което е потвърден електронен фиш серия Г № 0022940
за наложена на търговското дружество имуществена санкция в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание
чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. с чл.461 т.1 КЗ.
Касаторът поддържа, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Посочено е, че
РС – Карлово приел, че е налице нарушение на чл.483 ал.6 КЗ, за което
наказаното лице не е санкционирано с процесния електронен фиш. Изтъкнато е, че
в решението правилно е прието, че за конкретното МПС е била налице застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна компания от Литва и
валидна за територията на РБ в периода от 29.02.2020г. до 28.05.2020г., което
означава, че на 07.05.2020г. за МПС е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” и не е налице съществен елемент от фактическия състав на
посоченото в електронния фиш нарушение – чл.483 ал.1 т.1 КЗ – липса на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Заявено е, че съдът
приема, че поради характера на застраховката – гранична, дружеството е било
длъжно да сключи задължителна застраховка на основание чл.483 ал.6 КЗ, като
описаното в обжалваното решение представлява съвсем различно нарушение от това,
за което е санкционирано дружеството. В тази вр. решението се счита за
недопустимо и подлежащо на отмяна, тъй като с него за първи път е установено
нарушение – чл.483 ал.6 КЗ, за което дружеството не е наказано с електронния
фиш и срещу което не е могло да организира защитата си. Твърди се, че КРС не е
обсъдил възражението в жалбата по отношение нормата на чл.484 КЗ. Предвид отбелязаното в решението –
„наличието на сключена гранична застраховка в друга държава-членка не придава
на деянието по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
нарушението”, се поддържа, че случаят не следва да се сравнява с други, при
които изобщо не е налице застраховка или е сключена гранична застраховка, която
не е валидна за територията на България. Тоест, дори при извършено нарушение,
са налице предпоставки за прилагане института на „маловажния случай” на
основание чл.28 ЗАНН. Оспорен е извода на КРС за ясно посочен субект в
електронния фиш. Счита се, че в случая нарушението не е установено с АТСС, а
посредством справка в Гаранционния фонд относно обстоятелството налице ли е
валидно сключена застраховка и липсата на сключен договор за „Гражданска
отговорност” не е установена към момента на заснемане с АТСС и не е доказано,
че АТСС може да установи липса на валидна застраховка. Предвид изложеното се
твърди, че е следвало да бъдат приложени общите правила на
административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и издаване на
НП. Поискана е отмяна на решението, ведно с отмяна на електронния фиш и присъждане
на направените съдебни разноски в общ размер на 370лв. за първоинстанционното
производство. Представен е договор за правна защита с предмет – изготвяне на
касационната жалба и списък на претендираните разноски за две инстанции.
Ответникът ОД МВР-Пловдив не изразява
становище по жалбата и не е процесуално представен пред АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Петров счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима.
По същество е неоснователна.
1. Според съдържанието на електронният
фиш : на 07.05.2020г. в 15:23ч., в гр.Карлово, ул.Т.Райнов срещу № 2 е
установено с АТСС управление на МПС, което е собственост на ЮЛ. МПС е
регистрирано на територията на РБългария. Не е спряно от движение и няма
сключен и действащ договор за застраховка Гражданска отговорност. С МПС ДАФ ТЕ
95 ХФ вид Влекач с рег.№ ****е установено нарушение на Кодекса за
застраховането /КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство /система/
TFR1-M 612. В електронния фиш е посочен законния представител на БГ Столетник С.
ЕООД – Иван Ст. С.. Нарушението е квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 КЗ и
имуществена санкция в размер на 2000лв. е наложена на основание чл.638 ал.4 вр.
с ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ.
Преписката съдържа : справка за
собственост; снимков материал – клип № 8933, техническото средство - TFR1-M
612, дата и час – 07.05.2020г., 15:23ч.; измерена скорост – 65 при ограничение
50 и отклонение 15, рег. № ****, координати – EL 24.79523, NL
42.63277, наказуемо
превишение 12 км/ч; Протокол № 2-33-19 от 15.07.2019г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M - последваща проверка след ремонт със заключение
за съответствие с одобрения тип; информация за мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M /техническо описание и инструкция за експлоатация на техническото
средство/; Протокол чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата от 07.05.2020г., в който са
отразени : АТСС - TFR1-M 612; място на контрол – гр.Карлово, ул. Т.Райнов № 2;
посока на движение на контролираното МПС – от изток на запад; общинска пътна
мрежа; общо ограничение на скоростта – 50 км/ч; режим на измерване –
стационарен; посока на задействане – приближаваща; номер на служебен автомобил
РВ4274 МХ; начало на работа 15.00ч. и край на работа 16.15ч.; номер на първо и
последно статично изображение : 8932 – 8954, в обхвата на които попада 8933;
брой установени нарушения – 23; длъжностно лице – Д.Ж..
РС – Карлово е изискал от
Гаранционен фонд информация относно сключените договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на процесното МПС и срока на действието им за 2019г. и
2020г. Представена е справка от базата данни на Информационен център към
гаранционния фонд, според която – полица от 29.10.2019г. до 28.10.2020г. е
прекратена на 14.02.2020г. Жалбоподателят е представил официален превод на български
език на приложена към жалбата застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна компания от Литва, с твърдение /л.39 и сл./, че е действаща и
валидна включително на територията на Република България в периода от
29.02.2020г. до 28.05.2020г. за процесното МПС. Посочените в електронния фиш факти са приети от КРС за установени
от приложените доказателства в адм.нак.преписка и събраните по делото, като
съдът се е позовал на Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ Бр.82 от 05.10.2018г. по отношение периодичността на
последващите проверки на скоростомерите – една година, във вр. с
удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за
валидност до 24.02.2020г. и чл.30 ал.5 от Закона за измерванията. Според РС -
Карлово е налице осъществен състав на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, предвид безспорна установеност на управление на
процесното превозно средство, заснето с техническо средство, за което според извлечението
от Гаранционния фонд, е нямало сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът
основателно се е позовал на чл.647 ал.3 пр.1-во КЗ, препращащ към ЗДв.П по
отношение условията и реда, по които се издава електронен фиш в конкретната
хипотеза на КЗ. Правилно е възприето като съответстващо на чл.189 ал.4 ЗДв.П –
съдържанието на оспорения електронен фиш, както и коректно посочена нарушената
норма – чл.483 ал.1 т.1 КЗ., вкл. санкционната – чл.638 ал.4 вр. с чл.638 ал.1 КЗ, предвиждаща фиксиран размер на административната санкция. Възражението за
неяснота относно санкционираното лице е отхвърлено поради ясно индивидуализиран
субект посредством посочване фирмата на търговския субект, ЕИК, седалище и
адрес на управление, като отразяването в електронния фиш на законния
представител касае пълнотата на индивидуализацията на санкционираното ЮЛ, тъй
като законните представители са част от индивидуализацията на търговците. Възражението
за наличие на сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност е отхвърлено с арг. от текста на чл.483 ал.6 КЗ, тъй като
представените доказателства от жалбоподателя касаят гранична застраховка
Гражданска отговорност, сключена в Република Литва. Според КРС, наличието на
сключвана гранична застраховка в друга държава-членка не придава на деянието
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за нарушението.
2. Съгласно чл.483 ал.1 т.1 КЗ - “Договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;
това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;“ /. Според
чл.638 ал.1 т.2 и ал.4 КЗ - “На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага: 2. имуществена санкция от 2000
лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.; Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.“ / и чл.647 ал.3 КЗ - “Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният
фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано
писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4
и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“. Според
посочените норми е допустимо издаване на електронен фиш за нарушение на КЗ при
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на
електронен фиш, предвидени в ЗДв.П, при което РС – Карлово правилно е посочил,
че в случая адресат на наложената имуществена санкция е юридическото лице като
собственик на МПС и се отбелязва, че КЗ е специален спрямо ЗДв.П, поради което
не е приложима нормата на чл.188 ал.2 ЗДв.П. Верен е изводът, че от страна на
жалбоподателя е осъществено вмененото административно нарушение по чл.483 ал.1
т.1 КЗ и законосъобразно е наложена санкция по чл.638 ал.4 КЗ.
Дефиницията за електронен фиш се
съдържа в §1 т.1 ДР ЗАНН, респект. § 6 т.63 ДР ЗДв.П. Според чл.189 ал.4 ЗДв.П
в действаща редакция към момента на извършване на нарушението /ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г./: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…..”.По отношение
реквизити и изисквания за форма на ел.фиш е приложимо Т.Р.№ 1 от 2014г. За
ел.фиш не е предвидено съдържанието по чл.57 ЗАНН, което обективно произтича от
различно установените производства, като е въведено и задължение по см. на чл.189
ал.8 ЗДв.П /доп., бр. 19 от 2015г./. Според чл.165 ал.3 ЗДв.П /нова - ДВ, бр.
19 от 2015г./ : Условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. По см.
на § 6 т. 65 ДР ЗДв.П /нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./: „Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от цитираната наредба - Стационарните и
мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на
правилата за движение. Приложеният снимков материал се цени – чл.189 ал.15
ЗДв.П, тъй като не е оспорен. Същият е доказателство за управление на автомобила.
Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол се удостоверява с протокол /приложение към чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в сила от 16.01.2018г./, съставен от обслужващия
полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния
автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения
снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС доказват безсъмнено
управлението на МПС - протоколът по чл.10 ал.1 от наредбата е документът,
предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни
за същото и мястото му на позициониране, за да има обвръзка между предвидената
с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал. В тази
насока е нормата на чл.647 ал.3 КЗ, посочена от ПРС.
Неоснователни са възраженията в
касационната жалба – представеният официален превод на договор за застраховка
касае гранична застраховка, която действа за Литва, като за РБългария тази
застраховка няма покритие, което означава отсъствие на застраховка. Последното
опровергава предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Няма припокриване на
периоди, тъй като се касае за покритие на едни и същи застрахователни рискове
по двете застраховки, но с различен териториален обхват, поради което не е
налице забраната за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” в
РБългария и КРС правилно се е позовал на чл.483 ал.6 КЗ /”Собственик на моторно
превозно средство с регистрационен номер, издаден от компетентен български
регистрационен орган, за което има валидно сключена гранична застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите от застраховател в друга
държава членка, е длъжен да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за територията на Република България.”/. Разпоредбата
на чл. 483 ал. 6 КЗ съдържа задължение за сключване на застраховка само при
положение, че МПС е с регистрационен номер, издаден от компетентен български
регистрационен орган и за територията на Република България /какъвто е
разглеждания случай/, която норма не касае конкретното нарушение и КРС не
въвежда в съдебния акт различно от установеното нарушение, а е изложил
съображения относно възражението за наличие на договора, сключен в Република Литва
.
Мотивиран така и на основание чл.221
ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
83/18.10.2021г., постановено по АНД № 300 по описа за 2020г. на Районен съд – Карлово.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :