Решение по дело №1630/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Й.С.М., ЕГН *********, с постоянен адрес ***, чрез адвокат И.Д. ***, срещу решение № 757 от 27.07.2023 г., постановено по АНД №2018/2023 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 7419510 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 1200 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че не доказано обстоятелството, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В-26 за процесния участък, както и че не е установено електронният фиш, обосноваващ повторността да е влязъл в сила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не е представен отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил електронен фиш серия К № 7419510 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 1200 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Касационният състав намира решението за валидно, допустимо и правилно, напълно споделя изводите, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

По делото е безспорно установено, че на 29.03.2023г. в 11,32 часа, на ПП-І-6, до магазин „Егло България“, в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № РВ 6379 НА се движел със скорост 93 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство за контрол на скоростта TFR1-М с фабр.№ 510/07. За извършеното нарушение била ангажирана отговорността на Й.М..

Възраженията на касатора се свеждат до липса на доказателства за наличието на пътен знак В-26 и влязъл в сила ЕФ, обосноваващ повторността.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в съответствие с приложимия материален закон.

По делото е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съставен на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В него се съдържа информация за точното местоположение на уреда, пътният знак за ограничение, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 1300, режим на измерване - стационарен, посока на задействане – приближаващ, номер на служебния автомобил в който е разположен уреда, номерата на протоколите установяващи годност на уреда, началото и край на работа, номер на първото и последно статично изображение, като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към електронния фиш статични изображения на лекия автомобил собственост на касатора. Също така, съдържанието на протокола, който е официален документ, не е оспорено от санкционираното лице, поради което не е било необходимо и допълнително събиране на доказателства както относно местоположението на пътния знак. Не без значение е и обстоятелството, че скоростта на движение в населено място е също 50км/ч, като в случая знакът е поставен с цел допълнително указание за определеното в закона ограничение на скоростта. В този смисъл възражението е неоснователно.

Възражението по отношение на електронния фиш, обосноваващ повторността, настоящата инстанция също както първоинстанционният съд намира за неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и подробни мотиви. Съгласно §6, т. 33 от ЗДвП повторно е нарушението извършено в едногодишен срок, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Жалбоподателят извършил нарушение, за което е издаден електронния фиш - серия К № 6103581 за нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, връчен на водача на 13.08.2022 г. При липса на данни за обжалването му и съобразявайки срока за обжалване правилно районният съд е приел, че ЕФ е влязъл в сила на 30.08.2022 г. Настоящият ЕФ е за деяние, извършено на 29.03.2023г., относимо към разпоредбата на чл.182, ал.1,т.54 от ЗДвП, в едногодишен срок и за същото по вид нарушение следователно е извършено в условията на повторност.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в двоен размер на предвиденото наказание, което е предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е глоба в размер на 600 лева, който предвид установеният квалифициращ белег е глоба в размер на 1200 лв.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 757 от 27.07.2023 г., постановено по АНД №2018/2023 по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: