Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260109
гр. Пловдив, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 25.11.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА КОЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6315/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0273-000519, издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив,
РУ-Хисар, с което на П.Н.Н., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна
и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания
за ноговото потвърждаване по следните съображения:
Жалбоподателят Н. преди 19.12.2019г. бил със състояние –
76% трайно намалена работоспособност, като с Експертно решение № ... на
ТЕЛК работоспособността му била оценена на 50% трайно намалена работоспособност
със срок на определения процент – 3 години до 01.12.2022г. Жената на
жалбоподателя, В. Н., към 08.01.2018г. била със състояние 64% трайно намалена
работоспособност, съгласно Експертно решение № ... на ТЕЛК, със срок на намалената
работоспособност – 3 години до 01.01.2021г. Често им се налага да посещават
болници и да се снабдяват с лекарства, като имат и двама синове – в Л. и в П.
Жалбоподателят има книжка и лека кола.
На 24.06.2020г., свид. А., мл. ПИ при РУ-Хисар, и неин
колега Ж. Д., извършвали обходи на няколко села, включително с. Долна Махала. Около
11,15ч. в с. Долна Махала, на кръстовището на ул. 14-та и ул. 9-та, спрели за
проверка жалбоподателя Н.. Същият в този момент управлявал мотопед марка „KYMCO”, червен на цвят, с номер на рама
... Мотопедът не бил регистриран, същият нямал поставени регистрационни табели,
като жалбоподателят освен това управлявал МПС-то без да притежава СУМПС за
съответната категория и не носел СУМПС и контролен талон. Свид. А. съставила за
констатираните нарушения два АУАН-а.
Първият АУАН, с бл. № 840532 бил съставен за това, че
жалбоподателят управлявал мотопед с посочената марка, цвят и рама и без
поставена регистрационна табела, като допуска следните нарушения: 1. управлява
МПС без да притежава СУМПС за съответната категория на управляваното МПС и не
носи СУМПС и контролен талон. Въз основа на този АУАН било съставено НП
№ 20-0273-000349 от 16.07.2020г., което влязло в сила на 05.09.2020г.
Вторият АУАН, с бл. № 840533, бил съставен за това, че
жалбоподателят управлявал мотопед с посочената марка, цвят и рама и без
поставена регистрационна табела, като допуска следното нарушение: управлява
МПС, което е без регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред –
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на обстоятелството, че към момента в българското
право управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
осъществява състави както на административно нарушение, така и на престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, материалите по делото били изпратени на РП-Пловдив за
преценка дали в случая се касае за осъществен състав на престъпление. С
мотивирано постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно
производство от 25.08.2020г., прокурор при РП-Пловдив отказал да образува
наказателно производство и прекратил пр.пр. с вх. № 7020/2020г. по описа
на РП-Пловдив, като изпратил материалите по преписката на компетентния орган за
продължаване на административно-наказателното производство. В постановлението
прокурорът посочил, че жалбоподателят е с ниска степен на обществена опасност
деец, не е бил осъждан, бил инвалид и трудно подвижен и ползвал МПС да се
улеснява при пазаруване на хранителни продукти, като бил и правоспособен водач.
Освен това ползвал нерегистрирания мотопед само в рамките на населеното място,
бил познат на жителите и те знаели чия собственост е мотопедът. С оглед на тези
обстоятелства прокурорът счел, че деянието разкрива явно незначителна
обществена опасност, поради което деянието не е престъпно съгласно чл. 9, ал. 2
от НК, но представлява административно нарушение по ЗДвП.
Впоследствие било издадено обжалваното наказателно
постановление № 20-0273-000519. То било издадено от П. П. А., на длъжност
Н. РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Х. за това, че на 24.06.2020г. около 11,15 ч. в с.
Долна Махала, на кръстовището на ул. 14-та и ул. 9-та, като мотопедист, жалбоподателят
е управлявал мотопед марка KYMCO с номер на рама …, червен
на цвят, без поставена регистрационна табела, като допуска следното нарушение:
МПС е без регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. От
разпита на св. А. безспорно се установява както обстоятелството за
констатираните от нея нарушения, така и за издадените актове и впоследствие
наказателни постановления. От приложеното по делото писмено доказателство –
Постановление от 25.08.2020г. се установява обстоятелството, че РП-Пловдив е
била сезирана и е било отказано образуването на досъдебно наказателно
производство, поради което и такова не е започвало. От приложените по делото
копия от решения на ТЕЛК и от разпитания св. К. се установява здравословното
състояние на жалбоподателя и на неговата съпруга. По делото са приложени и
копия на издадените АУАН-и и наказателни постановления, от които съдът може да
извърши преценка за точното им съдържание.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на
актосъставителя и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.06.2020г., а НП - на 07.09.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена
от съда, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Съдът съобрази и
че мотопедите представляват МПС, които подлежат на регистрация съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства и не попадат в изключенията по чл. 1,
ал. 4 от Наредбата.
Съдът обсъди възражението на жалбоподателя за наличие на
съществени процесуални нарушения, като счете, че същото е неоснователно.
На първо място, няма законова пречка в рамките на една и
съща проверка да бъдат издадени повече от един АУАН-а по отношение на
различните констатирани нарушения. Недопустимо би било издаването на два или
повече акта, които констатират едно и също нарушение, защото в такъв случай би
се стигнало до нарушение на принципа ne bis in idem. В тази насока, за преценка от съда дали е налице
нарушение на принципа, от особено значение са указанията, съдържащи се в
съдебната практика на ЕСПЧ по този въпрос. Така съгласно Решение на ЕСПЧ от
10.02.2009г. по дело З. срещу Русия, съдът е длъжен да провери дали фактите по
нарушението, за което жалбоподателят е осъден, и тези относно нарушението, за
което е обвинен, са идентични или по същностните си елементи са едни и същи. За
да се установи дали съществува такава съвкупност от конкретни обстоятелства, съдът
трябва да определи дали по двете производства фактите, съставляващи признаците
от обективна страна, представляват съвкупност от факти, неразделно свързани
помежду си във времето, пространството, както и по отношение на своя предмет.
Водим от тези обстоятелства, настоящият състав съобрази, че
и двата акта са съставени по отношение на административни нарушения, извършени
на едно и също място и по едно и също време. Същите обаче безспорно касаят
различни състави на нарушения и налагане на наказания по отделни квалификации.
Така по АУАН, с бл. № 840532 са били наложени наказания по чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за липса на съответна категория и
неносене на СУМПС и контролен талон. В АУАН, с бл. № 840533 наказанието е
наложено за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и по-конкретно – управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Доколкото преценката за наличие или липса на основание за
прилагане на принципа ne bis in idem е не правната квалификация на извършеното, а описаните от
административно-наказващия орган факти, съдът прецени описанията на извършеното
в обстоятелствената част на издадените АУАН-и, респ. наказателни постановления.
Така общото между двата акта
е времето – 24.06.2020г.,
около 11,15ч., мястото – с.
Долна Махала, обл. Пловдив, на кръстовището
на ул. 14-та и ул. 9-та, управлението
от страна на жалбоподателя на МПС – мотопед, описанието на мотопеда – марка KYMCO, номер на рама …, червен на цвят,
без поставена регистрационна табела. Сами по себе си тези факти не представляват
административно нарушение, а описанието им в АУАН и НП е задължително на
основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В първия акт (бл.
№ 840532) никъде не е отбелязано, че мотопедът не е бил регистриран по
надлежния ред, което именно се явява и съставомерният факт, който е описан в
обжалваното наказателно постановление и който е предмет на настоящото
производство. В случай, че този факт беше отбелязан, то тогава би било налице
нарушение на принципа ne bis in idem.
В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че и в
двата акта е описано, че МПС е без поставена регистрационна табела. Съгласно
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказанието по посочената разпоредба се налага на водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Така за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача е необходимо
да е налице една от двете алтернативни форми, свързани с качеството на МПС –
същото да не е регистрирано, или, макар и да е регистрирано, да е без
регистрационни табели. В случая, отговорността на жалбоподателя е ангажирана по
първото предложение – за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, като това е описано в наказателното постановление както текстово
в мотивната част, така и цифрово при посочването на правната квалификация при
налагането на глобата. Така обстоятелството за непоставена регистрационна
табела върху превозното средство изпълнява единствено изискването за посочване
на всички констатирани факти при проверката – в този смисъл изрично Решение
№ 2210 от 3.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2589/2020 г.,
XXIII н.с.
За пълнота следва да се посочи и че в
конкретния случай, издаването на два АУАН-а при констатиране на нарушенията е
възможно да е било продиктувано от евентуално различния ред за разглеждане на
същите, доколкото както вече се посочи, по отношение на управлението на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, е налице и състав на престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК. Така отделянето му от другите нарушения с друг АУАН би
позволило административнонаказателната процедура по налагане на наказанията за
останалите констатирани административни нарушения да протече успоредно и
независимо от евентуалното наказателно производство за престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК (в случай, че бъде образувано такова наказателно производство).
Приложена е и коректната санкционна норма чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. Съгласно същата, се предвижда налагането на наказания лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лв. Наложената санкция от 6
месеца лишаване от право да се управлява МПС и глоба в размер на 200 лв. е в
минимално предвидения в закона размер.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че не е
било налице съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, което да опорочава обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, макар и да няма изрично възражение в тази насока, обсъди
и дали в конкретния случай приложение може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Така като смекчаващи обстоятелства
съдът отчете установеното тежко здравословно състояние на жалбоподателя и
неговата жена, както и обстоятелството, че мотопедът е бил използван от него в
рамките на населеното място и преимуществено за задоволяване на текущи нужди. От
друга страна обаче съдът отбеляза, че тези смекчаващи вината обстоятелствата са
били изследвани при образуваната прокурорска преписка и са били част от
аргументите на прокурора, поради които същият е приел, че с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца в случая не се касае за престъпление, а за
административно нарушение, като изводът на прокурора съдът намира за правилен. Следва
да се отбележи и че при управлението на мотопеда, жалбоподателят е извършил и
друго нарушение, което е установено с влязъл в сила акт – същият не е
притежавал съответната категория за управляваното МПС, което безспорно се явява
отегчаващо обстоятелство и на самостоятелно основание изключва приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Също като отегчаващо обстоятелство съдът отчита и установения от
актосъставителя продължителен период от време, през който жалбоподателят е
посочил да е ползвал мотопеда – от около една година, макар и само в селото. Така,
с оглед на изложените съображения, според настоящия състав чл. 28 от ЗАНН в
конкретния случай е неприложим.
С оглед на горното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0273-000519 от
07.09.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, с което
на П.Н.Н., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.