№ 87590
гр. С., 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110148857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С.К. ООД срещу С. Г. М., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 861,29лв.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 453634,
сключен на 24.09.2020г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
По отношение на чл.8 вр. чл.6 от договора - клаузата представлява неустойка,
която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител
или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план в размер на 665,31лв. Уговорена
по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това,
1
с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП,
касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да
бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
На следващо място, клаузата по чл.12 от договора предвижда задължение на
потребителя да заплаща такси, определени съгласно Тарифа за такси на Сити Кеш, като
поради забавено плащане била начислена неустойка в размер на 25% от размера на
главницата или общо 150лв. на 01.06.2022г. Съдът намира клаузата за нищожна на
основание чл.33 ЗПК.
По данни на заявителя – главницата по кредита е в размер на 600лв., лихвата е
120,69лв., неустойката по чл.8 от договора е 665,31лв., неустойката по чл.12 е 50лв., а
длъжникът е платил сумата от 774,01лв., поради което следва, че със сумата са
погасявани и неустойките, които съдът приема за нищожни. Съгласно чл.19, ал.6 ЗПК
„При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал.
5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по
кредита.“, прилаган във връзка с чл.76, ал.2 ЗЗД, позволява на съда според настоящия
състав и с оглед решение от 30.06.2022г. по С-170/21 на СЕС служебно прихващане на
плащанията извършени въз основа на неравноправна клауза. Следователно с
платените суми по нищожните неустойки са изплатени изцяло дължимите вземания за
главница и възнаградителна лихва, съответно заявлението следва да се отхвърли
изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 185820/07.09.2022 г., подадено от „С.К.“ ООД, ЕИК:
*****, срещу С. Г. М., ЕГН: **********.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2