РЕШЕНИЕ
гр.
София, 02.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9820 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата Е.К. твърди, че на 27.09.2014 г. в гр.
Дупница е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *********,
който движейки се с неразрешена скорост се е ударил в л.а. „Фиат Мареа“ с рег.
№ *********, в който е пътувал братът на ищцата – Н.Ч., починал вследствие на
удара. Ищцата твърди, че е била изключително близка с брат си, между тях e
съществувала дълбока връзка и неговата смърт e довела до отрицателно отражение
върху нейното емоционалното състояние и върху начина ѝ на живот. Твърди,
че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А4“ към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да бъде
осъден на ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000 лв. (частичен иск от общия размер на претенцията от 200 000 лв.), заедно
със законната лихва върху тази сума от 27.09.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска. Твърди, че
процесното ПТП не е причинено от водача на л.а. „Ауди А4“, евентуално твърди,
че е причинено и от действията на друг водач. Възразява също така, че
починалият Н.Ч. е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан. Оспорва ищцата да е претърпяла сочените от нея
неимуществени вреди, които да се следствие от смъртта на брат ѝ в
процесното ПТП. Счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен.
Ответникът оспорва и гражданската отговорност на причинилия процесното ПТП
водач да е застрахована при него. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представената влязла в сила присъда от
10.07.2017 г. на ОС – гр. Кюстендил на основание чл. 300 ГПК се установява, че на
27.09.2014 г. в гр. Дупница е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А4“ с
рег. № ********* и л.а. „Фиат Мареа“ с рег. № *********. Според присъдата
причина за настъпване на ПТП е поведението на водачите и на двата автомобила,
като водачът на л.а. „Ауди А4“ е превишил допустимата в градска среда скорост,
като е управлявал автомобила със скорост от 139 км/ч, а водачът на л.а. „Фиат
Мареа“ при извършване на маневра за завой на ляво не е пропуснал насрещно
движещия се л.а. „Ауди А4“. Както е посочено в присъдата на наказателния съд,
поведението и на двамата водачи е противоправно – водачът на л.а. „Ауди А4“ е
нарушил задължението си в населено място да не надвишава скорост от 50 км/ч
(чл. 21, ал. 1 ЗДвП), а водачът на л.а. „Фиат Мареа“ не е спазил правилото при
завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещото се
превозно средство (чл. 37, ал. 1 ЗДвП).
От присъдата на наказателния съд се установява и
това, че в резултат на процесното ПТП е починал Н.Ч., за когото по делото е
прието за безспорно, че е пътувал в л.а. „Фиат Мареа“. Видно от представеното
удостоверение за родствени връзки от 12.07.2018 г. на община Дупница, Н.Ч. е
бил брат на ищцата Е.К..
От показанията на свидетелките В.М.и М. К. се
установява, че ищцата и брат ѝ, които към момента на процесното ПТП са
съответно на 46 и 44 години, са имали свои собствени семейства (съпрузи и
деца), живеели са в отделни къщи в едно и също село. Около 15 години преди
инцидента (преди 20 години, както заявява свидетелката Миташева към момента на
разпита си) за известно време ищцата и съпругът ѝ са живеели в една къща
заедно с брата на ищцата, докато си построят своя. Свидетелките също така
посочват, че ищцата и брат ѝ се разбирали много добре, имали са съвместен
бизнес, където са работили заедно, брат ѝ е помагал на ищцата (напр. при
строителството на къщата ѝ). Ищцата и брат ѝ, заедно с техните
семейства, са се събирали заедно на празници, а също са ходили заедно на
почивка. Децата на ищцата също поддържат връзка с сина на брат ѝ
(братовчед им), а са били близки и със самия него (с чичо им).
Според свидетелките, когато е разбрала за смъртта
на брат си, ищцата е била в шок, плакала е, преживяла е болезнено смъртта му.
След това е имала проблеми с нервите, затворила се е в себе си, пиела е успокоителни.
Свидетелките посочват, че дори и около 5 години след инцидента ищцата все още
не може да преодолее загубата на брат си.
Според заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза по делото смъртта на брата на ищцата е
предизвикала у нея остра стресова реакция, която е преминала в протрахирана
депресивна реакция. Според вещото лице това разстройство е продължило около 2
години след процесното събитие, но и към момента на изготвяне на експертизата
(около 5 години след събитието) все още са налице остатъчни симптоми – ищцата
изпитва тревожно-депресивни и страхово-натрапливи изживявания, нарушен сън,
вегетативни смущения, опасения за близките си, като някои от тези симптоми
вероятно имат връзка с инцидента. В заключението е посочено, че подобно
развитие на протрахираната депресивна реакция съответства на обичайното
положение (състоянието продължава до 2 години), като след това нормално остава
чувство на тъга и скръб по загубата на близкия човек. Вещото лице също така
посочва при разпита си, че това, че ищцата и брат ѝ са живели заедно,
почивали са заедно, имали са общ бизнес, той ѝ е помагал, обуславят извод
за наличие на силна емоционална връзка между тях, която от своя страна има
голямо значение и поради това обяснява настъпилите последици за психическото състояние
на ищцата след смъртта на брат ѝ.
Наличието на много близка семейна
връзка между две лица поначало предполага, че при смърт на едно от тях другото
ще претърпи неимуществени вреди, поради което за него може да възникне и право
на обезщетение за такива вреди. Кръгът на лицата, за които подобна най-тясна
близост се предполага, включва съпрузите, децата и родителите, както и лицата,
между които съществуват фактически отношения като тези между съпрузи или между деца
и родители (тези лица са посочени в т. III, 2 на ППВС № 4/1961 г.,
допълнено с ППВС № 5/1969 г.). По изключение право на обезщетение могат да имат
и други близки на починалия лица, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с него и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетение. В този случай както
особено близката връзка, така и действително претърпените вреди следва да бъдат
доказани (така т. 1 на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). От посочените
задължителни за съдилищата разрешения следва, че в случай като настоящия,
когато сестра претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на брат си, трябва недвусмислено да се установи, че между тях е била
налице особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от традиционно съществуващите връзки между братята и сестрите, както и че
интензитетът и продължителността на търпените в случая от сестрата болки и
страдания по повод загубата на брат ѝ надвишават тези, които е нормално да
се понасят в подобен случай (в този смисъл решение № 60133/11.10.2021 г. по т.
д. № 1902/2020 г., на ВКС, ІІ т. о.).
В конкретния случай свидетелските
показания разкриват наличието на значителна близост в отношения между ищцата и
починалия ѝ брат, както заключава и вещото лице по психиатричната
експертиза. Вещото лице посочва при разпита си и това, че съществуват различни
степени на емоционална свързаност между братята и сестрите, които варират от
прекалено силна любов, през обикновени и спокойни, до отчужденост и вражда. В
случая трябва да се приеме, че отношенията между ищцата и починалия ѝ
брат са повече от неутрално-спокойни. Между тях, както се посочи, е съществувала
значителна близост, която допълнително е подхранвана от техните взаимоотношения
във връзка с общия им бизнес, от връзките между децата им, както и от
обстоятелството, че живеят в едно по-малко населено място, каквото поначало е
селото.
Именно тези отношения обаче не
могат да бъде определени като извънредни, като едно изключение от типичните
отношения. Те съответстват на съдържанието на връзката между брат и сестра,
които са близки, които не са се отчуждили. Ако е налице по-голяма близост, тя
може да се обясни и с общия им бизнес, както и с живота в по-малко населено
място, което положение също може да се определи като обичайно. Тук трябва да се
спомене и това, че както ищцата, така и починалият ѝ брат са имали свои
семейства (съпрузи и деца), с които са живеели на различни места (в различни
къщи), поради което не са били в непрестанна и непосредствена близост, нито са
били зависими един от друг в емоционален или материален аспект. Така трябва да
се приеме, че взаимоотношенията между ищцата и починалия ѝ брат се
вписват в традиционните за българското общество, които се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост (както е посочено
в мотивите към ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС).
Близостта в отношенията между
ищцата и починалия ѝ брат обуславя и по-продължителното емоционално
страдание, изпитвано от нея след загубата на брат ѝ. Тази по-голяма
продължителност според вещото лице по психиатричната експертиза също е обичайна
в подобен случай на близост в отношенията, а освен това не надхвърля в
основното проявление на симптомите на развитата при ищцата протрахирана депресивна
реакция обичайното за подобно разстройство (както е посочено в експертизата).
Нормални, според вещото лице, са и остатъчните емоции, изпитвани от ищцата, при
това прогнозата за възстановяването ѝ като цяло е добра.
Следователно както отношенията,
съществували между ищцата и починалия ѝ брат, така и изпитаните от ищцата
отрицателни промени в психичното ѝ състояние в резултат от смъртта на
брат ѝ, не могат да се определят като особено изключение от нормалните за
подобен случай на родствена близост. Поради това, макар несъмнено ищцата да е страдала
от загубата на брат си, с оглед на разгледаните по-горе критерии, възприети в
задължителната практика на ВКС, в случая не може да се приеме, че е налице
основание за възникване на право на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Следователно и предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При това положение не необходимо
да се разглежда възражението на ответника за това, че поведението на
пострадалия Н.Ч. е допринесло за настъпване на получените от него увреждания, а
съответно не следва да се обсъжда и заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, което е във връзка с това възражение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените от него разноски,
които възлизат на 4 200 лв. (с включен ДДС) за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.К., ЕГН **********, адрес ***“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 100 000 лв. (предявен като
частичен от общия размер на претенцията от 200 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на брата на Е.Д. Н.Д.Ч., причинена от
ПТП, настъпило на 27.09.2014 г. в гр. Дупница, причинено от водачите на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № ********* и л.а. „Фиат Мареа“ с рег. № *******
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
4 200 лв. (с включен ДДС) (четири хиляди и двеста лева) – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: