РЕШЕНИЕ
№ 260062 17.08.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На единадесети август две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 397 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.В.Ч. с ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на малолетното дете С.Т.Я. с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, *** – адвокат Д.Н., против Т.К.Я.
с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Н.Ч.. Ищцата
отправя искане за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на бащата,
по силата на което да се разреши детето С.Т.Я. с ЕГН ********** да пътува неограничено
извън пределите на Република България до всички държави на територията на
Европа, включително и в тези извън Европейския съюз и в Република Турция, през
периода до изтичането на срока на валидност на международния паспорт на детето
– 28.08.2023г., придружавана от майка си или от друг възрастен с писмено
съгласие на майката, без да е необходимо съгласието на бащата.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с
който признава основателността на отправеното искане. Предявява насрещен иск - съда да предостави заместващо
съгласие за периода на валидност на международния паспорт на детето С.Т.Я. то
да осъществява неограничен брой пътувания извън пределите на Република България
до всички държави на територията на Европа, включително и в тези извън
Европейския съюз и в Република Турция, придружавана от баща си.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК ищцата оспорва предявения насрещен иск на ответника.
Сочи, че с решение по гр.д. № 1469/ 2020г. родителските права по отношение на
детето са предоставени на нея, а на бащата е определен ограничен режим на лични
контакти, в това число и правото ѝ да изисква полеви тест на приети от
бащата наркотици и други упойващи вещества. Твърди, че поведението на ответника
през изтеклата година е довело до пълна липса на доверие у нея относно
безопасността на детето. Поради това изразява несъгласие да бъде дадено
исканото разрешение за пътувания на детето извън страната, придружавано от баща
си. При условията на евентуалност отправя искане исканото разрешение на бъде
съобразено с изложените от нея обстоятелства и с определения режим на лични
контакти.
Дирекция “Социално
подпомагане” – гр.Бургас, уведомена за делото на основание чл.15 ал.6 от Закона
за закрила на детето, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя
социален доклад, с който не изразява становище относно правата и интересите на
детето. Сочи, че понастоящем е издадено направление за социална услуга „Семейно
консултиране и подкрепа“ – наблюдаван контакт между детето С. и баща ѝ с
цел възстановяване на връзката родител – дете.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Молбата е с
правното основание чл.127а ал.2 от Семейния кодекс.
От
представените доказателства се установява, че страните С.В.Ч. и Т.К.Я. са
родители на малолетното дете С.Т.Я. с ЕГН **********, родена на ***г.,
понастоящем на * години и ** месеца.
С
влязло в сила съдебно решение № 1443/ 26.06.2020г. по гр.д. № 1469/ 2020г. по
описа на РС – Бургас, е утвърдено споразумение на страните по чл.127, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето С. е предоставено
на майката, при която е постановено и местоживеенето на детето, а на бащата е
определен детайлизиран режим на лични контакти с детето. По отношение на
процесния релевантен период /до 28.08.2023г./ определеният режим на лични
контакти е следният :
-
до 26.08.2020г. /първите два месеца от влизане в сила на решението/ - в Центъра
за обществена подкрепа към Община Бургас веднъж седмично в сряда между 16.00ч.
и 17.00ч.;
-
до 16.09.2021г. /навършване на четиригодишна на детето/ - без преспиване при
бащата, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.30ч. до 12.30ч.
на съответните дни, като до навършване на третата година на детето, по преценка
на майката С.В.Ч., последната ще има право да присъства на регламентираните
срещи;
-
след 16.09.2021г. /навършване на четиригодишната възраст на детето/ - всяка втора
и четвърта седмица на месеца с преспиване при бащата, за времето от 10:00ч. в
събота до 16.00ч. в неделя, със задължение на бащата да взема и връща детето от
дома на неговата майка, както и два пъти по 15 дни през месец юли и през месец
август по време, несъвпадащо с редовния платен годишен отпуск на майката, след
предварително съгласуване на графика с майката в началото на лятото.
С
влязлото в сила съдебно решение са определени и контакти по време на Коледните
и Великденските празници. Утвърдено е и постигнатото съгласие за правото на майката
С.В.Ч. в деня за личен контакт да изиска или да направи на бащата Т.К.Я. полеви
тестове за приети наркотици и други упойващи вещества, като при констатирането
на прием на такива от негова страна, майката има право да откаже да му предаде
детето.
Законът /чл.127а ал.1 СК/ предоставя на родителите правомощията за решаване на въпросите, свързани с
пътуването на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, като разпоредбата определя това да става по тяхното общо съгласие. Когато
родителите не постигнат съгласие, съгласно чл.127а ал. 2 СК тези въпроси се
решават от съда. По силата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския
съюз и чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето при своята преценка съдът следва
да се ръководи от висшия интерес на детето, който е от първостепенно значение.
Същият принцип е утвърден и във вътрешното право на Република България –
разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закона за закрила на детето, съгласно която всяко
дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Разпоредбата на §
1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето дефинира аспектите за преценка на
най-добрия (висшия) интерес на детето, сред които са желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Съгласно
задължителната за съдилищата съдебна практика правото на свободно придвижване
без съгласието на единия от родителите може да бъде разрешено, само ако
пътуването е предвидимо във времето и пространството /т.1 от тълкувателно
решение № 1/ 03.07.2017г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСГК/. Тези ограничения целят
да гарантират опазването на най-добрия интерес на детето, за преценката на
който е необходимо изрично регламентиране на броя, периодите и местата на
пътуванията.
Отправените в
настоящото производство искания не са съобразени с тези изисквания, като сочените
от двете страни пътувания са неограничен брой, дестинациите са формулирани
твърде общо /всички страни на територията на Европа/ и не са времево
ограничени. Поради това съдът приема, че не е възможно както да се гарантира
изпълнението на договорения и утвърден режим на лични контакти между бащата и
детето, така и да се градят изводи относно фактите, обуславящи необходимостта
от пътуването на детето извън границите на страната и относно мястото,
условията и средата, при които то ще пребивава. Следва да се отбележи, че през
процесния период до 28.08.2023г. детето ще е на възраст по-ниска от 6 години и
при липсата на въведени конкретни нужди за пътувания извън страната, интересът
на детето не може да се презюмира.
По тези мотиви при
съобразяване с възрастта на детето съдът приема, че не може да се направи
несъмнен извод, че исканите разрешения съответстват на най-добрия интерес на
детето. Поради това предявените искания са неоснователни и следва да бъдат
оставен без уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С.В.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, *** – адвокат Д.Н., и на
Т.К.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Н.Ч.,
за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на другия родител,
по силата на което да се разреши детето С.Т.Я. с ЕГН ********** до изтичането
на международния ѝ паспорт на 28.08.2023г. да осъществява неограничен
брой пътувания извън пределите на Република България до всички държави на
територията на Европа, включително и тези извън Европейския съюз и Република
Турция, придружена само от единия родител, без да е необходимо съгласието на другия
родител.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД