РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330112849 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М. М. М. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 2 107, 85 лева, представляваща обезщетение за 65 работни дни
неползван платен годишен отпуск за 2019, 2020 и 2021 г., заедно със законната лихва, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът “***– с. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно като
“***)“ от *** г. до *** г., считано от която дата със Заповед *** г. на *** на ответното
дружество, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от
КТ.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията от
14.02.2022 г. и допълнителното такова от 21.03.2022 г., и двете на вещото лице по ССЕ Б.В.,
действително след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца са останали
неползвани от него 65 работни дни платен годишен отпуск, полагащи му се за 2019, 2020 и
2021 г., обезщетението за неползването на който е в размер общо на 2 107, 85 лева и не му е
било заплатено, както е установило вещото лице при извършване на проверките на
движението по банковата сметка на ищеца при изготвяне на заключението.
1
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер
на обезщетението за неползван платен годишен отпуск съвпада с установения от ССЕ
действително дължим, съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ се
явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната
лихва от 03.08.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 410 лева – платени адвокатско възнаграждение и
такса за издаване на удостоверение от банка, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пловдив – 84, 31 лева ДТ и 200 лева депозит за двете ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** А.
И. Й., ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, **. М.Г. и **.
А. К., СУМАТА 2 107, 85 лева, представляваща обезщетение за 65 работни дни неползван
платен годишен отпуск за 2019, 2020 и 2021 г., ЗАЕДНО със законната лихва върху тази
сума, начиная от 03.08.2021 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 410 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 84, 31 лева държавна такса И
200 лева депозити за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2