№ 139
гр. Ловеч, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200260 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 7633/15.03.2022 година на Я.М.И. – началник
на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен със
Заповед №РД-11-1232/28.10.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, е
наложена на П. ГР. Л., ЕГН: ********** от с.Ж., обл.София, на основание чл.
53, ал.1, във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН глоба
в размер на 3 000/три хиляди/ лева, за това, че на 17.02.2022 г., в 15:38 часа,
на път II-35, км. 25+500, в посока гр.Ловеч-гр.Плевен, е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
„И.”, модел „АД410Т” с рег. № ** **** **. В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС /Наредбата/, както следва:
1. При измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.765 т., при
максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1,т.5,б.”в” от
Наредбата.
Съгласно чл.3,т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7,
ППС е тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел.везна DFW-
1
KR №118807 и ролетка 1313/18(5м). ППС превозва фракция .
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3,
т.2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а"
от ЗП.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС по РПМ с параметри, надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с
което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси.
Към момента на проверката лицето П. ГР. Л. е осъществявало движение
на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на
2
Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от
приложените доказателства: Кантарна бележка №356/17.02.2022 г.; Разписка
за връчен АУАН; копия на: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС
част 2, пътен лист.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.
ГР. Л., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно , тъй като са
допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача, а не на превозвача или
собственика на ППС, при проверката не е присъствал полицейски служител
от съответната служба за контрол на МВР, като излага подробни съображения
за това. Излага, че дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, то
същото е маловажно. Поради изложеното моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представени са писмени бележки.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно
призован,се представлява от юриск.В., която моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна, като представя писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Н.А. и В.Т., от становищата на страните, изразени в писмените
бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.02.2022 год. бил съставен Акт № 0009124 за установяване на
административно нарушение от свид. Н.А., в присъствието на свид. В.Т. ,
срещу П. ГР. Л., за това, че на 17.02.2022 г., в 15:38 часа, на път II-35, км.
25+500, в посока гр.Ловеч-гр.Плевен, е управлявал МПС с четири оси с две
управляеми оси марка „И.”, модел „АД410Т” с рег. № ** **** **. Водачът
3
осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване
на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ на
извънгабаритно ППС по §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Необходимостта от
разрешение се доказва от направеното измерване, при което е констатирано
надвишаване на нормите на Наредбата, както следва:
При разстояние между осите 1,38 м. на двойната задвижваща ос /3-та-4-
та/ на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
28.765 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7,
ал.1,т.5,б.”в” от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство
ел.везна DFW-KR №118807 и ролетка Р05 1313/18(5м). ППС превозва
фракция, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредбата.
С акта са иззети като доказателства копия от лична карта, талон на
ППС част ІІ, пътен лист № 650322/17.02.2022 г. Към АУАН е приложена и
кантарна бележка № 356/17.02.2022 г. и разписка за връчен АУАН.
По съставения акт, жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
О така установената по делото фактическа обстановка съдът приема
следното:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно лице – инспектор
Н.А., видно от представената Заповед № РД-11-520/11.05.2021г. на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, с
която е оправомощен да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Я.М.И. – началник отдел „Контрол по РПМ”,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, оправомощен със Заповед №РД-11-
1232/28.10.2021 г. на Председателя на УС на АПИ. Неоснователно се явява
възражението, че проверката е извършена в нарушение на чл. 36 и чл.37 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тъй като в нея не е участвал и служител на
МВР. Разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., предвижда, че
4
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол
при МВР, като разпоредбата на чл.37 от наредбата не следва да се тълкува
изолирано, а систематично, наред с разпоредбата на чл.36, т.е. този
специфичен контрол във връзка с извънгабаритните/ тежки ПС е изцяло в
прерогативите на Агенцията, а службите за контрол при МВР имат
второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено
спомагателен характер в случай на необходимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно
нарушение съответстват на действителното положение и от събраните
доказателства се установява, че действително жалбоподателят е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на &1, т.1 от ДР на Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение издадено
по реда на раздел ІV на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя за
дейност от специално ползване на пътищата. Безспорно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е
установено с техническо средство ел.везна DFW-KR №118807 и ролетка
1313/18(5м), които са одобрен тип средство за измерване, технически
изправни, за което са представени и приети писмени доказателства. При
измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 28.765 т., при максимално допустимо
натоварване 19 т. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят се е
движил по път II-35, км. 25+500, в посока гр.Ловеч-гр.Плевен, където е бил
спрян за проверка от контролните органи и именно това е мястото на
извършване на нарушението, този пътен участък по който водачът е
осъществявал движение, като е управлявал ППС в нарушение на
изискванията на наредбата. От показанията на разпитаните свидетели се
установява начина на извършеното замерване, както и че същото е извършено
в присъствие на жалбоподателя, същият е запознат с резултата от
извършеното измерване, приложена е и кантарната бележка, АУАН е
съставен на място в негово присъствие, т.е. още към момента на започване на
административнонаказателното производство, жалбоподателят е бил наясно в
5
извършването на какво нарушение е обвинен и АУАН отговаря на всички
посочени в чл.42 от ЗАНН изисквания. НП отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН, съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и категоричност относно автора на деянието и неговата
вина. Видно от материалите по преписката всички документи, представени от
жалбоподателя към момента на проверката са били копирани и приобщени
към преписката.
Относно субекта на нарушението, съдът приема, че водачът на
извънгабаритно и/или тежко ППС е наказателноотговорно лице.
Според нормата на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: (т.1) в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: (буква "а") движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В тази връзка настоящата инстанция намира, че разпоредба на чл. 26,
ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата, вменена на жалбоподателя не поставя
изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1,
б."а" от ЗП е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява тежко ППС, в случая водачът Л.. В тази връзка е и
разпоредбата на чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
6
Отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от
ЗП за лицето което управлява процесното ППС без изискуемото
разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да
подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно
пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова
разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на
самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за собствениците
на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26, ал.2, т.1,
б."а" от ЗП и съответно при неизпълнение на същото да не носят отговорност.
Последното се потвърждава и от съдържанието на приложената санкционна
норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на
три отделни категории физически лица: 1) тези, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл. 41; 2) тези, които
извършат някои от изброените дейности, включително по т.2 - "движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя" и 3) тези, които
наредят да бъдат извършени някоя от изброените дейности. След като
безспорно е установено, че наказаното лице като водач на ППС осъществява
движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, то попада в
кръга на субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършеното. В тази връзка
са решения по а.н.д.№ 372/2017 г. на РС-Ловеч, а.н.д.№838/2017 г. на РС-
Ловеч, а.н.д.№1047/2017 г. на РС-Ловеч, к.а.д.№ 223/2016 г.на
Административен съд–Ловеч, к.а.н.д.№208/2017 г. на Административен съд-
Ловеч. Следва да се отбележи, че приложеното от процесуалния представител
на жалбоподателя решение по а.н.д.№1395/2016 г. на РС-Ловеч, в което е
застъпена обратната теза е отменено с решение от 29.09.2017 г. по к.а.н.д.№
164/2017 г. на Административен съд-Ловеч.
7
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е, че не е
подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил
необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има
издадено съответно разрешително. Т.е. обстоятелството, че водачът който не е
собственик на автомобила и няма задължението по осигуряването на такова
разрешително, не прави деянието му несъставомерно.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда забраната за
движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното
ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването
движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са
установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим
нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на
чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко
ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за
размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и
чл.7 от Наредбата.
На пръв поглед се налага извод, че за процесното деяние е налице
неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена, съответно колизия
между приложимите санкционни норми. Внимателният им прочит обаче
сочи, че нормите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
формират два отделни, различни състава на административни нарушения.
Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две
отделни хипотези. Първата е когато движението се извършва без
разрешително, а втората, когато се извършва без документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират
разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при
квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
8
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда разрешителен
режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение
на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа посочен в чл.26, ал.3
от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е.
разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт.
Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба №
11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/2001
г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните
в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да
се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на
специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е
необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението
за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е
натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. В конкретния казус максимално
допустимото натоварване на ос на двойната задвижваща ос на управляваното
от жалбоподателя ППС е 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата.
Елементарно математическо изчисление показва, че 30 % от 19 тона е в
размер на 5.700 тона, т.е. за превишение в тези граници на ППС не се
разрешава да се движи само след заплащане на дължимата такса по реда на
чл.8, ал.7 от Наредбата и е необходимо да бъде издавано разрешително по
чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредбата. От приложената кантарна бележка
№356/17.02.2022 г. се установява измереното натоварване, което
обстоятелство коректно е отразено и в обстоятелствената част на
наказателното постановление. При това положение, разликата между
измереното при проверката натоварване на ос на двойната задвижваща ос на
управляваното от жалбоподателя ППС с максимално допустимото по закон
9
от 19 тона е била 9.765 тона, т.е. не попада е в рамките на тези 30 %
предвидени в разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата.
По изложените съображения съдът не приема и възражението на
жалбоподателя, че извършеното деяние е нарушение по ЗДвП и че е следвало
да бъде санкционират по чл.177, ал.3 от ЗДвП, като приема че наказващият
орган е дал правилна правна квалификация на нарушението, която е в
съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение и се е позовал на приложимата санкционна норма.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и
обективна страна състава на посоченото в АУАН и НП нарушение.
Настоящата инстанция не споделя и изложените от жалбоподателя
съображения за маловажност на нарушението, тъй като нито в жалбата, нито
в с.з. са наведени доводи и ангажирани доказателства за наличието на
смекчаващи обстоятелства, с оглед на които случаят да е с по-ниска
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Следва да се има предвид, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя е формално, т.е. само по себе си не предвижда
настъпването на вредни последици. Не бива да се пренебрегва и
обществената опасност на едно такова нарушение, тъй като със Закона за
пътищата и се уреждат както обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, така и с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, а с
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ се определят допустимите размери, маса
и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, наричани
за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в
движението, т.е. законодателят е приел, че всяко отклонение от допустимите
параметри по посочените по-горе показатели представлява опасност за
участниците в движението.
Относно определяне размера на наказанието, съдът приема, че
наказващият орган не е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и е
наложил съгласно чл.53,ал.1,т.2 от ЗП наказание - глоба в размер на 3000
10
лева, при предвиден размер на глобата от 1000 лева до 5000 лева, като не е
отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не е събрал
данни за имотното състояние на нарушителя и не е изложил съображения
защо приема, че наказанието глоба следва да бъде определено точно в този
размер. Ето защо настоящата инстанция приема, че наказващият орган
неправилно е определил размера на наказанието, още повече, че е посочил
като отегчаващо вината обстоятелство степента на надвишаване на нормите
на Наредбата, а както беше отбелязано по-горе всяко превишаване на тези
норми е общественоопасно, както и че не е изпълнил задължението си при
определяне размера на наказанието да съобрази всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и по този начин не е съобразил
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай съдът приема, че
наказание към предвидения в закона минимум е адекватно на извършеното
нарушение, на обществената опасност на деянието и на дееца и с оглед
липсата на данни за налагани наказания по ЗП на жалбоподателя, настоящото
нарушение се явява първо и следва наложеното наказание глоба в размер на
3000 лева да бъде намалено на глоба в размер на 1000 лева, като НП бъде
изменено в тази му част.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски, тъй като
такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7633/15.03.2022
година на Я.М.И. – началник на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София, упълномощен със Заповед №РД-11-1232/28.10.2021 г. на
Председателя на УС на АПИ, с което е наложена на П. ГР. Л., ЕГН:
********** от с.Ж., обл.София, на основание чл. 53, ал.1, във връзка с чл.26,
ал.2 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 3 000/три
хиляди/ лева, за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП, във вр. с
чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА наказанието на глоба в
11
размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12