Р Е Ш Е
Н И Е
№ 377
град Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 485/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Производството
е образувано
по жалба на ЕТ „Национал – Т – А.Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Люляк“ № 1, чрез *** О. Н., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11100/02.06.2021 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена по административен ред с Решение № ГДФК-167/01.07.2021 г. на
директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП. Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон и целта на закона – отменителни
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Според него е необоснован изводът, че
жалбоподателят би могъл да извърши друго административно нарушение, тъй като
към момента на издаване на ЗНПАМ липсва влязло в сила наказателно
постановление, в т.ч. и по отношение на констатираното при проверката
неиздаване на фискална касова бележка. Сочи, че търговската дейност се
извършвала в нает обект, чийто договор за наем е изтекъл, като на практика се
запечатвал обект – собственост на трето лице. Липсвали мотиви относно
конкретния размер на срока, за който обектът се запечатва, като не било взето
предвид, че стойността на неотчетената покупка била под половин процент от
отчетения оборот за част от деня, на незначителна стойност, а нарушението било
първо за търговеца. Действията на администрацията били и в противоречие с чл.
41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид изложеното моли
оспорваната ЗНПАМ да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от *** О. Н., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и представена писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че е безспорно установено извършеното от търговеца нарушение, което е основание
за прилагане на мярката, а самата заповед съдържа мотиви по отношение на срока,
за който е определено запечатването. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 240 лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2021 г. в 14:25
ч. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни
и нехранителни стоки /домашни потреби, цигари, алкохолни и безалкохолни
напитки, перилни препарати и др./, находящ се в с. Горско
Ново село, общ. Златарица, ул. „Петър Димитров“ № 1, стопанисван и експлоатиран
от ЕТ „Национал – Т – А.Т.“, ЕИК *********. При проверката е установено, че магазинът
работи всеки ден от 6:30 ч. до 21:00 ч., като в обекта са заети две лица по
трудово правоотношение. При извършена контролна покупка на 3 бр. пакетчета
дъвки на обща стойност 3,30 лв., заплатени в брой от инспектор Н.К.Т., не е
издаден фискален бон от наличното в обекта и въведено
в експлоатация касово устройство, нито от кочана с касови бележки. При
проверката е установено също така, че в касата е налице касова наличност в
размер на 980,93 лв., а е разчетена касова наличност от фискалното устройство в
размер на 760,37 лв. /оборот от продажби 726,47 лв., служебно въведени 120 лв.
и служебно изведени 80 лв. – дневен отчет на л. 25/ или
е налице разлика от 220,56 лв. между наличните парични средства в касата и
тези, маркирани във ФУ. Констатациите от проверката са обективирани
в протокол за извършена проверка сер. АА № 0018374/29.05.2021
г.
На 31.05.2021
г. пълномощник на ЕТ „Национал-Т-А.Т.“ е представил Договор за наем на недвижим
имот от 01.05.2015 г. /л. 48-49/, сключен между ПК „Напредък“ 18 /наемодател/ и
ЕТ „Национал-Т-А.Т.“ /наемател/. Договорът е сключен за срок от 3 години,
считано от 01.05.2015 г., като при изтичането му ако никоя от страните не
предяви претенции, договорът се счита за продължен за още три години.
Впоследствие на 07.06.2021 г. от А.Т. е дадено писмено обяснение, според което
към този момент договорът е изтекъл, но до момента наемодателят няма претенции
за напускането на обекта, поради което продължава да стопанисва обекта в с.
Горско ново село /л. 45/.
При тази
фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 11100 от 02.06.2021 г. от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4
от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Горско Ново село, ул. „Петър Димитров“ № 1, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Национал-Т-А.Т.“,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването
да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта
също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и прилежащите
му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е
връчена на едноличния търговец на 08.06.2021 г. Недоволен от нея, същият я е
оспорил по административен ред с жалба от 21.06.2021 г. Тази жалбата е
отхвърлена с Решение № ГДФК-167/01.07.2021 г. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, което е връчено на
12.07.2021 г. Жалбата срещу ЗНПАМ до съда е подадена по електронен път чрез
Системата за сигурно електронно връчване на 23.07.2021 г.
В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка, както и разпечатка на Решение № 31/24.01.2018 г. на Районен съд – В. Търново по НАХД № ********* г.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изп. директор на НАП е определил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Следователно
заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително и с позоваване на съдържанието на Протокола за извършена
проверка сер. АА № 0018374/29.05.2021 г. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. Съдът не установява допуснати в хода на
административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Не
се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта на
жалбоподателя, включително и по отношение на компетентността на проверяващите
органи по приходите. Правомощията на
длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" –
Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично задължение и права като служителите,
осъществяващи фискален контрол, са им предоставени правомощията по ал. 1 на
същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че
органите по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършват
проверки и ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на
лицата, извършили проверката. Относно териториалната им компетентност
приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им
се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността
по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да
постигне целта за която е създадена дирекция "Фискален контрол", а
именно мобилност, ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното
законодателство.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и
целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe
на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Установено е и нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, според която извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми, но същото не е посочено като правно основание за налагане на мярката. Видно от данните по делото, при извършената проверка на
29.05.2021 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна
покупка на 3 бр. пакетчета дъвки на стойност от 3,30 лв., жалбоподателят не е
издал фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка
от заверен кочан с касови бележки при плащането на стоката, както и е налице
разлика в размер на 220,56 лв. между касовата наличност и отчетените средства. Не
се спори, че за констатираните нарушения са съставени съответните АУАН, посочени
в заповедта. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. С оглед мястото на извършването на продажбата и характера
й - продажба на дребно, за жалбоподателя е било задължително да издаде фискален
бон предвид императивното задължение, посочено в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредбата във връзка с чл.3, ал.1 от
нея. Това задължение се поражда в момента на получаването на плащането във
връзка с отделна продажба. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не.
Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установените нарушения. Съдебната практика е константна, че налагането
на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за
нарушението и се прилага независимо от ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството. Административнонаказателното
производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с
мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред
при проверка от органите по приходите административно нарушение.
Неоснователно е и
възражението, че наемният договор бил изтекъл и мярката се налагала по
отношение на обект – собственост на трето лице. От доказателствата, вкл. писмените
обяснения на А. Т. от 07.06.2021 г. безспорно се установява, че както към
момента на проверката, така и към датата на ЗНПАМ обектът се е стопанисвал от
едноличния търговец. Съгласно чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът
или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът
ще бъде запечатан.
Единствената преценка,
която притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, която преценка е била направена от този
орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 14-дневния
срок – малко под средния размер. Видно от самата заповед, за мотивиране на
четиринадесетдневния срок са изложени конкретни данни. Анализирани са броя на
заетите лица, вида на търговския обект и стоките, които предлага магазина, местоположението
му – в центъра на малко населено място, което предполага неговата значимост. Като
допълнителен мотив е изтъкната установената положителна разлика между касовата
и фактическата наличност на паричните средства. Посочено е също така, че в
информационните масиви на НАП са налице данни за извършване на същото нарушение
от ЕТ, за което е било образувано административнонаказателно
производство с АУАН от 2017 г., както и данни за нарушения на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, за които са съставени 2 бр. АУАН от 30.10.2020 г.
Изложеното
опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая са съобразени
конкретните специфики на обекта и въобще търговският му потенциал. В
действителност стойността на укритата продажба не е висока и обектът се намира
в малко населено място, но същият реализира значителни обороти – съгласно
представеният дневен финансов отчет от 29.05.2021 г., до 14:34 ч. на същия ден
е отчетен оборот от продажби от 726,47 лв., което води до логичния извод за
множество клиенти. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при всички
положения е нарушена фискалната политика на държавата. Не следва да се
подценява обстоятелството, че констатираните нарушения са две, като принципно
неиздаването на касови бележки води до укриване на приходи и съответно разлика
в отчетената и фактическата наличност. Същевременно, разликата между
фактическата и касовата наличност е около 30 % спрямо отчетените парични
постъпления според касовия апарат, което говори за системност и постоянство в
неспазването на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.
Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът, че е
извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното е
показател за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство и
обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните
специфики на търговския обект и населеното място, определеният срок от 14 дни
при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава още и от значимостта на
охраняваното обществено отношение. Съдът
приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен
с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен и съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта
на закона, независимо дали жалбоподателят е имал предходни наказания за същото
нарушение, в която насока са основните възражения на жалбоподателя. Негативните
последици от налагането на ПАМ върху жалбоподателя са резултат от собственото
му поведение, изразяващо се в неиздаването на фискален бон за извършена
продажба, като установеното несъответствие между фактическата и отчетената
парична наличност, индикира за системност на това
поведение.
На последно място,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни
мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения.
Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на
обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й ЕТ не е преустановил дейността си в
търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на ЕТ „Национал-Т-А.Т.“
и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
При този изход на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на ***ско възнаграждение. Предвид това, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, възнаграждението се определя в минималния размер
от 100 лева съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Национал – Т – А.Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Люляк“ № 1, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11100/02.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена по административен ред с Решение № ГДФК-167/01.07.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА ЕТ „Национал – Т – А.Т.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Люляк“ № 1да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски
по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: