№ 136
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110203379 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Диженю В Боттеге“ ООД срещу НП № 03 –013600/24.02.21г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5
вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Диженю В Боттеге“ ООД е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 5 000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е
допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление,
като оспорва фактическата обстановка и твърди, че нарушението не било извършено.
Между страните нямало договорено трудово правоотношение, като И.Д. нямала право да
работи на трудов договор в РБългария. Същата следвало да извършва консултации, контрол
и ревизии на магазините в България, като имало договор за сътрудничество между „Диженю
В Боттеге“ ООД и „Валисия“ЕООД, чийто собственик и представител била И.Д..
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по същество.
Въззиваемата страна-Директорът на ИТ-Варна, се представлява от ю.к Н., който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не бил
налице спор по фактите, а по правото. Било налице трудово правоотношение, трудовият
договор за което не бил облечен в писмена форма. Прави искане за присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
1
страна следното:
На 11.01.21г., била извършена проверка в магазин за дрехи втора употреба,
стопанисван от „Диженю В Боттеге“ ООД. Проверката била извършена по сигнал на
продавачка за неполучено трудово възнаграждение. Същата подала и молба за прекратяване
на трудовото правоотношение. В момента на проверката в обекта се извършвало предаване
и опис на стока от тази продавачка на друга. В обекта била и И.Д.. Според заявеното от
двете продавачки, И.Д. била лицето, с което контактували, на нея отчитали оборота, от нея
си получавали възнагражденията. При попълване на декларация, тя заявила, че има работно
време от 12.00 до 15.00ч., че извършва консултантска дейност, че получавала трудово
възнаграждение за дейността и че има почивни дни в събота и неделя.
За това, че с лицето нямало сключен трудов договор в писмена форма, срещу
„Диженю В Боттеге“ ООД бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено лице.
Срещу АУАН постъпило възражение, че с И.Д. не можело да се сключи трудов договор, тъй
като била гражданка на Украйна и нямала право да работи на трудов договор в страната.
Поради това се наложило да се сключи приложеното по делото споразумение за
сътрудничество. В това споразумение е предвидено, че страните декларират намерението си
за сътрудничество и съвместна дейност и че за извършваните дейности във всеки конкретен
случай се сключвал договор между страните, като се определял изпълнителят и
възложителят и се уточнявали конкретните задължения на страните и плащания.
АНО приел възраженията за несъстоятелни и издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и
изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените доказателства по делото
- АУАН, констативен протокол, споразумение, уведомление, декларация, вкл. приобщените
в съдебно заседание –копие от документ за самоличност, пенсионно удостоверение и др.
Като непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира показанията на
св.Б..
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. В
АУАН и НП обаче, не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на
нарушението. Посочен е правният извод, че „Диженю В Боттеге“ ООД е работодател, но не
са посочени фактите, от които е направен този извод. Посочено е, че И.Д. била допусната до
работа, при това на длъжност „консултант“, но не са посочени фактите, въз основа на които
може да се направи това заключение. Не се подкрепя с фактическо описание и твърдението,
че тя престира труд, нито че е налице трудово правоотношение. Описано е единствено, че е
имало договорено работно време, но не се сочи нищо за почивки, за работно място,
повторяемост на задължението за труд, за договореното трудово възнаграждение. Не става
ясно от фактическото описание на нарушението нито дали са били налице елементите на
трудово правоотношение, нито между кои лица. Най-вече не става ясно от фактическото
описание дали И.Д. е престирала труд, или не, като длъжност „консултант“ не съществува
съгласно НКПД.
Защитата се гради именно срещу фактите и липсата на факти, пряко относими към
съставомерните признаци е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава
2
правото на защита. Поради това и същото е достатъчно за да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
Независимо от липсата на фактическо описание, предвид събраните в хода на
съдебното производство доказателства, може да се направи изводът, че материалният закон е
приложен неправилно.
Дружеството е наказано за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, а именно затова, че
трудовият договор не е бил подписан в писмена форма. За да е налице между страните
трудов договор, следва да има съгласие по всички негови параметри. Показанията на св. Б.,
декларацията на И.Д. и останалите доказателства по делото, не позволяват да се направи
единствен, категоричен и безспорен извод, че между Д. и „Диженю В Боттеге“ ООД е било
постигнато съгласие относно всички параметри на трудово правоотношение и такива факти
не са описани в обстоятелствената част на наказателното постановление. Дружеството,
обаче, не е наказано затова, че е допуснало до работа И.Д. без трудов договор, а е наказано
по чл. 62 ал.1 от КТ за това, че договорът не е в писмена форма. Видно е от
доказателствата, че трудов договор не е имало, тъй като страните са били на мнение, че
сключването на такъв е недопустимо съгласно българското законодателство. Освен това, не
само не е описано, че И.Д. е престирала труд, но и това не е доказано в хода на АНП.
Освен това, ако Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност забранява
сключването на трудов договор с лица от трети държави, които имат разрешение за
продължително пребиваване на основание чл.24 ал.1 т.2, 6-8,10,14,16,19 и 20 от ЗЧБ, то от
„Диженю В Боттеге“ ООД няма как да се иска да сключи такъв трудов договор в писмена
форма и няма как да бъде наказвано за това, че не е сключило договор в писмена форма. Ако
е налице прикрито трудово правоотношение, дружеството следва да носи отговорност за
нарушение на ЗТМТМ, а ако И.Д. е допусната до работа без да е сключен трудов договор, то
следва „Диженю В Боттеге“ ООД да бъде наказано за допускането до работа без договор, а
не за това, че трудовият договор не бил в писмена форма.
Неправилно е приложен материалният закон и нарушението не е описано от
фактическа страна и НП следва да бъде отменено. С оглед на това, следва да бъде оставено
без уважение искането на ю.к. Н. за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 03 –013600/24.02.21г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от
КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Диженю В Боттеге“ ООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3