Решение по дело №2785/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на В. М. И. от [населено място] срещу Решение № 1532/30.10.2023г. по АНД №1930/2023г. по описа на РС- Варна, с което е потвърдено НП № 442а-180/22/04.04.2023г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. за нарушение на чл.17А, ал.2 от ЗУЧК и е осъден да заплати 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Подробно се излагат отново оплакванията във връзка с АУАН и НП, които са развити и във въззивната жалба. Отново се твърди, че АУАН е съставен извън сроковете в чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че мотивите на съда в Решението са неоснователни и нарушението, за което било издадено НП се явявало недоказано, което обосновавало извод за незаконосъобразността му. Претендира се отмяна на Решението на ВРС. и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар или на юрисконсултското възнаграждение, в случай, че се поиска такъв от насрещната страна в размер над минималния по Наредба №1/2004г. или по Наредбата за правната помощ, тъй като не били налице фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът – Директорът на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Постановено било при пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото. В него били обсъдени всички доводи във въззивната жалба. Правилно РС заключил, че деянието е доказано, че е налице описание на датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, че в достатъчна степен са описани със всички съставомерни признаци и не е допуснато процесуално нарушение в производството по издаване на НП, нито е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Основателно съдът намерил чл.28 от ЗАНН за неприложим с оглед обществената опасност на извършеното. С тези съображения се иска касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и решението на РС да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата се прави искане за присъждане на адвокатското възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за отхвърляне на касационната жалба, а Решението на РС да бъде потвърдено.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

При проверката на атакуваното Решение № 1532/30.10.2023г. по АНД №1930/2023г. по описа на РС- Варна, касационният състав установи съществени противоречия и неясноти относно съществени за изводите за правилността и законосъобразността на НП факти и обстоятелства.

РС посочил като установено от фактическа страна в Решението следното:

На стр.2 - „..на 19.06.2022г. въззивника В. М. И. паркирал л.а. „Мерцедес МЛ 500“ с рег. №В **** НН в района на местност „Сюргеле“, в землището на [населено място], обл.Варна, върху защитени образувания – дюни…“.

На стр.5 – „…Безспорно е установено от събраните гласни и писмени доказателства, че възз. В. И. на 08.11.2022г. не се е съобразил с посочената забрана, като паркирал ва управлявания от нея лек автомобил с рег. №№В **** НН в района на местност „Сюргеле“, в землището на [населено място], област Варна върху защитени образувания – дюни…“.

На стр.5 – „… От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, посредством преди и косвени доказателства, че възз. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17а, ал.2 от ЗУЧК, за което била ангажирана административно наказателната й отговорност, тъй като именно тя на посочената в НП дата е паркирала автомобила си на територията на морския плаж „Камчийски пясъци“….

Тези разнопосочни фактически установявания създават неяснота какво е приел от РС за доказано по делото за времето на деянието и извършителя на нарушението.

По аргумент от забраната в чл.220 от АПК, касационният състав не може да отстрани тези нарушения, нито да извърши преценка за законосъобразността и правилността на изводите в Решението на ВРС за законосъобразността на НП и да реши спора по същество.

Поради това Решението на ВРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при което да бъдат еднозначно описани установените въз основа на събраните доказателства факти и обстоятелства за времето на деянието и извършителя на конкретното нарушение, след което да направи изводите си за правилността и законосъобразността на проверяваното НП.

При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че във въззивната жалба до РС са били направени конкретни оплаквания за неспазване на тримесечния срок предвиден в чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН за конкретното нарушение, въз основа на който е издадено процесното НП, поради което съдът дължи в решението посочване на началната дата, от която счита, че в случая започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на нарушението и крайната дата за това за актосъставителя. Поради това неправилно и незаконосъобразно се явява в случая фигурирането в Решение №1532/30.10.2023г. само на извода: „…АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН…“. При направените конкретни доводи в жалбата срещу НП за началната дата на срока за съставяне на АУАН за конкретното нарушение, липсата на посочване от съда в решението на датата, от която приема, че започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН представлява липса на мотиви по едно от основните оплаквания в жалбата, което ограничава правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможна съдебната проверка на касационната инстанция за правилността на приложението на чл.34 от ЗАНН от Районния съд.

С оглед изложеното искането в касационната жалба да бъде отменено Решението на РС като неправилно и незаконосъобразно е основателно и следва да бъде уважено. Тъй като е налице противоречие във фактическите установявания на въззивния съд за времето и извършителя на нарушението и непълнота на мотивите свързани със спазването на чл.34 от ЗАНН, касационният състав не може да разреши спора по същество, а следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Варна, който да постанови решение, което да съдържа еднозначни фактически установявания за времето и за извършителя на конкретното деяние и да формира мотиви за извода свързан със спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН в производството по издаване на конкретното НП.

По искането за присъждане на касатора на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, по действащия чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая делото се връща за ново разглеждане от ВРС, поради което приложим е чл.226, ал.3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Водим от изложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1532/30.10.2023г. по АНД №1930/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.