Решение по дело №945/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20184430200945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

21.06.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАРИНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 945 по описа за 2018 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № НЯСС – 111/28.02.2018г. на ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ***, на ОБЩИНА ***ЕИК ***е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН. Отделно от това счита, че в процесния случай е била приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което обаче не е сторено от страна на административнонаказващия орган. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ***– представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-004/25.01.2018г. от страна на С.Д.Д. – инспектор в отдел „***“ – СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ в ГД „***“ при ***, в присъствието на свидетеля Е.Г.Д. и съответен упълномощен представител на ОБЩИНА ***/л.24 от делото/. Съставен е за това, че на 23.11.2017 г., при изършена проверка на язовир „***“, имот №*** в землището на село ***, община ***, собственост на ОБЩИНА ***съгласно Акт за публична общинска собственост №60/31.01.1997 г., е изготвен Констативен протокол (КП) №03-04- 206/23.11.2017 г., в който е отразено: „Въздушен откос: Обрасъл с ниска храстовидни растителност. Воден откос: Обрасъл с храстовидна растителност“. В тази връзка е установено, че не е изпълнено задължително предписание, дадено на ОБЩИНА ***с Констативен протокол №15/10.05.2017г., а именно – да се довърши почистването на цялата язовирна стена и съоръженията към нея, със срок на изпълнение – 31.08.2017г. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.138а ал.3 т.2 ЗВ. При съставяне на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета от административнонаказващия орган, който издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ОБЩИНА ***ЕИК ***е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.10, л.23, л.52 - 54 от делото, чл.201 ал.11 и 12 ЗВ/. Неоснователно се възразява, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН. Това виждане на жалбоподателя почива върху неправилна интерпретация на обстоятелствата на случая в светлината на отбелязаната правна разпоредба. Жалбоподателят счита, че доколкото срокът за изпълнение на споменатото по-горе задължително предписание е 31.08.2017г. и доколкото в КП №15/10.05.2017г. е указано за изпълнение на предписанията, *** да бъде писмено уведомена в 14-дневен срок от изпълнението, следователно към 15.09.2017г., на органите на *** е било известно, че даденото задължително предписание не е било изпълнено. Неизпълнението на задължението за уведомяване в 14-дневен срок от изпълнението /а и липсата на уведомяване в тази насока, независимо от причините за това/ обаче не създава презумпция за узнаване от страна на органите на *** на определено обстоятелство – и по-конкертно, както е в настоящия случай - че дадените с КП №15/10.05.2017г. задължителни предписания, не са били изпълнени в срок до 31.08.2017г. Презюмиране в посочения смисъл не се извежда нито от разпоредбите на ЗВ, нито – от тези на друг нормативен акт. Отделно от това заслужава да бъде отбелязано, че евентуалното изпълнение на коментираното задължение за уведомяване също не е в състояние да установи по надлежен начин какво е било съдържанието на поведението на лицето, спрямо което е издадено задължителното предписание – във връзка с изпълнението или липсата на изпълнение, на същото предписание. Ето защо, съображенията в жалбата, прокарващи своеобразна връзка между липсата на изпълнение на задължението за уведомяване в 14-дневен срок от изпълнението на задължителното предписание, от една страна и узнаване на органите на ***, че същото предписание не е било изпълнено – от друга, не почиват нито на законовата, нито – дори на житейската логика. От друга страна, от приложения по делото Констативен протокол №03-04-206/23.11.2017 г. следва, че на 23.11.2017г. е извършена съответна проверка и е изяснено, че предписанието, дадено с Констативен протокол №15/10.05.2017г., не е изпълнено, т.е. събрани са данни за извършено от страна на ОБЩИНА ***нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание по чл.138а ал.3 т.2 ЗВ, т.е. към датата на съставяне на АУАН /25.01.2018г./, тримесечният срок по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН, не е бил изтекъл.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от  въззивната инстанция, не установява и други нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., както и писмени доказателства /л.16 – 22 от делото/. Съдът преценява като непредубедени, обективни и последователни показанията на свидетеля С.Д.. Същите са подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. Макар и по-общи по своя характер, показанията на св.Е.Д. също са в очертаната насока. Във връзка с твърдяните в АУАН и НП обстоятелства, по делото са представени и официални документи /заверени преписи на Констативен протокол №03-04- 206/23.11.2017 г., Констативен протокол №15/10.05.2017г., Акт за публична общинска собственост и извлечение от съответна скица/, които на свой ред също потвърждават изложеното от страна на свидетелите С.Д. и Е.Д.. Съдът намира, че липсват доказателствени материали, които да опровергават изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства. Напротив, от представените по делото доказателства и доказателствени средства, същите факти и обстоятелства се потвърждават по убедителен начин.

Поради това, Съдът приема за доказана фактическата обстановка, изложена по-горе и същата няма да бъде преповтаряна. Именно от тази фактическа обстановка следва по категоричен начин извода за осъществен състав на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 ЗВ от страна на ОБЩИНА ***. Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на съответна имуществена санкция на посоченото правно основание – в размер от 1 000 до 20 000 лева. Тъй като се касае за нарушение, което е извършено за първи път /по делото са представени издадени срещу ОБЩИНА ***Наказателни постановления за нарушения на ЗВ, без обаче да са представени данни дали същите са влезли в сила/, правилно нейният размер е определен в самия законов минимум – 1000 лева – и поради това, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК. Преценката за „маловажност“ на случая, включва в себе си преценка за степента на обществена опасност на деянието, а последната, не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица. Същата има за правопораждащ юридически факт единствено неизпълнението на определено задължение към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова – следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС – 111/28.02.2018г. на ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ***, с което на ОБЩИНА ***ЕИК ***е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: