Определение по дело №465/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняем. В
искането се твърди, че в Окръжна прокуратура - Сливен било на производство
досъдебно производство № 396/23 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх.№ 1456/23 г.,
пор.№ 145/23 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, образувано по реда на чл.212 ал.2
от НПК, на 14.08.2023г. за престъпление по чл.115, вр. чл. 18 от НК. В хода на
разследването пострадалата починала, поради което и след установяване авторството
на деянието, с постановление на разследващия орган от 15.08.2023г. на Я.М.Я. било
повдигнато обвинение за това, че на 14.08.2023г. в гр. Н.З., в условията на домашно
насилие, умишлено умъртвил Н.Й.Д. на 17 години от гр. К., като смъртта е настъпила
на 15.08.2023г. в гр. Сливен – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а, вр. чл. 115 от НК.
Прокурорът твърди в искането, че престъплението, за което на обв. Я. е
предявено обвинение било наказуемо с наказание лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От събраните по делото
доказателства – показания на разпитаните свидетели, съдебномедицинска експертна
справка, писмени материали, веществени доказателства, можело да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в които бил
обвинен. Постр. Д. била умишлено умъртвена от обв. Я. в условията на домашно
насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, доколкото убийството било извършено чрез
упражняване на физическо насилие и било осъществено спрямо лице, от което
обвиняемият имал дете и бил във фактическо съпружеско съжителство.
В периода м.01.2018г. – м.02.2023г. обв. Я. бил трикратно осъждан за
престъпления по чл. 195, ал. 1 и по чл. 159, ал. 4, т. 1 от НК, като изтърпяването на
наложените му наказания лишаване от свобода било отлагано при условията на чл. 66
от НК. Последното му осъждане било с влязла в сила на 23.02.2023г. присъда по
НОХД № 552 / 22г. на РС – Н.З. за престъпления по чл. 159, ал. 4 и ал. 6 от НК, за
които му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година,
условно с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 1 000лв. Тъй като обв. Я.
бил привлечен като обвиняем за престъпление, за което се предвиждало наказание не
по – малко от 10 години лишаване от свобода и друго по – тежко наказание, в чл. 63,
ал. 2, т. 3 от НПК се презюмирала реалната опасност той да се укрие или да извърши
престъпление, поради което били налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искането е съдът да вземе
по отношение на обв. Я. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
В с.з. прокурорът поддържа направеното искане по изложените в него
съображения за наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и моли съда да го уважи. Допълва, че
по досъдебното производство предстои да бъде назначена комплексна психолого-
психиатрична експертиза, която да даде отговори, свързани с вменяемостта на обв. Я.
и възможността той да участва в наказателното производство.
Назначеният от досъдебното производство служебен защитник на обвиняемия
счита искането на ОП Сливен за налагане на най-тежката мярка за неотклонение за
неоснователно. Счита, че презумпцията за наличие на реална опасност деецът да се
укрие или да извърши друго престъпление, нямало как да бъде оборена с оглед на
текста, по който бил подведен под отговорност обвиняемият в настоящото
производство, но твърди, че от събраните до момента доказателства не можело да се
направи обосновано предположение, че точно той е извършител на престъплението.
1

Обв. Я. моли за мярка за неотклонение „Подписка“.
Сливенският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на страните,
запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди
доказателствата събрани в хода на разследването и представените пред съда и прецени
наличните по делото данни, направи следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
С постановление на разследващия орган от 15.08.2023г. Я.М.Я. е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 396/23 г. по описа на РУ на
МВР – Н.З., вх.№ 1456/23 г., пор.№ 145/23 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за
това, че: на 14.08.2023г. в гр. Н.З., в условията на домашно насилие, умишлено
умъртвил Н.Й.Д. на 17 години от гр. К., като смъртта е настъпила на 15.08.2023г. в гр.
Сливен – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а, вр. чл. 115 от НК. За това престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
Обв. Я. е на 21 години; с начално образование; не е женен. Живеел е на
съпружески начала с пострадалата Д., от която има едно дете, родено на 07.10.2022г.,
като за детето от самото му раждане се грижи майката на обвиняемия – свид. М.С.П..
Обв. Я. не работи. Осъждан с влязла в сила на 23.02.2023г. присъда № 9 / 07.02.2023г.
по НОХД № 552 / 22г. на РС – Н.З. за извършени в периода 18.05.2021 г. – 03.06.2021г.
две престъпления по чл. 159, ал. 4 от НК и едно престъпление по чл. 159, ал. 6 от НК,
за които му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от 23.02.2023г. и глоба в размер на 1 000лв. За
посочените в искането на ОП – Сливен две осъждания за престъпления по чл. 195, ал. 1
от НК, обв. Я. е реабилитиран по право.
Формално обв. Я. има регистрирани постоянен адрес и настоящ адрес, но не
живее на тези адреси, а с пострадалата Д. живеели на съпружески начала с на адрес:
гр. Н.З., ул. ***. Видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние няма доходи, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
По настоящото досъдебно производство до момента e извършен оглед на
местопроизшествие в жилището на ул. *** в гр. Н.З., при който са иззети веществени
доказателства от значение за разследването: 1 бр. сутиен, напоен с червена течност; 1
бр. блуза с дълги ръкави с черни вертикални ленти; 1 бр. черен шал с оранжеви
орнаменти, напоен с червена течност; 1 бр. кухненски нож с метално острие и синьо –
бяла дръжка; чифт обеци тип „халка“ от жълт метал. Протоколът е одобрен от съдия.
Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки към
съответния протокол за оглед на местопроизшествие. Обв. Я. е дал обяснения по
предявеното му обвинение, в които е заявил, че е ударил „жената“ с нож. С протокол за
доброволно предаване обвиняемият предал маратонките, с които бил на
инкриминираната дата. Обвиняемият е дал съгласие и от него е взет биологичен
материал – кръв като образец за сравнително изследване на основание чл. 146, ал. 3 от
НПК, необходима за експертиза по досъдебното производство. Разпитани са свидетели
– полицейските служители Д.С.С. и С.И.М., майката на обвиняемия – М.С.П. и лицата
Й.П.С. и А.А.А.. Приложени са писмени доказателства – характеристична справка;
справка за съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на обвиняемия; съдебномедицинска експертна справка № 25 / 2023г. за
пострадалата, изготвена от д-р Ч.; справка № 284 от 16.08.2023г. от д-р М., че обв. Я.
се води на диспансерен учет в Психиатричен кабинет Н.З. и единна база данни Сливен
2

– „Дr. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба
на ПАВ – канабиноиди и симуланти – синдром на зависимост. Психотично
разстройство с преобладаване на полиморфни симптоми. F19.53“; Епикризи на
обвиняемия – 4 броя. От първата епикриза, изготвена на от д-р М. е видно, че той е бил
на лечение в ДПО – Търговище януари 2019г. – 2 месеца; в ЦПЗ – Стара Загора
октомври 2020г. – 3 месеца, самоволно изписал се.
От втората епикриза, изготвена от лекуващия лекар в ДПБ – Раднево, д-р Т. е
видно, че обвиняемият е постъпил на лечение на 28.10.2020г. с диагноза: Разстройство,
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества – канабиноиди и
стимуланти. Синдром на зависимост. Психотично разстройство с преобладаване на
полиморфни симптоми. На 29.10.2020г. е изписан, тъй като категорично отказал да
продължи престоя си в болницата.
От третата епикриза, изготвена от лекуващия лекар в ДПБ – Раднево, д-р Е. е
видно, е обвиняемият е постъпил на лечение на 24.02.2023г. с диагноза: Разстройство,
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества – канабиноиди и
стимуланти. Синдром на зависимост. Психотично разстройство с преобладаване на
полиморфни симптоми. Избягал от болницата на 10.03.2023г. и не се завърнал там,
поради което бил изписан на 13.03.2023г. със същата диагноза.
От четвъртата епикриза, изготвена от лекуващия лекар в ДПБ – Раднево, д-р Е. е
видно, е обвиняемият е постъпил на лечение на 20.06.2023г. с диагноза: Разстройство,
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества – канабиноиди и
стимуланти. Синдром на зависимост. Избягал от болницата на 28.07.2023г. и не се
завърнал там, поради което бил изписан на 30.07.2023г. със същата диагноза.
Поради краткото време от образуване на досъдебното производство до
настоящия момент няма изготвени експертизи.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа
на наличните по делото данни и събраните до момента доказателства. Въз основа на
тях съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – Сливен е основателно и следва да се уважи. Налице са
условията на чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под
стража” спрямо обв. Я.. Привличането му като обвиняем се явява резултат от
събраните, посредством проведените до момента в рамките на досъдебното
производство процесуално-следствени действия, писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства, които установяват обвинителното
твърдение на прокуратурата.
От събраните до момента и посочени по – горе доказателства и доказателствени
средства, които са безпротиворечиви, може да се направи обосновано предположение,
че обв. Я. е извършил разследваното престъпление (законът не изисква категоричен
извод в тази насока). В настоящото съдебно производство, предвид незавършеността
на разследването и свързаното с него събиране на нови доказателства, съдът няма
процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и анализ на събраните
доказателства така, както е длъжен да стори при отговорите на въпросите по чл. 301 от
НПК, когато постановява присъда.
По досъдебното производство предстои извършването на допълнителни
действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото,
включително и назначаването на комплексна психолого – психиатрична експертиза
относно здравословното състояние на обв. Я..
3

Налице е реална опасност обв. Я. да се укрие или да извърши престъпление. В
случая е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, според която ако от
доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност по чл. 63,
ал. 1 от НПК е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за
което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание. Обв. Я. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено
престъпление, характеризиращо се висока степен на обществена опасност, за което са
предвидени възможно най – тежките наказания по българския НК. Наред с горното от
доказателствата по делото не се установява и противното - наличните по делото данни
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, както и
да се укрие ако се намира на свобода. Тази опасност от престъпно поведение на
обвиняемият се обосновава преди всичко с:
- обремененото му съдебно минало - той е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления по чл. 159, ал. 4 и ал. 6 от НК (заснемане и държане на порнографски
материали) и деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наложеното му с посочената
по-горе присъда.
- наркотичната зависимост и самоволното преустановяване на назначеното
лечение. Последно на 28.07.2023г., само няколко дни преди инкриминираната дата, е
избягал от ДПБ – Раднево, където е трябвало да проведе лечение.
С цел осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, съществува и
реална опасност обвиняемият да се укрие предвид тежестта на наказанието,
предвидено за престъплението, за което му е повдигнато обвинение и евентуално
изтърпяване и на предходното наложено му наказание лишаване от свобода, в случай,
че бъде осъден за убийството на постр. Д..
Обв. Я. до настоящия момент не е осуетил разследването, но той и не е имал
такава възможност, тъй като то е съвсем в началния си стадий и той е бил задържан.
Наличието на адрес не гарантира изключването на реалната опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление. Макар да има постоянен и настоящ адрес, обв.
Я. живее на друг адрес, на който не е регистриран и на който е осъществено
процесното деяние.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение. Безспорно обв. Я. се води на
диспансерен учет в Психиатричен кабинет Н.З. и единна база данни Сливен и предстои
по досъдебното производство да бъде установено дали е действал в състояние на
вменяемост или не и дали се нуждае от лечение. Няма пречка докато е с мярка за
неотклонение „задържане под стража” при необходимост да бъде настанен на лечение
в Психиатрично отделение на Специализираната болница за активно лечение на
лишени от свобода (СБАЛЛС) - Ловеч, където да му бъдат осигурени всички условия
за наблюдение и извършване на необходими медицински процедури.
Обвиняемият има дете на 10 месеца, но от самото му раждане за него се грижи
свид. М.С.П. - майката на обвиняемия, тъй като според нейните показания нито той,
нито пострадалата са били в състояние да се грижат детето.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обв. Я., съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63 ал. 1 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за вземане спрямо него на
4

мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение ще
допринесе за постигане на целите предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното, съдът взе по отношение на Я.М.Я., обвиняем по
досъдебно производство № 396/23 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх.№ 1456/23 г.,
пор.№ 145/23 г. на Окръжна прокуратура - Сливен най-тежката мярка за неотклонение,
а именно „Задържане под стража”.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:

5

Номер на акта:	334
Дата:	18 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200465
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 август 2023 г.

Определение по дело №465/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите