Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1516 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ДЕЯ ТРАНС 12“ ЕООД, чрез адв. С.М. ***, депозирана против
наказателно постановление № 38-0000659/30.05.2019г., издадено Началник ОО „АА”
- Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 104, ал. 7 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 91в, пр. 2, т.
2, пр. 1 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Във връзка с това твърдение се релевират доводи, че не е
налице отказ да бъдат предоставени данни, а са били предоставени данни само за
използваните ППС, предвид това, че три от посочените в АУАН и НП МПС не са
използвани, което според дружеството се установява от дневника за предпътен
технически преглед. Твърди се, че административнонаказващия орган не е провел
разследване на тези обстоятелства. На следващо място се твърди, че не са били
спазени разпоредбите на чл. 24 ЗАНН като е вменено нарушение на дружеството. Но
последно място се развиват съображения относно приложението на чл. 28 ЗАНН.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, поддържа депозираната жалба по
изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 264808/15.05.2019г. против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 15.05.2019г. комплексна
проверка на дружеството жалбоподател, притежаващо Лиценз № 9197 за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение е било
установено, че в хода на извършената проверка, транспортното предприятие не е
представило за проверка информация от 09,16 часа на 25.09.2018г. до 24,00 часа
на 13.02.2019г. от паметта на дигитален тахограф сериен номер **********, марка
Siemens, монтиран в товарен автомобил марка MAN, с рег. № Р 96 42 ВТ;
транспортното предприятие не е представило за проверка информация от 00,00 часа
на 16.05.2018г. до 24,00 часа на 13.02.2019г. от паметта на монтирания в
товарен автомобил марка MAN, с рег. № Р 61 50 ВХ, с първоначална регистрация
02.05.2008г. дигитален тахограф; транспортното предприятие не е представило за
проверка информация от 00,00 часа на 16.05.2018г. до 24,00 часа на 13.02.2019г.
от паметта на дигитален тахограф монтиран в товарен автомобил марка MAN, с рег.
№ Р 11 01 КА, с първоначална регистрация 24.10.2007г., дигитален тахограф, които
факти квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 19в, пр. 2, т. 2,
пр. 1 ЗАП. АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на същата
дата и при връчването му същият не е изложил възражения срещу така съставения
акт.
На 21.05.2019г.,
след срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани възражения от страна на
дружеството срещу съставения АУАН. С възражението са представени данни за ППС с
рег. № Р 96 42 ВТ, а по отношение на останалите две ППС са депозирани
възражения, че същите не са били използвани през посочения период, а са били на
паркинг.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, със същото фактическо описание, както съдържащото се в АУАН,
като административнонаказващия орган, на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН е изменил
дадената от страна на актосъставителя правна квалификация като неправилна и е
квалифицирал деянието, като нарушение по чл. 91в, пр. 2, т. 2, пр. 1 ЗАП, като
на дружеството жалбоподател, за така приетият за установен състав на
административно нарушение, на основание чл. 104, ал. 7, пр. последно от ЗАП е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
дружеството, да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана неговата
отговорност.
Както в
АУАН, така в издаденото въз основа на него НП, изрично са посочени, както
датата на която дружеството не е представило за проверка информацията от
дигиталните тахографи, на конкретно посочени ППС, които са подробно
индивидуализиран в АУАН и НП, а така също и конкретния период, за който не е
била предоставена исканата информация. Именно в хода на извършената проверка дружеството
е следвало да изпълни задължението си и да представи изисканата информация от
страна на контролните органи и неговото бездействие в хода на извършената
проверка на дата 15.05.2019г. проверка е осъществило състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност.
Дадената
с наказателното постановление различна правна квалификация на нарушението не е
нарушило правото на защита на дружеството, тъй като се касае за едни и същи
факти и допусната грешка от страна на актосъставителя при посочване на
цифровата квалификация на нарушението, която е била отстранена от
административнонаказващия орган, по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Видно
от приетата за нарушена разпоредба на чл. 91в, пр. 2, т. 2, пр. 1 ЗАП
Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
Налице
е кумулативност по отношение съществуването на тези две задължения – да съхранява
на малкото една година и да предоставя за проверка от контролните органи. Нормата,
определяща неизпълнението на което и да е от задълженията по чл. 91в, ал.
1 от ЗАП като административно нарушение е чл. 104, ал.
7 от същия закон, според която на превозвач или на лице по чл. 12б,
ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят
за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. като
в самата санкционна норма е предвидена санкция, за неизпълнение на всяко едно
от тези две задължения – несъхраняването на и непредставянето при проверка.
Доколкото се касае именно за информация от паметта на дигитален тахограф, то
същата предварително следва да бъде извлечена, но в конкретния случай
отговорността на дружеството е ангажирана само и единствено за непредоставянето
на същата и липсва административно обвинение за това, че същата не е била
извлечена и съхранявана.
Същото
разрешение е дадено и от Административен съд – Русе в Решение от 21.05.2018г.
по КАНД № 107 по описа на съда за 2018г.
По
делото няма спор, че дружеството жалбоподател е „превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 ЗАП,
съгласно която разпоредба „превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Разпоредбата
на чл. 91в, т. 2
ЗАП вменява в задължение на
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: т. 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача. Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5,
б. „а“, т. „ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент
561/2006), която задължава транспортно предприятие, което използва
превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на
изискванията на приложение I Б към Регламент
(ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент, да
осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното
средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след
записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези
данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.
Разпоредбата
на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г. сочи, че превозвачите и лицата,
извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на
водача. Определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл. 2, т. 2,
б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от
04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
/ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт Регламент
165/2014 год. и означава копиране, заедно с електронния подпис, на
част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на
бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при
този процес не се изменят или изтриват записани данни.
Разпоредбата
на чл. 104, ал.
7 от ЗАвП, с която е ангажирана отговорността на дружеството,
предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1)
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за
проверка (предл. 2) на контролните органи.
Тълкуването
на посочените разпоредби налага еднозначен извод за задължението на превозвача,
както да съхранява за регламентирания период, така и да предоставя на
контролните органи предвидената информация, поради което бездействието на
дружеството, неизпълнението на задължението му да предостави за проверка
изисканата от контролните органи информация по чл. 91в, т. 2
от Закона за автомобилните превози, осъществява състава на нормата
на чл. 104, ал.
7 от Закона за автомобилните превози. Дружеството жалбоподател, в
качеството си на превозвач не е изпълнило задължението си за предоставяне на
информация, която е изискана от контролните органи в хода на извършена проверка
за посочените в АУАН и НП МПСта и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Обстоятелството, че в посочените
периоди част от моторните превозни средства на се били в движение и чрез същите
не е бил извършван обществен превоз е ирелевантнто за състава на нарушението.
Съгласно чл. 3 от Регламент
№ 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г., т. 1. Тахографите се монтират и използват в
превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се използват за
автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага Регламент
(ЕО) № 561/2006, от което следва и извода, че понянието да използва
моторното превозно средство, касае единствено същото да е част от състава на предприятието
и да е включено в лиценза, а не през посочения период, превозното средство реално да е извършвало обществен превоз.
Факта, че към дата 14.05.2019г. и трите МПС са били включени в лиценза на
дружеството безспорно се установява и доказва от представената от
административнонаказващия орган справка (лист 8 от делото),
видно от която всички посочени в АУАН и НП са били включени в лиценза на
дружеството към датата на справката -
14.05.2019г.
Неоснователни и без опора в
доказателствата по делото са твърденията в жалбата, че МПС с рег. № 61 50 ВХ е
било продадено и не е било част от състава на транспортното предприятие през
периода, за който не е била предоставена изисканата от контролните органи
информация. Видно от представеният по делото Протокол от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС (лист 10 от делото) към дата
16.03.2019г. същото е било собственост на дружеството жалбоподател, а видно от
представената справка от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист
8 от делото) същото е било включено в лиценза на дружеството към датата на
справката - 14.05.2019г.
По
отношение на ППС с рег. № Р 23 72 ВР, с рег. № Р 86 42 ВТ и с рег. № Р 43 82 ВМ, посочени в жалбата
същите не са предмет на настоящото дело, тъй като не се съдържат нито в АУАН,
нито в НП, поради и което са ирелевантни за настоящото производство, доколкото
във връзка с тях не е била ангажирана отговорност на дружеството с
наказателното постановление, предмет на обжалване.
Твърденията,
че МПС с рег. № Р 96 42 ВТ не било използвано от дружеството, също се
опровергава от представената справка от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (лист 8 от делото), в която както беше посочено това МПС е било
включено в лиценза на дружеството към датата на справката - 14.05.2019г.
Отделно от това факта, че с това МПС през посочения в АУАН и НП период от 09,16
часа на 25.09.2018г. до 24,00 часа на 13.02.2019г., за който дружеството не е
представило за проверка информация от дигиталния тахограф на това МПС е извършван
обществен превоз безспорно се установява от представените справки за дейности –
лист 13 – лист 17 от делото, както и от представеният дневник за регистриране и
водене на отчет за предпътни технически прегледи – лист 19
Не е нарушен чл. 52, ал. 4 ЗАНН
от страна на административнонаказващия орган, във връзка с депозираното от
дружеството срещу съставения АУАН възражение. Първо самото възражение е
депозирано след срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Отделно от това във връзка с
фактическите твърдения изложени в същото са били събрани доказателства, които
са съобразени от наказващия орган.
Не е нарушен чл. 24 ЗАНН, като е
ангажирана отговорността именно на дружеството, доколкото субект на самото
нарушение е именно превозвач, какъвто е дружеството жалбоподател.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба,
в която санкцията е в абсолютен размер, какъвто именно е наложен на дружеството
жалбоподател.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. Самото нарушение, касае дейност, строго регламентирана от
международното право. Осъщественото от дружеството нарушение е довело до
засягане на обществените отношения, свързани с реда за осъществяване на една
правнорегламентирана дейност, източника на повишена опасност, като дружеството
не е изпълнило задълженията си да предостави информация касаеща три превозни средства
за един изключително продължителен период от време. Обстоятелството, че след
извършената проверка е предоставена само и единствено част от информацията, а
именно досежно МПС с рег. № Р 96 42 ВТ не представлява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което от своя страна да обоснове маловажност на
случая, още повече, че за останалите две МПС такава информация изобщо не е била
представена.
По
гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0000659/30.05.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ДЕЯ ТРАНС 12“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Балкан“ № 19А, на основание
чл. 104, ал. 7 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), за
нарушение по чл. 91в, пр. 2, т. 2, пр. 1 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: