РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Варна, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110113602 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Л. П. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу Д. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „*, е
предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/,
изразяващи се в болки и страдания от причинена от него на 21.05.2023 г. средна телесна
повреда – счупване на лява лъчева кост в долната трета, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на извършване на непозволеното увреждане /21.05.2023
г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата Л. П. В. твърди, че живее в гр. *, като на *г. ответникът и
неговата майка се представили, че са новите собственици на ет. *от сградата. Посочва, че
веднага след това ответникът й казал, че иска тя да освободи общите части, които са заети от
нейни вещи. Излага, че започнала да ги разчиства, но бавно, защото е на възраст и със
заболявания. Сочи, че независимо от състоянието си, за няколко дни пренася в двора тези
вещи, но ответникът й казва че и там му пречат и на *г. поръчва контейнер и ги изхвърля,
въпреки че на нея са й били нужни. Твърди, че след като видяла това попитала ответникът
защо ги изхвърля и той й отговорил – „Няма да ползваш кладенеца, няма да гориш дърва,
няма да садиш цветя.“, след което възникнал скандал. Посочва, че ответникът и майка му
викали силно срещу нея, което я разстроило много и тя се обърнала с груб към тях. Излага,
че в този момент ответникът и майка му били на разстояние от около 1 м. от нея и след това
усетила удар в гърба отзад, при което и причерняло, паднала и си счупила ръката. Твърди, че
на *г. посетила специалист ортопед травматолог, който установил счупване на долния край
на лъчевата кост, провел е репозиция и имобилизация с гипс. Установено е още по гърба на
лявата предмишница в горната трета умерено изразен оток и палпаторна болезненост. Сочи,
че от представената рентгенография се установило счупване на лява лъчева кост в долна
трета, с незначително разместване. Описаните травматични увреждания са в резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при падане и удар
на левия горен крайник при отворена длан в подлежащата настилка. Счупването е
1
обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период не по-
малък от два месеца, като установения отток обуславя чувство на болка и страдание.
Посочва, че на *г. е свален гипса, след което има ограничени и болезнени движения на
лявата горна става, като освен това накусва с десен долен крайник и си помага с патерица.
Излага още, че има отток и болезненост в дясна колянна става, болки в областта на кръстта и
по хода на ищиадикус декстра, като движенията са болезнени, предвид и придружаващи
заболявания – първични гонартрози, спондилози с радикулити и лумбаго с ищшиас. Твърди,
че с действието си на *г. ответникът е предизвикал падането и счупването на ръката й,
поради което е налице причинна връзка между поведението му и причинената травма, като
деянието е извършено виновно с пряк умисъл. Сочи, че е търпяла болки и страдания в
продължение на повече от два месеца, като в този период не е могла да се обслужва сама, да
носи продукти от пазар, да чисти, да пере, да готви, да се къпе и т.н. Излага, че това е довело
до ограничаване на движенията й и ходенето с патерица с гипсирана ръка допълнително е
усложнило начина й на живот. Сочи, че тези болки още не са отзвучали, чувствала се е зле
психически и заплашена от ответника, че ще я унищожи, поради което е и подала тъжба до
Районна прокуратура - гр. Варна, като е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство. В тази връзка предявява настоящия иск за обезщетяване на претърпените
болки и страдания, като моли съда да й присъди такова в размер на 5 000 лв.
Ответникът Д. Ц. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че изложеното от ищцата не отговаря на действителната фактическа обстановка.
Сочи, че той и неговата майка не са имали никакъв физически контакт с ищцата, която сама
се препъва и пада. Излага, че към този момент те са били далеч от нея на разстояние, което
изключва всякакъв физически контакт ищцата. Посочва, че не е имало викове от него срещу
ищцата, а е имало пререкания заради разхвърляни боклуци във двора, които са собственост
на ищцата. Излага, че е имало всякакви непотребни и стари вещи на ищцата в двора и в
общите части, които са препятствали преминаването и създавали предпоставки за развитие
на зарази. Твърди, че това било повод да сигнализира компетентните органи, които са
посетили адреса и са издали разпореждания за премахването им. Сочи, че на описаната от
ищцата ситуация, освен той и майка му, има още двама преки свидетели очевидци, които
непосредствено и от близко разстояние са възприели случката. Излага, че същите са му
помагали да разчисти и ремонтира жилището му, като към този момент са били на втория
етаж на терасата и са видели случилото се. Посочва, че след падането на ищцата майка му е
започнала да й помага да се изправи. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между действията му и получената от ищцата травма. Оспорва иска и по размер. Моли за
отхвърлянето му и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Медицинско удостоверение № * г. от МБАЛ „*“ /л. 5/ се установява, че след
преглед на ищцата на *г. е констатирано от преглеждащия лекар умерено изразен оток и
палпаторна болезненост по гърба на лявата предмишница, в горна трета. От представената
рентгенография се установява счупване на лявата лъчева кост в долна трета с незначително
разместване. Травматичните увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, и биха могли да бъдат получени при падане и удар на левия горен крайник при
отворена длан в подлежащата настилка. Счупването на лявата лъчева кост е обусловило
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2
месеца. Установеният оток обуславя чувство на болка и страдание.
Представени са резултати от образно изследване, амбулаторни листи, епикризи и ЕЛ
2
на ТЕЛК /л. 7-12/, от които се установяват твърдените увреждания, както и други
заболявания на ищцата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че е приятелка
на ищцата и знае, че ответникът е неин съсед и е правил ремонт в дворното място. През май
2023 г. свидетелката е видяла ищцата да си държи ръката, изтупала й гърба, като
предположила, че ръката е изкълчена, защото ищцата се оплакала, че я боли. Не е виждала
никой друг. Ищцата й разказала, че приказвала с ответника и майка му и като се обърнала и
някой я блъснал върху терена, който бил с почва и трева. Свидетелката я видяла на
следващия ден, като се разхождала по улицата и забелязала, че ръката й е превързана. На
следващия ден ищцата била с гипс, който носела повече от месец. Имала затруднения с
обслужването, защото живеела сама. Знае, че страните не са в добри отношения. Не ги е
виждала да се карат, но знае за това от разказите на ищцата. Ищцата й казала, че някой я е
блъснал, но не знаела дали е ответникът или майка му. Свидетелката като я видяла ищцата
била в двора на тревата и имала шума по тялото.
От показанията на разпитания по делото свидетел * М. се установява, че е баща на
ответника и очевидец на инцидента. Работил на терасата, която гледала към градината. През
това време ответникът и майка му работили в тяхната част на градината, като ищцата си
стояла в нейната част на малко метално тръбно четирикрако столче. Майката на ответника
говорила нещо на ищцата, която решила да стане от столчето, но предният десен крак
потънал в земята и тя се хлъзнала леко надясно. Майката на ответника *се затичала да й
помогне, но ищцата махала с ръка, защото не искала помощ. След което трудно станала и
отишла някъде. Разговорът между тях е бил относно необходимостта да се почисти двора.
Ответникът бил далеч от ищцата, която като паднала не извикала от болка. Нейната част от
градината е почва. Свидетелят после е видял, че ищцата има омотан бинт на ръката.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че е майка на
ответника и е присъствала на инцидента. Разказва, че когато купили имота дворът бил като
сметище, поради което се захванали да чистят тяхната част, но ищцата дошла да гледа, за да
не вземат нещо нейно, като седнала на детско столче с метални крачета. Обиждала ги, но те
не й обръщали внимание. В момента, в който свидетелката се обърнала към ищцата,
последната се търкулнала и паднала на дясната страна от столчето, което било с едното
краче в пръстта. Свидетелката извикала ответника да помогне, но ищцата не им позволила.
Не е чула някой да обижда ищцата. Не са имали физически контакт с нея. Не са звънели на
112, защото ищцата станала и си тръгнала. Ползвала нещо като бастун. Не я чула да вика от
болка.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото СМЕ се установява, че
предвид увреждането на ищцата, за да се преодолее здравината на костта е необходима по-
голяма сила на механично въздействие, което би се постигнало с внезапно падане с длан към
терена, при което крайника поема при удара голяма част от тежестта на тялото. Конкретното
счупване трудно би могло да се обясни с постепенно падане от незначителна височина на
противоположната страна (на дясно), както са посочили свидетелите. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че не може да каже дали счупването се е получило от тласък или от
падане самостоятелно в изправено положение. Необходима е сила, която не може да се
постигне от падане в седнало положение.
От изисканите от съда прокурорски преписки се установява, че на *г. са снети
сведения от самата ищца, която е заявила пред разследващия полицай относно случката на
*г. следното: „Аз реших да се прибирам, но ми стана лошо и се спънах и паднах и си ударих
ръката. Никой не ме е бутал нито ме е нападал, но Д. и майка му ме притесниха с думите си.
При падането си ударих ръката в последствие се установи, че имам счупване на китката…“.
Наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
3
обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже настъпилите неимуществени вреди по основание и размера на дължимото
обезщетение, както и причинната връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди.
Между страните не се спори, че живеят в жилищната сграда на адрес гр. *, както и че
на процесната дата *г. на този адрес ищцата е получила описаните от нея травматични
увреждания, които се установяват и от събраните по делото доказателства.
Основният спорен въпрос между страните е наличието на причинна връзка между
действията на ответника и вредоносния резултат.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативно наличие на
следните елементи: действие/бездействие, вина, вреда, причинна връзка между
действието/бездействието и претърпените вреди. Всички елементи от фактическият състав
подлежат на установяване от ищеца, като единствено вината се предполага до доказване на
противното.
В настоящият случай ищцата съумя да докаже в процеса, че е претърпяла посочените
от нея вреди (счупване на лява лъчева кост) в резултат от падане, но не успя да докаже нито
една от другите предпоставки на непозволеното увреждане, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
Не се установи по делото, че в резултат от действията на ответника за нея са
настъпили установените вреди. Водената от ищцата свидетелка не е била очевидец на
падането. Видяла е ищцата след това и е възприела фактите, така както са и преразказани.
Водените от ответника свидетели, макар и заинтересовани от изхода на спора, са възприели
непосредствено падане на ищцата върху терена, което според заключението на вещото лице
не би могло да обуслови твърдените увреждания. Няма данни дали възприетото падане да е
същото, което е причинило вредите, за да се приеме, че показанията им са неистински. Дори
същите да са такива, то ищцата носи пълна и главна доказателствена тежест да установи, че
фактите са се осъществили по начина, по който твърди, а ответната страна единствено
оборва твърденията й. Не е необходимо насрещното доказване да е пълно и главно.
Отделно от горното самата ищца е дала показания пред разследващия орган
непосредствено няколко дни след инцидента, че й е станало лошо, спънала се, паднала и си
ударила ръката. Никой не я е нападал или бутал. Показанията й са прекалено подробни,
непротиворечиви и конкретни, за да се приеме, че полицаят не я е разбрал. Отделно същата
се е разписала под снетото сведение, с което е потвърдила, че записаното отговаря на това,
което е казала. Признат е извънсъдебно пред държавен орган неизгоден за нея факт, който
следва да се вземе предвид от съда. В настоящото производство същата не може да оборва
собствените си показания дадени пред разследващ орган.
Дори да се приеме, че такова оборване е допустимо, то не беше успешно проведено
по делото с оглед останалите събрани доказателства. Оспорването на съдържанието и
подписа върху сведението в досъдебното производство е направено едва в репликата на
процесуалния представител след даване на ход по същество, поради което е и преклудирано.
Не бяха и ангажирани доказателства в тази връзка. Дори такова оспорване да беше успешно,
това отново не води до пълно и главно доказване на твърденията на ищцата, а само до
изключване на собствените й показания за случилото се.
Липсва и причинна връзка между действията на ответника и претърпените вреди.
Самата водена от ищцата свидетелка дава показания, че ищцата й е казала, че е усетила
бутане, но не е видяла кой я е бутнал. Дори това бутане да се е осъществило, не се доказва по
несъмнен начин дали това е бил ответникът или неговата майка, за да бъде ангажирана
отговорността на който и да е от тях, а този факт не може да почива на предположения.
Влошените междусъседски отношения между страните не са предмет на настоящото
производство и нямат никакво значение за осъществяването на фактическия състав на
непозволеното увреждане.
4
Предвид изложеното предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора в тежест на ищцата следва да се възложат сторените от
ответника разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се адвокатско
възнаграждение от адв. Й. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, което съобразно материалния
интерес на делото съдът определя в минималния размер от 800 лв. по Наредба № 1 за МРАВ,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. Същата сума се претендира и
от процесуалния представител на ищцата. Останалите разноски остават за сметка на
бюджета на съда, доколкото ищцата е освободена от внасянето им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу Д.
Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищцата парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, изразяващи се в болки и страдания от причинена от него на
21.05.2023 г. средна телесна повреда – счупване на лява лъчева кост в долната трета, на
основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на извършване на
непозволеното увреждане /21.05.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати на адв. Д. Й. сумата в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита на ответника Д. Ц. М., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5