Препис-извлечение!
П Р О Т О К О Л
гр.
Шумен, 12 март 2014 година
Шуменският районен съд, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март
през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Григорова
при участието на секретар: Д. Х.
сложи на разглеждане гр. дело № 227 по описа за 2014 година, докладвано от
районния съдия.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
………………………………………………………………………………..
МОТИВИ:
На първо място, с оглед преценка допустимостта на така предявената молба, предвид обстоятелството и безспорните в това отношение факти между страните, че същите имат родствена връзка помежду си, а именно, че са сестри, което обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, както и с оглед обстоятелството, относно твърдяната дата, на която молителката сочи, че са осъществени описаните от нейна страна актове на домашно насилие, сравнено с датата, на която е подадена молбата съдът счита, че същата е процесуално допустима, тъй като е предявена от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН, а от друга страна и в законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие. Ето защо счита, че не са налице проц. пречки за разглеждането й по същество.
По съществото на молбата, молителката твърди, че на 22.01.2014 г. преди обяд, около 10:00 часа ответниците, нейни сестри – Б. Х. и Р.Е., с действията си, изразяващи се в отправяне на закани и заплахи, и блъскане по вратата и стените на жилището, което обитава, са й причинили определени негативни емоционални изживявания, като упрала за собственото й здраве и живот, както и за здравето и живота на внуците й.. За установяване на твърденията си, молителката представя писмени доказателства, а именно: декларация, съгласно изискванията на разп. на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и доказателства, относно собствеността на жилището, което обитава, за което няма спор, че е съсобствено между страните по делото, по силата на наследствено правоприемство. От събраните по делото, както писмени, така и в днешното съдебно заседание гласни доказателства, въпреки противоречивите изявления на разпитаните днес свидетели в полза на молителката и в полза на ответната страна съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните в полза на молителката свидетели, въпреки обстоятелството, че същите не са били преки очевидци, доколкото и двамата свидетели са в еднаква степен на родство и с двете страни в производството, а от друга страна са имали възможност пряко и непосредствено да възприемат поведението и състоянието на молителката - тяхна сестра, след твърдяната случка, като с оглед видяното, във връзка със състоянието й същите са сезирали и съответните полицейски органи, макар и по делото да не бяха ангажирани доказателства за това, но в последствие се изложиха твърдения в този смисъл, както от насрещната страна, така и от свидетелите, водени от ответника. От друга страна, показанията и на двамата свидетели, разпитани в полза на молителката са непротиворечиви помежду си. Бяха ясно, конкретно и подробно изложени изявленията, във връзка с обстоятелствата по делото. От друга страна същите категорично заявиха, че непосредствено след твърдените актове на домашно насилие същите са видели и съответни щети по имота, а именно: откачен комарник, раздърпани и разкъсани пердета, както и разхвърляни дрехи на внуците на молителката, по земята. По отношение на разпитаните в днешно съдебно заседание свидетели в полза на ответника, действително и тримата свидетели заявиха, че не знаят за някакви закани и заплахи или действия, отправяни от ответниците срещу молителката, респ. някакви вредоносни действия срещу жилището, което обитава, но първият свидетел – Мурад, съдът съобразява неговите показания, отчитайки евентуално неговата заинтересованост, имайки предвид, че той е съпруг на едната от ответниците, като съобразявайки ги с данните по делото, съдът не дава пълна вяра на така събраните, по отношение на този свидетел гласни доказателства. По отношение на показанията на другите двама свидетели, а именно: изявленията на втория свидетел разпитан днес, същите бяха противоречиви сами по себе си и не стана ясно, точно на какво е бил свидетел, тъй като първоначално заяви, че е видял само едната от ответниците, в последствие заяви, че всъщност е видял и двете, заедно със съпруга на едната, и в крайна сметка не се установи точно имало ли е пряка и непосредствена възможност да възприеме разговора и случващото се между страните по делото. По отношение на показанията на третия свидетел, същият въпреки твърдението, че той също е бил пряк очевидец, съобразно неговите изявления се установи, че не е така. Действително той е видял и се установи обстоятелството, което е и безспорно между страните, че ответниците са били в дома, обитаван от молителката, като съответно са имали разговор на висок тон, но сам свидетелят заяви, че всъщност бил на место, откъдето не се е виждало много добре случващото се между страните. Ето защо съдът се съобрази и дава вяра на събраните в полза на молителката гласни доказателства, тъй като, както и се изложи по-горе, същите кореспондират с приложените писмени доказателства и най-вече с декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която законът посочва дори като единствено доказателство, удостоверяващо извършван на твърдения акт на домашно насилие.
Ето защо съдът стига до извода, че така предявената молба е основателна и следва да се уважи, като на ответниците, предвид изискванията на разп. на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба, която съдът определя на сума в размер на 200 лв., за всеки един от ответниците.
Същите следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И: № 173
ИЗДАВА заповед срещу Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция и Р.Д.Е., ЕГН **********,***, по силата на която:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция и Р.Д.Е., ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, по отношение на Н.Д.О., ЕГН **********,***
ЗАБРАНЯВА на Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция и Р.Д.Е., ЕГН **********,***, ДА ПРИБЛИЖАВАТ жилището, което обитава Н.Д.О., ЕГН **********, находящо се в с. Осеновец, обл. Шумен, ул. „Демокрация” №4, както и местата за социални контакти и отдих в момент, в който същата ги посещава, за срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция и Р.Д.Е., ЕГН **********,***, че при неизпълнение на така издадената заповед, което неизпълнение бъде констатирано със съответните полицейски органи, същите ще бъдат задържани и ще бъде уведомена компетентната прокуратура.
НАЛАГА на Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция, ГЛОБА в размер на 200.00 лева (двеста лева).
НАЛАГА на Р.Д.Е., ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 200.00 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА Б.Д.Х., ЕГН **********, живуща в Република Турция и Р.Д.Е., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на ШРС сума, в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за водене на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в 7-дневен срок, считано от днес.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването й, не спира изпълнението.
На осн чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, препис от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на органите на РУ „Полиция”, гр. Шумен.
За наложената глоба, както и за присъдената държавна такса да се издаде служебно изпълнителен лист, след влизане в сила на настоящото решение.
Заседанието приключи в 15:11 часа.
Протоколът – изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете
СЕКРЕТАР: