Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 756 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.М.,
чрез назначен в първоинстанционното производство особен представител – адв. Н.С.,
против Решение № 1109/18.03.2019 г. на ВРС по гр.д.№ 10562/2018 г., в частта, с
която е прието за установено по отношение на „Агенция за за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: ********* гр. София, че С.Г.М., гр.Варна, дължи заплащането на сумата от 500 (петстотин ) лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5273480/05.05.2016
г., сключен между „Вива кредит“ ООД и С.Г.М., вземането по което е прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* (правоприемник
на който е „Агенция за събиране на вземания” АД - понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********) по силата на Приложение №
1/05.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, сумата от 60.00
(шестдесет) лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2016
г. до 17.11.2016 г., сумата от 41.42
(четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща
лихва за забава за периода от 20.05.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.9.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение №8049/02.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №14863/2017г. по описа на
ВРС, на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно приложен
материален закон, доколкото не се доказва че договорът за паричен заем и
касовия ордер за усвояване на сумата са подписани от М., а договорът за цесия,
доколкото е сключен преди договора за кредит, няма как да прехвърли
несъществуващо вземане на «Вива Кредит»ООД към цесионера – ищец в първата
инстанция, в който смисъл рамковият договор за прехвърляне на вземания по
съществото си представлява единствено обещание за сключване на такъв. Моли за
отмяната му и отхвърляне на иска.
В отговор по жалбата въззиваемата страна «Агенция за събиране на вземания»
оспорва основателностт й като поддържа, че в обжалваните части решението на ВРС
е постановено при правилно изяснена фактология и приложен материален закон.
Твърди, че ако ответникът е оспорвал автентичността на подписа в договора за
кредит и ПКО за получена сума, то е следвало да проведе доказване, каквото
отсъства в първа инстанция. Поддържа, че рамковият договор валидно може да
прехвърля права и вземания.
В
съдебно заседание и в писмена защита въззивната страна, чрез процесуален
представител поддържа собствените си доводи.
Въззиваемата
страна не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба по хода на делото
изразява становище по същество, идентично с това по отговора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В производството
по ч.гр.д. № 14863/2017г. по описа на ВРС, е
издадена Заповед за изпълнение № 8049/02.10.2017г., по заявление на
«Агенция за събиране на вземания» ЕАД гр. София срещу С.Г.М. за сумите 500
(петстотин ) лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем № 5273480/05.05.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и С.Г.М.,
вземането по което е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”
АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********) по
силата на Приложение № 1/05.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, сумата от 60.00 (шестдесет) лева, представляваща договорна лихва за периода
от 19.05.2016 г. до 17.11.2016 г., сумата от 41.42 (четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.9.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението. Възложени в тежест на длъжника по заповедта са и
разноските в заповедното производство.
Със заповедта заявлението е уважено и за други претенции,
които обаче в хода на развилото се производство по чл. 422 от ГПК са
отхвърлени, право на жалба не е упражнено, поради което и като отсъстващи от
предмета на спора пред настоящата инстация, не се коментират.
Искът по чл. 422
от ГПК е предявен след уведомяване на кредитора за връчена заповед за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Искът се основава на твърдения за валидно кредитно
правоотношение между „Вива кредит“ ООД и С.М., по договор «VIVA
Express“ № 5273480 от
05.05.2016 г., по който на кредитополучателя е отпусната сума от 500 лева за
срок от 28 седмици, при размер на двуседмична погасителна вноска от 40 лева,
при общ размер на всички плащания 560 лева и краен срок за издължаване
17.11.2016 г., при неизпълнение на задължението от страна на длъжника в срок,
изискуемост на кредита поради изтекъл срок. Претендира се връщане на главница,
договорна лихва и лихва за забава /в интересуващата въззивния съд, част/.
Заявява ищецът, че е носител на спорното вземане въз основа на Рамков договор
за цесия между „Вива Кредит“ ООД и него от 22.01.2013 г. и Приложение № 3,
Потвърждение за сключена цесия от 05.12.2016 г. Твърди, че ответникът е
уведомен за цесията от цесионера, по пълномощие, предоставено от цедента, а ако
не се приеме валидно уведомяване до датата на иска, то това да се счита факт с
исковата молба.
Процесуалният представител /особен представител/ на
ответника е възразил по валидността на цесионното правоотношение при твърдения,
че рамковият договор съставлява писмено обещание за бъдещо прехвърляне на
вземания, но не и реално такова спрямо процесния договор с оглед годината на
сключване на рамковия договор – 2013 г. съотнесена към датата на договора за
кредит през 2016 г. Това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция под
№ 2 във въззивната жалба. В жалбата се въвежда за първи път възражение по
автентичността на договора за кредит и РКО за предаване сумата на
кредитополучателя, които като заявени при процесуална преклузия не се
съобразяват от въззивния съд.
Така по спорния въпрос, съдът намира, че Рамковият
договор за прехвърляне на вземане от 22.01.2013 г., ведно с потвърждението към
него от 05.12.2016 г., което съставлява неразделна част от рамковия договор и
само уточнява прехвърленото вземане, водят до действителност на договора за
цесия между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Това е
така, защото в чл. 2 т.1 от рамковия договор страните са приели, че цедентът ще
прехвърля на цесионера пакети от ликвидни и изискуеми вземания, а такова е
настоящото по договора за кредит от 05.05.2016 г., чийто срок е изтекъл на
17.11.2016 г., т.е. към момента на прехвърлянето му, което е факт с подписаното
Потвърждение към рамковия договор от 05.12.2016 г., с което се потвърждава
извършена цесия на вземане на „Вива Кредит“ ООД, произтичащо от договор №
5273480, с длъжник ответника за сумата 500 лева главница, общо задължение по кредита
919.38 лева и остатък към 05.12.2016 г. 1169.38 лева. Вземането е прехвърлено с
всички привилегии и обезпечения, включително лихви. Следва извода, че е
прехвърлено на ищеца ликвидно и изискуемо вземане, противно на соченото във
въззивната жалба. Рамковият договор съставлява за това рамков, защото очертава
всички права и задължения на страните по него с изключение на конкретното
вземане, което се прехвърля, като с индивидуализирането му в съответно
приложение, защото няма пречка това да е в отделен документ, фактическият
състав на прехвърлянето се консолидира и договорът валидно поражда права и
задължения, считано от 05.12.2016 г. Ищецът не твърди, че правата са породени
за бъдещо, невъзникнало вземане.
При това и при валидно извършена цесия, която е съобщена
на длъжника чрез депозираната искова молба и с връчване препис от същата, т.е.
в ходан на процеса, консолидиран е фактическият състав по чл. 99 ал.4 от ЗЗД, а
длъжникът не противопоставя възражения за плащане на дълга към стария кредитор,
нито такова плащане се установява от доказателствата, събрани в първата
инстанция. Обратно и от заключението по ССЕ е видно, че ответникът не е
извършвал погасявания на кредита в нито един момент от неговото сключване.
В контекста на изложеното и доколкото ССЕ установява
дължимите суми за главница и лихви в претендираните размери за заявените
периоди, искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съдът
препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
Жалбата е неоснователна, а решението на ВРС не страда от
визираните в нея пороци, поради което и ще бъде потвърдено в атакуваната част.
Разноски при този изход от спора се присъждат на
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за
изготвен отговор /възражение/ без явяване в съдебно заседание, дължимо съгласно
чл. 25а от Наредба за заплащане на правната помощ.
Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на
въззиваемата страна и възнаграждението за особен представител в размер на 300
лева, а по сметка на ОС Варна дължимата за въззивното производство държавна
такса в размер на 75 лева – по 25 лева за всеки един от разгледаните пред ВОС
искове за главница и лихви.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1109/18.03.2019 г. на ВРС
по гр.д.№ 10562/2018 г., в частта, с която е прието за установено по
отношение на „Агенция за за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София,
че С.Г.М., гр.Варна, дължи
заплащането на сумата от 500 (петстотин ) лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5273480/05.05.2016
г., сключен между „Вива кредит“ ООД и С.Г.М., вземането по което е прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* (правоприемник
на който е „Агенция за събиране на вземания” АД - понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********) по силата на Приложение №
1/05.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, сумата от 60.00
(шестдесет) лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2016
г. до 17.11.2016 г., сумата от 41.42
(четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща
лихва за забава за периода от 20.05.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.9.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение №8049/02.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №14863/2017г. по описа на
ВРС, на основание чл.422 ГПК.
В останалата част като необжалвано решението на ВРС е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН **********, гр. Варна да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, съставляваща
разноски пред въззивния съд за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН **********, гр. Варна да
заплати в полза на Съдебната власт, по сметка държавни такси на Окръжен съд
Варна сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева, дължима държавна такса за производството пред ОС Варна, на осн. чл.
78 ал.7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.