№ 1276
гр. Варна, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Частно търговско дело №
20253100900467 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на „Юробанк България“ АД с правно
основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, с която е отправено искане за отмяна на решение на
събрание на кредиторите на несъстоятелността на „Агро Резерв” ЕООД (в
несъстоятелност), проведено на 21.07.2025 г., по т. 1 от дневния ред, с което е взето
решение да бъде освободен синдикът З. Ж. и да бъде назначен за синдик Л. Б..
В молбата се твърди, че решението на събранието на кредиторите е взето с
гласове на кредитор, получил разрешение да гласува от съда по несъстоятелността в
нарушение на чл. 673, ал. 3 ТЗ. Навежда се оплакване, че към искането за
предоставяне на глас на „Агро Плант Инвест“ ООД с вземания в размер на 1 339 836
лв., неприети в производството по несъстоятелност на „Агро Резерв” ЕООД, за които е
предявен иск по чл. 694 ТЗ, не са представени никакви писмени доказателства,
обосноваващи същото. Сочи се, че невлязлото в сила решение, дори и да беше
предоставено, не представлява ново доказателство – то не касае съществото на спора
по съществуване на вземането, а отразява преценката на друг съдебен състав или друг
съд за това, която до влизане в сила на решението по иска по чл. 694 ТЗ по никакъв
начин не обвързва съда по несъстоятелността. Поддържа се, че искането може да се
основе само на нововъзникналите факти, установяващи вземането, тъй като събраните
в производството по предявяване на вземането и разглеждането на възраженията вече
са били предмет на съдебна преценка. В противен случай на практика би се достигнало
до това съдът по несъстоятелността сам да преразглежда и да не зачита свой
окончателен акт по същество – определението си по чл. 692 ТЗ, което молителят счита
за недопустимо.
Възразява се, че решението на събранието на кредиторите е взето с
незаконосъобразно упражнено право на глас от кредитор, чието вземане е възложено
за събиране по реда на чл. 510 ГПК. Излага се, че вземането на кредитора ЕТ „Б. А. Б.“
към „Агро Резерв“ ЕООД в размер на 1 112 900,67 лв., представляващо 3,06 % от
всички вземания на кредиторите, е възложено за събиране с Постановление от
17.07.2025 г. на ЧСИ Д. Д. по чл. 510 ГПК на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
Поддържа се, че отказът на съда по несъстоятелността да разреши на „Българска банка
за развитие“ ЕАД да упражни правото на глас на събранието на кредиторите от името
на ЕТ „Б. А. Б.“, е незаконосъобразен, тъй като взискателят на когото вземането е
възложено за събиране с постановление на съдебен изпълнител по реда на чл. 510 ГПК
придобива качеството на процесуален субституент и разполага само с право да
упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка. Овластеният да събере
вземанията взискател може да извършва действията необходими за осъществяване на
1
правото, като същевременно длъжникът е лишен от възможността да упражни правото
си. Сочи се, че най-важно значение за събиране на вземанията на кредиторите в
производството по несъстоятелност обаче има издирването, уточняването,
попълването, запазването на имущество в масата на несъстоятелността и управлението
му, които са в правомощията на синдика. Поради това, правото да участва при
вземането на решение кое конкретно лице да бъде избрано за синдик е основно право
на кредитора в несъстоятелността, имащо директно отражение върху събиране на
вземанията му. Молителят счита, че упражняването на правото на глас на кредитора
при вземане на такова решение представлява действие, необходимо за осъществяване
на правото му да получи вземанията си, от което следва, че това право може да бъде
упражнено само от лицето, на което вземането е възложено за събиране, в качеството
му процесуален субституент. В противен случай би се обезсмислила изобщо
предвидената в чл. 510 ГПК законова възможност за възлагане на вземане за събиране,
в случаите, в които вземането е към несъстоятелен длъжник.
При тези съображения молителят „Юробанк България“ АД намира, че
решението е незаконосъобразно и ощетява част от кредиторите, тъй като е променило
мнозинство за вземане на решенията по начин, че гласовете на „Юробанк България“
АД, които иначе биха били достатъчни да бъде отхвърлено предложението за смяна на
синдика, вече не формират мнозинство.
С Определение № 1088/25.07.2025 г. към настоящото производство е
присъединено за общо разглеждане и искане на „Българска банка за развитие“ ЕАД с
правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на събрание на кредиторите
на несъстоятелността на „Агро Резерв” ЕООД (в несъстоятелност), проведено на
21.07.2025 г., по т. 1 от дневния ред, с което е взето решение да бъде освободен
синдика З. Ж. и да бъде назначен за синдик Л. Б..
Твърди се в молбата на „Българска банка за развитие“ ЕАД, че недопускането
на надлежен кредитор, какъвто е „Българска банка за развитие“ ЕАД, до участие в
събранието на кредиторите, проведено на 21.07.2025 г., обуславя извод за
незаконосъобразност на взетото от него решение и съответно неговата отмяна. Сочи
се, че активната процесуалноправна легитимация на дружеството да упражни правото
си на глас в събранието на кредиторите се извежда от издаденото в полза на Банката
постановление за възлагане на вземане за събиране по чл. 510 ГПК от 17.07.2025 г.,
издадено по изп. дело № 428/2025 г. на ЧСИ Д. Д., с което на взискателя са възложени
за събиране вземания на ЕТ „Б. А. Б.“ от „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност),
които вземания са в общ размер 1 112 900,67 лв., който длъжник – ЕТ „Б. А. Б.“, се
явява едновременно и кредитор с приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност). Поддържа се, че
възлагането на вземането за събиране създава правомощие на взискателя да упражни
правото на длъжника от свое име и за негова сметка, съотв. длъжникът губи това
право, тъй като не може да има две лица, които да упражняват правото на глас в
събранието на кредиторите на „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност). Навежда се
довод, че предвид етапа, на който се намира производството по несъстоятелност, а
именно осребряване на имуществото, „Българска банка за развитие“ ЕАД, като
кредитор на когото е възложено събирането на вземането, няма друг начин да го
събере, освен в това производство. Сочи се, че според съдебната практика съдът
следва да съобрази настъпилите след одобряване на списъка на приетите вземания
правопогасяващи или правопроменящи юридически факти, каквото се явява
издаденото в полза на молителя постановление за възлагане по чл. 510 ГПК. В същото
време на събранието на кредиторите бил допуснат да гласува кредитор „Агро плант
инвест“ ООД, без изясняване на неговия статус, в разрез с принципа за
равнопоставеност. В този смисъл молителят счита, че ако неговият глас е бил отчетен,
може основателно да се предположи, че решението на събранието на кредиторите би
било различно, от което следвала пряка и съществена вреда.
2
Моли за отмяна на атакуваното решение на събранието на кредиторите на
„Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност).
С молба с вх. № 24347/26.08.2025 г. молителят „Българска банка за развитие“
ЕАД заявява, че поддържа депозираното искане по чл. 679, ал. 1 ТЗ.
Несъстоятелният длъжник и другите кредитори на дружеството, редовно
уведомени по реда на чл. 679, ал. 2 ТЗ – със съобщение, обявено в Търговския
регистър на 04.08.2025 г., не изразяват становище.
Въпросът за допустимостта на молбата е разрешен с Определение №
1124/04.08.2025 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по т.д. № 480/2022 г. на Окръжен
съд – Варна и обстоятелствата, вписани в ТР, и обсъди доводите на страните, намира
следното:
От справка в Търговския регистър по партидата на „Агро Резерв“ ЕООД (в
несъстоятелност), се установява, че на 03.07.2025 г. е обявена покана за събрание на
кредиторите, което да се проведе на 21.07.2025 г. от 13,30 часа в търговската зала на
Варненски окръжен съд, при съответния дневен ред: т. 1 вземане на решение за
освобождаване на синдика и замяната му.
Видно от протокола от проведеното на 21.07.2025 г. събрание на кредиторите
на „Агро Резерв“ ЕООД, за участие в същото са се явили, чрез изрично упълномощени
процесуални представители, кредиторите „Юробанк България“ АД, Национална
агенция за приходите – гр. София, „Брестино“ ЕООД, „Агро плант инвест“ ООД, „БГ
Ленд Ко“ АД, ЕТ „Б. А. Б.“, „Агро резерв трейд“ ЕООД, „Автотрейд СА“ ЕООД, както
и пълномощник на „Българска банка за развитие“ ЕАД. Постъпили са молба от
постоянния синдик З. Ж. от 18.07.2025 г., към която е представен актуален списък на
кредиторите с изчисляване на вземанията и процент от общия размер на вземанията,
както и постановление за възлагане по чл. 510 ГПК и молба от „Българска банка за
развитие“ ЕАД, а също така молба от 02.07.2025 г. от „Агро плант инвест“ ООД с
искане за предоставяне на право на глас в събранието на кредиторите с размера на
третото вземане, по отношение на което не е влязло в сила решението по чл. 694 ТЗ,
посочен и в списъка на синдика, а именно за сумата от 1 339 836 лв.
С протоколно определение от 21.07.2025 г. съдът по несъстоятелността е
допуснал до участие кредиторите на „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност) с
приети вземания, като на кредитора „Агро плант инвест“ ООД е предоставено право на
глас в събранието на кредиторите за допълнително вземане в размер на 1 339 836 лв. и
е оставил без уважение искането на „Българска банка за развитие“ ЕАД да бъде
допуснато до участие в събранието на кредиторите, вместо носителя на приетото в
производството вземане на кредитора ЕТ „Б. А. Б.“. За да определи участниците в
събранието на кредиторите във връзка с отправените искания, съдът е приел, че с
решение на първоинстанционния е установено съществуването на вземането на „Агро
плант инвест“ ООД, потвърдено и от въззивната съдебна инстанция, което дава
достатъчно основание да се приеме вероятно съществуване на подобно вземане.
Досежно искането на „Българска банка за развитие“ ЕАД съдът е приел, че
възлагането на вземането на ЕТ „Б. А. Б.“ за събиране не води до промяна в
титулярството, съответно възможността за събиране на това вземане не променя
субектния състав на кредиторите.
След проведеното гласуване по т. 1 от дневния ред с мнозинство от 51,03% от
общия размер на приетите вземания е взето решение от общото събрание на
кредиторите да бъде освободен синдикът З. Б. Ж. и да бъде назначен за синдик Л. М.
Б..
Разпоредбата на чл. 679, ал. 1 ТЗ предвижда потестативно право за длъжника
или кредитор да поиска отмяна решение на събрание на кредиторите, ако то е
незаконосъобразно или при съществено ощетяване правата на кредиторите. Съдът
3
намира, че право да иска отмяна на решенията на събранието на кредиторите има и
кредиторът, комуто не е предоставено право на глас, тъй като именно
непредоставянето на правото може да е една от причините за незаконосъобразността.
Молителите твърдят, че в тяхна полза съществува такова право, подлежащо на
разглеждане по съдебен ред, като обосновават твърдения за незаконосъобразност на
взетите решения, които следва да бъдат разгледани по същество. Съдът следва да
ограничи преценка си само до посочените от молителите основания за отмяна на
приетото решение, които в случая се свеждат до твърдения, че в гласуването е
участвал кредитор при нарушение на чл. 673, ал. 3 ТЗ, както и кредитор, чието вземане
е възложено за събиране на друг кредитор по реда на чл. 510 ГПК, който не е допуснат
до гласуване от съда по несъстоятелността.
За да е налице хипотезата на чл. 679, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ТЗ, обуславяща
отмяна на решение на събрание на кредиторите „при съществено ощетяване на част от
кредиторите“, следва да се установи, че решението директно уврежда или пък създава
възможност за такова разместване на имуществени блага, при което една част от
кредиторите в производството по несъстоятелност биха били ощетени за сметка на
удовлетворяване в по-голяма степен на друга част или на един само кредитор, без това
предпочтително удовлетворяване да произтича от закона. Горепосочените доводи
касаят формални нарушения на закона при провеждане на събранието на кредиторите
досежно участието на кредиторите, които са допуснати от съда по несъстоятелността,
поради което не може да се приеме, че взетото решение за смяна на синдика е от
естество да увреди имуществени блага на кредиторите, без да са наведени каквито и
да е конкретни доводи в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът може да предостави право
на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3 ТЗ, на кредитор с неприето вземане, който е
предявил иск по чл. 694 ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е
предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване несъществуване на вземането му, ако в
подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства. При
преценката дали да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3, съгласно
текста на чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът разглежда и съобразява писмени доказателства и
прави преценка дали те са убедителни. Следователно в хипотезата на чл. 673, ал. 2 ТЗ
съдът може да ползва различни от посочените в закона за първо събрание на
кредиторите материали и има правомощия да им прави преценка. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ТР 1/2017 г. по тълк. д. №
1/2017 г., ОСТК, ВКС, това е нова преценка относно съществуването на вземането,
която се прави в една по-късна фаза от развитието на производството по
несъстоятелност, като при наличието на нови факти и доказателства съдът не е
обвързан от предходната си преценка, извършена в процеса на одобряване на списъка
на приетите вземания.
В настоящия случай кредиторът „Агро плант инвест“ ООД, което дружество е
кредитор с прието вземане, с молба от 02.07.2025 г. е поискал от съда по
несъстоятелността да му бъде предоставено право на глас за неприетото вземане в
размер на главница от 1 339 836 лв., позовавайки се на ново обстоятелство –
постановено решение по т.д. № 514/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с
което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е установено
съществуването на въпросното вземане.
При извършване на служебна проверка в деловодната програма на Окръжен
съд – Варна в ЕИСС се установява, че с Решение № 217/13.05.2024 г. по т.д. №
220/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието за установено в отношенията
между „Агро плант инвест“ ЕООД, синдика и кредиторите на несъстоятелността на
„Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност) съществуването на неприети в
производството по несъстоятелност и включени от синдика на „Агро Резерв“ ЕООД (в
несъстоятелност) в списък на неприети вземания, вземания на „Агро плант инвест“
4
ЕООД, сред които вземане, представляващо част от предявено вземане за
възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-
20022018/20.02.2018 г., дължим въз основа на развален договор в размер на 1 339 836
лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на РОПН до окончателното
погасяване на задължението - № 1 от СНВ. В тази част решението е било обжалвано и
с Решение № 74/17.03.2025 г., постановено по в.т.д. № 514/2024 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, първоинстанционното решение в обжалваната част е
потвърдено. Към настоящия момент срещу въззивното решение е депозирана
касационна жалба, която е в процес на администриране.
С оглед горепосочените правни съображения, настоящият съдебен състав
споделя извода на съда по несъстоятелността, че при тези обстоятелства наличието на
две съдебни решения дава достатъчно основание да се приеме вероятно съществуване
на оспореното вземане. Формалният довод на молителя „Юробанк България“ АД, че
към искането за предоставяне на право на глас на кредитора „Агро плант инвест“
ЕООД за допълнителното вземане не е представено невлязлото в сила въззивното
решение, поради което не е спазено изискването на чл. 673, ал. 3 ТЗ да бъдат
представени убедителни писмени доказателства, е несъстоятелен. Съдът по
несъстоятелността разполага с възможността да извърши служебна проверка и да
установи съдържанието на цитираното в искането на кредитора съдебно решение.
Както бе изяснено по-горе, съдът по несъстоятелността не е обвързан от предходната
си преценка, извършена в процеса на одобряване на списъка на приетите вземания,
поради което законосъобразно е извършил нова такава, според която в събранието
следва да бъде предоставено право на глас за допълнителното вземане, съществуването
на което е признато на две съдебни инстанции, като изчакване влизането в сила на
въззивното решение би обезсмислило приложението на разпоредбата на чл. 673, ал. 3
ТЗ.
Разпоредбата на чл. 510 ГПК гласи: “Запорираното вземане се предоставя на
взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато
взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране
на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае – на друг
взискател, който направи искане за това“. Систематичното място на посочената норма
е в Глава 45 от ГПК, озаглавена “Изпълнение върху вземания на длъжника”, което
показва, че това е отделно уреден способ за принудително събиране на задължението
на длъжника за удовлетворяване на взискателите. Законодателят предвижда две
отделни възможности за взискателя – да получи вземането за събиране или да му бъде
“дадено” вместо плащане.
При възлагане на вземането за събиране титуляр на вземането остава
длъжникът. Взискателят, на когото е възложено вземането за събиране, играе ролята
на процесуален субституент, но не придобива правото върху вземането. При заведено
дело за вземането срещу третото лице длъжникът се конституира на основание чл. 134
ЗЗД, тъй като той е титуляр на правото.
При възлагане на вземането вместо плащане взискателят упражнява вече свое
придобито на основание постановлението по чл. 510 ГПК право, поради което той
може да действа сам по делата и от неговата преценка зависи дали ще конституира
като подпомагаща страна длъжника. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение №145 от 28.06.2018 г по т.д. № 2180/2016 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и определение
№688 от 04.12.2019 г по т.д. № 729/2019 г, ТК , ІІ ТО на ВКС, при възлагане на
вземане вместо плащане е налице „принудителна цесия“ и взискателят придобива
вземането на длъжника си спрямо третото лице.
Не съществува и спор в съдебната практика и правна доктрина, че правните
последици, произтичащи от произтичащите от предоставено на взискателя по реда на
чл. 510 ГПК, за събиране запорирано вземане на длъжника и възлагането му на същия
вместо плащане не са равнозначни. Първото не променя правното положение на
5
третото задължено лице, което остава носител на вземането - негов титуляр, поради
което взискателят на когото вземането е възложено с постановление на съдебен
изпълнител по реда на чл. 510 ГПК придобива единствено качеството на процесуален
субституент и разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но
за негова сметка. В този смисъл – Решение № 56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
3057/2013 г., II т. о.
В конкретния случай с Постановление за възлагане на вземане за събиране по
чл. 510 ГПК от 17.07.2025 г. по изп. дело № 428/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Д. на
„Българска банка за развитие“ ЕАД е възложено единствено събиране на вземания на
ЕТ „Б. А. Б.“ от „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност) в общ размер на 1 112 900,67
лв., приети съгласно Списък на приетите, допълнително предявени в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ вземания в производството по несъстоятелност на „Агро Резерв“ ЕООД.
Следователно, „Българска банка за развитие“ ЕАД няма качеството на кредитор на
„Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност), поради което не разполага с материална
легитимация да участва в събранието на кредиторите на несъстоятелния търговец.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че исканията на
молителите „Юробанк България“ АД и Българска банка за развитие“ ЕАД, с които се
атакува решение на събрание на кредиторите на „Агро Резерв“ ЕООД (в
несъстоятелност), взето на 21.07.2025 г., следва да се остави без уважение.
По въпроса за обжалваемостта на настоящото определение, следва да се има
предвид, че според трайната и актуална съдебна практика определението на съда,
постановено по реда на чл. 679, ал. 4 ТЗ не е изрично обявено от закона за обжалваемо,
като това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК,
тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност,
в хода на което е постановено. Ето защо настоящото определение не подлежи на
обжалване, в който смисъл е възприетото в Опр. №581 от 25.07.2023г. по ч.т.д.
№1170/2023г. на ВКС, I т.о., Опр. №650 от 4.10.2013г. по ч.т.д.№3166/2013г. на ВКС, II
т.о., Опр.№676 от 10.10.2013г. по ч.т.д. №3663/2013г. на ВКС, I т.о., Опр.
№407/12.06.2013г. по ч.т.д.№2040/2013г. на ВКС, I т.о.; Опр. №7/05.01.2011г. по ч.т.д.
№913/2010г. на ВКС, II т.о.; Опр.№241 от 21.04.2009г. по ч.т.д. №422/2008г. на ВКС, II
т.о. и др./.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управеление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, и „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, с правно
основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, за отмяна на решение на събрание на кредиторите на
несъстоятелността на „АГРО РЕЗЕРВ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище с.Крумово, проведено на 21.07.2025 г., по т. 1 от дневния ред, с което е взето
решение да бъде освободен синдика З. Ж. и да бъде назначен за синдик Л. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи за сведение на длъжника
чрез синдика Л. Б. и молителите, чрез пълномощниците им, както и да се изпрати на
съда по несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6
7