О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 14.05.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 5475/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 53865/19.04.2019 г., предявена от Н.К.М., Д.Х.П., и И.П.С.,
против „БМ Г.И.“ ЕООД.
Ищците твърдят, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 11617/2014 г. по описа на СГС, ГО, І-20
състав, е било образувано изп.д. № 20199240400277 по описа на ЧСИ с рег. № 921
от КЧСИ. Видно от изпълнителния лист, било признато за установено по отношение
на първите двама ищци, че „БМ Г.И.“ ЕООД притежава право на собственост върху
подробно описаните недвижими имоти.
Ищците твърдят, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание, са настъпили факти и обстоятелства, които отричат правото на
принудително изпълнение на „БМ Г.И.“ ЕООД по отношение на описаните имоти, а
именно: влязло в сила решение № 1857/27.07.2017 г. по гр.д. № 617/2017 г. по
описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, по което било признато правото
на собственост на трети лица, върху същите имоти, и по което дело са участвали и
страните по настоящото дело, съответно като ответници и като трето лице –
помагач.
Искането на ищците по настоящото дело е
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че правото
на „БМ Г.И.“ ЕООД да предприеме принудително изпълнение чрез извършване на
въвод във владение върху описаните недвижими имоти е отречено с влизане в сила
на решение № 1857/27.07.2017 г. по гр.д.
№ 617/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което за
собственици на имотите са признати други лица.
На 30.04.2019 г., първите двама ищци са
депозирали молба, с която в изпълнение на дадените им указания, заявяват, че
искането им е да бъде признато за установено, че правото на „БМ Г.И.“ ЕООД да
предприеме принудително изпълнение чрез извършване на въвод във владение върху
описаните недвижими имоти е отречено поради настъпили нови обстоятелства - решение
№ 1857/27.07.2017 г. по гр.д. № 617/2017
г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав. С молбата се заявява, че
ищците не целят преразглеждане на спора по който е издаден изпълнителния лист,
а само да се установи наличието на обстоятелства, които препятстват изпълнение
на решението.
На 02.05.2019 г., ищците са депозирали
идентична молба.
Заявените от ищците
обстоятелства, на които основават иска си, както и формулирания от тях петитум
са напълно ясни, липсват противоречия между изложените факти и заявеното
искане, поради което и исковата молба е редовна, което позволява на съда да
извърши преценка за това дали предявеният иск е допустим или не.
При служебната проверка на допустимостта на иска съгласно чл.130 ГПК
съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим.
Съдът (в частност Софийски градски съд)
не е компетентен да се произнесе относно искането да бъде установено, че
правото на „БМ Г.И.“ ЕООД да предприеме принудително изпълнение е отречено. Подведомствеността
изразява компетентността на даден орган да разгледа и реши определен въпрос,
респ. изразява принадлежността на въпроса към компетентността на съответния
орган. Подведомствеността на съдилищата по граждански дела обхваща исковите и
охранителните граждански дела, като с обща подведомственост съдилищата
разполагат само относно исковите граждански дела. Така предмет на гражданския процес могат да
бъдат само частноправни отношения и притезания. Когато не се касае за
гражданско-правен спор, съдебно съдействие при проявлението на гражданската
правоспособност и упражняването на гражданските права е допустимо само ако е
изрично уредено. Във всички случаи обаче изрично следва да бъде нормативно
предвидена компетентността на съда да се произнесе по въпрос, който не е
включен в общатата му подведомственост, тъй като компетентността на съда не е
безгранична. Производство по
формулираното от ищците искане в закона не е уредено, поради което и е
недопустимо да се развие такова.
От изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитум следва, че в случая ищците претендират да се
установи, че ответникът не притежава право на принудително изпълнение.
Правото на принудително изпълнение
предпоставя съществуването на изпълняемото право. По тази причина изпълняемото
право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на
изпълнителния процес. Съществуването на изпълняемото право може да бъде
проверявано при висящ изпълнителен процес и установяването на неговата
първоначална липса или последващо погасяване води до прекратяване на
индивидуалното принудително изпълнение /чл.433, ал.1, т.1 и т.7 ГПК/.
Като законно средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради изключващи го факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. В случая ищците въобще не се домогват да бъде
съдебно отречено изпълняемото право (още по-малко сочат фактите, предвидените в
чл. 439, ал. 2 ГПК). Напротив, ищците изрично заявяват, че не целят „преразглеждане на спора, по който е издаден изпълнителния
лист“, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело. Ето защо, в
случая не се касае за иск по чл.
439 ГПК.
Искането на ищците да се „установи
наличието на обстоятелства, които препятстват изпълнението на решението“ по
същество е претенция за установяване на
факт с правно значение. Съгласно чл. 124, ал.4, изр. 2-ро ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. За фактите, които ищците
искат да бъдат установени с решение по настоящото дело, законът не предвижда,
че могат да се установяват по исков ред в гражданския процес и установяването
на тези факти по исков ред е недопустимо.
Съвсем отделен е въпросът, че ищците не са и процесуално легитимирани по
така предявеното искане. Причина за това е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК,
съгласно която, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд. В случая от самата искова
молба става ясно (което се потвърждава и
от молбите - уточнения), че ищците не твърдят свои права, а се позовават на съдебно решение, с което са признати
права на трети лица, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, който допуска това само предвидените от закон случаи.
Процесуалната легитимация на страните по делото следва от
твърденията, изложени в исковата молба поради което когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба.
Поради изложеното, и на основание чл.
131 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 131 ГПК искова молба
с вх. № 53865/19.04.2019 г., предявена от Н.К.М., Д.Х.П., и И.П.С., против „БМ Г.И.“
ЕООД, въз основа на която е образувано
гр.д. № 5475/2019 г. по описа на СГС, I–20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5475/2019 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищците.
СЪДИЯ: