Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.07.2019 година град ...
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-... ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 юни 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 209 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е на
основание чл.215 и чл.262 от КТ.
Ищецът И.М.И. твърди в исковата си
молба, че за времето от 08.07.2016г. до 28.09.2016г. на основание трудов
договор с дружеството „Монтажи елгруп” ООД гр...., бил командирован на работа в
Х.. Твърди, че там изпълнявал функциите на технически ръководител на екип от 15
човека, извършващи работи по свързване на силови електрически кабели. Обекта,
на който работили, представлявал мощен цифров център за обработка на данни на
компанията „Майкрософт корпорейшън” (Microsoft
Corporation).
Възложител
на „Монтажи елгруп” ООД бил „EMB
Elektromontagebau” GmbH с адрес: Robert-Bosch Str.8, 47 608 Geldern Федерална
Република Германия.
Трудовият
му договор № 10/08.07.2016г. бил прекратен със заповед № 8/28.09.2016г.
С
писмо изходящ № 8 от 21.10.2016г. „Монтажи елгруп” ООД отказвали да изплатят
исканите от него суми.
Командировката
му в Х. била в периода от 08.07.2016г. до 28.09.2016г. или общо 83 календарни
дни.
За
времето на командировката „Монтажи елгруп” ООД е заплатила дневни пари, общо
1581,29 лева (хиляда петстотин осемдесет и един лев и двадесет и девет
стотинки).
Съгласно
„Наредбата за командировките в чужбина” чл.15, ал.1 (В сила от 01.07.2004г.
Приета с ПМС № 115 от 03.06.2004г.) и Приложение – 2 към нея, дневните пари за
командировка в Х. за указания период са в размер на 35,00 евро /ден или 68,54
лв.
В
посочената Наредба било указано, че пълният размер на дневните пари се заплащал
само за първите Тридесет последователни календарни дни.
В
таблица № 1 е показано формирането на дължимата от „Монтажи елгруп” ООД сума за
командировъчни-дневни.
|
ПЕРИОДИ |
Бр.дни |
Евро/ден |
Сума евро |
Общо лв. |
|
|
1 |
Първи тридесет последователни
дни от 08.07 до 06.08.2016г. включително |
30 |
35,00 |
1050,00 |
2053,62 |
|
2 |
Дни над първите тридесет от
07.08 до 28.09.2016г. включително |
53 |
26,25 |
1391,25 |
2721,05 |
Общо: 83 4774,67
Всички
разходи по транспорта и квартирата за периода на командировката били поемани от
„Монтажи елгруп” ООД. В квартирата, в коsто бил настанен той и неговите колеги,
нито той, нито те ползвали под каквато и да била форма пансион в натура. (Виж.
чл.20, ал.1 от Наредбата за командировките в чужбина)
Впредвид
на горното начислената обща сума за командировъчните дневни следва да било в
размер на 4 774,67 лв.
След
приспадане на платеното се получавала обща дължима от „Монтажи елгруп” ООД сума
в размер на 3 193,38 лева.
По
разпореждане на управителя на „Монтажи елгруп” ООД, Росен Стоянов считано от
01.08.2016г. до 26.09.2016г. ежеседмично изготвял и изпращал по електронна поща
(******@*******************.***)
таблица
за отчитане присъствието и неприсъствието на работници (Присъствена ведомост).
Тези таблици били номерирани с поредния номер на седмицата от № 31 до № 38.
Практически
всеки работен ден работили при удължено с два часа работно време, т.е.
работният им ден бил десет часов.
Освен
това всяка събота работили по шест часа – извънреден труд.
В
писмото си отговор от 21.10.2016г. на стр.1, т. 2 „Монтажи елгруп”, признали
че, се работило с удължен работен ден, а също и в събота. Там те признавали и
валидността на присъствените ведомости, изготвяни от ищеца.
Списък
с работещите в събота предавали предварително
на техническия ръководител на немската фирма.
От
присъствените ведомости следвало, че неговите работни часове за периода на
командировката били, както следва:
Часове
при нормален осем часов работен ден, за месец: юли – 128 часа, август – 173
часа, септември – 80 часа, общо – 381 часа.
Часове
при удължен работен ден, за месец: юли – 20 часа, август – 42 часа, септември –
18 часа, общо – 80 часа.
Часове
в почивни дни, за месец: юли – 0 часа, август – 18 часа, септември – 6 часа,
общо – 24 часа.
Часове
в дни на национален празник, за месец: юли – 0 часа, август – 0 часа, септември
– 20 часа, общо – 20 часа.
Така
общо работните му часове за командировката били 505,
в това число 124 часа работа с удължено работни време.
Горното
разпределени на извънредния труд е съгласно с чл.136а, ал. 1 от КТ.
Работодателят
до края на периода на командировката не бил компенсирал по никакъв начин с
коефициентите за извънреден труд определени в чл.262, ал.1 от КТ.
От
получената брутна заплата, за всеки месец поотделно и реално отработените
часове, се получавали следните стойности за часова ставка бруто (приложената
Таблица 2):
Юли
– 15.55 лв./час;
Август
– 26,49 лв./час;
Септември
– 43,07 лв./час.
Горните
стойности били валидни при нормален осем часов работен ден.
В
трудовия договор т.4 било записано, че работното му време било осем часа.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение в размер на
9 501,11 лева – представляваща сума от следните две основания: неизплатени
в пълен размер командировъчни (дневни) пари за периода от 08.07.2016г. до
28.09.2016г. в общ размер на 3 193,38 лева, разпределени,както следва – за
периода от 08.07 до 06.08.2016г. – 1 725,04 лева, за периода от 07.08 до
05.09.2016г. – 903,60 лева, за периода от 06.09. до 28.09.2016г. – 564,74 лева
и неизплатено трудово възнаграждение за работа при удължено работно време и общ
размер на 6 307,73 лева разпределено, както следва: за периода от 08.07 до
31.07.2016г. – 466,50 лв., за периода от 01.08 до 31.08.2016г. – 2 503,30
лв., за периода от 01.09 до 12.09.2016г. – 2 088,90 лв. и за периода от
15.09 до 26.09.2016г. – 1 249,03 лв.
ОТВЕТНИКЪТ
„МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД в законоустановения срок представя писмен отговор, с който
заявява, че безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 10/08.07.2016г.,
с уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 520,00 лв., на
осем часов работен ден, при пет дневна работна седмица, прекратено на основание
чл.71, вр. с чл.68, ал.1 от КТ със Заповед № 8 29.09.2016 г. Това се установява
и от приложените документи по делото трудов договор №10/08.07.2016г. и Заповед
№8/29.09.2016г.
Заявява,
че не нуждаещо било от доказване е и че ищецът е бил командирован на работа в Х.
със заповед № 39/08.07.2016г., считано от 10.07.2016г.
На
доказване подлежало времето на започването на изпълнение на трудовите му
задължения в Х. и продължителността на командировката му там за всеки един от
съответните месеци, за които той претендирал заплащане на командировъчни.
Счита,
че исковата молба следва да бъде оставена без движение предвид това, че от
петитума на същата, „искането”, не ставало ясно от общата претендирана сума от
9501,11 лв., каква част е за неизплатени „командировъчни” и каква част е за
„неизплатен труд, положен в удължено работно време” и за кои периоди, колко се
дължи.
Непосочването
па сумите по отделните претенции и периоди, затруднявало защитата на ответника.
От
приложените с исковата молба писмени доказателства и от твърденията на ищеца не
ставало ясно, от коя е началната и крайната дата е командироването му в Х., а в
случая в негова тежест е да докаже твърдението си и да го посочи в исковата
молба с цел осъществяване на ефикасна защита от страна на ответника.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи периода, през който е
командирован по време на трудовото му правоотношение с ответното дружество.
както и размера на всяка една от претенциите си.
В
случая ищеца не е ангажирал никакви доказателства досежно твърдението си, че
командироването му е започнало на 08.07.2016г. и е приключила на 28.09.2016г.
Ищецът не представил документ за пътуване с оглед установяване на датата на
пътуването му до Х. и обратно, съответно за броя на дните през които е бил
командирован.
По осъдителният
иск с правно основание чл. 215 от КТ, представляващ дължими суми за
командировки. Оспорва предявения иск за заплащане на дневни пари за
командировка и счита, че при определяне на дължимите дневни пари следва да се
вземат предвид разпоредбите на чл. 20 и чл. 22 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, тъй като на ищеца са били осигурени
подслон и храна безплатно и командироването е продължило повече от 30 дни.
Дължимите суми на ищеца са изплатени, за което представяме банкови извлечения
за платени дневни нари за командировка.
Счита,
че нормата на чл.15, ал.1 от НСКСЧ, предвижда, че за
покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплаща) дневни
квартирни пари в размери и валути съгласно Приложение №2. Съгласно разпоредбата
на чл.20, ал.1 от НСКСЧ, когато приемащата страна осигурява пълен пансион в
натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите
се дневни пари, които са 35 евро, дневни пари.
Ищецът
твърди на стр.2 от исковата молба, че не е ползвал „по I каквато и да е форма
пансион в натура”. Това негово твърдение не е подкрепяло е никакви писмени
доказателства и не отговаря на фактите. При командироването на ищеца на същият
било осигурен пансион.
Ищецът
бил командирован на работа в Х. в резултат на сключен договор между „Монтажи
елгруп” ООД гр.... и Обединение „Балкан Голд – Монтажи ДЗЗД гр.София.
Това
било видно и от договора за изпълнение на СМР № 2810/04.07.2016г.
В
чл.42, точки g и h на същия било записано, че на командированите лица се
осигурявал пансион от възложителя Обединение „Балкан Голд-Монтажи ДЗЗД гр.София
.
Такъв
пансион на ищеца е осигурен.
На
ищеца, по време на командироването му били заплащани командировъчни пари,
платени му по банкова сметка, ***:
На 05.08.2016г.
командировъчни за месец юли 2016г., за 16 дни, сумата от 328,58 лв.
На
17.08.2016г. командировъчни за месец август 2016г. сумата от
636.62 лв.
На
21.09.2016г. командировъчни за месец септември 2016г. сумата от 616,09лв.
Съгласно
чл.15, ал.1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина
се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2,
като за Х. е предвидено минимум 35 евро, дневни пари за 1 ден. Съгласно чл.20,
ал.1 от НСКСЧ, когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на
командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни
пари, равняващи се 10,5 евро на ден (30% от 35 евро), каквито са му изплатени и
съобразно дните, през които е бил в командировка.
Безспорно
било, че всички дневни разходи били поемани от работодателя.
От
приложените в исковата молба доказателства било видно, че на работниците, вкл.
и на ищеца, на процесния обект в Х. бил осигурен пълен пансион по силата на
сключения договор за изпълнение на СМР № 2810/04.07.2016г, поради което
дължимите се на ищеца командировъчни пари били платени и предявеният иск е
неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
По
осъдителен иск с правно основание чл.262, ал.1, т.4 от КТ за положен извънреден
труд.
Съгласно
чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време, като
съгласно ал.2 е регламентирана принципната забрана на извънредния труд.
В
случая липсвали ангажирани доказателства, от които да се установявало
полагането на такъв труд, доколкото не се установявали такива конкретни факти
от представените таблици за явяване и неявяване на работа по седмици представени от ищеца.
Съгласно
КТ работата по трудовото правоотношение между работника или служителя и
работодателя извън установеното работно време се осъществява по разпореждане
или със знанието на определени лица в предприятието. За положения извънреден
труд от работника или служителя, който бил съпроводен с изразходване на работна
сила, извън установеното по време и с
който се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи възнаграждение
според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка прилагат се минималните
установени в закона размери. Следователно, за
да възникне парично вземане за извънреден труд за работника или служителя,
необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки: работодателят
да е възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането на
труд извън установено по трудовото правоотношение работно време и работникът и
служителят ефективно да е престарал своята работна сила извън
установеното в трудовия договор работно време.
Тежестта
за доказване на тези факти била на работника или служителя.
С
исковата молба не били представени писмени доказателства, които да доказват
неговите твърдения за положен извънреден труд.
Представените
с исковата молба таблици за явяване и неявяване на работа по седмици,
представени от ищеца, не били подписани от представител на ответника, поради
което оспорва съдържанието им.
Нещо
повече на ищеца не било възлагано да съставял такива таблици. Длъжността, на
която бил назначен ищецът на работа в дружеството ответник не предполага от
него да съставя такива отчети-таблици и да ги довежда до знанието на
работодателя.
Отделно
от това на него не му било възлагано да изпълнявал такива функции по отчетност,
нито писмено нито устно. Липсвали писмени доказателства в рази насока.
За
да възникне парично вземане за извънреден труд, било необходимо да са се осъществили
следните материални предпоставки - 1) работодателят да е възложил изпълнение на
трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време
и 2) работникът и служителят ефективно да е престирал
своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното в
трудовия договор работно време. Не са налице и двете предпоставки.
За
да възникне задължението на работника или служителя да полага извънреден труд,
разпореждането за възлагането му трябва да достигне до знанието на работника.
Такова
не е налице. Ответника не бил уведомяван, че следва да полага извънреден труд.
Уведомяването му за необходимостта и времето на полагане на извънредния труд
става чрез съобщение по смисъла на чл.15. ал.1, изр.2 от НРВПО.
Ищецът
не твърди, а и не е спорно, че в трудовия договор е уговорено работната седмица
да е с нормална продължителност на седмичното работно време то 40 часа, като
нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
С оглед
на изложеното по –горе,
следва да се приеме, че претенцията на ищеца не била основателна и доказана,
като в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.148 от КТ,
той е имал право да откаже полагането на извънреден труд,
когато
не се спазват нормативните правила във връзка с полагането му, включително и по
отношение на отчитането на труда, както и че е могъл да сезира компетентните
органи за извършвани нарушения от страна на ответника на разпоредбите, касаещи
отчитането и заплащането па извънреден труд.
Други
доказателства за положен извънреден труд от страна на ищеца нито по заповед на
ответника, нито в хипотезата със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител на ищеца не били представени.
В
тежест на ищеца е да установи твърденията си за положен извънреден труд, за
което били допустими всички доказателствени средства. Неводенето на писмен
отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него. От ищеца не били
ангажирани никакви доказателства да е полагал извънреден труд в процесния
период, а само по себе си обстоятелството, че през съботните и неделните дни не
е бил в България /според негови
недоказани твърдения/, не означава, че е работил през тези дни. Поради това счита, че искът
с правно основание чл.150, вр. чл.262, ал.1,
т. 2 от КТ е неоснователен.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно установено по делото е, че ищецът И.М.И. е работил в ответното дружество
по трудов договор. Видно от представените и приети като доказателства по делото
трудов договор № 10/08.07.2016г., заповед № 8/28.09.2016г. се установява, че последният
е работил в „МОНТАЖИ ЕЛГРУП“ ООД за периода от 08.07.2016г. до 28.09.2016г. на
длъжността „техник електрически системи“. В трудовия договор е уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520,00 лева. Трудовият
договор е сключен със срок до завършване на определена работа на обекти в
Европейския съюз със срок на изпитване 6 месеца. Със заповед № 39/08.07.2016г. И.М.И.
е командирован на обект “EMB GmBH – Dornan Middenmeer Niedelande - Eeshaven”, считано от 10.07.2016г.
От приетия като доказателство по делото договор за
изпълнение на СМР № 2810/04.07.2016г., сключен между
„Монтажи елгруп” ООД гр.... и Обединение „Балкан Голд – Монтажи ДЗЗД гр.София, се устанявява, че
ищецът е
командирован на работа в Х. въз основа на него. В чл.42,
точки g и h от същия, страните
са уговорили,
че на командированите лица се осигурява пансион от възложителя Обединение
„Балкан Голд-Монтажи“ ДЗЗД гр.София.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 215
от КТ
Според нормата на чл. 215 от КТ при командироване, работникът или служителят има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари при условия
и в размери, определени от Министерския съвет. По дефиниция командировката
представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото
правоотношение. Редът за командироването в чужбина е определен в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ бр.50/2004г.). Според чл.5 от НСКСЧ,
командироването се извършва с писмена заповед с определено в същия съдържание, а
според чл.9 изменението на условията на командировка, която е започнала, се
извършва с допълнителна писмена заповед. В случая с представена заповед № 39/08.07.2016г. на ответника,
ищецът е командирован в Х. на обект “EMB GmBH – Dornan Middenmeer Niedelande - Eeshaven”, считано от 10.07.2016г.
Страните спорят дали командировката на ищеца е продължила от 10.07.2016г.
до 28.09.2016г., както твърди последния в исковата си молба. По делото са
представени таблици за отчитане на явяването на работа за м.08 и м.09.2016г.
Този факт се установява от заповедта за командироване, заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, разходния касов ордер от
08.07.2016г., с който ответникът е заплатил на ищеца 1000 ево командиовъчни и
от свидетеля Д., който дава показания, че познава ищеца И.И., с когото са работили
в Х.. Според този свидетел,
командировката му в Х. продължила от лятото на 2016г. до м.декември 2016г.
Обектът, на който работили бил на „Майкрософт“ и задълженията им се изразявали
в присъединяване на кабели към съоръжения. Твърди, че квартирата им била
осигурена, както и транспорт, храна, работно облекло. Хладилникът им бил
зареден с храна. На работното им място се хранели в „Кантини“ /столова/, където
заплащали храната. Свидетелят Ж. също твърди, че работил в Х. през същия период
и всичко – транспорт, храна, квартира им било осигурено от работодателя.
Твърди, че в съботните дни не са работили.
При тези установени по
делото обстоятелства съдът намира, че макар и в случая ответният работодател да
не е издал допълнителна писмена заповед по чл.9 от НСКСЧ, ищецът е бил
фактически командирован от него в Х. за периода от 10.07.2016г. до 28.09.2016г.
Нарушаването на нормативно установените изисквания за командироване от работодателя
има за последица само липсата на задължение за работника да изпълни разпореждането,
но при изпълнението му възниква задължение за работодателя да плати
командировъчни пари, чието предназначение е да компенсират неудобствата, които
работникът търпи при изпълнение на задачата извън мястото на работа и
местоживеенето си (В този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 123/14.03.2011 г., по гр.д.№ 1167/2010 г., IV г.о. и
решение № 736/21.01.2011 г., по гр.д.№ 278/2010 г., IІ г.о.). Във всички случаи, в командировъчните пари е
включена сума и за храна на командированото лице. По делото от писмените и
гласните доказателства е установено, че на работника е осигурен пълен пансион в
натура, поради което приложима е разпоредбата на чл.20, ал.1 НСКСЧ или полагащите се дневни
пари са дължими в размер на 30 на сто.
От събраните писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено, че по време на командировката
на ищеца е бил осигурен пълен пансион - нощувки в квартира и храна три пъти
дневно. Ето защо, командировъчните
дневни пари следва да бъдат определени в размера по чл.17, ал.1 НСКСЧ или в двоен размер на
определения в Наредбата, но с оглед
осигурения на работника пълен пансион и на основание чл. 20, ал. 1 НСКСЧ от тях се дължат 30 % за
първите 30 дни, а за следващите от общо отработени дни на обекта се дължат,
съгласно чл. 22 НСКСЧ при намаление с 25%
спрямо приложение 2 по Наредбата.
От първоначалното
заключение на съдебно – икономическата експертиза, което съдът възприема, като
изготвено дъбросъвестно и компетентно, се установява, че на основание чл.15
ал.1 от НСКСЧ за покриване разходите на командиованите лица в чужбина се
изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.
Допуска се изплащане на друга валута в нейната равностойност по курса на БНБ в
деня на плащането. Съгласно Приложение № 2, дневните пари за командировка в Х.
за поцесния период са в размер на 35,00 евро на ден или 68,45 лева на ден.
Според чл.22 от НСКСЧ, пълният размер на
дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни.
За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от азмерите, определени
в приложение №2. За командировка в Х. за процесния период сумата е 26,25 евро
на ден или 51,34 лева на ден. Съгласно чл.20 ал.1 от НСКСЧ, когато приемащата
страна осигурява пълен пансин в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се
дневни пари. За командировка в Х. за поцесния период сумата е 10,50 евро на ден
или 20,54 лева на ден. На ищеца по време на командировката му за заплатени по
банкова сметка ***,29 лева, както следва: на 05.08.2016г. – командировъчни за
м.юли 2016г., за 16 дни – сумата от 328,58 лева; на 17.08.2016г. –
командировъчни за м.август 2016г. – сумата от 636,62 лева; на 21.09.2016г. –
командировъчни за м.септември 2016г. – сумата от 616,09 лева. При осигурен
пълен пансион в натура /вариант втори от заключението/, дължимите на ищеца от
ответника суми за командировъчни – дневни за периода от 10.07.2016г. до
28.09.2016г. суми са в размер на 850,50 евро с вевова равностойност
1 663,43 лева. След прихващане на изплатените от ответника на ищеца
средства за командировка в общ размер на 1 581,29 лева, дължимата сума за
командировъчни – дневни е в размер на 82,14 лева.
Предвид гореизложеното, искът по
чл.215 от КТ е основателен до размера на 82,14 лева, а в останалата му част до
размера на претендираните 3 193,38 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Върху уважената част от иска следва да се присъди и
законна лихва, считано от подаване на иска в съда на 02.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, предвид чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.
По иска
за заплащане на обезщетение по чл. 262 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага от работника със знанието или
без противопоставянето на работодателя, извън рамките на установеното за
работника работно време. Нормата на чл.149 от КТ задължава работодателя да води специална книга за отчитане на
извънредния труд, но от неизпълнението на това свое задължение, той не може да
черпи права. Писмената заповед за командироване следва да съдържа началната
дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни,
включително дните за пътуване, почивните и празничните дни /чл. 5 от НСКСЧ /. Съгласно чл.142, ал.2 КТ работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период. Максималната продължителност на работната смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време /чл. 142, ал. 4 КТ/. Когато
нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден
труд. При сумарно определеното работно време също следва да се осигуряват
задължителните междинни и седмични почивки. Работникът има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа /чл. 152 КТ/. При сумирано изчисляване на
работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа /чл. 153, ал. 2 КТ/. Следователно, когато
нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното
време, е превишена ще бъде налице извънреден труд. Положеният труд в събота и
неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или
служител да бъде на работа през тези дни.
Ако възложената работа
е изпълнена, но сумарното изчисляване на работното време не е установено от
работодателя и в командировъчната заповед не се указват дните за работа и за
почивка, а е посочен само периода от време на командировката, следва да се
приеме, че са налице предпоставките на чл.
143 от КТ за почивни дни от седмицата. Тогава, за извънреден ще се счита
трудът, положен според разпореденото в цитираната правна норма.
След като
работодателят е командировал свой работник за изпълнение на трудови задължения
и в почивните дни от седмицата и работата е изпълнена, ще е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на заплащане, както е предвидено в Кодекса на труда. За това е достатъчно да се
установи периода на командировката, което става с командировъчна заповед и
изпълнението в срока на командироването. При командировките в чужбина и
безспорност на факта, че трудовите задължения са изпълнени, достатъчно е да се
докажат датите на излизане и влизане в страната на работника. Във всички случаи
на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните
празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по - малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор / чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл.
263, ал. 2 КТ/. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или
не /чл.
264 КТ/./В този смисъл е практиката на ВКС по чл.290 от ГПК- Решение №
228/24.06.2011г. на ВКС, III
г.о., Решение № 14/27.03.2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 103/27.07.2012г. на
ВКС, IV
г.о./.
Съгласно установеното от фактическа
страна, за процесния период от 10.07.2016г. до 28.09.2016г. ищецът е следвало
да работи на осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица, но от
събраните писмени доказателства и от допълнителното
заключение на вещото лице, се установява, че същия е положил извънреден труд, както
следва: за м.юли 2016г.- 120 часа, за м.август 2016г.- 18 часа, за м.септемви
2016г.- 34 часа и в празнични дни – 20 часа. За м.юли 2016г. се дължи
обезщетение в размер на 839,88 лева брутна сума, за м.август 2016г. се дължи
обезщетение в размер на 1 861,20 лева брутна сума, за м.септември 2016г. се
дължи обезщетение в размер на 1 051,82 лева брутна сума, или общо за периода –
дължимото обезщетение е в размер на 3 752,90 лева.
Предвид гореизложеното, искът до
горепосочената сума е основателен. В останалата му част до размера на
претендираните 6 307,73 лева иска се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен в тази му част. Върху уважената част от иска следва да се
присъди и законна лихва, считано от подаване на иска в съда на 02.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, предвид чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъда
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 343,00 лв. Възражението за
прекомерност на възнаграждението за адвокатска възнаграждение е неоснователно
предвид разпоредбата на чл.7 ал.1, т.1 във връзка с ал.2 т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 549,60
лв. Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокатска
възнаграждение е частично основателно предвид разпоредбата на чл.7 ал.1, т.1
във връзка с ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата
от 153,40 лв. държавна такса , както и сумата от 350,00лв. възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със седалище и адрес на управление гр...., Индустриална
зона „Голеш“, представлявано от Росен Йовчев Стоянов, ЕИК ********* да заплати
на И.М.И., ЕГН **********,***, следните суми: Сумата от 82,14 лева, представляваща обезщетение при командировка за периода от
10.07.2016г. до 28.09.2016г., сумата от 3 752,90 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд,
брутен размер, за периода от 10.07.2016г. до 28.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумите считано от подаване
на иска в съда на 02.07.2018г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 343,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение при
командировка в останалата му част до размера на претендираните 3 193,38
лева и иска за неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд до размера
на претендираните6 307.73 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ В ТАЗИ ИМ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на „МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със
седалище и адрес на управление гр...., Индустриална зона „Голеш“,
представлявано от Росен Йовчев Стоянов, ЕИК *********, направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 549,60 лева.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със седалище и адрес на
управление гр...., Индустриална зона „Голеш“, представлявано от Росен Йовчев
Стоянов, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд ... 153,40 лв.
държавна такса, както и сумата от 350,00лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ: