№ 429 / 28.5.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
28.05.2020 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав в закрито заседание на 28.05.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 90 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ГПК, във връзка с чл.127а ал.2 СК.
Ищцата, Т.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат н.Г.,xxx, е предявил иск срещу Д.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.127а от СК.
В исковата си молба твърди, че с решение, постановено от Районен съд София на 18.01.2018 година по гражданско дело № 30563/2017 г. по описа на съда е прекратен чрез допускане на развод по взаимно съгласие гражданският им брак.
От брака си имат родени две деца, а именно: В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx и А. Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx.
Упражняването на родителските права по отношение и на двете деца са предоставени на бащата Д.И.К..
След развода по взаимно съгласие, както бе посочено по - горе, тя не могла да остане в гр. София поради липса на жилище и работа, поради което се наложило да замине на работа в Република Австрия.
Поради влошени отношения с ответника към настоящия момент, не са в състояние да постигнат разбирателство по повод възможността на децата им да я посещават зад граница- Република Австрия, където работи и живее, което логично създава затруднения, както в общуването им майка – малолетни дъщеря и син, така и във възможността да упражнява фактически действия по възпитанието и отглеждането на децата
С настоящата искова молба предявява искане за разрешаване на разногласие между родителите, свързано с фактическото упражняване на родителските права.
За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общо съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за пътуване чужбина, независимо от упражняването на родителските права, след, като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостятелно да вземе решение за пътуване на децата зад граница, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК.
Наличието на несъгласие за даване разрешение за пътуване в чужбина смята да да се установи по категоричен начин в настоящето производство.
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какви са интересите на дацата. Интересите на децата да пътуват в чужбина не могат да бъдант преценявани абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос принципно представлява по -висока степен на закрила на децата, поради по - висока степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението мужду правото на свободно придвижване и пътуване на децата в чужбина и защитата на тяхната личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.
В тази връзка, смята да устатонови по категоричен начин, че живее трайно в чужбина, но на територията на Европейския съюз, като е със статут на временно пребиваващ.
Именно изхождайки от интересите на децата си, че те трябва да имат възможност да осъществяват контакти със своята майка, което е в техен интерес с оглед на тяхното възпитание и развитие, смята у съда да предизвика убеждение, че е налице необходимост децата да пътуват в чужбина.
Счита, че с оглед предоставените от нея доказателства, се установява, че има възможност да посрещне двете си деца посочени по - горе в исковата молба, в една здрава среда без това да им навреди по някакъв начин.
От приложените по делто доказателства е видно, че действително пребивава в Република Австрия.Работя по трудов договор. Получава добро заплащане. Наела е и живее в дом, който предоставя прекрасни условия за живот за нея самата и за двете и деца, които има къде да посрещне и приюти.
Давайки такова разрешение за осъществяване на пътуване на децата в чужбина, съда няма да ограничи правата на другия родител.
Моли съда да постанови решение, с което бъде постановено заместващо съгласие на Д.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx РАЗРЕШЕНИЕ на малолетните деца –В. Д. И., ЕГНxxxxxxxxЗ8 и А. Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx, да пътуват в чужбина до Република Австрия, с цел да посещават своята майка - Т.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, живуща в Република Австрия, съответно да пътуват през държавите, през които с преминава за достигане в Република Австрия, през зимна, пролетна, лятна и др. ученически ваканции, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата Д.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx, като при пътуванията в чужбина децата да са придружени от
отговорен за тях възрастен-тяхната майка или трето лице, което да е определено и упълномощено с изрично писмено съгласие на майката;
РАЗРЕШЕНИЕ на Т.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, да се снабди и да и бъдат издадени необходимите лични документи за пътуването в чужбина на децата й посочени по -горе в исковата молба, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата на децата –Д.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx.
Моли на основание чл.127а, ал.4 от СК да се допусне предварителното изпълнение на постановеното решение.
Претендира разноските по водене на делото.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заявени са и доказателствени искания.
Ответникът, Д.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат А. Дурова- Каракашева- СтАК, в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
Оспорва същия, като счита, че е неоснователен.
С настоящия отговор прави възражение за НЕПОДСЪДНОСТ на настоящото дело на Районен съд Монтана.
Предмет на производството е разрешаване на спор но същество при разногласис между родители за пътуването на деца в чужбина. В исковата молба се твърди че родителите не могат да постигнат общо съгласие но този въпрос.
При спорове с правно основание чл. 127а ал.2 от СК законодателят е предвидил специална подсъдност, според която подобни спорове се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая се касае за особена местна подсъдност, за която съдът следи служебно, предвид императивния характер на нормата, без да е необходимо възражение на ответника, а именно, закото предметът на делото не е свързан с ответника, а касае интересите на дете. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранната защита правата и интересите на детето, като в практиката е разяснено, че под настоящ адрес следва да се вьзприема мястото, където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда. Това е така поради необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето. С оглед на обстоятслството, че децата на страните по настоящото дело, в съответствие с влязлото в сила съдебно Решение № 316594 от 18.01.2018г. на СРС. ІІІ -то ГО, 92 -ри състав, фактически живеят при баща си Д.И.К. xxx, на когото са и предоставени упражняването на родителските права, компетентен да разгледа настоящия спор се явява Софийския районен съд, поради което производството пред Районен съд -Монтана следва да се прекрати, а делото да се изпрати на СРС по подсъдност.
Освен възражението, направено относно местната подсъдност на делото, са посочени и пространни доводи, че искането от съда заместващо съгласие на бащата не е в интерес на децата и не следва да бъде уважено.
Към отговора са представени писмени доказателства, заявени са и доказателствени искания.
Съдът, при преценка редовността и допустимостта на предявения иск намира следното:
Производството по делото следва да се прекрати и същото да бъде изпратено на компетентния да разгледа предявения иск съд.
В случая следва да се постанови решение, което да даде заместващото съгласие на бащата ненавършилите пълнолетие деца на страните да могат да осъществяват пътуване извън пределите на Република България, до конкретно посочена държава, а именно Република Австрия, където живее и работи майката на децата.
Законодателят недвусмислено е разписал подсъдността на този вид дела и тя се решава от районния съд по настоящия адрес на децата.
В случая е установено с категоричност, предвид представените с отговора удостоверения за настоящ адрес на двете ненавършили пълнолетие деца и техния баща, че е в град София, ЖК Дружба № 98, вход А, етаж 4, ап.9, регистрирани на него от 09.09.2019 година.
В тази връзка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.118 ал.2 ГПК, във връзка с чл.127а ал.2 от Семейния кодекс и делото не му е подсъдно, като следва производството да бъде прекратено и изпратено на надлежния съд, който в случая е Районен съд София.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 90 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана поради неподсъдност на същото.
ИЗПРАЩА делото на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ.
Определението за прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: