Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16315 по описа за 2016година на Варненски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.Г.Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на
детето М.М.И., ЕГН ********** срещу М.И.С., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени иск с правно основание чл. 149 СК за
осъждане ответника да заплати в полза на детето М. чрез неговата майка и
законен представител издръжка за минало време в размер на по 200лв месечно за
периода 22.12.2015г. - 21.12.2016г. вкл. или сума в общ размер от 2400лева,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба- 22.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 143 СК да бъде осъден ответникът да
заплаща в полза на детето М. чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 200лв, считано от датата на подаване на исковата молба-
22.12.2016г., с падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че ответникът е баща
на детето М., родена на ***г. Родителите са съжителствали на семейни начала в
периода 2005-2015г. От м. март 2015г. се сочи, че са във фактическа раздяла,
като грижите за детето са били поети изцяло от майката. Понастоящем М. е
ученичка в четвърти клас в ОУ „Св. *. За покриване
ежедневните й нужди, вкл. разноски за училище и извънучилищна дейност, са нужни
значителни средства. Твърди се, че майката е в затруднено финансовото
положение, като месечните й доходи били в размер на 425,04лева. Това правело
непосилно покриването издръжката на детето. Ето защо, предвид възможностите на
ответника и нуждите на детето, счита, че даването на издръжка в искания размер
не би представлявало затруднение за бащата. Искането е за уважаване на исковите
претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му от съда
особен представител адв. Б.. Искът за издръжка за минало време се оспорва по
основание и размер. Оспорват се твърденията бащата да не е полагал грижи за
детето след настъпване фактическата раздяла между родителите. Напротив, твърди
се, че бащата е участвал в издръжката на детето и след фактическата раздяла
между родителите. Оспорват се твърденията майката да е в затруднено финансово
положение. Възразява се и срещу размера на претенцията като се сочи, че той не
е адекватен на финансовите възможности на бащата. Оспорват се твърденията
детето да посещава платени извънкласни форми, обосноваващи реализиране на
разходи. Искането е за отхвърляне исковата претенция за издръжка за минало
време и определяне размера на тази дължима за бъдеще съобразно действителните
нужди на детето и възможности на бащата.
В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат.
Контролиращата страна ДСП- * редовно уведомени не изпращат
представител. С писмена молба изразява становище за основателност на исковата
претенция, а по отношение размера на издръжката предоставят преценката на съда.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището на
страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на така предявените искове намира
основанието си в разпоредбите на чл. 143 и чл. 149 СК.
Основателността им предполага проведено
доказване от ищцата на следните обстоятелства формиращи фактическия състав на
правото й, а именно: че ответникът е баща на детето М., като заявеният размер
на издръжката съответства на нуждите му и на възможностите на дължащия издръжка
родител, вкл. че родителите са във фактическа раздяла от м.03.2015г. и от тогава
грижите и издръжката са се полагали единствено от майката.
Ответникът следва да докаже възраженията си
срещу основанието и размера на предявените искове.
По делото са приети като писмени доказателства:
удостоверение за раждане, служебна бележка от ОУ „Св. *, удостоверение за доходите на майката от м.10.2016г. издадено от „* и справка от НАП *. От тях се установява, че:
Детето М. е родено ***г. от родители М.Д. и М.С.. Към датата на подаване на
исковата молба е на навършена 10г. възраст. За учебната 2016/2017г. е записана
ученичка в четвърти клас. Майката на детето е трудово ангажирана, като в
периода м.10.2015г. до м.09.2016г. е реализирала средномесечен
доход от труд в размер на 413,93лева брутно. От своя страна бащата в периода
04.03.2015г. до 04.11.2016г. е полагал труд по трудово правоотношение с основно
месечно възнаграждение от 540лева, като за същия период е деклариран средномесечен облагаем доход от 481,97лева.
За доказване твърденията си относно релевантните за
спора факти събрани са по делото гласни доказателствени средства- показанията
на свидетеля *, без дела и родствени връзки
със страни по делото. От разказаното от свидетелката се установява, че детето М.
се отглежда само от своята майка от месец март 2015г., когато родителите се
разделили. От М. знаела, че понастоящем бащата бил в чужбина. Не се интересувал
дали детето има нужда от нещо. Единствено комуникирал с него по телефон и питал
как е. Не бил изпращал подаръци, нито бил давал пари за издръжка. Понастоящем
детето било ученичка в четвърти клас и ходело на уроци по баскетбол и
математика, за което майката плащала такси от по 20лева месечно. Известно й
било, че детето има проблеми с храната и от бебе ядяло определен вид храни,
приемало и пробиотици. Изложеното от свидетелката
кореспондира изцяло на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът
възприема изложеното като отговарящо на обективната истина и не намира причина
достоверността им да се подлага под съмнение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, говори, че действително родителите на М. са във фактическа раздяла от месец март 2015г. Оттогава цялостното обгрижване на детето- непосредствени грижи и даване на издръжка е поето от майката, като приносът на бащата в това отношение, вкл. и чисто в материално отношение дефакто липсва. Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен
да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно. Релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето. Същевременно, задължението на родителите за издръжка на непълнолетните
деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. При определяне на конкретния размер на
издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от
една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я
дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Конкретно, детето М. е
на навършени понастоящем 11години. Детето е ученичка в четвърти клас, като тази
му възраст тепърва ще изисква значителни разходи за транспорт, храна, дрехи,
обувки, учебници, помагала и прочие такива служещи за покриване елементарни битови,
социални и интелектуални потребности на детето. Стана ясно, че понастоящем то
посещава уроци по математика, а и по баскетбол предвид индивидуалните му
потребности и интереси. Това е свързано с отделяне на допълнителни средства от
страна на майката в размер на 40лева, които разходи се следват всеки месец. По
принцип издръжката е нужна на детето за задоволяване на неговите основни и важни за възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е в границите на възможностите на родителите.
Израстването му закономерно води до нарастване нуждите му и тази промяна е неизбежна.
Т.е финансовите средства за нормалното интелектуално развитие на детето и свързани
пряко с осигуряване задоволяване на неговите емоционални, физически и социални
потребности тепърва ще се увеличават. Същевременно детето не страда
от някакви сериозни заболявания, нито пък има неприсъщи и поради това
индивидуални за възрастта му потребности, чието задоволяване да налага отделяне
на още допълнителни средства.
Ответникът се намира в трудоспособна възраст. Липсват данни за влошено
здравословно състояние. Ясно е, че същият няма задължение за издръжка към други
свои низходящи. Същевременно, по делото бяха ангажирани доказателства, че е
реализирал доходи от труд в периода м.03.2015г. до м. 11.2016г., при това в
един среден за страната размер от около 500лева. Липсват данни да притежава
движимо или недвижимо имущество, от което да може да реализира допълнително
средства. А от гласните доказателства /което кореспондира и на опитите на съда
по установяване местонахожданието на ответника/ става
ясно, че същият не е на територията на страната, което предполага, че за
осигуряване престоя си извън страна, същият следва да реализира доходи. Дори
обаче и това да не е така и да се приеме, че бащата не реализира трудови доходи,
то изхождайки от безусловния характер на задължението на родителите за
издръжка на непълнолетните деца, тези обстоятелства са релевантни единствено
към определяне размера на дължимата издръжка, при липса на данни за наличие на
обективни обстоятелства препятстващи го да полага труд и реализира доходи поне
в минимално гарантирания от закона размер от 460лева.
От събраните по делото
доказателства се установи, че непосредствените ежедневни грижи по отглеждане на
детето се осъществяват от неговата майка, т.е. само тя е пряко ангажирана с това.
Няма твърдения, респ. доказателства тя да има и други непълнолетни деца за осигуряване,
чиято издръжка да е задължена. Реализира трудови доходи, които съобразно
представените справки са в минимален размер от около 413лева месечно. Липсват
данни да разполага с имущество, от което би могли да реализира доходи.
Не
без значение е обективният факт, че детето е на 11г. възраст, който сам по себе
си обосновава по- големи разходи за обучение, облекло, транспорт, обществен и
социален живот на детето. Действително липсват данни детето да е със специфични
нужди, но предвид възрастта му и възможностите на бащата, исканият размер на
издръжката е съвсем реалистичен и необходим, с оглед покриване на базисните
нужди на детето всеки месец. Съдът съобрази и обстоятелството, че понастоящем
минималният размер на издръжката, определен при съобразяване императивната
норма на чл. 142, ал.2 СК е 115лева /при 460лв. минимална
работна заплата за страната, ПМС № 372/22.12.2016г., считано от 01.01.2017г./.
Съобразявайки всичко
изложено до тук, настоящият състав прави извод, че необходимата издръжка за
детето М. е в размер на около 320лева. Тя следва да се понесе от двамата
родители. Предвид факта, че майката е тази, която осъществява непосредствените
грижи за детето, от така определения размер на издръжката бащата следва да
заплаща в пари сумата от 200лв., а остатъкът остане за майката при
съобразяване, че тя полага непосредствените грижи за детето. Този размер на
издръжката, съдът определя като кореспондиращ на конкретните нужди на детето,
съобразно пола и възрастта му, както и на материалните възможности на
ответника. Такъв е и размерът й, която той би давал, ако родителите живееха
заедно.
С оглед на горните
изводи, искът с правно основание чл. 143 СК следва да бъде уважен в така
заявения размер от 200лв месечно. Издръжката занапред се дължи от подаването на
исковата молба– 22.12.2016г., с падеж пето число на месеца, ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване.
Установи се, че
ответникът от м. 03. 2015г. не е участвал в издръжката детето /в т.ч. и чрез
реално полагани грижи, а не само в паричен еквивалент/, поради което и искът за
присъждане на издръжка за минало време за исковия период 22.12.2015г. до 21.12.2016г.вкл.,
се явява основателен в така заявения размер от 200лева на месец или общо за
периода 2400лева. Тази сума следва се присъди, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано и като
законова последица от основателността на претенцията.
На основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски
районен съд държавна такса в общ размер от 384лева, от които 288лева дължима
държавна такса по иска с правно основание чл. 143 СК и 96лева по иска с правно
основание чл. 149 СК, както и сторените разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на определения му особен представител в размер на 300лева или
общо сумата от 684лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива за платено адв.възнаграждение в
минимален размер от 300лева съгласно до договор за правна защита и съдействие от
25.04.2017г. Тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 242,
ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на детето М.М.И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2400лева,
представляваща дължима издръжка за периода 22.12.2015г. до 21.12.2016г. вкл.,
т.е по 200лева месечно, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на подаване на исковата молба- 22.12.2016г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА
М.И.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на детето
М.М.И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, издръжка в размер на 200лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба– 22.12.2016г. с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 384лева, представляваща дължима държавна такса по
присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси
събирани от съдилищата по реда на ГПК, както и сумата от 300лева, представляваща поети от бюджета на съда разноски за
възнаграждение на назначен особен представител на ответника, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300лева, представляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта по произнасянето по исковете с правно основание
чл. 149 СК и чл. 143 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му- 12.05.2017г., за което страните са уведомени в о.с.з. проведено на 28.04.2017г., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: