№ 46751
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110141234 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 229 ГПК.
Ищецът ЕАД „К. М.“ предявява иск за осъждане на ответника Държавно предприятие
„Научно-производствен център“ да му заплати сумата от 4 868,95 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за предоставени юридически услуги – изготвяне на жалба вх.
№***/02.07.2024г. против АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, определено съгласно Протокол №2 от
20.01.2025г. на Съвета на Адвокатска колегия – Хасково по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2025 г., до окончателното
изплащане на вземането.
След размяна на книжата по делото по реда на чл. 131 от ГПК в постъпилия отговор
на исковата молба от ответника е направено искане за спиране на настоящото исково
производството поради наличие на висящ преюдициален спор по предявен иск от ответника
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ срещу ищеца ЕАД „К. М.“, във
връзка с който е образувано гр. д. №14506/2025г. по описа на СРС, 148 състав.
След извършена служебна справка се установи наличието на висящо производство по
гр. д. №14506/2025г. по описа на СРС, 148 състав, образувано след като първоначално
образуваното исково производство по депозирана искова молба вх.№18108/13.02.2025г. пред
СГС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС. От изискания препис от
исковата молба се установява, че Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е
предявил срещу ЕАД „К. М.“ обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, сред които иск да бъде установено по отношение на ЕАД „К. М.“, че
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ не дължи сумата в размер на
4 868,95 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
против АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, определено с Решение по т. 11 от Протокол № 2 от
20.01.2025г. на Съвета на Адвокатска колегия Хасково по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. От
изисканата справка се установява, че към настоящия момент делото е висящо на етап за
насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2017г. по
тълк. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение
на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и
поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното
значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор
временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото
нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови
процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по
съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална
връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя
абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е
длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
1
противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение
какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано
(преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по
обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието
на процеса по обусловеното дело.
В настоящия случай съдът приема, че произнасянето по повдигнатия правен спор по
гр. д. №14506/2025г. по описа на СРС, 148 състав, е с преюдициално и обвързващо значение
за разглеждането и решаването на спора по настоящото дело. Видно от събраната
информация относно предмета на разглеждане по гр. д. №14506/2025г. по описа на СРС,
съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че Държавно предприятие „Научно-производствен център“ не дължи на ЕАД „К.
М.“ сумата в размер на 4 868,95 лева с ДДС, чието присъждане е предмет на предявения
осъдителен иск в настоящото исково производство. От тук съдът намира, че между двете
дела съществува връзка на преюдициалност, като произнасянето по настоящото дело
относно присъждането на претендираната сума в полза на ищеца е обусловено от
произнасянето с окончателен съдебен акт по гр. д. №14506/2025г. по описа на СРС относно
несъществуването в отношенията между страните на задължението на Държавно
предприятие „Научно-производствен център“.
Като взе предвид задължителните указания в цитираната тълкувателна съдебна
практика и процесуалното задължение на първоинстанционния съд да обезпечи надлежното
упражняване на правото на иск, съдът счита, че е налице основание за спиране на
настоящото производство.
По тези съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 41234/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав до
постановяване на окончателен съдебен акт по висящия преюдициален спор по гр. д. №
14506/2025 г. по описа на СРС, 148 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2