Решение по дело №332/2022 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е  № 397

 

гр. Монтана, 15 юни 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 18 05 2023 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 332 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл., вр. пар. 2 от ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.  

Образувано е по жалба на „И*** 09" ЕООД, с ЕИК * , гр. М*** , ул. "Х*** Д*** " № 13, вх. * А", ет. * , ап. * , представлявано от управителя В.Б.И.,*** против Ревизионен акт № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г., издаден от Р*** И*** Ф*** – Началник на сектор, възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, потвърден с Решение № 76/29 07 2022 г. от С*** К*** С*** , Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-19/08 10 2019 г. на Изп Директор на НАП.  

С жалбата се твърди, че Ревизионен акт № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 год. е постановен при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, поради което е незаконосъобразен. Ревизионният акт е издаден въз основа на неправилните констатации в Ревизионен доклад № Р-04001221002795-092-001/29.03.2022 год. В срок е подадено писмено възражение, в което е заявено, че не следва да се определя размер на дължим данък по ЗКПО и съответната лихва за ревизираните периоди. При постановяване на обжалвания ревизионен акт, издателите на акта не са приели направените възражения и в мотивите към същия, са възприели изцяло констатациите в ревизионния доклад. Не следва да се определя размер на дължим ЗКПО и съответната лихва като задълженията в първия от тези периоди са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратьк срок. Този срок започва да тече от момента на връчване на Заповедта за възлагане на ревизия. В ревизионния акт, липсват данни за връчване на Заповед за възлагане на ревизия на ревизираното лице и следователно още към момента на подаване на писменото възражение срещу ревизионния доклад - 5 годишният давностен срок е изтекъл за горепосочените публични задължения по периоди и същите са погасени именно поради изтекла давност. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС изразена в редица решения по адм.д.№ 6655/2017 год. ВАС, адм.д.№ 11363/2014 г. ВАС, адм.д.№ 3844/2016 г. и др. Видно от обжалваният ревизионен акт е, че въпреки представените документи от ревизираното лице, същите не доказвали реални доставки на стоки, предвид което така издадените фактури не удостоверяват реално извършената облагаема доставка респ., получаване на такава. Ревизиращите органи служебно са приложили разпоредбата на чл. 122 - 124 от ДОПК и са определели неправилно данъчната основа по този ред. Същите следваше да извършат задълбочен анализ на приходите и разходите на дружеството и едва тогава да непризнават извършените доставки от същото и тяхната реалност. При определяне на данъчната основа са взети произволно избрани от ревизиращите лица данни, а не конкретни и точно определени такива. Не е взето под внимание представеното Постановление за приемане на пр.преписка изх.№ 482/2020 год. на Окръжна прокуратура гр. М*** . От същото е видно, че събраните по преписката данни сочат на престъпление по чл. 255, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и са във връзка с твърдението, че трето лице е съставило множество неистински документи с невярно съдържание от името на „И*** 09" ЕООД, някои от които са именно тези по ревизираните периоди. Органът по приходите е следвало, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК да спре производството до приключване на образуваното досъдебно производство пред ОП М*** . Прави възражение по всички установени в Ревизионния акт размери на дължимия се данък по ЗКПО, както и лихвата върху същия, по периоди така както са посочени в същия. Въз основа на дадените от съда указания, съгласно Определение от 07 10 2022 г. /л. 257/, оспорващият уточнява, че периода, за който прави възражение за давност е за цялата 2016 г. – главница и лихви. Неправилността на констатациите обвързва с направеното възражение за давност и с обстоятелството, че не е взето в предвид Постановление по преписка изх. № 482/2020 г. на ОП М*** . Твърди се, че фактурите, посочени в обжалвания акт са неистински и същите са предмет на досъдебно разследване. В писмена защита излага аналогични съображения на изложените в жалбата.

Ответната страна – Директора на Дирекция ОДОП В*** Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.У., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1738,85 лв., съгласно приложен списък с разноски /л. 345/. В писмена защита твърди, че обжалваният PA № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г., с който по реда на чл. 122-124 от ДОПК, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви общо в размер на 14876,15 лв. е законосъобразен. Приходните органи са извършили ревизията по предвидения в ДОПК ред, като в хода на ревизионното производство не са допуснали процесуални нарушения, водещи до невалидност на акта от формална страна. След установяване на релевантните факти и въз основа на правилното прилагане на относимите материалноправни разпоредби, органите по приходите са стигнали до правилни изводи, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергават фактическите и правни основания за издаване на ревизионния акт. Подробни съображения относно установената от приходните органи фактическа обстановка, както и относно законосъобразността на процесния РА са изложени и в потвърдителното решение на директора на Дирекция ОДОП В. Търново. Ревизия е протекла по особения ред за облагане, предвиден в разпоредбите на процесуалния данъчен закон - чл. 122-124 от ДОПК. Характерно за този ред на облагане е, че с разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се предоставя правна възможност органът по приходите да може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, посочени в т. 1 - т. 8. Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От жалбоподателя и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на ревизиращите органи. В хода на ревизионното производство е безспорно установено, а също така и потвърдено от вещото лице, изготвило ССЕ, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно: не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗС и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък. От визираното дружество не са представени съответните счетоводни документи и регистри, свързани с отчетността на стоково-материалните запаси (СМЗ), в т.ч. касаещи отчитането на материалите, първични документи относно произведена и заприходена продукция по видове, калкулации за себестойността на продукцията, приемо- предавателни протоколи, счетоводни справки и отчетност за произведена продукция по видове продукция, документи за заприхождаване на произведената продукция и съответно задължаване на съответното материално-отговорно лице. Не са представени счетоводни регистри на сметки от група 30 „Материали, продукция и стоки" в количествено и стойностно изражение (представените счетоводни регистри, касаещи сметка 302 „Материали", са само в стойностно изражение). От дружеството няма заведена друга счетоводна сметка, чрез която да се отчитат СМЗ, включително сметка 303 „Продукция", като няма заведена и счетоводна сметка 611 „Разходи за основна дейност", чрез която да се отчитат основните производствени разходи, формиращи себестойността на продукцията. Материалите са изписвани като разход по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали", която сметка към 31.12. на съответната година е приключвана директно със счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година". От представените счетоводни регистри на дружеството не е възможно да се установи произведената продукция по вид, количество и себестойност, както и реализираната продукция едновременно в количествено и стойностно изражение. В резултат на непредставянето на въпросните документи не е възможно да се установи как са изписвани разходите за производство на продукция, как са отчитани влаганите материали в количествено и стойностно изражение, как са отписвани СМЗ при тяхното потребление, съгласно СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси". Следва да се има предвид, че продукцията като материален актив, следва да се отчита освен стойностно и в натурално изражение, като аналитичното отчитане се организира по видове или групи изделия, по поръчки или друг подходящ признак, който да удовлетворява информационните потребности. Липсата на отчетност за количествата на продукцията не позволява да се извърши съпоставка между наличността по счетоводни данни с фактическите наличности в обекта. Конкретно липсват документи относно основанието за изписване на материали съответно на обща стойност от 151453,54 лв. през 2016 г. и на обща стойност от 120615,01 г. през 2017 г. по какъв начин те съответстват и съпоставими ли са на произведената продукция, респективно на отчетените приходи от продажба на продукция, съответно в размер на 227397,50 лв. за 2016 г. и в размер на 225708,80 лв. за 2017 г. Към 31.12.2016 г. е установено, че „И*** 09" ЕООД няма налични материали, готова продукция или незавършено производство, а към 31.12.2017 г. наличността на материали по оборотна ведомост е на стойност 21084,45 лв. Освен това, в хода на ревизията не са представени първични счетоводни документи, касаещи движението на парични средства в брой (ПКО и РКО). В резултат на това не е възможно да бъде установено дали отчетените от „И*** 09" ЕООД счетоводни операции, отразени в счетоводните регистри на дружеството, съответстват на реалното движение на парични средства. Не е възможно да бъде извършена проверка на основанията за взетите счетоводни операции, както и кое лице се е разпореждало с паричните средства на дружеството. Органите по приходите са определили основите за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за ревизираните периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. като са коригирали декларираните от ревизираното дружество разходи с оглед съответните разпоредби на ЗС и материалния данъчен закон - ЗКПО. Декларираните от ревизирания субект приходи са приети от органите по приходите в същите размери, в които са декларирани. Така определената от органите по приходите данъчна основа за облагане с корпоративен данък за всеки от периодите е получена след извършване на увеличения на декларираните от самото ревизирано дружество финансови резултати. За 2016 г. финансовият резултат на „И*** 09" ЕООД е увеличен със сумата общо в размер на 55196,86 лв., представляваща сбор от непризнати разходи за материали (алуминиева сплав) в размер на 37754,79 лв., разходи за външни услуги в размер на 124,90 лв. по една фактура, издадена от „Мобилтел" ЕАД и разходи общо в размер на 17317,17 лв. по 12 броя фактури и кредитни известия, издадени от „Еи Е*** Ай-А*** , И*** " ЕООД. В резултат на това за 2016 г., вместо декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 8783,47 лв., при ревизията е установена данъчна печалба в размер на 63980,33 лв. Установен е допълнително дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 5519,68 лв. и лихви върху него в размер на 2875,06 лв. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая липсват първични счетоводни документи за влагане на материали в посоченото стойностно изражение, съответно за отчитането им като текущи разходи. Приложима е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. При прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, разходите за материали за ревизираните периоди са определени максимално обективно от органите по приходите, въз основа на анализ и в съответствие с изискванията на ЗСч., при съобразяване със счетоводния принцип за съпоставимост между приходи и разходи. В тази връзка органите по приходите са установили, че една част от разходите за алуминиева сплав, съответно на стойност 66760,46 лв. за 2016 г. и на стойност 50610,89 лв. за 2017 г., са свързани с реално получени доставки от „И*** 09" ЕООД от редовни доставчици. За част от доставките на алуминиева сплав в размер на 84693,08 лв. за 2016 г. и в размер на 91088,57 лв. за 2017 г. е установено, че липсват доказателства същите да са реално извършени, в т.ч. и доставки по фактури, издадени от проверените при ревизията доставчици „Д*** Т*** " ЕООД и „Ви Ти Пи К*** " ЕООД. Въпреки това, с оглед спазване на принципа за обективност и съпоставимост между приходи и разходи, при установяване на данъчната основа по ЗКПО признатите разходи са в по-голям размер, а именно 113698,75 лв. за 2016 г. и в размер на 112854,40 лв. за 2017 г. Стойностите по процесиите фактури и кредитни известия са отразени в счетоводството на „И*** 09" ЕООД като разходи за услуги по счетоводна сметка 615 „Разходи за продажба" и впоследствие чрез счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби" оказали влияние върху финансовия резултат за съответния период. Чрез сметка „Разходи за продажба" се отчитат направени разходи, пряко свързани с продажбата, в случая на продажбата на продукция. За 2017 г. финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със сумата общо в размер на 45678.40 лв., представляваща сбор от непризнати разходи за материали (алуминиева сплав) в размер на 7760,61 лв., разходи за външни услуги общо в размер на 6350.00 лв. (5150,00 лв. по граждански договор и 1200,00 лв. по една фактура, издадена от Б*** " ЕООД), отчетени като разходи за амортизации в размер на 627,08 лв. по фактура, издадена от „Б*** " ЕООД, други разходи общо в размер на 2082.58 лв. (5,00 лв. по една фактура, издадена от „Б*** " ЕООД и 2077,58 лв. по една фактура, издадена „Т*** ЮГ" ЕООД, както и разходи общо в размер на 28858,13 лв. по 7 броя фактури и кредитно известие, издадени от „Ей Е*** Ай-А*** , И*** " ЕООД. В резултат за 2017 г., вместо декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 826,17 лв., е установена данъчна печалба в размер на 59504,57 лв. Установен е допълнително дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 4567,84 лв. и лихви върху него в размер на 1913.57 лв. Правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като въпросните разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция. Въз основа на установените факти органите по приходите са достигнали до извода, че ревизираното дружество е отчело разходи, без да са налице доказателства за реална покупка и разходване на въпросните СМЗ от „И*** 09" ЕООД. Следва да се има предвид, че по отношение на въпросните разходи е необходимо задълженото лице да притежава освен първичен счетоводен документ за покупката, така и документи за действителното им изразходване за нуждите на извършваната от предприятието стопанска дейност, каквито липсват. Счита за неоснователни и възраженията за изтекла погасителна давност на задълженията за корпоративен данък за периода 2016 г. по следните съображения: Сьгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед така цитираната правна разпоредба следва да се имат предвид нормите на съответния данъчен закон, уреждащи срока за внасяне на съответния данък. Като се има предвид, че съгласно чл. 93 от ЗКПО (в сила за процесния период), срокът за внасяне на данъка е до 31 март на следващата година - в случая 31.03.2017 г., то давностният срок за корпоративния данък за 2016 г., започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., т е. към настоящия момент не е изтекла. Освен това, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Настоящата ревизия е започнала с връчването на 26.05.2021 г. на ЗВР № Р-04001221002795-020-001/14.05.2021 г. Предвид това давността за въпросните данъчни задължения за корпоративен данък е спряна на основание 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК и към датата на издаване на обжалвания РА № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г. не е налице изтекла погасителна давност.   

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.   

 

Административен съд М*** след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и възражения на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-19/08 10 2019 г. на Изп Директор на НАП, /л. 20/ С*** К*** С*** - Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП е оправомощена да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция ОДОП В*** Търново при отсъствие на Директора на Дирекция ОДОП, гр. В*** Търново – Б. М*** Н*** .

Съгласно Заповед № 8401/12 07 2022 г. на Изпълнителен Директор на НАП, на Б. М*** Н*** – Директор на Дирекция „ОДОП”, гр. В*** Търново, е разрешено ползването на 10 работни дни отпуск, считано от 25 07 2022 г. до 05 08 2022 г.

Със Заповед № 6 от 03 01 2017 г. на Директор на ТД на НАП В*** Търново /л. 119/, на основание ЗНАП и ДОПК са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, да издават заповеди за възлагане на ревизии, като в т. 4 на Заповедта е посочено името на Р*** И*** Ф*** – Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП В*** Търново, ИРМ Враца.

Съгласно справка за обща регистрация на ЗЛ - И*** 09 – Приложение № 2, л. 126 на делото, един от декларираните от самото ДЗЛ електронни адреси, е именно **********@***.** – регистриран през 2020 г.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001221002795-020-001/14.05.2021 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК /л. 95/, издадена и подписана от Началник сектор Р*** И*** Ф*** , с електронен подпис, с дата на валидност 25 11 2020 – 25 11 2021 г. и 20 01 2021 – 20 01 2022 г. /л. 123/, на „И*** 09” ЕООД, гр. М*** , ЕИК * е възложено извършването на ревизия за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. и срок за извършване два месеца, считано от датата на връчване на Заповедта. За извършители на ревизията са определени лицата – Б*** Ц*** З*** – Главен инспектор по приходите /ръководител ревизията/ и Е*** Л*** М*** – главен инспектор по приходите. В Заповедта е посочено, че за резултатите от ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок. В същата Заповед е извършено и уведомление, че връчването на всички други съобщения, документи и актове по започналото производство ще се осъществява на адреса за кореспонденция или на посочен друг електронен адрес, посочен за получаване на съобщения, както и че ако бъдат предприети действия за промяна на адреса за кореспонденция без да бъде уведомен ръководителят на ревизията, актовете и документите ще се прилагат към преписката и ще се считат за редовно връчени. Видно от приложеното по делото заверено копие на Разписка за получаване на екземпляр от Заповедта за възлагане на ревизия  /л. 96/ и Удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 97/, Заповедта е получена на 26 05 2021 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл pechkova_p@abv.bg.

Със Заповед № Р-04001221002795-023-001/10.06.2021 г. на Началник сектор, производството по извършване на ревизия е спряно, считано от 10 06 2021 г. до приключване на прокурорска преписка 482/2020 г. по описа на ОП М*** , но за не повече от 3 месеца. Заповедта е връчена електронно на 10 06 2021 г., чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл ignatovi**@***.**. /л.98-100/ Производството е възобновено със Заповед № Р-04001221002795-143-001/10.09.2021 г. на Началник сектор, връчена на 13 09 2021 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл **********@***.**. /л. 101-103/

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001221002795-020-002/21.10.2021 г., на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от ДОПК, е изменена Заповедта за вьзлагане на ревизията от 14 05 2021 г., в частта за срока, като е посочено, че ревизията следва да завърши до 26 11 2021 г. Тази Заповед е връчена на 21 10 2021 г., също по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл **********@***.**. /л. 104-108/. С втора Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001221002795-020-003/24.11.2021 г. срокът за завършване на ревизията е продължен до 26 01 2022 г., последната връчена по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл **********@***.**. /л. 109-111/.

С втора Заповед № Р-04001221002795-023-002/21.12.2021 г. на Началник сектор, производството по извършване на ревизия е спряно, считано от 21 12 2021 г. до завръщане на работа на Б*** Ц*** З*** . Заповедта е връчена електронно на 21 12 2021 г., чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл **********@***.**. /л. 112-115/ Производството е възобновено със Заповед № Р-04001221002795-143-002/14.02.2021 г. на Началник сектор, връчена на 15 02 2021 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл **********@***.**. /л.106-108/ В заповедта за възобновяване е посочен срок на ревизията – 21 03 2022 г.

С Ревизионен Доклад /РД/ № Р-04001221002795-023-092/29.03.2022 г. /л. 50-91/, съставен от ревизиращите органи и подписан електронно от същите, са определени данъчни задължения по ЗКПО, за ревизирания период 01 01  2016 – 31 12 2017 г., същият посочен в ЗВР и ЗИЗВР. С РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е даден 14 дневен срок на ревизираното лице да направи писмено възражение и представи доказателства. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, ревизионният доклад е връчен на 29 03 2022 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл  **********@***.** /л. 56/ Срещу РД няма подадено възражение.

С Ревизионен акт /РА/ № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г. /л. 26-38/, издаден от Р*** И*** Ф*** на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** , на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В*** Търново, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е установен размер на задължение – корпоративен данък за периода 01 01 2016 г. – 31 12 2017 г., ведно с лихвите за просрочие, изчислени към 19 05 2022 г. В РА е отразено, че при ревизията са установени обстоятелствата описани в чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Не са представени ПКО и РКО. Не е възможно да бъде установено дали взетите операции по счетоводните регистри съответстват на реалното движение на парични средства. Не е възможно да бъде извършена проверка на основанията за взетите счетоводни операции, както и кое лице се е разпореждало с паричните средства на дружеството. Ревизираното лице не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Не се представят доказателства за извършени инвентаризации и няма информация какви изделия са произвеждани от дружеството за ревизирания период. Ревизираното лице не представя, както следва:

-        съставени първични документи при постъпване на материалите в обекта, с данни за вид, количество, цена на придобиване /складова разписка, лимитни карти/ и регистри за счетоводното им отразяване в количествено и стойностно изражение;

-        съставени документи при влагане на материали при производството на готова продукция, с данни за вида на СМЦ, количество./Искания за отпускане на СМЦ/ и регистри за счетоводното им отразяване.

-        няма данни за вида и количеството на получените материали и тяхното потребление по конкретни партиди производства или клиенти.

-        няма данни за методиката, по която са отписвани стоково-материалните запаси.

Не са представени ежемесечни и годишни регистри на сметки 302 - Материали по видове материали в количествено и стойностно изражение /представените счетоводни регистри са само в стойностно изражение/.

-        Материалите необходими за производствения процес са заприходявани по дебита на счетоводна сметка 302/1 - Материали -Алуминиева сплав.

-        Всички останали материали, в т.ч. гориво за изписвани директно на разход по дебита на счетоводна сметка 601 - Разходи за материали. За ревизирания период не са представени пътни листа, което води до извода, че е изписано цялото количество закупено гориво. В резултат на липсата на представени пътни листа ревизията не може да установи реално изразходваното от ЗЛ гориво.

-        Към 31.12.2016 г. всички доставени за периода 01.01.2016 г. - 31,12.2016 г. материали на обща стойност в размер на 151453,54 лв. са изписани с една счетоводна статия - дебит счетоводна сметка 601 - Разходи за материали, кредит счетоводна сметка 302/1 - Материали - Алуминиева сплав. Към 31.12,2016 г, няма наличност на материали, готова продукция или незавършено производство.

-        Към 31.12.2017 г. материали на обща стойност в размер на 120615,01 лв. са изписани с една счетоводна статия - дебит счетоводна сметка 601 - Разходи за материали, кредит счетоводна сметка 302 - Материали - Алуминиева сплав. Към 31.12.2017 г. наличността на материали по оборотна ведомост е общо в размер на 21084,45 лв., като не може да бъде установено какви количества материали се включват в крайното салдо. Към 31.12.2017 г. няма наличност на готова продукция или незавършено производство;

-        Счетоводна сметка 601 - Разходи за материали е приключвана към 31.12. на съответната година директно със счетоводна сметка 123 - Печалби и загуби от текущата година.

Поради това, че счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, за текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи, ревизията не може да установи размера на направените разходи съпоставими с признатите приходи за отчетните 2016 г. и 2017 г. Установено е, че не са спазени разпоредбите на СС 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси относно формиране на себестойността на произвежданата продукция. произведената продукция не се отчита по счетоводна сметка 303 - Продукция. Видно от представените оборотни ведомости и главни книги за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. в счетоводната отчетност на дружеството няма заведена счетоводна сметка 303 – Продукция. Липсва информация и не са представени първични документи относно произведена и заприходена продукция по видове. Няма калкулации, приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки, респ. за задължаване на съответното МОЛ. Не са представени доказателства, че произведената продукция се заприходява текущо и по видове, В хода на ревизията не са представени справки за калкулиране на себестойност на произведената продукция.  

Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, Ревизионният акт е връчен на 19 05 2022 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл  **********@***.** /л. 39/ Срещу РА, в законоустановения 14 дневен срок, същият срок посочен и в акта, е подадена жалба, Вх. № 11865/03 06 2022 г. /л. 21/ до Директор на Дирекция ОДОП гр. В*** Търново. В жалбата се възразява, че задълженията са погасени по давност, както и че не е взето предвид Постановление за приемане на пр.преписка изх. № 482/2020 г. на ОП М*** .

С Решение № 76/29 07 2022 г. подписано от С*** К*** С*** - Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП, оправомощена да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция ОДОП В*** Търново при отсъствие на Директора на Дирекция ОДОП, гр. В*** Търново – Б. М*** Н*** , РА № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г. е потвърден като законосъобразен. За да потвърди РА, този административен орган приема, че за 2016 г. финансовият резултат на „И*** 09" ЕООД е увеличен със сумата общо в размер на 55196.86 лв., представляваща сбор от непризнати разходи за материали (алуминиева сплав) в размер на 37754,79 лв., разходи за външни услуги в размер на 124,90 лв. по една фактура, издадена от „Мобилтел" ЕАД и разходи общо в размер на 17317.17 лв. по 12 броя фактури и кредитни известия издадени от „Ей енд ай - А*** , И*** " ЕООД. В резултат на това за 2016 г., вместо декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 8783,47 лв., при ревизията е установена данъчна печалба в размер на 63980.33 лв. Установен е допълнително дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 5519,68 лв. и лихви върху него в размер на 2875,06 лв. За 2017 г. финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със сумата общо в размер на 45678,40 лв., представляваща сбор от непризнати разходи за материали (алуминиева сплав) в размер на 7760,61 лв., разходи за външни услуги общо в размер на 6350,00 лв. (5150,00 лв. по граждански договор и 1200,00 лв. по една фактура, издадена от „Б*** " ЕООД), отчетени като разходи за амортизации в размер на 627,08 лв. по фактура, издадена от „Б*** " ЕООД, други разходи общо в размер на 2082,58 лв. (5,00лв. по една фактура, издадена от „Б*** " ЕООД и 2077,58 лв. по една фактура, издадена от „Т*** юг" ЕООД, както и разходи общо в размер на 28858,13 лв. по 7 броя фактури и кредитно известие, издадени от „Ей енд ай-А*** , И*** " ЕООД. В резултат за 2017 г., вместо декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 13826,17 лв., е установена данъчна печалба в размер на 59504,57 лв. Установен е допълнително дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 4567,84 лв. и лихви върху него в размер на 1913,57 лв. Тъй като не са представени съответните първични счетоводни документи, счетоводни регистри за аналитично и хронологично отчитане на СМЗ, липсват данни и информация какви изделия са произвеждани и продавани от дружеството, не са представени първични счетоводни документи относно произведена продукция по видове и количества, как е формирана нейната себестойност, не е възможно да се установи вида и количеството на вложените в производството материали, разходни норми за единица изделие, т.е. основанието за отчитане на въпросните разходи и отразяването им в счетоводните регистри. Не е възможно да бъде установена себестойността на единица произведена продукция по видове, основанието за отписване на СМЗ и въобще да бъде извършен последващ контрол. При това положение органите по приходите са взели предвид писмените обяснения, дадени от самото ревизирано лице в хода на извършената му предходна ревизия, приключила с необжалван и влязъл в сила PA № Р-04001219005653-091-001/10.02.2020 г. (приобщен с Протокол № Р-04001221002795-ППД-001 /25.02.2022 г.). В същите е посочено, че при основната дейност на дружеството основен материал за отливане на едно изделие е алуминиева сплав. На базата на цената на сплавта се формирала и цената на крайното изделие, като в бранша това съотношение варирало между 80% и 120%. Дадени са и конкретните примери - при цена на 1 кг метал 4,20 лв. с ДДС, при надценка 80%, цената на изделието е в размер на 7.56 лв. с ДДС. При цена на 1 кг метал 4,20 лв. с ДДС, при надценка 110%, цената на крайния продукт е в размер на 8.82 лв. с ДДС. Вьз основа на тези писмени обяснения на В.И., органите по приходите приемат, че върху цената на сплавта следва да се приложи надценка 100%, която попада в декларирания обхват между 80% и 120%. Съответно приходите от продажба на продукция да са равни на разходите за алуминиева сплав, увеличени със 100% надценка. Като са взели предвид декларираните от лицето приходи от продажба на продукция, съответно в размерна 227397.50 лв. за 2016 г. и в размер на 225708,80 лв. за 2017 г., и като са съобразили заявеното от ревизираното лице, органите по приходите са определили следващите се разходи за алуминиева сплав (т.е. нейната себестойност) в размер на 113698,75 лв. за 2016 г. и в размер на 112854,40 лв. за 2017 г. Отчетените от ревизираното лице разходи за алуминиева сплав са в по-голям размер (151453,54 лв. за 2016 г. и 120615,01 лв. за 2017 г.) от определените от органите по приходите,  при ревизията не са признати разходи в размер на 37754,79 лв. за 2016 г. (151453,54 лв. - 113698,75лв.) и в размер на 7760,61 лв. за 2017 г. (120615,01 лв. - 112854,40 лв., поради това, че същите не са документално обосновани, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В случая липсват първични счетоводни документи за влагане на материали в посоченото стойностно изражение, съответно за отчитането им като текущи разходи, поради което е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В решението е посочено, че при прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, разходите за материали за ревизираните периоди са определени максимално обективно от органите по приходите, въз основа на анализ и в съответствие с изискванията на ЗСч, при съобразяване със счетоводния принцип за съпоставимост между приходите и разходите. В тази връзка органите по приходите са установили, че едва част от разходите за алуминиева сплав, съответно на стойност 66760,46лв. за 2016 г. и на стойност 50610,89 лв. за 2017 г., са свързани с реално получени доставки от „И*** 09" ЕООД от редовни доставчици. За част от доставките на алуминиева сплав в размер на 84693,08 лв. за 2016 г. и в размер на 91088,57 лв. за 2017 г. е установено, че липсват доказателства същите да са реално извършени, в т.ч. и доставки по фактури, издадени от проверените при ревизията доставчици ,Д*** Т*** " ЕООД и „Ви Ти Пи К*** ” ЕООД. Въпреки това, с оглед спазване на принципа за обективност и съпоставимост между приходи и разходи, при установяване на данъчната основа по ЗКПО, органите по приходите изцяло в полза на жалбоподателя са признали разходи в по-голям размер, а именно 113698,75 лв. за 2016 г. и в размер на 112854,40 лв. за 2017 г. Относно увеличението на финансовия резултат, на основание чл. 26. т. 2 и чл. 16 от ЗКПО, за 2016 г. със сумата общо в размер на 17317,17 лв. и за 2017 г. със сумата общо в размер на 28858.13 лв. органите по приходите правилно са приели приложимостта на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като въпросните разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция. По отношение на тези разходи е необходимо задълженото лице да притежава освен първичен счетоводен документ за покупката, така и документи за действителното им изразходване за нуждите на извършваната от предприятието стопанска дейност. С влезлия в сила РА № Р-04001219005653-091-001/10.02.2020 г., издаден на „И*** 09" ЕООД, е установено, че липсват реални доставки на стоки (по смисъла на чл. 6 от ЗДДС) от „Ей енд ай-А*** , И*** " ЕООД към „И*** 09" ЕООД. При тази ревизия от ревизираното дружество „И*** 09" ЕООД с ИПДПОЗЛ № Р-04001219005653-040-002/05.12.2019 г. изрично са изискани всички съпътстващи процесните доставки документи, в т.ч. за транспорта и предаването на стоките, за разплащане, за целта и предназначението на стоките във връзка с извършваната дейност от дружеството и други. От управителя на „И*** 09" ЕООД е представено писмено обяснение с вх. № 16598/17.12.2019 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Видин, с което е декларирано, че от всички фактури, издадени от „Ей Е*** Ай-А*** , И*** " ЕООД, единствено действителни са само № 996 и № 815 (тези фактури не са предмет на констатациите на органите по приходите в настоящото производство). Освен това е посочено, че всички други фактури са „фалшиво съставени" от г-н А*** Г*** А*** , който е бил на трудов договор като работник в „Ей Е*** Ай - А*** , И*** " ЕООД и същевременно е извършвал счетоводна дейност на двете фирми. Собственик на „Ей Е*** Ай-А*** , И*** " ЕООД е А*** И*** И*** , която е съпруга на управителя на „И*** 09" ЕООД. В писменото обяснение е посочено също, че „И*** 09" ЕООД не е имало нужда от такова количество стока за нуждите на производството. Всички фактури били издадени и подписани от А*** Г*** А*** , без знанието на управителите на двете дружества, за което на 12.12.2019 г. е подадена жалба с вх. № 2769/1212. до Районна прокуратура и Икономическа полиция гр. М*** . В този смисъл са и показанията, дадени от управителя на „И*** 09"ЕООД, в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 33/2020 г., по описа на Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура М*** . В хода на настоящата ревизия, въпреки връчените ИПДПОЗЛ № Р-04001221002795-040-001/18.05.2021 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04001221002795-040-002/28.02.2022 г., от„И*** 09" ЕООД не са представени други доказателства във връзка с отчетените разходи, в т.ч. първични счетоводни документи при постъпване на материали в обекта, документи при влагането им в дейността на дружеството и пр. В резултат на изложеното следва извода, че разходите в размер на 17317,17 лв. за 2016 г. и в размер на 28858,13 лв.за 2017 г., не са документално обосновани, съобразно изискването на чл. 10 от ЗКПО. Отделно от това, в процесиите фактури не е посочен конкретен вид на фактурираните стоки, като не са налице доказателства, даващи информация за фактическия разход на торбичките и кашоните, за кои конкретни продажби на „И*** 09" ЕООД са предназначени, съответно носят икономическа изгода и пр. Предвид липсата на доказателства за реалното извършване на фактурираните доставки и общият предмет на процесните фактури, горестоящият орган приема, че освен липсата на реално направени разходи, въпросните разходи не могат да бъдат свързани със стопанската дейност на ревизираното лице, В този смисъл приложима е разпоредбата и на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. Налице е и хипотезата на чл. 16 от ЗКПО, тъй като използването на документи, които не отразяват вярно стопански операции, като основание за отчитане на разходи, има за цел намаляване на финансовия резултат за облагане с корпоративен данък. Съгласно посочената правна норма, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане,данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В случая следва да се има предвид също и установеното от органите по приходите, че управителите на „Ей Е*** Ай-А*** , И*** "ЕООД и „И*** 09" ЕООД са свързани лица, по смисъла ДОПК. Относно увеличението на финансовия резултат на „И*** 09" ЕООД за 2017 г. със сумата общо в размер на 1832,08 лв. по 2 броя фактури с предмет - резервни части за бус, ремонт на бус и ножче, издадени от „Б*** " ЕООД, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В случая стойността по фактура № **********/31.05.2017 г. е отразена като разходи за амортизации по счетоводна сметка 603 в размер 627,08 лв. и като разходи за външни услуги по сметка 602 в размер на 1200,00 лв. Стойността по фактура № **********/14.12.2017 г. в размер на 5,00 лв. е отразена като други разходи по счетоводна сметка 609. Относно посочените разходи е приложима разпоредбата на чл. 26. т. 1 и т. 2 от ЗКПО, тъй като липсват доказателства, че процесните разходи са извършени във връзка с дейността на дружеството и същите не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - не отразяват вярно стопански операции, а с оглед влезлия в сила PA № Р-04001219005653-091-001/10.02.2020 г. е установено, че липсва реална доставка на стоки и услуги, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Срещу останалите увеличения на финансовия резултат от жалбоподателя не са направени възражения, а предвид установената при ревизията фактическа обстановка, същите са правилни и законосъобразни. Решаващият орган приема, че органите по приходите максимално обективно са определили данъчните задължения на жалбоподателя по ЗКПО, въз основа на доказателства, събрани по реда на ДОПК и при спазване реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От дружеството-жалбоподател не са направени конкретни възражения и не са ангажирани доказателства, нито в хода на ревизионното производство, нито в производството по обжалване на ревизионния акт пред настоящата инстанция, които да опровергаят установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи от страна на органите по приходите. Представено е единствено Удостоверение изх. № 482/20 от 12.11.2021 г., издадено от Окръжна прокуратура М*** , което удостоверява, че в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура М*** има образувано досъдебно производство № 33/2020 г. за престъпление чл. 255, ал. 1, т. 2. пр. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК. Съгласно Удостоверението досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че през периода 2016 г. - 2017 г. в гр. М*** , при условията на продължавано престъпление, е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 4617,52 лв., като е потвърдена неистина в подадени данъчни декларации, а данъчните задължения са в големи размери. В същото Удостоверение е отбелязано наличието на съпричастност към извършеното деяние на лицето А*** Г*** А*** от гр. М*** , който е бил и пълномощник на „И*** 09" ЕООД. Съдържат се и данни за назначена в хода на разследването съдебно-техническа експертиза (почеркова експертиза), която е констатирала, че конкретно посочени фактури, издадени от „Ей Е*** Ай - А*** , И*** " ЕООД на „И*** 09" ЕООД. не са подписвани от представителя на „И*** 09" ЕООД - В.И., което съответства на констатациите на органите по приходите. Фактът, че е налице образувано наказателно производство не може да обуслови незаконосъобразност на РA, нито да доведе до промяна констатациите на органите по приходите, направени в хода на ревизионното производство. Следва да се има предвид, че в случая става въпрос за две независими едно от друго производства, с различен предмет на установяване. Освен това, наличието на знание у управителя на дружеството за фактите относно начина на съставяне на документи и съответното им отразяване в счетоводството е следвало да доведе до конкретни негови действия с цел правилно и законосъобразно определяне на данъчните задължения на дружеството, което не е сторено. Само по себе си наличието на наказателно производство за установяване на елементи от състава на конкретно престъпление от общ характер във връзка с документите, касаещи процесните доставки, не е основание да се приеме по правило незаконосъобразност на РА, щом той е издаден преди да приключи наказателното производство. За неоснователни са приети и твърденията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на задълженията за корпоративен данък за периода 2016 г. С оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 93 от ЗКПО (в сила за процесния период), срокът за внасяне на данъка е до 31 март на следващата година - в случая 31.03.2017 г. или давностният срок за корпоративния данък за 2016 г., започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., т.е. към настоящия момент не е изтекла. Отделно от това, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за неповече от една година. Настоящата ревизия е започнала с връчването на 26.05.2021 г. на ЗВР № Р-04001221002795-020-001/14.05.2021 г. Предвид това давността за въпросните данъчни задължения за корпоративен данък е спряна на основание 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК и към датата на издаване на обжалвания РА № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г. не е налице изтекла погасителна давност. В Решението е посочено, че с жалбата срещу PA е направено искане за спиране на производството по административно обжалване, по което искане Директорът на Дирекция ОДОП В. Търново се е произнесъл с Решение № 59/10.06.2022 г., като е отказано спиране на производството.  

Съгласно Постановление изх. № 482/2020 г./ 31 03 2020 г. на ОП М*** /л. 7, папка 1, том ІІ/ е образувана пр.преписка № 482/2020 г. по описа на ОП М*** , първоначално образувана като пр.преписка № 2769/2019 г. по описа на РП М*** . В Постановлението е посочено, че преписката е по жалба на В.Б.И. и А*** И*** И*** по повод действия на лицето А*** А*** , обслужващ счетоводно търговските дружества, а именно: „И*** 09” ООД М*** и „Ей енд ай – А*** , И*** ” ЕООД, гр. М*** , които твърдят в жалбата си, че при насрещна проверка от служители на ТД на НАП В*** Търново, ИРМ Видин е установено, че А*** е съставил множество неистински документи – фактури, които удостоверяват сделки, които реално не са осъществени.   

Съгласно Удостоверение № 482/2020 г. от 12 11 2012 г. на ОП М*** , ОСлО М*** ДП № 33/2020 г. е образувано срещу неизвестен извършител, за това че за периода 2016 - 2017 г., включително, при условията на продължавано престъпление е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения. В хода на ревизията е установено, че съпричастност към извършените деяния има лицето А*** Г*** А*** , гр. М*** , пълномощник на дружеството, поради което част от предмета на разследването е дейността му като пълномощник. За изброените в удостоверението фактури е установено, че не са подписвани от управителя на дружеството.

Съгласно Обяснение на управителя В.И. /л. 141-143, папка 3 на том ІІ/, дадени в предходно ревизионно производство, доказателствата, от които са приобщени към настоящото, основния материал за отливане на едно изделие е AL сплав. На базата на цената на сплавта се формирала и цената на крайното изделие, като в бранша това съотношение варира между 80% и 120%. Като пример е посочено, че при цена на 1 кг метал 4,20 лв. с ДДС и надценка от 80%, цената на изделието е в размер на 7.56 лв. с ДДС. При цена на 1 кг метал 4,20 лв. с ДДС и при надценка 110%, цената на крайния продукт е в размер на 8.82 лв. с ДДС.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице Д.К.М., висше образование, специалност „Управление и планиране на народното стопанство”, професионална квалификация „Икономист – плановик, което заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с доказателствата по делото. От същото се установява, че процесните фактури, описани в първата таблица на заключението (л. 4 и 5) отговарят на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 114 от ЗДДС. За процесните фактури, описани във втората таблица на заключението (л. 5 и 6), с издател „Ей Е*** Ай А*** , И*** ” ЕООД, също отговарят на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 114 от ЗДДС - във всяка една фактура са отразени вида, количество, ед. цена и стойността на стоката, с изключение на издадените КИ с №№ 787/31.08.2016 г.; 829/29.11.2016 г. и 830/29.11.2016 г. за които КИ не става ясно към кои ДФ са издадени, каквото е задължението на ДЗЛ да отрази в тези КИ, както и основанието за издаването им. Фактурите описани в т. 1 от заключението са предмет на разследване по ДП № 33/2020 г. на ОП М*** , като в случай, че същите са неистински, това не би променило ФР.

За 2016 г. финансовият резултат е увеличен със сумата общо в размер на 55196,86 лв., произтичаща от:

         непризнатите разходи за материали (алуминиева сплав) в размер на 37754,79 лв. (погрешно е записано 37754.49 лв.) По отношение на тези разходи, във всички фактури за доставка доставчиците са вписали данни за количество, единична цена и стойност, но от хронологичните регистри е видно, че те не са заведени, съгласно изискванията на НСС 2 „Отчитане на стоково-материални запаси“.

         разходи за външни услуги в размер на 124,90 лв., издадена по една фактура от Мобилтел ЕАД. Получател по тази фактура е друго юридическо лице, а не И*** 09 ЕООД.

         разходи общо в размер на 17317,17 лв. по 12 бр. фактури и кредитни известия, издадени от Ей Е*** Ай – А*** , И*** ЕООД. По отношение на тези разходи, предмет на доставки са „кашони опаковъчни“ и „торбички опаковъчни“. Процесните стоково-материални запаси представляват родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова – когато бъдат предадени. В случая има договор между страните, приемо-предавателни протоколи към фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчиците и еквивалентното им приемане от получателя. От представените приемо-предавателни протоколи, в които стоките са индивидуализирани по вид и количество, следва да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно посоченото правило на ЗЗД. Затова следва да се приеме, че доставките обективират сключени сделки с конкретен предмет, които не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за фиктивни. От тук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещно-правни последици, релевантни за данъчното облагане.

За 2017 г. финансовият резултат е увеличен със сумата общо в размер на 45678.40 лв., произтичаща от:

         7 760,61 лв. - непризнати разходи за материали (алуминиева сплав). За тези разходи вещото лице препраща към анализа си за 2016 г., а именно, че същите не са заведени, съгласно изискванията на НСС 2 „Отчитане на стоково-материални запаси“.

         28 858,13 лв. - сбор от 6 броя фактури и едно кредитно известие издадени от Ей Е*** Ай – А*** , И*** ЕООД. За тези разходи вещото лице препраща към анализа си за 2016 г., а именно, че предмет на доставки са „кашони опаковъчни“ и „торбички опаковъчни“, чиято собственост се прехвърля с определянето им по съгласие на страните или когато бъдат предадени като в случая има договор между страните, приемо-предавателни протоколи към фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчиците и еквивалентното им приемане от получателя.

         2077,58 лв. – доставка на душ кабина по ДФ **********/25.03.2017 г., издадена от Т*** ЮГ. Видно от хронологичния регистър предметът на доставка по тази ф-ра е осчетоводен по д-та на 609 с-ка. Душ кабината не е актив, необходим за нуждите на дейността на дружеството.

         1832,08 лв. – доставки по 2 броя фактури от Б*** ЕООД – ф. **********/31.05.2017 г. с предмет резервни части за бус М*** 4500 лв. и ремонт М*** - 1200 лв. и ф. 413/14.12.2017 г. с предмет на доставка - два броя ножче ВСS с единична цена 2,50 лв. без ДДС на обща стойност  – 5 лв. без ДДС. От ф.**********/31.05.2017 г. е видно, че частите и ремонтът са за Б*** М*** , а от справката в информационните масиви на НАП с данни представени на КАТ (л. 51 от Ревизионния доклад) дружеството разполага с МПС П*** Б*** , с рег. № М*** , за което не е начислявало амортизации. ДЗЛ е начислило и признало като разход за амортизация през 2017 г. само за „актив 3“, не и за „актив 7”.

         5150 лв. граждански договор – няма доказателства за сключен граждански договор за такава сума.  

Общо непризнатите разходи за 2016 г. са в размер на 55196.86 лв., а за 2017 г. – в размер на 45678.40 лв.

Вещото лице пояснява, че по отношение на доставките за алуминиева сплав, във връзка с установяване на данъчната основа по ЗКПО, данъчните органи са взели предвид писмените обяснения от ревизираното лице и въз основа на принципа за обективност и съпоставимост между приходи и разходи на вложената в производството алуминиева сплав, са намалили тези разходи, както следва: за 2016 г. с 37754,79 лв. и за 2017 г. със 7760,61 лв., т.е. не с данъчните основи по всички фактури за доставка на алуминиева сплав. За тези фактури, с доставки на алуминиева сплав за 2016 и 2017 г. е отказан данъчен кредит с предходно издадения РА № З-04001219005653-091-001/10.02.2020 г.

Общо признатите разходи за 2016 г. са в размер на 164877.17 лв., а за 2017 г. – в размер на 169132.23 лв. Дружеството не е подавало жалба срещу РА № З-04001219005653-091-001/10.02.2020 г. В случай, че възражението на И*** 09 ЕООД се приеме за неоснователно, в т.ч. и възражението за давност размерът на задължението по ЗКПО би следвало да бъде допълнително корпоративен данък, в размер на 10087.52 лв. и лихви в размер на 4788,63 лв.

Като допълнителни обстоятелства вещото лице установява, че на л. 30 от РА органът по приходите констатира, че видно от Покупко-изплащателна сметка № 1/27.08.2016 г., Ц*** Б*** Ц*** предава на В.Б.И., в качеството му на представител на И*** 09 ЕООД, спомагателни материали – пресови камери, обмаски и пистолет на обща стойност 2000,00 лв. Закупените спомагателни материали са осчетоводени – Дебит с-ка 498/Кредит сметка 503. С тази счетоводна операция е отразено само плащането, а би следвало, за да има основание за такова плащане да се осчетоводи самата доставка – Дебит с-ка 601 Разходи за материали /Кредит сметка 401 – Доставчик, и при плащането да се дебитира сч. сметка 401. В резултат на закупуването на описаните по-горе спомагателни материали следва да увеличи сумата на разходите по сч. сметка 601 за 2016 г. На следващо място, на л. 80 от РД, органът по приходите констатира, че на 15.03.2017 г. М*** България ЕООД погасява задълженията си по ДФ 152/27.10.2016 г. – 900 лв. и по ДФ 153/27.10.2016 г. – 1428,00 лв. като общо превежда по банковата сметка на И*** 09 ЕООД – 2328,00 лв. На 06.10.2017 г. О*** ООД превежда, по сметката на И*** 09 ЕООД – 3708,00 лв., като основание за този превод са цитираните по-горе фактури и ДФ 162/22.11.2016 г. – 1380,00 лв. От тези преводи става ясно, че е дублирано плащане по ДФ 152/27.10.2016 г. – 900 лв. и по ДФ 153/27.10.2016 г. – 1428,00 лв. В счетоводството на дружеството тези дублирани плащания са осчетоводени като извънреден приход и тази сума е намерила отражение в Отчета за приходите и разходите и е формирала по-голям  размер на ФР. Вещото лице се позовава на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО  като счита, че преведената в повече сума не попада в нито едно от изброените в тази норма хипотези и няма основание да бъде призната като извънреден приход.

В с.з. вещото лице пояснява, че основната дейност на дружеството е производство на изделия от алуминиева сплав - „Леене на други цветни и благородни метали“ по класификатора на икономическата дейност. Предмет на РА са, както фактурите изредени в двете таблички на заключението, така и още четири фактури описани на л. 6 и 7 от заключението, а именно: от „Мобилтел”; от „Т*** юг” и двете фактури на „Б*** ” ЕООД.

За фактурите от таблицата на л. 4 - за 2016 г. закупената алуминиева сплав е: 24 577 кг. на стойност – 84 693,08 лв., а за 2017 г. закупената алуминиева сплав е: 19 063 кг. на стойност – 66 760,46 лв. Килограмите са посочени в количество, а стойността е в последната графа – данъчна основа. Фактурите от втората таблица изцяло не са признати от данъчните органи. За фактурите от първата таблица данъчните основи са по-големи, като ревизиращия екип на база на обяснения от управителя на фирмата е преценил, че трябва да признае една част като разходи за алуминиева сплав, а друга част не. Не е ясно, не е уточнено по кои точно фактури са признатите разходи, тъй като за база са взети декларираните от дружеството разходни норми и така са направили изчисленията. Това е описано и в доклада, и в акта. С признаването на част от разходите за алуминиева сплав от първата таблица, на дружеството се намалява финансовият резултат, респ. корпоративният данък. По отношение на документалната обоснованост вещото лице, счита, че към фактурите следва да има договор, приемо-предавателен протокол, плащане, но това са само допълнителни неща които биха потвърдили документалната обоснованост, поради което за фактурите за алуминиевата сплав и тези за опаковъчните материали от „Ей Е*** Ай А*** , И*** ” ЕООД приема, че са документално обосновани, като допълнителни доказателства има само за опаковъчните материали, фактурите от втората таблица, а за алуминиевите сплави няма такива документи, като договори, приема-предавателни протоколи, там има само фактури, но това е основната дейност на дружеството. От предходен ревизионен акт е видно че за конкретните разходи не е признат ДДС. Целият проблем е в начина, по който е водено счетоводството в „И*** 09”. Там, както е описано и в Ревизионния акт, не са водени аналитичностите на сметките от група 30 – материали, стоки, продукция. И поради тази причина не може да се проследи този стоков поток в случая, кога са получени, как са заведени, кога са вложени, как е формулирана себестойността на база вложените материали. Изискването за водене на счетоводна аналитичност е въз основа на Националния счетоводен стандарт. Допусната е печатна грешка при изписване на сумата в първата фактура на „Б*** ” -  резервните части са за 4300,00 лв., а не както е записано в заключението за 4500,00 лв., като тази печатна грешка не се отразява на извършените изчисления. От инвентарната книга, данъчен амортизационен план и счетоводния амортизационен план има две транспортни средства – едното е заведено като актив 3, а другото като актив 7. Само, че този актив 7 е заведен, не знае защо, най-вероятно е счетоводна грешка според вещото лице, с датата на фактурата 31 май 2017 г., т.е. все едно преди това такъв актив не е имало. И след това на тези 4300,00 лв. не е начислявана амортизация. На фактурата на „Б*** ” – в РА за ДДС не са описани кои са резервните части, но е изписан номера на МПС, което съществува в активите на дружеството. На въпроса на съда дали в сметките и в регистрите на дружеството е описвано какво е влязло като материал и после излязло като продукт, респ. други зависимости между тези счетоводни сметки, вещото лице отговаря, че няма такава зависимост. Ако се приеме възражението за давност за основателно, тогава би следвало да отпадне корпоративния данък за 2016 г. в размер на 5519,68 лв. - главница и начислена лихва, съгласно лихвения лист. И размерът би следвало да остане само за 2017 г., които са 4567,84 лв. – допълнителен корпоративен данък и лихвата към него. Установените дублирани плащания, осчетоводени като извънреден приход, не са сторнирани. Имам печатна грешка на стр. 13, въпрос 7 в последната точка вместо посочената сума от 28858,13 лв. за 2016 г., следва да се чете сумата 17317,17 лв. На въпроса на юрк У. дали документалната обоснованост включва и счетоводното отразяване, начина по който счетоводно са отразени тези доставки при доставчика и съответно при техния получател вещото лице отговаря, че за нея това са две различни неща и различни доказателства. Едното е документална обоснованост на документите в Закона за счетоводството и в ЗКПО, а другото е по отношение на счетоводното им отразяване като няма пряка връзка между документална обоснованост и счетоводно отразяване.

По делото са представени още Справки за налични недвижими имоти, МПС, машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, за вземания от банки и трети лица; фактури от продажби за 2016 и 2017 г.; Протоколи от ревизията, Искания за представяне на документи; Обяснения от управителя на дружеството; Протоколи за извършени насрещни проверки; удостоверения за връчвания; фактури; ГДД за 2016 и 2017 г.; хронологични регистри; банкови извлечения; извлечения от сметки; фактури за покупки за 2016 и 2017 г.; документи по необжалваем и влязъл в сила предходен РА № Р-04001219005653-091-001/10 02 2020 г. за цялата 2016 и за м. І, ІІ, V,VІІ, ІХ, ХІІ от 2017 г. и м. І-ІІІ 2018 г., касаещ задължения по ДДС; оборотни ведомости; счетоводен амортизационен план; инвентарна книга; заплати; трудови договори.  

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.  

Препис от решението на директора на Дирекция "ОДОП" – В*** Търново при ЦУ на НАП е връчен на оспорващото дружество на 04 08 2022 г. /л. 18/, поради което с подаване на жалбата на 18 08 2022 г. г., чрез дружество Спиди /л. 11/ е спазен предвидения в чл. 156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за оспорване. Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и от надлежна страна при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане по същество.

По съществото на жалбата.

Предмет на делото е Ревизионен акт № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г., издаден от Р*** И*** Ф*** – Началник на сектор, възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, потвърден с Решение № 76/29 07 2022 г. от С*** К*** С*** , Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-19/08 10 2019 г. на Изп Директор на НАП.   

Безспорно е, че с цитирания РА от 19 05 2022 г. и за периода от 01 01 2016 г. до 31 12 2017 г., на дружество, „И*** 09” ЕООД, гр. М*** , са установени задължения за корпоративен данък в размер на 10087.52 лв. главница и лихва от 4788.63 лв.

Няма спор, че има влязъл в сила предходно издаден РА № Р-04001219005653-091-001/10 02 2020 г., касаещ задължения по ДДС, с период цялата 2016 и м. І, ІІ, V,VІІ, ІХ, ХІІ от 2017 г., по който акт е отказан данъчен кредит за същите фактури, предмет и на настоящия РА.  

Не е налице спор, че фактурите предмет на настоящия РА са предмет и на досъдебно производство, образувано въз основа на жалба на управителя на оспорващото дружество и управителя на дружество „Ей Е*** Ай – А*** , И*** ” ЕООД, гр. М*** . В тази връзка не се спори, че това досъдебно производство е образувано по подадена до РП М*** жалба от управителя на ревизираното дружество, видно от представеното Постановление за приемане на пр.преписка по компетентност от 31 03 2020 г. /л. 8, том І, л. 7-9, папка 1, том ІІ/, както и в молба вх. № 2207 от 17 10 2022 г. на Адм съд М*** /л. 259/, като се твърди, че издадените фактури са неистински, съставени от трето лице – А*** и удостоверяват сделки, които реално не са осъществени.  

Спорьт е погасени ли са по давност задълженията за 2016 г., както и образуваното досъдебно производство, с оглед твърдяната неистинност на  процесните фактури, дали има значение за определяне на задължения по ЗКПО.  

По отношение компетентността на органите издали актовете в ревизионното производство.

Органът възложил ревизията – Р*** И*** Ф*** , съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и цитираната по-горе Заповед № 6 от 03 01 2017 г. на Директор на ТД на НАП, е компетентен такъв.

РД е издаден от ревизиращите органи по приходите, така както същите са определени със ЗВР, сьгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 2 от ДОПК – Б*** Ц*** Цлатева /ръководител на ревизията/ и Е*** Л*** М*** , член на ревизионния екип, а РА е издаден от органа възложил ревизията и ръководителят на ревизията, в който смисъл е чл. 119, ал. 2 от ДОПК или съставените актов /ЗВР, РД и РА/ са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

По отношение процесуалните правила при издаване на акта и неговата форма.

Законодателят не предвижда специална форма за издаване на ревизионните актове. Видно от самия Ревизионен акт, същият е в съответната писмена форма и съдържа всички посочени от закона реквизити, в който смисъл е чл. 120 от ДОПК, поради което този състав на съда приема, че същият е редовен от формална страна.

Крайният срок за извършване на ревизията е 09 07 2021 г., съгласно ЗИ на ЗВР на 21 03 2022 г. /л. 116/, поради което на основание чл. 117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е до 04 04 2022 г., като РД е издаден на 29 03 2022 г. /л. 50/ или предвиденият в закона 14 – дневен срок е спазен. Извън това следва да се има предвид, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства, поради което дори ревизионният доклад да беше издаден на по-късна дата /след изтичане на 14 дневния срок/, то това обстоятелство не би било съществено процесуално нарушение, което да съставлява отменително основание, като в този смисъл е и съдебната практика (решение по адм. дело № 2170/2011 г. и адм.д. № 5003/2014 г. на ВАС)

Срещу РД не е подавано възражение, в законоустановения 14 дневен срок, съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК, поради което крайният срок за издаване на РА, считано от датата на изтичане на крайния срок за подаване на възражения, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК изтича на 28 05 2022 г. Обжалваният РА е издаден на дата 19.05.2022 или същият е издаден в предвидения от закона срок.  

Жалбата срещу РА е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, Директорът на Дирекция "ОДОП" – В*** Търново при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение, с което РА е потвърден изцяло.

От доказателствата приложени на л. 121-123, е видно, че органите по приходите са надлежно подписали издадените електронни документи, като към датата на подписване – ЗВР, РД и РА, същите имат валидни електронни подписи.

Предвид обстоятелството, че РА е издаден при условията на 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, то при спазване изискванията на чл. 124, ал. 1 от с.к., органът по приходите е уведомил ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, като му е предоставил възможност в законоустановения минимален срок за представяне на доказателства и за вземане на становище – Приложение № 15 към РА. /л. 132 и сл. на Папка № 2/ С Искане – Приложение № 10 към РА /л. 8-12, папка № 2/ за представяне на документи и писмени обяснения, на ревизираното лице е поискано да представи декларация на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, имащи характер на съществени, които да съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт.

По отношение материалноправната законосъобразност на акта.

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи.

Съгласно чл. 19 от ЗКПО - Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Съгласно чл. 26, т. 1-3 от ЗКПО - Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: разходи, несвързани с дейността; разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК - Давността спира:когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година.

Съгласно 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК - Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

            Съгласно чл. 93 от ЗКПО /действащ към 2016 и 2017 г/ – Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

Видно от РД /л. 77-87 на делото/ при определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, данъчните органи са взели предвид следните обстоятелства, установени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно: т. 1 - видът и характерът на фактически осъществяваната дейност, която за процесния период 2016 г. - 2017 г. е с код от КИД: 2454 - Леене на метали; т. 2 - платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания – същите са отразени в таблица на л. 55-56 от РД; т. 3 - движението и остатъците по банковите сметки – към ревизионното производство са приобщени извлечения от сметка; т. 4 - официалните документи и документите с достоверни данни, както са изброени на л. 56 от РД; т. 6 - търговското значение на мястото, където се извършва дейността – обект леярна в гр. Бойчиновци; т. 8 - брутните приходи/доходи (оборота) – декларираните от ДЗЛ в ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи за процесния период; т. 9 - брой на заетите за осъществяване на дейността лица, каквито за процесния период са общо 6 на брой; т. 15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; т. 16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата като в случая това е специфичността на дейността и невъзможността за ревизирания период да бъде извършена съпоставка на приходите и печалбата на други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия, поради което като доказателства са ползвани обясненията от управителя на дружеството свързани с цената на сплавта и начинът на формиране цената на готовото изделие.   

Така изброените обстоятелства са относими и релевантни за извършваната от оспорващото дружество дейност, като същите, така както са установени по време на ревизионното производство и описани в РД не са оспорени. Същевременно в съдебното производство не се твърди и не се навеждат различни факти и обстоятелства, от тези навеждани в хода на ревизионното производство, в което самият управител на дружеството в писмено обяснение, във връзка с отправено искане за представяне на документи, изрично заявява, че за проверявания период, счетоводител на дружеството е било лицето А*** Г*** А*** , чиято дейност във фирмата е обект на прокурорска проверка. Посочено е още, че част от издадените фактури и кредитни известия са издадени от А*** без негово знание и съгласие – Приложение № 11, л. 13-14 на папка № 2. Тези твърдения намират съответствие с установеното от вещото лице по допуснатата и изслушана експертиза, с която дава заключение, че фактурите, предмет на ревизионния акт са предмет и на разследване, за което има образувана преписка в ОП М*** . В пълно съответствие с твърденията на дружество, че фактурите, предмет на ревизионното производство са неистински, данъчните органи приемат, че същите тези фактури не установяват реални сделки, а след като са неистински, то това не би променило финансовият резултат, поради което последният правилно е преобразуван, като е определено задължение за корпоративен данък, в който смисъл е и изслушаното заключение на вещото лице. С оглед на това въпреки, че възраженията на дружеството за неистинност на издадените фактури, предвид образуваното наказателно производство, са приети за ирелевантни за процесния спор, то дори същите да се приемат за относими и основателни, това обстоятелство не би довело до промяна на постановения с оспорения РА краен резултат. Това следва и от текста на чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи. В случая органът по приходите е извършил ревизията именно при условията и реда на чл. 122 от ДОПК, като е установил размер на данъка спрямо определена от него основа и съобразно относимите обстоятелства визирани в алинея втора на цитираната разпоредба.  

На следващо място, със заключението на вещото лице се установява, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. счетоводната отчетност на дружеството не е водена съгласно изискванията на ЗС и НСС 2 „Отчитане на стоково-материални запаси” - Националния счетоводен стандарт, каквито обстоятелства са установени и в издадения РД, респ. РА. Няма надлежно осчетоводяване на съответните счетоводни сметки, както и следващите се зависимости и връзки между тях, с цел проследяване на стоковия поток. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство се представят доказателства за произведената и заприходена продукция текущо и по видове, липсват справки за калкулиране на себестойността на произведената продукция, които да могат да бъдат обвързани с данните от счетоводните регистри, няма приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки, складови разписки и друго за задължаване на съответното МОЛ. Липсата на документи е пречка да се установи как се изписват разходите за производство на продукция и как се влагат съответните материали. Не може да бъде установена себестойността на произведената продукция по видове, както и в количествено и стойностно изражение. Заведената счетоводна отчетност не дава възможност за последващ данъчен контрол и извършването на проверка на декларираните разходи, съответно за установяване на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Установената липса на документи и водената счетоводна отчетност не дават възможност да се направи връзка между отчетените разходи и постъпилите приходи за отчетните 2016 г. и 2017 г, поради което този състав счита, че ревизионният доклад сея явява обоснован с обстоятелствата по ал. 1 и 2 на чл. 122 от ДОПК, каквото е изискването на алинея трета на същата правна норма.

По отношение въпросът за документалната обоснованост, този състав счита, че изрично в текста на чл. 10 от ЗКПО е предвидено, както наличието на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, така и необходимостта от неговото вярно отразяване като стопанска операция, съгласно действащите национални счетоводни стандарти. НСС са действащо право, съгласно чл. 35 от ЗС, които се приемат от Министерския съвет, обнародват се в "Държавен вестник" и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености. В тази връзка съдът не споделя направените от вещото лице изводи, че документалната обоснованост изисква единствено надлежен първичен документ, тъй като това се явява стеснително тълкуване на нормата и не съответства на целите на данъчното законодателство. ДЗЛ имат императивно задължение да спазват НСС, а неизпълнението му води до съответно предвидените в закона последици.

По отношение направения извод от вещото лице, че сумата на разходите следва да бъде увеличена със закупените, от физическото лице Ц*** Ц*** , материали, съдът счита за неправилен. Този извод би бил релевантен в случай, че данъчното задължение е определено по общия ред, т.е. извън предвидени в чл. 122 от ДОПК - Ревизия при особени случаи. В случая на чл. 122 от ДОПК, така установеното няма правно значение и не води до друг правен извод. Същите съображения са относими и по отношение на установените дублирани плащания, които вещото лице приема за неправилно осчетоводени като извънреден приход, но с оглед особения ред на определяне на данъчната основа, тези обстоятелства не се отразяват върху установената данъчна основа и формираният финансов резултат.

Отделно и независимо от горните обстоятелства, без да е спорно между страните, по делото е установено наличието на влязъл в сила ревизионен акт по ЗДДС – закон за даньк върху добавената стойност. Предмет на този ревизионен акт са същите разходи, за които не е признат данъчен кредит, което на самостоятелно основание на чл. 26, т. 3 от ЗКПО и извън основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не следва да бъдат признати за данъчните цели. Въпреки това в хода на това ревизионно производство, данъчните органи, изцяло в полза на оспорващото дружество, са признали определен размер от извършените разходи, касаещи материала алуминиева сплав отделно от непризнаването им с влезлия в сила РА по ЗДДС. Обосновано в тази връзка размерът на тези разходи е определен на база обясненията на управителя за съотношението на цена на сплавта и цена на изделието въз основа на декларираните приходи за периода. На база принципа за съпоставимост на приходи и разходи, с РА са признати по-голям размер на разходите от колкото ДЗЛ е могло да обоснове документално, с оглед изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. И това е така, защото алуминиевата сплав е основен материал, без който производственият процес не може да бъде осъществен - не може да се произведат съответните количества продукция, да се реализират и да се декларират приходи от продажби. С оглед на това възраженията на процесуалния представител на дружеството, че не е ясна базата, на която данъчните органи са признали една част от разходите, а друга не са, остава ирелевантно, тъй като това обстоятелство е в ползва дружеството и е недопустимо неговото положение да бъде влошавано в съдебното производство.

С оглед на всичко изложено този състав приема, че водената от оспорващото дружество счетоводна отчетност не съответства на Закона за счетоводството, респ. НСС, поради това, че водената счетоводна отчетност не дава възможност да се установи изискуемата от закона проследяемост на разходите от доставката до продажбата, поради което няма достатъчно данни да се установи основата за данъчно облагане, поради което обосновано и съответно е приложена нормата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

По отношение на възражението за давност, касаещо 2016 г., то съгласно правилата за броене на същите, задълженията за 2016 г. следва да се считат погасени считано от 2023 г., тъй като давностният срок започва да тече от дата 01.01.2018 г., т.е. годината, която следва годината за заплащане на данъка, която е 2017 г. и изтича на дата 31.12.2022 г. В тази връзка неоснователно е възражението, че Заповедта за възлагане на ревизията не е връчена. Видно от удостоверението за връчване по електронен път /л.97/ същата е връчена на електронен адрес **********@***.**, от който е изтеглена на дата 29 05 2021 г. От приложената на л. 126 от делото Справка за обща регистрация на И*** 09, която справка не е оспорена от дружеството, е видно, че един от декларираните адреси е именно **********@***.**, поради което изпращането на този ел. адрес документи, в случая Заповедта за възлагане на ревизия се явява надлежно получена.

Дори да се приеме, че връчването на Заповедта за възлагане на ревизията на електронен адрес **********@***.**, не е надлежно, то следващите Заповеди за изменения, спиране и възобновяване на ревизията, всички издадени преди 31 12 2022 г., са надлежно връчвани на изрично декларираният от управителя на дружеството адрес за кореспонденция, а именно: **********@***.**, предоставен за целите на същата тази ревизия. В хода на ревизията данъчно задълженото лице активно е участвало, като е представяло всички изисквани от данъчните органи документи и се е възползвало от правото си да представя доказателства и прави възражения, поради което този състав не установява нарушение, касаещо връчването на документи, включително и на Заповедта за възлагане на ревизия, респ. не установява задължението за 2016 г. да е погасено по давност, именно поради надлежното връчване на последващите Заповеди за изменение на Заповедта за възлагане, включително за спиране и възобновяване.  

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списьк с разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК съдът

 

Р Е Ш И :

                       

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „И*** 09" ЕООД, ЕИК * , гр. М*** , ул. "Х*** Д*** " № 13, вх. * А", ет. * , ап. * , представлявано от управителя В.Б.И.,*** против Ревизионен акт № Р-04001221002795-091-001/19.05.2022 г., издаден от Р*** И*** Ф*** – Началник на сектор, възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, потвърден с Решение № 76/29 07 2022 г. от С*** К*** С*** , Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-19/08 10 2019 г. на Изп Директор на НАП. 

ОСЪЖДА „И*** 09" ЕООД, ЕИК * , гр. М*** ДА ЗАПЛАТИ на НАП София сумата от 1738,85 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

 

                                                          

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :