Решение по дело №223/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 5
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20214501000223
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно търговско
дело № 20214501000223 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е след отмяна на влязло в сила Решение № 64/11.05.2018 г. по в. т. д.
№ 68/2018 по описа на ОС Русе, постановено по въззивна жалба от 19.01.2018 г. от Б.
К. Б. против решение № 6/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 6021/2017 г. на
Русенския районен съд. Решението е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
поради това, че след подаване на въззивната жалба, но преди даване на ход по делото и
постановяване на решението жалбоподателят е починал без да са конституирани
наследниците му. С Определение №№ 223/17.08.2021 г. на основание чл. 227 ГПК като
страни в процеса в качеството им на наследници на ответника по
първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото са конституирани К.
Б. К. и В. Б. К..
Б. К. Б., починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници К. Б. К. и
В. Б. К., е обжалвал решение № 6/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 6021/2017 г. на
Русенския районен съд, с което са уважени предявените от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* против Б. К. Б. искове, за признаване на установено, че
същият дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по договор за паричен заем
№ 2178019/31.10.2014 г., сключен между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и Б. К. Б.,
вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
Приложение № 1 от 01.02.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сумата от 1006,45лв., представляваща 459,91 лв. –
главница, 101,01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 28.06.2017 г., 71.63
лв.- договорна лихва за периода от 30.12.2014 г. до 26.10.2015 г.; 373,90 лева-
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до
26.10.2015 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2017 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС.
Решението се обжалва и в частта за разноските, които жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца.
Във въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение с искане за
неговата отмяна. Релевирани са възражения за неговата неправилност,
постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
и за необоснованост. Оспорват се изводите на първостепенния съд, с които е
отхвърлено възражението на ответника за нищожност на договора за цесия. Развиват се
доводи за нищожност на клаузата за продажба на бъдещо вземане. Оспорват се и
изводите на районния съд, че ищецът е бил надлежно упълномощен от
„ИЗИ Асет Мениджмънт” АД да уведоми ответника за извършената цесия. Заема се
позиция, че липсват надлежни доказателства за подобно уведомяване. Възразява се, че
в обжалваното решение безразборно и недопустимо като ищец по делото били
посочени различни юридически лица. Оспорват се изводите на съда, с които е
отхвърлено възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие на добрите нрави и добросъвестността, както и тези, с които е прието, че
дължи на ищеца такса за разходи в размер на 45 лв. Претендират се разноските във
въззивното производство за платена държавна такса и се иска присъждане на
възнаграждение на адв. К.Х. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки от от тях поотделно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД чрез
юрисконсулт К.Д., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба
по подробно развитите в отговора съображения и се прави искане тя да не се уважава.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Русенският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
2
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд намира,
че решението е постановено от законен състав на първостепенния съд, в изискуемата
от закона форма, поради което е валидно. Първоинстанционното решение е допустимо,
тъй като е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Б.
К. Б. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
459,91 лв., неплатена главница по договор за паричен заем с № 2178019/31.10.2014 г.,
ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното плащане, 101,01 лева-
лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 28.06.2017 г., 71.63 лв.- договорна лихва
за периода от 30.12.2014 г. до 26.10.2015 г.; 373,90 лева- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до 26.10.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 2776 от 29.06.2017г. по ч. гр. д. № 4335/2017г.
Видно от приложените писмени доказателства, на 31.10.2014г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ЕИК ********* гр. София, представлявано от Б.Д.К. - заемодател и
Б. К. Б. от гр. Русе, бил сключен договор за паричен заем № 217819, по силата на който
заемодателят предал на заемателя 500 лв. в заем срещу задължение на върне сумата за
срок от 12 месеца на равни погасителни вноски от по 49,98 лв. Уговорена е годишна
лихва 35%, при която размерът на сумата за връщане нараснал на 599,76 лв. При
забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи законна лихва
за всеки ден забава. Заемателят поел задължение в срок от три дни, считано от датата
на сключване на договора, да предостави на заемодател едно от следните обезпечения:
две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е уговорена неустойка в размер на
448,68 лв., която се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски за главницата и
лихвата, към които всеки месец се добавя сумата 37,39 лв. Заемодателят има право по
всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
От приложените писмени доказателства се установява още, че на 16.11.2010 г.
между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" АД е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е
уговорено, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
3
изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания
при спазване условията на договора на месечна база. Следващите вземания се
индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със съответната дата, като с
неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно правилата на т. 4. 3. и сл.,
то става неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор
всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено съдържанието
на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания.
Според т. 4. 7, след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички
права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от
длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в
резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т. 4. 9, продавачът се е
задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното
Приложение № 1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия
договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил
извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Изи Асет Мениджмънт" АД на
"Агенция за събиране на вземания" ООД, които са индивидуализирани в Приложение
№ 1 от 01.02.2016 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. В извадката от приложение
№ 1 е описан договора за заем с ответника, като са посочени договор за заем, дата,
отпусната главница 500 лв., общо дължимо по кредита сума от 1048,44 лв. и остатък от
дължимата сума към датата на засичане 01.02.2016 г. – 935,68 лв. в това число и лихва
за просрочие към 01.02.2016 г. - 30,24 лв. „Изи Асет мениджмънт“ АД на основание чл.
4.8 от договора за продажба и прехвърляне на вземания изпратило на „Агенция за
събиране на вземания“ АД потвърждение за извършени цесии по Приложение №
1/1.02.2016 г.
Неделчо Спасов, в качеството му на изпълнителен директор на „Изи Асет
мениджмънт“ АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми
от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД всички длъжници по цедирани вземания.
„Агенция за събиране на вземания“ АД изпратила до Б. К. Б. на 2.02.2016г.
уведомително писмо от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) по приложение № 1/1.02.2016 г., с което уведомил
длъжника, че към 2.02.2016 г. задължението е в размер на 935,68 лв., в т. ч. начислена
лихва за просрочие и го поканил да се издължи в 5-дневен срок. Уведомителното
писмо, изпратено до посочения в договора постоянен адрес на Б. К. Б. - гр. Русе, ул.
4
„Д.Г.“, бл. 6, ет. 2, ап. 5, но се върнало в цялост като непотърсено от получателя.
Пред първата инстанция е прието и заключение на съдебно-икономическа
експертиза, което потвърждава дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение,
като сумата за лихва за забава е изчислена в размер, надвишаващ този по заповедта.

При така установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 16.11.2010 г.
представлява рамков договор за условията, при които ще се прехвърлят вземания, но
сам по себе си не прехвърля конкретно вземане и не може да се обсъжда нищожността
му като договор за прехвърляне на несъществуващи бъдещи вземания. Вземането от
длъжника Б. К. Б. по договора за заем с „Изи Асет Мениджмът“ АД е прехвърлено с
договор за цесия от 1.02.2016 г., материализиран в писмен документ, озаглавен
Приложение № 1/1.02.2016г. към Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на
16.11.2010г. Приложението е подписано от двете страни, посочено е вземането, което
се прехвърля с индивидуализиращи го белези, вземането е съществувало към този
момент, било е ликвидно и изискуемо, което дава основание на съда да приеме, че
приложението само по себе си представлява договор за цесия и без да се разглежда
като приложение към предходен договор.
Неоснователно, като несъответно на вписванията в ТР, е и въведеното с
въззивната жалба възражение за ненадлежно упълномощаване от страна на цедента -
„Изи Асет Мениджмът“ АД се е управлявало и представлявало към момента на
упълномощаването заедно и поотделно, а не задължително от двама от изп. директори.
Що се отнася до възражението, че в обжалваното решение районният съд е посочвал
като ищец различни юридически лица, следва да се отбележи, че същото не държи
сметка за настъпилата преди завеждане на делото промяна на правната му форма.
Изрично в ТР „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е посочена като правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Правилно, като е кредитирал неоспорената съдебно-икономическа експертиза,
районният съд е приел за доказани съществуването, размера и изискуемостта на
паричните задължения.
Основателно обаче, според настоящия състав, се явява въведеното с въззивната
жалба оплакване, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е
отхвърлил своевременно въведеното с отговора към исковата молба възражение за
нищожност на клаузата за неустойка. Настоящият състав намира, че клаузата по чл. 4
от Договора за заем на практика не е за неустойка, а реално представлява добавък към
възнаградителната лихва. Прикривайки под формата на клауза за неустойка всъщност
5
клауза за допълнителна възнаградителна лихва, заемодателят е нарушил вмененото му
законово задължение по силата на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да включи в
ГПР всички необходими допускания във връзка с разходите на потребителя
заемополучател. Това се дължи на обстоятелството, че така уговореното в чл. 4 от
Договора задължение за заемодателя да осигури две трети лица в качеството им на
поръчители, за които са налице завишени изисквания, включително и за притежаван
нетен осигурителен доход от 1 000 лв., който е почти 50% над средния за страната към
момента на сключването на договора, както и предвидения изключително кратък 3-
дневен срок за изпълнение, на практика превръщат това задължение в неизпълняемо.
Освен това самият факт на разсрочване на задължението за неустойка на вноски с
падеж, съответстващ на този по основното задължение по договора за заем, е
достатъчно показателно, че кредиторът изначало е смятал да наложи по-висока цена на
кредита (по-висока от уговорения лихвен процент) като допълнително възнаграждение
за ползване на паричната сума под формата на предварително обезщетение за риска да
не бъде върната същата в срок. Поради тези съображения уговорката в чл. 4 от
Договора за заем всъщност не представлява клауза за неустойка, а за възнаградителна
лихва, поради което същата е следвало да бъде отразена при калкулацията на ГПР,
защото не е било посочено допускането, че при непредоставяне на обезпечение
заемодателят ще увеличи цената на заема като за заетата сума от 500,00 лв. ще иска,
освен посочената договорна лихва в размер на 41,87%, и допълнително
възнаграждение в общ размер на 448,68 лв., което е почти колкото чистата стойност на
заема. Задължението на заемодателя да включи този вид възнаграждение в
изчисляването на ГПР произтича и от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, която дава
дефиниция какво се включва в ГПР и според която в този показател следва да бъдат
отразени лихви и възнаграждения от всякакъв вид, включително и бъдещи такива.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от
договора за паричен заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна като накърняваща
добрите нрави. Същата е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Това е така, защото
неустойката се дължи в случаите, когато кредитополучателят не успее да осигури
поръчител за своето задължение, т. е. по този начин се прехвърля финансовата тежест
върху потребителя, а търговецът се освобождава от задължението си, което има по
закон, да оцени кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК. Така
неправилната преценка на кредитодателя относно платежоспособността на
кредитополучателя ще рефлектира негативно само и единствено върху имуществената
сфера на потребителя, който, освен дължимата главница, договорна лихва и лихва за
забава, ще бъде обременен с още едно задължение, произтичащо от неизпълнението на
задължението на самия търговец. Това положение противоречи на принципа, че никой
6
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, поради което
кредитополучателят не може да носи отговорност за лошото изпълнение на законовото
задължения на неговия кредитодател да оцени кредитоспособността му. По тези
съображения въззивният съд счита, че въззиваемата страна не дължи сумата 373,90 лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Не се дължи според настоящия състав и сумата от 45 лв. на основание клаузата
на чл.8, ал. 1 от договора- разходите за извънсъдебно събиране на вземане. Ищецът не
е представил доказателства за това какви точно разходи и на каква стойност са били
действително направени и какви определени действия по администриране и
извънсъдебно събиране на дълга са били извършени от кредитора. Според настоящия
състав, с тази клауза кредитодателят заобикаля забраната на чл. 33 ЗПК, като
предвижда неустойка, която няма опора в закона и като такава следва да бъде призната
за нищожна. Тази сума, съгласно приетата от съда СИЕ, е била приспадната от ищеца с
извършените от ответника плащания, но при изведения от съда извод за нейната
недължимост, извършеното от заемателя плащане в размер на 45 лв. следва да бъде
приспаднато от остатъка от задължението му за законна лихва, при което същото от
71,63 лв. се намали на 26,63 лв.
При така изложеното, решението на районния съд в частта, установяваща
съществуване на задължение за неустойка, както и в частта установяваща задължение
за договорна лихва за сумата над 26,63 лв. до 71,63 лв. като неправилно следва да бъде
отменено и постановено ново, с което претенциите за неустойка и за договорна лихва
за сумата над 26,63 лв. до 71,63 лв. да бъдат отхвърлени като неоснователни. В
останалата част решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора, следва да бъде преразгледан въпросът и за дължимите
за заповедното производство и това пред първата инстанция разноски. Претендираните
от ищеца разноски за тях съгласно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 75 лв.
за заповедното и 555 лв. за производството пред РРС. С оглед уважената част от
претенцията му се следват разноски в размер на 43,78 лв. за заповедното и 324 лв. за
първата инстанция, а за горницата над тези суми първоинстанционното решение като
неправилно следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция ищецът-въззиваем претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, съгласно която разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид
конкретните обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ
7
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултското възнаграждение за
Община Русе настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на
по 100 лв. за всяка от двете инстанции при съобразяване на материалния интерес по
делото, както и че не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Пред настоящата инстанция от сторените от ответника Б. К. Б., починал в хода на
процеса, разноски в размер на 25 лв. за платена държавна такса в полза на
правоприемниците му, съобразно уважената част от жалбата, следва да бъдат
присъдени 10,41 лв.
Праводателят на ответниците е бил представляван пред РРС и при предходното
разглеждане на делото от ОС Русе безплатно от адв. К.Х. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. С оглед изхода от делото, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати
на адв. Х. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника в размер
на по 300 лв. от всяка от двете инстанции, доколкото в настоящия случай се касае до
обективно съединени искове, предявени в защита на един интерес, поради което
нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима и материалният интерес
е един, формиран като аритметичен сбор от цената на всички искове. В този смисъл са
Определение № 366/ 18.07.2016 г. по ч.гр.д.
No 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 292/ 13.06.2017 по ч. гр. д. № 2096/
2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 533/ 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/ 2017 г. на
ВКС, I т.о., Определение № 95/ 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 868/ 2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Съгласно т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС сторените от ответника В. Б.
К. разноски в производството по т. д. № 2199/2020 г. на ВКС за отмяна на влязлото в
сила решение в размер на 25 лв. за държ. такса и 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В полза на този
ответник следва да бъдат присъдени и 600 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по в .т. д. № 223/2021 г. на РОС.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 3.01.2018г. по гр. дело № 6021/2017г. на Русенски районен
съд в ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявения от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* иск, че Б. К. Б., поч. на 03.02.2018 г. и
заместен в хода на процеса от К. Б. К., ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН **********
дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сумата 373,90 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до
26.10.2015 г., както и сумата над 26,63 лв. до 71,63 лв. – договорна лихва за периода от
30.12.2014 г. до 26.10.2015 г., които суми са включени в Заповед № 2776 от 29.06.2017
8
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 4335/2017 г. по
описа на РРС, както и в ЧАСТТА, с която Б. К. Б., поч. на 03.02.2018 г. и заместен в
хода на процеса от К. Б. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.К.“ № 18 и В. Б. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген. С.“ № 11 е осъден да заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата над 43,78 до 75,00 лв.,
представляваща разноски, направени в производството по ч. гр. дело № 4335/2017 г. по
описа на РРС и сумата над 324 лв. до 555,00 лв. разноски в производството по гр. д. №
6021/2017 г. на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
********* срещу Б. К. Б., поч. на 03.02.2018 г. и заместен в хода на процеса от К. Б. К.,
ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН ********** установителен иск, че съществува
задължение в размер на 373,90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.01.2015 г. до 26.10.2015 г. и задължение за договорна
лихва за периода от 30.12.2014 г. до 26.10.2015 г. за сумата над 26,63 лв. до 71,63 лв.,
които суми са включени в Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4335/2017 г. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 3.01.2018г. по гр. дело № 6021/2017г. на
Русенски районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р П.Д.”, № 25, офис сграда
Лабиринт ет.2, офис 4, със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощник К. Д.
ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.К.“ № 18 и В. Б. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген. С.“ № 11 сумата в размер на 9,29 лв. разноски
пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р П.Д.”, № 25, офис сграда
Лабиринт ет.2, офис 4, със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощник К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.Х. от АК Русе, ул. „Д.“ №15 сумата общо от 600 лв. (по 300
лв. за всяка от двете инстанции) възнаграждение за безплатна адвокатска защита на
страната Б. К. Б., поч. на 03.02.2018 г. и заместен в хода на процеса от К. Б. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „П.К.“ № 18 и В. Б. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Ген. С.“ № 11 при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.К.“ № 18 и В. Б. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген. С.“ № 11 ДА ЗАПЛАТЯТ на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София 1335, бул.”Д-р П.Д.”, № 25, офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, със
законен представител Н.Т.С., чрез пълномощник К. Д., разноски пред въззивния съд в
размер 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
9
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р П.Д.”, № 25, офис сграда
Лабиринт ет.2, офис 4, със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощник К. Д.
ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген. С.“ № 11 сумата
1125 лв., от които 600 лв. разноски по в. т. д. № 223/2021 г. на РОС и 525 лв. разноски
по т. д. № 2199/2020 г. на ВКС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10