№ 34478
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110176766 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. В., чрез адв. Б.,
срещу ......, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №
..... г., поради противоречието му със закона, както и осъдителни искове по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 74,28 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г., както и 381,62 лв. – неустойка за непредоставено
обезпечение, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
изплащане на вземанията, представляващи получени без основание от ответника
плащания по договор за потребителски кредит № ..... г.
Ищецът твърди, че на 29.11.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ....., по силата на който му била предоставена в заем сумата
от 1000 лв., която следвало да върне в срок до 06.05.2024 г., при уговорен ГЛП от
44,5% и ГПР в размер на 56,66%. В чл. 5 от договора било предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчител, който
да отговаря на определени от кредитодателя условия. Според чл. 11, в случай на
непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от датата на сключване на договора,
кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 381,62 лв.
Посочената неустойка била начислена от дружеството с подписването на договора и
изготвянето на приложимия погасителен план. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по кредита. Счита, че процесният договор е недействителен. Излага
доводи относно нарушаване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т, 10 ЗПК, доколкото
посоченият в договора ГПР не отразявал действително приложимия, както и с оглед
липсата на яснота относно начина на формирането му. Твърди, че уговорената
неустойка е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че недействителността на процесния договор
обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С
оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за
потребителски кредит и да осъди ответника да му възстанови сумите, както следва:
74,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г., както и
381,62 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск. Излага съображения
относно злоупотреба с право. Прави искане по чл. 213 ГПК. Твърди, че процесният
договор за потребителски кредит е действителен. Счита, че уговорената неустойка не
следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди наличието на
индивидуално уговаряне на договорните клаузи с ищеца. Отбеляза, че са налице
валидни основания за задържане на получените плащания от ищеца. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил твърдените суми по договора, които са постъпили в
патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесните вземания.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ..... г.,
по силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1000 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по
чл. 186 ГПК, тъй като има за цел установяването на неотносими към настоящия правен
спор факти. Следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
Искането на ответника по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото присъединяването към настоящото производство на цитирани в отговора на
исковата молба дела по описа на СРС, които са на различен етап, е нецелесъобразно.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 10.00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
2
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на ответника ......, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение следва да заяви изрично дали оспорва факта, че от страна на
ищеца е постъпило плащане на сумата от 74,28 лв. – възнаградителна лихва по договор
за потребителски кредит № ..... г., начислена за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024
г., както и на сумата от 381,62 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2,10 лв. за изготвянето на
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на
ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4