РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 01 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5351 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр.София
твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. и подписаното към него приложение №1 от 10.01.2018г. придобил от цедента „Микро Кредит” АД с
ЕИК:********* вземанията по сключения между
последния, като заемодател, и ответника М.М.М. ***,
като заемател, договор за паричен кредит CrediHome №1171-10159584
и договор за
допълнителни услуги към същия, двата от дата 04.07.2017г. Твърди се, че за цесията ответникът бил надлежно
уведомен, включително чрез приложеното към исковата молба уведомление.
Моли съда да постанови решение с което да
приеме за установено, че ответникът дължи следните суми:
- сумата 1384,58 лева, представляваща неизплатена главница
по Договор за заем CrediHome №: 1171-10159584 от 04.07.2017г;
- сумата 666,00 лева, представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.10.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 11.06.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/.
- сумата 1831,50
лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 02.10.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 11.06.2018г. /падеж
на последна вноска по договор за допълнителни услуги/.
- сумата 52,74 лева лихва за забава по договор за заем за
периода от 03.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
- сумата 95,13
лева представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.10.2017г.
до датата на подаване на
заявлението в съда.
Претендират се законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноски по заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът, чрез назначеният особен
представител, е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Прави
възражение, че уведомлението за
извършената цесия не е надлежно връчено на ответника, а тя като негов особен
представител не е упълномощена да получава уведомления. Прави възражение, че
вземането не е било предмет на посочената от ищеца цесия.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
доказателства на 10.01.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро
Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу М.М.М., произтичащи от Договор за заем № 1171-10159584 и
Договор за допълнителни услуги към заем № 1171-10159584 и двата от дата
4.07.2017г. били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор.
Видно от съдържанието на приложения по
делото Договора за заем съществува изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжника е уведомен за станалата
продажба на вземането от страна на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
Приложение 1 от 10.01.2018 за цедиране
на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл.
2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от
ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.
По реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника е изпратено
писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 1171-10159584 от 15.01.2018
г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото било върнато в
цялост с отбелязване „непотърсена пратка ".
На 12.08.2019г. ищецът изпратил повторно писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1171-10159584 чрез куриер. Писмото отново
било върнато в
цялост.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 04.07.2017г.
между „Микро Кредит" АД и М.М.М. е сключен договор за заем №
1171-10159584, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер
на 3000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните
полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "договор за заем", като "Общите условия",
при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за
кредит", така и от "договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, ответникът-заемополучател удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, -посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер
на 3610,08 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната
лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверил, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и
Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае
договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при които е
подписан договора, заемополучателят се е задължил да върне
заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 610,08 лева, на 48 равни
седмични погасителни вноски, в размер на 75,21 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 17.07.2017 г. Така страните са договорили общ размер на
плащанията по заема 3610,08 лева.
На основание попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги на 04.07.2017 г. между „Микро Кредит" АД и ответника М.М.М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем №
1171-10159584, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение №1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване
на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 864,00 лв., като му е предоставена ч възможността да я заплати на 48
бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 18,00 лв., при първа погасителна
вноска, платима на 17.07.2017 г.
На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен
посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните
условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица,
предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за
допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената
от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 48
седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 49,50 лева, платими
считано от 17.07.2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 2376,00 лева, която покрива следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
На длъжника била начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: 52,74лв. за периода от 3.10.2017 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
- по
договор за допълнителни услуги: 95,13лв. за периода от 3.10.2017 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора е изтекъл на
11.06.2018 г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът не
е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента била в размер на 2968,00 лв., с която били погасени: 1615,42 лв. - главница, 610,08 лв. - договорна
лихва, 198,00 лв. - допълнителни услуги, 544,50 лв. - застрахователна премия.
По депозирано от ищеца Заявление по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника, съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 3583/2019 г., по описа на РС-Русе, била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена в условията на на чл.47, ал. 5 от ГПК.
С оглед заявеното с отговора общо
оспорване на исковете по основание на първо място следва да бъде даден отговор
на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на
ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В договора е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК.
Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и
др.).
По изложените по-горе съображения съдът
приема, че е допустимо на особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК да бъде връчено съобщаване
на цесията - Уведомление, което да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Установено е и не се спори, че процесното вземане произтича от сключения
между „Микро Кредит” АД с ЕИК:*********, като заемодател и ответника М.М.М. ***, като заемател, договор за паричен кредит CrediHome №1171-10159584 и договор за допълнителни услуги към същия, двата от дата
04.07.2017г.
Подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Установено е и не се спори, че ответникът не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към дружеството.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.
№ 3583/19г.
по описа на Районен съд - гр. Русе, който издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника
съгласно разпоредбите на ГПК. На 07.08.2019г. ищеца получил указания от заповедния съд, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че Агенция за
събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в
резултат на което в законовия
едномесечен срок била подадена искова
молба срещу ответника.
При така
установените по делото доказателства съдът
формулира извод, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
От
заключението на назначената по делото ССЧЕ се установява, че общото задължение
на ответника възлиза на 4174,60 лева, от които 1384,58 лева главница, 1831,50
лева застраховка, 666,00 левапакет за услуги, 163,81 лева лихва за забава по
договора от 03.10.2017г. до 02.06.2019г. и 128,71 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги от 03.10.2017г. до 02.06.2019г.
В
действителност вещото лице е изчислило по големи размери за двете претендирани
лихви за забава, но съдът следва да уважи исканията на ищеца съобразно
заявеното в исковата молба.
От доказателствата по делото се
установява, че максималният
размер на годишния процент на разходите е установен с нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, според която той не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а според чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно уговореният ГПР не противоречи на изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и не надхвърля петкратния размер на
законната лихва за просрочени задължения.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника, че
тъй като съгласно договора за цесия от 2015г. с
него можело да се прехвърлят само изискуеми към датата на сключването му
вземания, а процесното вземане не било изискуемо тогава предвид ненастъпилия
падеж на последната погасителна вноска съобразно погасителния план, то същото
не следвало да бъде предмет на претенция. Това не кореспондира с разпоредбите
на цитирания рамков договор, съдржащи се в раздела „Предмет на покупката"-
§2. В него са посочени вземанията, които могат да бъдат предмет на продажба.
Съгласно алинея 1 на същия „Продавачът с настоящото се задължава да прехвърля и
продава всеки месец за срока по настоящия договор определено портфолио от
вземания, произтичащи от договори за портебителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по
тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземаниятау,определени всеки
месец в Приложение №1, срещу заплащане на покупната цена." По- нагоре в
рамковия договор за цесия, в самото му начало се сочи, че продавачът ще формира
всеки месец измеримо портфолио от потребителски кредити, които към датата на
изготвянето на портфолиото не се изпълняват от заемополучателите...",
както и че „купувачът желае да придобива и да му бъдат прехвърляни вземанията
на продавача срещу длъжниците по потребителските кредити, котио не се
изпълняват."
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Така пълният размер на
разноските, направени от ищеца в исковото и заповедното производство, възлиза
на 1178,65 лева, съобразно уважената част от исковете, а именно държавни такси
в заповедното производства и адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното
производство, както и сумата от 500 лева за назначаване на особен представител
и 300 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М. с ЕГН:********** ***, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 4081,68 лева представляваща главница
в размер на 1384,58
лева, 1831,50 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги,
666,00 лева за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер
на 52,74 лева и лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 95,13 лева, за
които вземания по ч.гр.д. № 3583 по описа за 2019г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1854/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.М.М. с ЕГН:********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 1178,65 лева за деловодни разноски и
адвокатски възнаграждения по заповедното и исковото производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/