№ 1536
гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110155366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу АЛ. В. М.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 6208,72 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до
30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 786,05 лв. за периода от 15.09.2019
г. до 28.06.2021 г., сумата от 61,80 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от
07.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11,72 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2021
г. по ч.гр.д. № 39906/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия за имот с абонатен № ******, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок, вх. „Б“, ет. 8, ап.
47, която потребителят не заплатил в 30-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част
от претендираните от ищеца вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
1
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на
недвижим имот номер, том VII, нот. дело № *******/*/*** от 12.11.*/*** г., се установява,
че на посочената дата А.Н.Б. учредила на В.И.М.. и Л.П.С. правото да ползват и обитават
пожизнено, заедно и поотделно за всеки един от тях, следния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок, вх. „Б“, ет. 8. Със същия нотариален
акт А.Н.Б. продала на ответника АЛ. В. М. така обременения с ограниченото вещно право на
ползване недвижим имот. По делото не са налице доказателства за извършени
разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. На следващо
място, от представените от ищеца писмени доказателства – заявления-декларации за
откриване на партида, подадени през м.03.2004 г. от АЛ. В. М., се установява, че ответникът
е отправил искане до ищеца за откриване на партида на негово име за процесния имот, като
е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои
от 3 члена. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна
енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2004 г. предложение на АЛ. В.
М., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да
издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е
сключен с ответника облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна
енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за
исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била
прекъсната по-рано. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да
се приеме, че ответникът АЛ. В. М. e потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието
(източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът АЛ.
В. М. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в имота на ответника през исковия период е
имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещенията кухня, хол и 2 стаи, а в
банята е имало лира с размери 2 елемента без монтиран уред; показанията на уредите,
отчетени на 20.05.2019 г. и 14.06.2020 г. с подпис на потребител са били представени на
вещото лице; за процесния период за лирата в банята имало служебно изчислена ТЕ; за
процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището били демонтирани на 04.10.1999 г.; в процесния имот имало монтирани два
3
броя водомери за топла вода, които били отчетени на 20.05.2019 г. и 14.06.2020 г., като
отчетите с подпис на потребител били представени на вещото лице; технологичните разходи
били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на
топлофикационното дружество.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, съгласно което дължимата от ответника главница за ТЕ за
процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на 6156,24 лв., както и
сумата от 61,80 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.06.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 07.07.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Така вземането за м.05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.07.2021 г. Ето защо и с оглед датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2021 г., давността за посочените вземания
не е изтекла. Предвид гореизложеното възражението на ответника за настъпила погасителна
давност е неоснователно.
Неоснователни са и останалите възражения в отговора на исковата молба, като следва
да се отбележи, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
2/2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги. Това е така, защото непоискана
е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация
на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
4
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на
начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”.
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното
по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
В подкрепа на гореизложеното следва да се отбележи, че в т. 86 от Решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз (четвърти състав), постановено по съединени
дела С708/17 и С725/17, е прието, че отдаденото от сградната инсталация количество
топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от
физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които
минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните
обекти. Съдът на Европейския съюз (СЕС) отбелязва още, че отделните апартаменти в
сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината
циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения. В заключение СЕС посочва, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 6156,24 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 776,05 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 28.06.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
5
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 786,05 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 191,37 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 256,97 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, като претендира и възнаграждение за юрисконсулт в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 1248,34 лева за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 1235,23 лв.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 600 лв., съобразно
представения по делото договор за правна помощ и защита. Релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на процесуалния представител на ответника се
следват разноски в размер на 6,29 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че АЛ. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, блок, вх. „Б“, ет.
8, ап. 47, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 6156,24 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок, вх. „Б“, ет. 8,
ап. 47; 61,80 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 776,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на заявлението – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.07.2021 г. по ч.гр.д. №
39906/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 6156,24 лв.
до пълния предявен размер от 6208,72 лв., както и ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр.
6
чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 776,05 лв. до пълния предявен размер
от 786,05 лв. и върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
сумата от 11,72 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
ОСЪЖДА АЛ. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, блок, вх. „Б“, ет. 8, ап.
47, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1235,23
лв. – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на адв. И.А. Н., с адрес: гр. Ботевград,
ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 6,29 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7