№ 10234
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110121397 по описа за 2022 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от 15.02.2023 г. от ищеца Д. Б. М. за изменение на
постановеното по делото решение от 27.01.2023 г. в частта за разноските. В молбата са
наведени доводи, че на страната следва да бъдат присъдени направените разноски за
държавна такса, респ. на процесуалния й представител следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, като ответникът няма право на разноски, тъй като
не е налице признание на иска от ответника и последният е дал повод за завеждане на
делото. Ответникът ... не изразява становище по молбата.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е основателно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК намира приложение при кумулативното наличие на две
предпоставки – когато с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска. В настоящия случай е налице признание на предявената претенция, но
несъмнено се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с
извънсъдебните си претенции за плащане на задължения, които изначално не съществуват –
видно от представените писмо с изходящ номер от 08.07.2021 г. и справка към него,
ответникът е претендирал заплащане на потребени услуги за периода от 08.09.2016 г. до
04.06.2020 г. в общ размер от 854,05 лв., като въпреки наведените от ищеца извънсъдебно
възражения с молба от 29.06.2021 г., задълженията му не са били отписани поради изтекла
погасителна давност, която дружеството незаконосъобразно е заявило, че не може да
приложи (въпреки че са били налице основания за това към момента на изявлението). Макар
и да не е предприел действия по принудително събиране на вземането, ответникът не се е
съобразил с валидно наведеното от ищеца извънсъдебно възражение за изтекла погасителна
1
давност, поради което за последния единственият път за защита е останал исковото съдебно
производство, в рамките на което да бъде признато за установено, че давността за
оспорените вземания е изтекла.
Ето защо, разноските следва да бъдат понесени от ответната страна въз основа на общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като в този смисъл молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските се явява основателна. На ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер от 50 лв., а на
процесуалния му представител – сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение (по делото
липсват доказателства упълномощеният процесуален представител да е регистриран по
ЗДДС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 1218 от 27.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 21397/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ същото в частта, в която Д. Б. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на ...,
ЕИК ..., сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., да заплати на Д.
Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., да заплати на
адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 300 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2