Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260525
гр.*, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
*КИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4276
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ж.к. „*“, бл. 71, вх. 3, ет. 7, ап. 19, съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.Т., против Наказателно постановление № */10.05.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – *“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата).
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
нарушения на административнонаказателната процедура, както и поради предпоставки
за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Т., която посочва, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Моли за присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Янчева, която моли съда да
приложи закона съобразно наличните по делото доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.27, НП е връчено на
упълномощено лице на 20.08.2020г., а жалбата е депозирана на 26.08.2020г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 04.12.2018г. в 15.00 часа св. С.Г.
- инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното
законодателство на обект, находящ се в гр. *, ж.к. „Изгрев“, бл. 3, стопанисван
от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал,
че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално
устройство „DAISY
COMPACT S-KL” с ИН на ФУ № DY405214. Св. Г. проверила Книгата за финансови отчети в обекта, като
констатирала, че месечният отчет за месец февруари 2018г. не е отпечатан в
законоустановения 7-днвен срок след изтичане на месец февруари 2018г. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол с № 0342585/04.12.2018г., като представител на дружеството
бил поканен да се яви в ТД на НАП – *.
На база тези факти св. С.Г.
преценила, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство,
поради което и в присъствие на управителя съставила АУАН № F461499/17.12.2018г.,
квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата. След
съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и
получил копие от него, като било записано, че грешката е по невнимание.
Въз основа на АУАН, на
10.05.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата,
поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави
изводи:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №
ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като фактите са достатъчно
подробно изложени и съответстват на приложените разпоредби.
Наред с това според чл. 41, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията на този текст към 02.2018г.),
в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва
съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния
период.
От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се
осъществява дейност по продажба на стоки и услуги и в който е монтирано
фискално устройство, не е отпечатан и трайно прикрепен към касовата книга отчет
от ФУ за извършените продажби за месец 02.2018г.
Следва да се обърне внимание, че
считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена
с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет
на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е.
изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица,
използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални
устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални
принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане
оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход,
които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4.
фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено
първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента
задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата,
използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани
ЕКАФП.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено
изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв,
тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от
Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва
съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 52), в който е отразено, че е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че
следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, *кият
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/10.05.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – *“ в ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*“,
бл. 71, вх. 3, ет. 7, ап. 19, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Т., е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата).
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*“,
бл. 71, вх. 3, ет. 7, ап. 19, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.