Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
гр. Перник, 23.09.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Иванов
Членове: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №
478 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.И.М.,***, против
решение № 77 от 22.06.2020г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 95 по
описа на съда за 2020 година.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 19-0328-000510 от 03.12.2019г., издадено от началник Група в Районно
управление (РУ) – Радомир, към ОДМВР–Перник, с което на Г.И.М., за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от решението на районния съд Г.М. го обжалва, без да сочи касационни основания по чл. 348,
ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Искането му към
съда е да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. В. оспорва касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок
и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията са следните:
С НП № 19-0328-000510 от 03.12.2019г., началник група в РУ –
Радомир към ОД на МВР–Перник, въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № GA66392/18.11.2019
г., е наложил на Г.И.М. административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева, за това, че на 18.11.2019г., в 13:00 часа, в община К., като
водач на лек автомобил, на път ІІІ-623, след с. Л.към с. Ж., е управлявал
собствения си лек автомобил Шкода „Фабия“ с peг. ****, като на десен завой по посока на движението,
поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и
атмосферните условия - дъжд и мокра пътна настилка, загубил контрол над
управляваното МПС, завъртял се на пътя, с предна лява врата се блъснал в
крайпътен метален кол с пътен знак А2, след което излязъл вляво от пътя в
крайпътни дървета и храсти, с което реализирал ПТП с материални щети – деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. В производството по АНД № 95 по описа на съда за 2020 г. наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Прието е, че в НП са посочени всички факти, относими към съставомерните елементи на процесното вменено нарушение, на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си, посочени са и доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, а НП е издадено от компетентен орган.
По същество и въз основа на доказателства, приобщени по
делото, решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото е безспорно
установена за реализирала се описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, тъй като ангажираните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива, приложени в
административнонаказателната преписка, доказали по безспорен начин извършването
от жалбоподателя на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, за което е и санкциониран с обжалваното НП. С тези доводи
наказателното постановление е потвърдено.
Решението е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства за
установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне
само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта
и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, съдът намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема
установената от районен съд-Радомир фактическа обстановка, като напълно
кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора, поради което без
основание са доводите в касационната жалба за неправилно установена фактическа
обстановка, респективно неправилно приложен материален закон, в каквато посока
се преценява изложеното в жалбата.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно
решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство от наказващия орган. Споделя се извода, че при провеждане на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и правилно делото е разгледано по същество.
Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състав на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС е избрал скорост на движение, която не е била съобразена с релефа на местността /десен завой/ и с атмосферните условия /дъжд-мокра пътна настилка/, поради което е самокатастрофирал /блъска пътен знак А2, завърта се, излиза от пътя/ в крайпътни дървета, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Административното наказание за така извършеното нарушение е предвидено по абсолютен начин в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и е глоба в размер на 200 лв. Това е и административното наказание, наложено на касатора с обжалваното наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд изводи, че по делото е доказано, че касаторът, в качеството си на водач на лек автомобил Шкода „Фабия“ с peг. **** на 18.11.2019 г., в 13:00 часа, в община К., на път ІІІ-623, след с. Л.към с. Ж., на десен завой по посока на движението, поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността-десен завой и атмосферните условия – дъжд и мокра пътна настилка, е загубил контрол над управляваното от същия МПС, при което е реализирал ПТП с материални щети. По разбиране и на настоящия съд, отчитайки непоследователността в обясненията на водача и липсата на доказателства, които да се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното производство правилно не е кредитирана тезата му за спазване на правилата на движение.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния състав, че установеното административно нарушение е правилно квалифицирано от административно наказващия орган. В случая е безспорно установено, като доказано, извършването на нарушението и неговия автор, като материалния закон е приложен правилно. Осъществен е съставът на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като несъобразяването, на който се санкционира с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда налагане на глоба в размер на 200.00лв. Административно наказателната отговорност на настоящия касатор е ангажирана за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е наложено предвиденото в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП административно наказание във фиксирания от закона размер. Затова изводът на районния съд за определянето му в съответствие със закона е правилен.
Изложените
касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на
събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е
доказано по безспорен начин и правилно е ангажирана отговорността му. Потвърдил наказателното постановление районен съд–Радомир,
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради и което не се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник,
касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 77 от 22.06.2020г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 95 по описа
на съда за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: