Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 547, 04.10.2019 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
районен съд, шести състав, в публично заседание на десети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1021 по
описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове, с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1047.78 лв.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че ответниците са потребители на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди, която ищецът доставял в собствения им имот, находящ се в гр.С. , община Средец, ул.“Любен Каравелов“, №
17, вх.А, ет.4, ап.12 с аб.№ 021934, по силата на
публично известни Общи условия, като ответниците не
заплатили начислените суми за ТЕ за периода месец май 2014 год. – месец април 2017
год. на стойност 862.07 лв., присъждането на която ищецът
претендира, ведно с обезщетение за забава върху сумата в размер на 111.17 лв. от
16.09.2015г. до 15.01.2018 г., както и сумата от 62.58 лв. главница за дялово
разпределение и 11.96 лв. обезщетение за забава върху нея, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 330/11.04.2018 г. по ч.гр.д.№
556/2018г. по описа на РСТ, срещу която длъжниците са
възразили, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
установяване съществуването на посочените вземания, претендира законната лихва
от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноските в заповедното и в
настоящото производства. В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Направил е искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като се иска уважаване на претенциите
изцяло.
В срока и
по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответниците, исковете
се оспорват като неоснователни, с доводи за недължимост
на вземането, поради това, че ответниците не са в
облигационни отношения с ищеца, както и че не са собственици, или носители на
вещно право на имота, липса на яснота на какво точно основание е ангажирана
солидарната отговорността на ответниците; релевирани са и възражения за изтекла погасителна давност
на осн. чл. 111,б.”в” от ЗЗД; наведени са доводи, че
документите на които ищеца основава вземането си, установяват задължение на
друго лице, а не такова на ответниците, наведени са и
доводи за наличието на неравноправни клаузи в ОУ на договора, на който ищеца
основава претенциите си, подробно развити в отговора. Ответниците
молят съда да отхвърли исковете, ведно с законните последици. В съдебно
заседание се явява ответника Н.М., която поддържа доводите, изложени в
отговора, обуславящи неоснователност на исковите претенции.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице -„Техем
Сървисис ” ЕАД, ЕИК ********* гр.С. , не е постъпил,
липсва становище по исковете. В съдебно заседание третото лице не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба, с която третото лице представя
изисканите документи и прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на
негов представител. Изразено е становище за основателност на предявените
искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 556/2018 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответниците, в условията на солидарна
отговорност. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и
ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 924.65 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 31.01.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от
123.13 лв. – лихва от 16.09.2015г. до
15.01.2018г. и разноски в заповедното производство. Срещу издадената заповед за
изпълнение ответниците са депозирали възражение, с което са заявили, че
не дължат изпълнение на вземането. РСТ, на осн.
чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответниците. Това определя правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящите искове, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
По делото
е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане / л.13/, видно от който Джунка Захариева Саратлийска е прехвърлила на ответниците
собствения си недвижим имот - жилище, находящ се в
гр.С. , ул.“Любен Каравелов“ № 17, вх.А, ап.12 срещу тяхното задължение да
полагат грижи за нея и да и осигуряват издръжка, като си е запазила пожизнено
правото на ползване върху имота. Видно от приложените протокол от Общото
събрание на етажните собственици с адрес: гр.С. , ул. “Любен Каравелов“ № 17 и
договор / л.30/, в които като страна е участвала прехвърлителката
на имота Джунка Захариева е взето решение да се сключи Договор за услугата „топлинно
счетоводство” с третото лице-помагач и
такъв е сключен на 26.10.2001 год. По делото от ищеца като писмено
доказателства е представена искова молба на В.Д.Д., в
качеството му на наследник на Джунка Захариева против
ответниците, с която е предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между тях и наследодателката на ищеца, поради неизпълнение на поетите
задължения, видно от която въз основа на молбата е било образувано гр.д. №
39801/2010 год. на Софийски районен съд, но ищеца не е представил доказателства
за постановения по това дело съдебен акт, от който да се установи дали ответниците и към момента са носители на правото на
собственост върху имота в гр.С. , въз основа на процесния
договор за прехвърляне на вещно право.
По
делото са приети и изслушани заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните, които съдът приема за
отговарящи на поставените задачи, поради което следва изцяло да ги кредитира.
Според заключението по СТЕ и изложеното от вещото лице в съдебно заседание,
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката през процесния период, като вещото лице посочва също, че след
проверка е констатирал, че общият топломер в сградата отговаря на изискванията
за средствата за търговско измерване, извършени са първоначална и изискуемите
се последващи метрологични проверки от оторизирани
лица, при което главният топломер е годно средство за търговско измерване.
Вещото лице
икономист е дало заключение, че съгласно издадените от ищцовото
дружество фактури и след изравняванията, извършени в процесния
период, общият размер на неплатените за имота суми за топлинна енергия за
посочения в исковата молба период възлиза на 862.07 лв. и 62.58 лв. от дяловото разпределение за сградна инсталация, или общо 924.65 лв. като обезщетението за забава върху главницата
е в размер на 123.13 лв. за периода от изискуемостта по всяко задължение до
15.01.2018 г.
При така
установеното съдът прави следните изводи : Потребител на топлинна енергия за
битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената
такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. По делото не са
ангажирани доказателства от ищеца, че ответниците са
собственици на процесния имот, от където и да се
установи, че същите имат качеството на потребители на ТЕ. Действително по
делото е приложен нотариален акт от 2000 год. за прехвърляне на имот срещу
грижи и гледане на ответниците, но също така е
приложена и вписана искова молба за разваляне на същия договор, поради
неизпълнение, по която е образувано гражданско дело № 39801/2010 год. на Софийски районен съд.
Ищеца обаче не е ангажирал доказателства за постановения по образуваното дело
съдебен акт, поради което остава недоказано към момента дали ответниците са носители на правото на собственост върху
имота съответно, дали са били носители на това право за процесния
период, за който ищеца търси изпълнение. В тази насока има изрично оспорване от
страна на ответниците и въпреки указанията на съди и
разпределението на доказателствената тежест ищеца не
е представил доказателства в тази насока. Качеството на потребител на топлинна
енергия се обуславя от притежанието на вещни права- право на собственост,
съответно вещно право на ползване. Като взе предвид, че не е доказано по
делото, че ответниците са собственици на процесния имот, съдът приема, че не е доказано и тяхното
качество на потребители на топлинна енергия, а от там се явява недоказано и
възникването на облигационна връзка между тях и ищеца.
Дори и да се
приеме за установено, че ответниците имат качеството
на потребители на ТЕ предявените искове се явяват неоснователни и на друго
основание : Ищеца е заявил вземането си солидарно срещу ответниците,
а предвид представените по делото доказателства съдът счита, че не е на лице
солидарна отговорност. Ответниците са съсобственици
на имота, при което тяхната отговорност
за задълженията, възникнали във връзка със собствеността не е солидарна,
а всеки отговаря до размера на своята част в съсобствеността, поради което и
спрямо ищеца ответниците не са солидарни длъжници и ако се приеме, че има неизпълнени задължения, то
ищеца следва да търси изпълнение от всеки един от тях съразмерно на правата му
в общия имот. Поради това исковите претенции се явяват неоснователни и следва
да се отхвърлят.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора разноските на ищеца следва
да останат за негова сметка, така както ги е направил. Ответниците
имат право на разноски при отхвърляне на иска,но същите не са представили
доказателства за реално направени от тях разноски, поради което и разноски не
следва да им се присъждат, а ако има направени следва да останат за тяхна
сметка.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация С. ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. , ул.“Ястребец“, № 23Б,
представлявано от изп. директор С.П.Ч., действащ чрез юрисконсулт Д.Д. против М.Й.М., ЕГН **********,*** и Н. Т.М., ЕГН
**********,*** искове за установяване съществуването на вземане в общ
размер на 1047.78 лв.,представляващо парично задължение а доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. -1142, общ. Средец, ул. „Любен
Каравелов“ № 17, вх.А, ет.4, ап.12, аб. № 021934, от което 862.07 лв.- главница от начислени суми за ТЕ за
периода месец май 2014 год. – месец април 2017 год., обезщетение за забава
върху сумата в размер на 111.17 лв. за периода
16.09.2015г. до 15.01.2018 г., 62.58 лв.- главница за дялово
разпределение и 11.96 лв. обезщетение за забава върху нея, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена
Заповед за изпълнение № 330 / 11.04.2018 год. по ч.гр.д. № 556/2018 год. на
РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :