Присъда по дело №30/2024 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 4
Дата: 21 март 2024 г. (в сила от 6 април 2024 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20243610200030
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Велики Преслав, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
и прокурора К. Огн. В.
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20243610200030 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. А. Р. с ЕГН **********, роден в гр.******, български гражданин,
с постоянен и настоящ адрес ******, с основно образование, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН
в това, че за времето от 05.03.2023 г. до 05.12.2023 г. в с.Златар, общ.Велики Преслав, обл.Шумен,
след като е осъден с решение по гр.д.№326/2020 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 25.01.2022
г. да издържа своя низходящ – дъщеря М. Ю. А. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски от по 220.00 лв. –
2200.00 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на осн. чл.58а, ал.1 от
НК НАМАЛЯВА наказанието “лишаване от свобода“ с една трета и му НАЛАГА ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ю. А. Р. с ЕГН **********,
роден в гр.******, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ****** да заплати на
частния обвинител М. Ю. А. с ЕГН ********** чрез законния й представител – родител Б. М. М. с
ЕГН ********** и двете с адрес ****** сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
град Шумен.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №30 по описа за 2024 г. на ВПРС
Районна прокуратура - гр.Шумен Териториално отделение – гр. Велики
Преслав е внесла в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №14/2024
г. по описа на ШРП ТО-В.Преслав, ведно с ДП№188/2023 г. по описа на РУ
гр.В.Преслав с който е повдигнато обвинение срещу Ю.А.Р. с ЕГН
**********, роден в гр.Шумен, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес гр.******, с основно образование, неженен, неосъждан, за това, че за
времето от 05.03.2023 г. до 05.12.2023 г. в с.Златар, общ.Велики Преслав,
обл.Шумен, след като е осъден с решение по гр.д.№326/2020 г. по описа на
ВПРС, влязло в сила на 25.01.2022 г. да издържа своя низходящ – дъщеря
М.Ю.А. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски от по 220.00 лв. –
2200.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимия и защитника
заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371, т.2 от НПК, подсъдимия признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370,
ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване,
когато са налице условията, предвидени в НПК. Съдът като съобрази че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
21.03.2024 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.
В разпоредителното заседание е конституирана пострадалата М.Ю.А. с
ЕГН ********** чрез законния й представител – родител Б.М.М. с ЕГН
********** и двете с адрес ******, като частен обвинител, който да
поддържа обвинението наред с прокурора.
В съдебно заседание представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимият да бъде определено
наказание 6 месеца„лишаване от свобода“, което на осн.58а, ал.1 от НК да
бъде намалено с една трета на 4 месеца „лишаване от свобода“, като на
осн.чл.66 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ да бъде отложено за срок от три години.
Частният обвинител, чрез повереника, счита че обвинението е доказано
по несъмнен начин и се солидаризира с предложеното от прокурора
наказание, моли за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер,
изпълнението на което да бъде отложено за три години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно
1
следствие и е съгласен с тях. В своя защита заявява, че не е изплатил
издръжката, защото майката не му разрешава да вижда детето.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно: През 2016 г., подс.Ю.А.Р. и св. Б.М.М. от
с.Златар, обл. Шумен заживели заедно на семейни начала, установявайки
общо домакинство. Връзката им продължила до м.май 2018г. От
съжителството си имали родена дъщеря -М.Ю.А. с ЕГН **********, род. на
******. След раздялата на двамата родители, издръжката за детето поела
изцяло майката Б.М., като бащата не я подпомагал по какъвто и да било
начин при отглеждането и възпитанието на детето. Това фактическо
положение се променило след подаване на искова молба от страна на майката
в PC - В.Преслав. В резултат на това съдът образувал дело и постановил
Решение № 260047/23.07.2021г. (по гр.д.№ 326/2020г. в з.с. от 25.01.2022г.), с
което предоставил родителските права на майката (Б.М.) и определил режим
на лични контакти на бащата Ю.Р. с дъщеря му М.Ю.А.. Освен това, съдът
осъдил бащата/подсъдимия да заплаща месечна издръжка на малолетната в
размер на двеста и двадесет лева месечно. Решението влязло в сила на
25.01.2022г. Издаден бил и изпълнителен лист с обезпечаване изпълнението
на постановеното съдебно решение от съдия-изпълнител.
Първоинстанционното съдебно решение било обжалвано пред ШОС, който го
изменил, но само в частта, касаеща режима на лични отношения между баща
и дъщеря. В частта, касателно присъденото в тежест на подсъдимия
задължение за плащане на месечна парична издръжка на малолетната М.А.,
решението е било оставено в сила. След това, по данни на майката,
подсъдимият започнал да изпълнява задължението си, но го правел
нередовно, въпреки че разполагал с достатъчно средства. Затова св. Б.М.
подирила съдействие от органите на досъдебно производство и било
образувано настоящото ДП-во. Установено с показанията на разпитаните
свидетели О.Х.Х. от гр. Шумен и А.А.М. от гр. Шумен, подсъдимия
осигурявал доходите си, като работел в Германия, откъдето получавал добри
доходи, които му позволявали да поддържа добър стандарт на живот.
Подсъдимият не бил подпомаган от страна на ДСП-Шумен на никакво правно
основание (не е получавал месечни, еднократни или пък целеви помощи).
Нямал регистрация и в дирекция „Бюро по труда". За последен път бил
регистриран пред тази институция за периода от време между 14.06.2005г. -
25.10.2005г. Нямал регистрирани или декларирани доходи пред ТД на НАП -
Варна, офис Шумен. Подсъдимият Ю.Р. е собственик на товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер" с per. № ******. Видно от приобщената по делото
доказателствена маса, от формална страна липсват конкретни данни за
размера на получаваните от подсъдимия доходи в чужбина (с посочена
държава ФРГ), както и техния произход. Тези доходи се установяват от
показанията на разпитаните свидетели, които заявяват че Ю.Р. живее добре в
чужбина, покрива битовите си нужди там и подсигурява средства за
пътуванията си към Република България и обратно. Самият факт, че
подсъдимия продължава да пребивава на територията на държава, известна с
високия стандарт на живот на своето население, сочи че същият има доходи
2
за да поддържа домакинство там. Което води до извода, че без затруднения би
могъл да погасява и задълженията си към своята низходяща, чийто присъден
размер очевидно не се явява непосилно висок за него. Всичко това по косвен
път сочи, че макар и с неустановен вид и размер, у подс. Ю.Р. са налице
необходимите доходи, позволяващи му да живее и се издържа в чужбина поне
в размер на минималната работна заплата за страната, в която работи. Видно
от материалите по делото, подсъдимият е в работоспособна възраст и няма
данни за налични заболявания, които да препятстват влизането му в трудови
правоотношения с работодатели в страната или пък в чужбина и съответно да
реализира получаването на редовни доходи, с които да погасява задълженията
си за издръжка към низходящата си М.Ю.А. от с. Златар, обл. Шумен.
Напротив, това че подс.Ю.Р. разполага с редовни доходи се установява
индиректно и от факта, че лицето по никакъв начин до момента не е дирило
помощ от българската държава - подсъдимия не е регистриран за безработица
в дирекция „Бюро по труда" и не е подпомаган от ДСП - Шумен на никакво
правно основание. Съгласно установената за страната съдебна практика, след
като задълженото лице не се ползва от законно предоставените му
възможности да търси работа или пък да иска намаляване размера на
присъденото в негова тежест задължение за издръжка от съда, то следва да
отговаря на общо основание за извършено престъпление по смисъла на чл.
183, ал. 1 от НК. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
основно, безусловно и алиментно по своя характер. Има пряко отношение
към конституционно установените принципи за осигуряване на особени
грижи за децата.
С разследването е документиран инкриминирания в случая период от
време, през който не е била заплащана нито една дължима парична вноска за
издръжката на детето М.А. от бащата Ю.Р.. Това е периодът от 05.03.2023г.
до 05.12.2023г. През този период подс.Ю.Р. е бил длъжен да издържа
низходящата си заплащайки присъдената в нейна полза издръжка в размер на
двеста и двадесет лева месечно. Така към м.декември 2023г. (05.12.2023г.) Р.
дължал за издръжка сума в общ размер на 2200,00 (две хиляди и двеста) лева
за общо десет неплатени месечни вноски.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти
чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
3
състава на престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват условията за нормалното развитие на подрастващите;
- от обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден и
независимо, че е имал възможност съзнателно не е изплатил задължението си
за издръжка на детето си в размер на повече от две месечни вноски;
продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на
подсъдимия. Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е
отрицателен по своето съдържание – не плащане в размер на две месечни
вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на кредитора, тъй
като паричното задължение е носимо.
- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да
заплаща издръжка;
- от субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк
умисъл, знаел е че като не изпълнява своето задължение по изплащане на
издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаел
настъпването на общественоопасните последици
Подсъдимият Ю.А.Р. с ЕГН **********, роден в гр.Шумен, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр.******, с основно образование,
неженен, неосъждан, реабилитиран на осн.чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.4 и 5
от НК, считано от 24.02.2019 г.
Съдът прецени, като смекчаващо обстоятелство от значение за
отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало, а като отегчаващо
такова високия общ размер на неплатените задължения за издръжка. Поради
което настоящият състав счете, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и определи наказанието при паритет между
смекчаващите и отегчаващите такива, а именно наказание шест месеца
“лишаване от свобода”, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК намали размера на
наказанието “лишаване от свобода“ с една трета и му наложи четири месеца
“лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване
от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител сумата от
250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
4
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни