Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

12.10.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

321

по описа за

2023

година.

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.           

Постъпила е искова молба от И.М.А. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез адв. М.Б., в която се твърди, че с Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, му било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл. 68. ал. 3 от КСО с мотив, че действителния му осигурителен стаж е по-малко от минимално изискуемия такъв съгласно разпоредбата на чл. 68. ал. 3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж. С горепосоченото разпореждане периодът на наборната военна служба не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Сочи, че обжалвал постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - ***, видно от сключен договор за правна защита и съдействие № **/*** г., за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С Решение № 2153-08-73/24.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали обжалваното Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. било отменено, при което административният орган върнал преписката на длъжностното лице за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране с указание за зачитане периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж.

Счита, че направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.  

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София ***, да заплати на И.М.А. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М.Б. е постъпила молба с вх. № 2313/01.09.2023 г., в която сочи, че поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. Моли съда да уважи исковата претенция и присъди деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощникът юрисконсулт Х. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че фактът, относно наличието на отменен от директора на ТП на НОИ акт – Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и връщането на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт. Релевирани са доводи, че в случая на заявителя е била отпусната исканата пенсия с Разпореждане № 11/ прот. № N01135 от 06.04.2023 г. Сочи настъпилите изменения в КСО, а именно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО. Искането е съдът да отхвърли предявения иск и присъди деловодни разноски.  

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Н. Х., която оспорва предявения иск по основание. Счита, че за основателността на иска с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред, които не били налице. На първо място сочи, че от отменения административен акт, а именно, обжалваното разпореждане, не била изтекла пряка и непосредствена вреда за лицето. Отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинявала вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсията на лицето била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от отменения административен акт не бил произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Релевира възражение относно адвокатския хонорар на ищеца в настоящото производство.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че в случая били налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, тъй като бил налице незаконен административен акт; касаело се за понесена имуществена вреда от ищеца в размер на 300 лв., произтичаща от заплатения от него адвокатски хонорар за обжалване на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, както и била налице пряка причинно-следствена връзка. Писмените доказателства безспорно сочели, че са налице и трите необходими елемента на този състав, поради което счита, че искът е основателен и моли за решение в този смисъл.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

И.М.А. от *** е подал в ТП на НОИ – Кърджали Заявление с вх. № 2113-08-1812/05.10.2022 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Вследствие на това е издадено Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г./л. 7/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на ищеца е било отказано отпускане поисканата пенсия. Административният орган е изложил мотиви, че периодът на наборна военна служба на заявителя, с продължителност 02 години 01 месеца и 00 дни, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид обстоятелството, че И.М.А. нямал 15 години действителен осигурителен стаж е бил постановен отказ да му бъде отпусната пенсия/л. 7 от делото/.

И.М.А. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което е било постановено  Решение № 2153-08-73/24.02.2023 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ и е върнал преписката на органа с указания за зачитане на периода на наборна военна служба на заявителя като действителен осигурителен стаж. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, ищецът И.М.А. е ангажирал адвокат, сключвайки Договор за правна защита и съдействие № **/*** г. с адв. Д. Й. К. от АК – ***, с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 300 лв./л. 24, стр. 2/.

В изпълнение на  горепосоченото Решение № 2153-08-73/24.02.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № ********** от 06.04.2023 г. (№ 11 / прот. № N1135), с което на И.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.09.2022 г./л. 22/.       

 При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане на длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, с което е му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт гр.София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в гр. София, каквито очевидно не са териториалните поделения - чл. 9, ал. 1 от Правилника.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НОИ – София, за причинените имуществени вреди на И.М.А.. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е бил постановен отказ по Заявление с вх. № 2113-08-1812/05.10.2022 г. на И.М.А. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, отменен с Решение № 2153-08-73/24.02.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали.

 Отмененото разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е индивидуален административни актове. С процесното разпореждане е бил постановен отказ за предоставяне на претендирано право, за което съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е предвидено задължително административно обжалване. Отменителното решение е издадено от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност - във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В подкрепа на горните изводи е налице и трайна и непротиворечива съдебна практика - Решение № 9577 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2023 г., III о., Решение № 4969 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1172/2023 г., III о., Решение № 7452 от 6.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2022 г., III о; Решение № 8585 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2017 г., III о.

Както вече бе посочено по-горе, производството по оспорване на процесното разпореждане се е развило по реда на КСО - чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред.

Според настоящия състав, в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, което е отменено от горестоящия орган - Директор на ТП на НОИ; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент е действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното производство не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред директора на ТП на НОИ, развило се по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Прилагането на посочената процесуална норма/чл. 143/ по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. В този смисъл е налице и съдебна практика -  Решение № 3407 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2010 г., IV о., Решение № 12086 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2011 г., IV о.

С други думи, единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Според съда, несъмнено в случая настъпилите за ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищецът е упълномощил адвокат, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което се установява от приложения по делото в оригинал Договор за правна защита и съдействие № **/*** г.

Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г., за което, както вече бе посочено по горе законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. В конкретния случай е налице намаляване на имуществото на И.М., поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което е предизвикано от издаване на незаконосъобразното разпореждане, материализиращо отказ за предоставяне на  заявеното право. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт, с който неблагоприятно е засегнат ищецът.

Настоящият състав приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли преки вреди.

В конкретния случай, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, като уговореното възнаграждение е било заплатено в брой от ищеца.

Отново следва да се отбележи, че след като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.   

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали производство по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие № **/*** г. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 300 лв. в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

В случай, че заявеното право на пенсия не е било отказано с горепосоченото разпореждане, а своевременно признато от органа, а не едва след постановяване на отменителното решение на директора на ТП на НОИ, ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред, което пък е задължително условия за последващо оспорване по съдебен ред.

Доводът на пълномощника на ответника за приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО, съгласно която норма при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, е неоснователен. Действащата към момента редакцията на нормата е в сила от 01.08.2023 г., а производството по административно обжалване на отменения като незаконосъобразен ИАА е протекло в периода м. 01.2023 г. – м.02.2023 г., поради което горецитираната норма е неприложима за спора по делото, тъй като не е била в действие към релевантния за производството момент на настъпване на вредата.

Съдът счита, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерен с извършената реална правна защита, поради което така поисканият размер на обезщетение от 300 лв. се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане.

С други думи, в конкретния случай претендираното обезщетение, произтичащо от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за производство по обжалване пред административния орган, не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

Според съда по делото не са налице предпоставките за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено ищецът е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 300 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Национален осигурителен институт гр. София да заплати на И.М.А. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството по административно оспорване на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, пред директора на ТП на НОИ - Кърджали.

Върху така присъдената главница, респ. с оглед уважаването на иска за обезщетение, предвид депозираното надлежното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, то основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде присъден законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, а именно в размер на 410 лв., от които внесена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което следва да бъде присъдено в пълен размер.         

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                           

Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на И.М.А. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от него възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. в производството по административно обжалване на Разпореждане № 2113-08-1812#14/06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на И.М.А. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: