Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
град Горна Оряховица, 03.05.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка
Колева и в
присъствието на прокурора ......…..….........…, като разгледа докладваното от
съдията Тонева гр.дело № 1070 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д., Г. К., чрез пълномощника си
юрисконсулт Н.Д. излага в исковата си молба, че ответницата
К.М.Б., ЛНЧ **********, е негов клиент с клиентски № **********, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №:
**********, находящ се на адрес ***. Посочва се, че облигационните отношения са
регламентирани от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго
- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от
Управителния съвет на „Енерго - Про Продажби” АД и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към момента, клиентът се задължава да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия. Сроковете са регламентирани в чл. 26, ал. 6 от
ОУДПЕЕ, като неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението
му да заплати дължимата сума в срок. Сочи се, че потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38
от ОУДПЕЕ, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден
на забавата до пълното погасяване на задължението, като към момента на подаване
на исковата молба К.М.Б. има неизплатени задължения в общ размер на 533.05 лв.,
като в сумата са включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 527.23
лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса възстановяване
по фактури, издадени в периода от 15.01.2018г. до 21.03.2018г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 5.82 лв., представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.04.2018г. Посочва се,
че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент сумите
по фактурите не са заплатени, което дава основание ищцовото дружество да
предяви настоящия иск. Моли съда да осъди ответницата К.М.Б. да му заплати
сумата от 533.05 лв. за обект на потребление с абонатен номер № **********,
включваща неплатени фактури за ел. енергия в размер на 527.23 лв.,
представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по
фактури, издадени в периода от 15.01.2018г. до 21.03.2018г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 5.82 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.04.2018г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата
дата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски
по настоящото дело. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. С писмена молба моли съда да уважи исковата претенция като
основателна и доказана и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ОТВЕТНИЦАТА К.М.Б., гражданин на
Великобритания, с ЛНЧ **********, без данни за регистриран постоянен и настоящ
адрес в Република Българияс адрес и данни за адрес в чужбина, чрез назначения й
особен представител – адв. Н.П. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата
молба, в който взема становище за допустимост на исковата претенция, въпреки
наличието на известни непълноти. Счита исковата претенция за вероятно
основателна, но категорично от основателността й ще вземе становище след
изслушване на заключението на вещото лице.
Счита, че от представените три броя фактури от дати 15.01.2018г.,
13.02.2018г. и 21.03.2018г. и Извлечение за фактури и плащания от 22.05.2018г.
е видно, че ответницата К.М.Б. като потребител с клиентски №
********** е получила и консумирала продадената й от ищеца електроенергия за
обект на потребление с абонатен номер № **********, находящ се на адрес ***,
като облигационните отношения са регулирани от общия закон – ЗЗД и подзаконовия
специален нормативен акт - „Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”АД, за които в исковата молба се
сочи, че действащи и приложими към момента, като е цитиран не съвсем точно
чл.17, т.2 от същите. В този състав е записано, че потребителят /не клиентът/
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота /а не фактурираната,
както е записано в исковата молба/ електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. Посочено е задължението на потребителя
за заплащане на консумираната ел. енергия в срок, независимо, че не е получил
фактурата, както и отговорността на същия за неплащаие в срок на дължимите суми
по чл. 38 от ОУДПЕЕ. Смята, че одобрените на „Е.ОН България продажби” АД Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са явно
действащи към момента, видно от публикуваните във в. „Труд” от 15.02.2017г. и
в. „Черно море” от 15.02.2017г. два броя уведомления, с които ищецът уведомява
своите клиенти, че „след отмяна на Решение ОУ-06 от 21.07.2014г. на ДКЕВР,
считано от 05.02.2017г. дружеството ще прилага в отношенията си с клиентите си
действалите преди 07.09.2014г. Общи условия на договорите за продажба па
електрическа енергия на „Енерто-Про Продажби” АД. Счита, че посоченото решение
обаче не касае „Енего-Про Продажби”АД, а „Е.ОН България продажби” АД, тъй като
ноторно неизвестно за живущите в Република България граждани и в частност
потребители кога „Е.ОН България продажби” АД се е трансформирало в „Енерго-Про
Продажби” АД.
В хода на съдебните прения особеният представител на
ответницата поддържа изразеното с отговора на ИМ становище.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено доказателство Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 1177, том VI, рег. № 12309, дело №
953/2016г. на К. Б.– нотариус с район на действие района на РС – Горна
Оряховица, вписана под № 296 в регистъра на НК, К.М.Б. е собственник на
недвижим имот, находящ се в с. **** – УПИ VI-46 по плана на с.Крушето, с площ от 1400 кв.м., заедно с
построените в имота жилищна сграда и стопански постройки.
От приетите писмени доказателства – заявление за продажба
на електрическа енергия № 4291478/30.09.2016г., Заявление №
4291477/30.09.2019г. за сключване на Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия и Договор №
4291477/11.10.2016г. за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ,,Енерго - Про мрежи” АД при Общи условия се
установява, че К.М.Б. е потребител на ел.енергия за битови нужди съгласно §1,
т.42 от ЗЕ. Не се спори, че в имота е
монтиран електромер, който е бил присъединен към ел.мрежа, поради което
ответницата има задължението да заплаща използваната ел.енергия. Също така, не
се спори, че страните са в договорна обвързаност; ответницата е потребител на електрическа
енергия като битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в
обект, находящ се в с. *** (по партида на „Енерго-Про Продажби”АД, клиентски № ********** за абонатен №
**********), т.е. между страните е налице облигационно правоотношение,
пораждащо правото на ответницата да закупува ел.енергия и насрещното право на
ищеца да получи цената за доставената от него стока.
От приетите писмени доказателства - извлечение от сметка
към 20.04.2018г.; справка за потреблението на ел.енергия от абонат с клиентски
№ ********** към 22.05.2018г.; извлечение за фактури и плащания за клиентски
№ ********** към 22.05.2018г.; фактура № ********** от 15.01.2018г. на стойност 294.92 лв.,
фактура № ********** от 21.03.2018г. на стойност 19 лв., фактура № **********
от 13.02.2018г. на стойност 213.31 лв. се установява, че ищецът е издал процесните
фактури съответно за начислена електрическа енергия за обект № ********** с адрес: ***
за периода от 21.11.2017г. до 20.12.2017г., за възстановяване на захранването и
за доставена електрическа енергия за периода от 21.12.2017г. до 20.01.2018г.
Общото задължение по издадените фактури
в периода: 15.01.2018г.-21.03.2018г. е 527.23 лв., като била начислена и
мораторна лихва върху главницата от настъпването на падежа на всяка една от
фактурите в размер на 5.82 лв., представляваща мораторната лихва от падежа на
всяка една от фактурите до 20.04.2018г.
Ответницата като
потребител с клиентски № ********** не спори, че е получила и консумирала продадената й от ищеца електроенергия за обект на
потребление с абонатен номер № **********, находящ се на адрес ***, за което са
издадени процесните три броя фактури.
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД /понастоящем „Енерго-Про Продажби”
АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби” АД с
протокол № 12/28.06.2007г. и одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.
Общоизвестно е, че с Решение № 798/20.01.2017г.
по адм.дело № 3068/2016г. на ВAС
окончателно бе отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД (влезли в сила на 07.09.2014г.).
От Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е.ОН България Продажби”АД /понастоящем „Енерго-Про Продажби” АД/, решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, и извлечения от вестници за публикации на Общите
условия, се установява, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия.
Сроковете са регламентирани в чл. 26, във вр. с чл. 15 от Общите условия, като
съгласно чл.26, ал.6 от Общите условия неполучаването на фактурата не
освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към „Енерго — Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От приетите извадка от списък за прекъсване и извадка от
списък с върнат статус от КМ и СТИ се установява, че на 21.03.2018г. е
прекъснато захранването с ел.енергия на ответницата за обект на
потребление
с абонатен № ********** ***, клиентски № **********, а по – късно
е възстановено.
По делото е допусната съдебно - икономическа експертиза.
Вещото лице дава заключение, че към 31.05.2018г. /датата на подаване
на исковата молба/, за клиентски № ********** и абонатен № **********, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се на адрес
****, са налични задължения по неплатени фактури /издадени в периода от 15.01.2018г. до 21.03.2018г./ на обща стойност 527.23 лв., като в това
число: 1/ по фактура № **********/15.01.2018г. за потребена ел.енергия за
електромер № 1114171563969510 за периода от 21.11.2017г. до 20.12.2017г., с
падеж 26.02.2018г. – задължение в размер на 294.92 лв.; 2/ по фактура №
**********/13.02.2018г. за потребена ел.енергия за електромер №
1114171563969510 за периода от 21.12.2017г. до 20.01.2018г., с падеж
26.03.2018г. – задължение в размер на 213.31 лв.; 3/ по фактура №
ТП3301355975/21.03.2018г. за възстановяване на захранването, с падеж
21.03.2018г. – задължение в размер на 19.00 лв. Към 25.03.2019г. /датата на извършване на проверката в счетоводството на ищеца/, задълженията по горепосочените
фактури са в същия размер. Считано от датата на падежа на всяко едно парично
задължение по процесните фактури
до 20.04.2018г., мораторната лихва е на
обща стойност 5.82 лв. Количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно - съобразно утвърдените от КЕВР цени, за съответния
период. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице
М.С.П., като компетентно, обосновано, неоспорено от страните и му дава вяра.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Уважаването на предявените искове предполага
установяването от
ищеца на
следните предпоставки: наличието на валиден договор за доставка на електрическа
енергия в описания в исковата молба обект; задължение по договора за ищцовото
дружество за доставка на електрическа енергия в посочения обект за исковия период; изпълнение на това
задължение; размера на стойността на доставената електрическа енергия за исковия период;
поставянето на ответника в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение.
Съгласно действащите към момента Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия /ОУДПЕЕ/ на „Е.ОН България Продажби”АД
/понастоящем „Енерго-Про Продажби” АД/, приети на основание чл.98а от ЗЕ с Протокол №12/28.06.2007г. и
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и конкретно чл.4, ал.1 -
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Енерго - Про Мрежи” АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от „Енерго - Про Продажби”АД. Предвид отмяната с
Решение № 798/20.01.2017г. на ВАС на Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с
което са одобрени ОУПЕЕ на „Енерго - Про Продажби” АД, приети с решение на УС
на дружеството от 16.09.2013г. и влезли в сила на 07.09.2014г., са приложими
Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия /ОУДПЕЕ/ на „Е.ОН България
Продажби”АД /понастоящем „Енерго-Про Продажби” АД/, одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Поради това твърдението на ответницата, че
посочените Общи условия са неприложими е неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства - заявление
за продажба на електрическа енергия № 4291478/30.09.2016г., Заявление №
4291477/30.09.2019г. за сключване на Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия и Договор №
4291477/11.10.2016г. за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ,,Енерго - Про мрежи” АД се установи, че в
процесния период от
15.01.2018г. до 21.03.2018г. ищцовото дружество и ответника са
били обвързани от действието на валиден договор за доставка на електрическа
енергия в недвижим имот ,находящ се в с. Крушето, ул. ,,Ален мак” № 5 по партида на „Енерго-Про
Продажби”АД, клиентски № **********, съгласно Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД.
Ответницата счита за недоказано, че ищцовото дружество -
„Енерто – Про Продажби” АД е правоприемник на „Е.ОН България Продажби“ АД.
Правоприемството е отразено в търговския регистър и предвид публичността на търговския
регистър всеки може да иска и извърши справка за наличието или липсата на
вписано обстоятелство или обявен акт в търговския регистър, като съгласно чл.107 от Наредба №
1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър същият е
достъпен чрез Интернет страницата на търговския регистър и оттук следва
възможността за изготвяне на справка за съответния търговски субект. Според
чл.23, ал.4 от ЗТР съдът, държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на
актове, обявени в търговския регистър. Поради това вписаното в търговския
регистър обстоятелство, че ищцовото дружество - „Енерто – Про Продажби” АД е правоприемник на „Е.ОН
България Продажби“ АД не се нуждае от доказване.
Установи се също така по делото, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про
Продажби” АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите
условия. Сроковете са регламентирани в чл. 26, във вр. с чл. 15 от Общите
условия, като съгласно чл.26, ал.6 от Общите условия неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок. Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго — Про Продажби” АД
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ответницата като потребител с клиентски № ********** не спори, че е
получила и консумирала продадената й от ищеца електроенергия за обект на потребление с абонатен
номер № **********, находящ се на адрес ***, за което са издадени процесните
три броя фактури: на обща стойност 527.23 лв.,
като в това число: 1/ по фактура № **********/15.01.2018г. за потребена
ел.енергия за електромер № 1114171563969510 за периода от 21.11.2017г. до
20.12.2017г., с падеж 26.02.2018г. – задължение в размер на 294.92 лв.; 2/ по
фактура № **********/13.02.2018г. за потребена ел.енергия за електромер №
1114171563969510 за периода от 21.12.2017г. до 20.01.2018г., с падеж
26.03.2018г. – задължение в размер на 213.31 лв.; 3/ по фактура №
ТП3301355975/21.03.2018г. за възстановяване на захранването, с падеж
21.03.2018г. – задължение в размер на 19.00 лв.
От заключението на изслушаната съдебно – икономическа
експертиза се установи, че към 31.05.2018г.
/датата на подаване на исковата молба/, за
клиентски № ********** и абонатен № **********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се на адрес **** са налични задължения
по процесните три фактури. Към 25.03.2019г. /датата
на извършване на проверката
в счетоводството на ищеца/, задълженията по горепосочените фактури са в същия размер.
Считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 20.04.2018г., мораторната лихва е на обща
стойност 5.82 лв. Количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно - съобразно утвърдените от КЕВР цени, за съответния
период.
С оглед изложеното
съдът намира за доказано наличието на валиден договор за доставка на електрическа
енергия в описания в исковата молба обект; задължение по договора за ищцовото
дружество за доставка на електрическа енергия в посочения обект за исковия период; изпълнение на това задължение;
размера на стойността на доставената електрическа енергия за исковия период; поставянето на ответника в
забава и размера на дължимото мораторно обезщетение, поради което исковата претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД е основателна и
следва да бъде уважена изцяло. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата 527.23 лв. – общо задължение за главница,
посочена в извлечение от сметка на К.М.Б. по клиентски № ********** към
20.04.2018г., във връзка с консумирана ел. енергия и такса за възстановяване за
обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се в с. Крушено,
ул. „Ален мак” № 5 и издадени фактура №
**********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г. и фактура №
**********/21.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 5.82 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 20.04.2018г., посочени в извлечение от сметка на К.М.Б.
по клиентски № ********** към 20.04.2018г., във връзка с консумирана ел.
енергия и такса за възстановяване за обект на потребление, заведен с абонатен №
**********, находящ се в с. Крушено, ул. „Ален мак” № 5 и издадени фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г. и фактура №
**********/21.03.2018г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата 680.00
лв., представляваща направените по
делото разноски, както следва държавна такса – 100 лв., държавна такса за
призоваване чрез ДВ – 30.00 лв., депозит за особен представител 300.00 лв.,
депозит за вещо лице по назначената по делото съдебно – икономическа експертиза
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с раздел IV, чл. 25, ал.1 от
Наредба за изплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.М.Б., гражданин на
Великобритания, с ЛНЧ **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д., Г. К., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, СУМАТА 527.23 лв. (петстотин
двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки) – общо
задължение за главница, посочена в извлечение от сметка на К.М.Б. по клиентски
№ ********** към 20.04.2018г., във връзка с консумирана ел. енергия и такса за
възстановяване за обект на потребление, заведен с абонатен № **********,
находящ се в **** и издадени фактура №
**********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г. и фактура № **********/21.03.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА 5.82 лв. (пет
лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.04.2018г.,
посочени в извлечение от сметка на К.М.Б. по клиентски № ********** към
20.04.2018г., във връзка с консумирана ел. енергия и такса за възстановяване за
обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се в **** и
издадени фактура № **********/15.01.2018г.,
фактура № **********/13.02.2018г. и фактура № **********/21.03.2018г.
ОСЪЖДА К.М.Б., гражданин на
Великобритания, с ЛНЧ **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д., Г. К., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, СУМАТА 680.00 лв. (шестстотин и осемдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на всяка от страните да
се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: