РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Благоевград, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500941 по описа за 2022 година
Производството се развива на основание разпоредбата чл.435,
ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №27005/12.10.2022г. от Н. И.
А., срещу Разпореждане от 29.09.2022 г., постановено по изп.дело
№137/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т.. В нея са изложени доводи за
неправилност на акта на съдебния изпълнител, с който е отказал
вдигането на запор върху суми от трудово възнаграждение. Поддържа
също, че необосновано не е постановил връщането на суми, преведени
по сметка на съдебния изпълнител, които представляват
несеквестируем доход. Ето защо длъжникът в изп.д. иска от окръжния
съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане.
Становище по частната жалба е постъпило от взискателя
„Финанс инфо асистанс“ ЕООД, според който жалбата е
неоснователна.
1
В мотивите си по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ В. Тозева сочи, че е
налице нормативна забрана за изплащане на суми по запор, когато
постъпленията в сметката са от несеквестируем доход и третото лице,
което прави удръжките на сумите, следва да следи за постъплението
на суми, представляващи несеквустируем доход. Твърди, че е дала
изрични указания по чл. 446а, ал.5 от ГПК на третото лице „И.“ АД,
което го е уведомило, че по сметката открита при него от длъжника А.
не постъпват доходи от трудово възнаграждение или пенсия. В тази
връзка ЧСИ счита, че като се е позовало на информацията от третото
лице е процедирало законосъобразно.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна и
отговаря и на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и
чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от
жалбата по чл.436, ал.2 ГПК.
С оглед на това дали е насочена против подлежащо на обжалване
акт или действие на съдебния изпълнител, тя е процесуално
допустима частично. Съображения :
В обжалваното Разпореждане от 29.09.2022 г., постановено по
изп.дело №137/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т. са постановени два
диспозитива, т.е. тя се е произнесла по две различни искания, макар и
обосновани с едни и същи доводи за несеквестируемост.
Съдът приема, че по изложените в настоящата жалба доводи от
длъжника, че върху доход от трудово възнаграждение е наложена
обезпечителна мярка запор, и така изпълнението е насочено върху
имущество, което смята за несеквестируемо, жалбата е допустима
против отказа да се вдигне запора по арг. от чл.435, ал.2 ГПК.
Както е имал повод да посочи в мотивите си по т.1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на
ВКС, ОСГТК несеквестируемостта на паричните вземания е забрана
да ги събира друг освен длъжника. Затова, когато паричното вземане е
частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия),
2
наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В тази връзка
следва да се посочи, че ЧСИ В.Т. е изпратила Запорно съобщение с
изх. №11796/22.03.2022г. до третото лице „И.“ АД като подробно го е
информирала, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
несеквестируемата част от доходите по чл. 446 от ГПК, както и по
отношение на кои вземания той не поражда действие и не се
изпълнява. Заедно с това е поискала изрично да се съобщи на ЧСИ
дали по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия
или възнаграждения за работа. Изпълняващото запора „И.“ АД е
отговорило на запорното съобщение с писмо изх. №35316/06.07.2022г.
, в което е посочило, че по откритата при него сметка не постъпват
доходи от трудово възнаграждение или пенсия.
От своя страна работодателят на длъжника А. е посочил в
Удостоверение от 26.09.2022г., че тя получава трудовото си
възнаграждение по платежна сметка с IBAN :
BG96ESPY40040081171023 в „И.“ АД.
Видно е от отчета по тази сметка, че от приход от заплата в
размер на 901, 54лв. третото лице е прихванало сумата от 199, 81лв.
по запора за настоящото изд.дело. Съгласно в чл.446, ал.1 от ГПК, ако
изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху
друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия,
чийто размер е над минималната работна заплата, то може да се
удържа само част от трудовото възнаграждение и в случая 1/3 от
размера над МРЗ, т.е. 63, 85лв., тъй като няма доказателства, че
длъжника е с деца, които издържа. От изложеното следва, че третото
задължено лице е превело погрешно на съдебния изпълнител повече
от допустимото от закона, и така е нарушило несеквестирумостта на
част от трудовото възнаграждение, т.е. плащането е реализирано от
част от несеквестируемата сума.
Ново прихващане на сума от 710лв. по изп.д. №137/2022г.
третото задължено лице „И.“ АД е направило на 28.07.2022г., като е
3
сторило това от доход за заплата в размер на 1420лв. В този случай
секвестируема е била сумата от 236, 67лв., а не прихванатата сума от
710лв. Т.е. отново е засегната несеквестируема част от дохода от труд
на длъжника.
При така констатираните обстоятелства съдът счита, че не следва
да отменя запора върху сумите от трудово възнаграждение, които
постъпват в банковата сметка на А. в „И.“ АД, тъй като този доход е
частично несеквестируем, защото е в размер над МРЗ.
Заедно с това неправлиното прилагане на нормата на чл. 446,
ал.1, т.1 от ГПК е допуснато от третото задължено лице, а не от ЧСИ.
Следва да се посочи, че ЧСИ В. Тозева е изпълнила законосъобразно
правомощията си по налагане на запора на процесната банкова сметка,
което беше обсъдено в мотивите по – горе.
Настоящият състав счита, че погрешно платеното на ЧСИ от
третото задължено лице, следва да бъде върнато на длъжника от
погрешно платилия. Съдът обаче няма правно основание да
осъществява контрол за законосъобразност по отношение на това
задължение, тъй като такъв не е уреден в чл. 435, ал.2 от ГПК. Ето
защо, частната жалба от Н. И. А., срещу Разпореждане от 29.09.2022
г., постановено по изп.дело №137/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т. в
частта, в която е отказано връщане на постъпила на 01.07.2022г. сума
в размер на 199, 81лв. и на сума в размер на 710лв. на 29.07.2022г. по
изп.д. №137/2022г. е недопустима.
За пълнота на изложението съдът сочи, че длъжникът има
възможност да иска възстановяване на причинените му вреди от
третото задължено лице по исков ред или от ЧСИ като инициира
заповедно производство, респ. исково производство.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд намира, че
следва да отхвърли като неоснователна частната жалба от Н. И. А.,
срещу Разпореждане от 29.09.2022 г., постановено по изп.дело
№137/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т. в частта, в която е отказано
4
вдигането на запор върху суми, които постъпват като трудово
възнаграждение по сметка с IBAN : ***** в „И.“ АД, а частта, в която
е отказано връщане на постъпила на 01.07.2022г. сума в размер на 199,
81лв. и на сума в размер на 710лв. на 29.07.2022г. по изп.д.
№137/2022г. да остави жалбата без разглеждане като недопустима.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на Н. И. А., с
адрес в гр. Разлог, ул. „Л.Н.“ №35 срещу Разпореждане от 29.09.2022
г., постановено по изп.дело №137/2022 г. по описа на ЧСИ В.Т. в
частта, в която е отказано вдигането на запор върху суми, които
постъпват като трудово възнаграждение по сметка с IBAN : ***** в
„И.“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната
жалба на Н. И. А., с адрес в гр. Разлог, ул. „Л.Н.“ №35 срещу
Разпореждане от 29.09.2022 г., постановено по изп.дело №137/2022 г.
по описа на ЧСИ В.Т. в частта, в която е отказано връщане на
постъпила на 01.07.2022г. сума в размер на 199, 81лв. и на сума в
размер на 710лв. на 29.07.2022г. по изп.д. №137/2022г. и
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 –
седмичен срок от съобщаването му, а в останала част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5