РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6111 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “Търговска
база” ЕООД гр. Русе, представляван от управителя Камен Иванов Йосифов чрез
процесуалния си представител твърди, че на 01.10.2008г. с ответника “А.
Логистикс” ООД са сключили договор за наем на два урегулирани поземлени имоти,
находящи се в с. Казичене, район Панчарево, Столична община, при месечна наемна
цена 1500 лв без ДДС или 1800 лв с включен ДДС, платима до 10-то число на
текущия месец. С допълнително споразумение от 30.03.2009г. размерът на наемната
цена бил променен само за месеците април, май, юни и юли 2009г. на 1000 лв без
ДДС или 1200 лв с включен ДДС, след който период наемателят е следвало да
заплаща наемна цена в размер на 1500 лв без ДДС или 1800 лв с ДДС. След месец
юли 2009г. ответникът продължил да заплаща наем в размер на 1000 лв без ДДС или
1200 лв с ДДС, без да има съгласие от негова страна. С писмена покана от
12.09.2019г. поканил ответника да му заплати разликата в наемната цена за три
години в общ размер 18000 лв без ДДС или 21600 лв с ДДС, отчитайки погасените
по давност до момента наемни вноски, като му е дал седемдневен срок за плащане
по банков път. Поканата е получена от ответника на 13.09.2019г., както и по
електронна поща, но ответникът не е заплатил разликата в наемната цена. Моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумата 18000 лв без ДДС или 21600 лв с
ДДС, представляваща остатък от дължимата наемна цена по договор за наем от
01.10.2008г. за периода от месец октомври 2016г. до м. септември 2019г., вкл.,
заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът “А. Логистикс” ООД с.
Казичене, представляван от управителя А. Теодоров Димитров, чрез процесуалния
си представител взема становище за неоснователност на иска. Възразява, че
ищецът не е собственик на целия УПИ III-1176 с площ 4036 кв.м., а
само на 3173 ид.ч. от общо 4036 ид.ч., поради което няма право да претендира
цялата наемна цена. Една от причините за намаляване на наемната цена с
допълнителното споразумение от 30.03.2009г. за месеците април, май, юни и юли
2009г. е очакването да се разреши спора за собствеността на имота с трети лица
и ищецът да го придобие изцяло, което не се е случило, поради което счита, че
уговорката за намаляване на наемната цена е запазила своето действие между
страните. В продължение на целия 10-годишен период на наемното правоотношение
ищецът е издавал фактури за плащанията на наемната цена в размер на 1200 лв и е
получавал плащане в този размер, без да оспорва размера. Заявява, че е
изпълнявал точно задълженията си по наемното правоотношение и ищецът винаги е
приемал изпълнението в размер на 1200 лв с ДДС без възражения, че изпълнението
не съответства на договореното. Моли искът да се отхвърли изцяло с присъждане
на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Установено е,
че страните по делото са сключили на 01.10.2008г.
писмен договор
за наем, съгласно който наемодателят-ищец е предоставил на ответното дружество-наемател
за временно и възмездно ползване за срок от една година – до 30.09.2009г.,
считано от 01.10.2008 година, следните поземлени имоти: УПИ IV-1176
в квартал 3 по плана на гр. София, находящ се в местността “с. Казичене –
стопански двор” с площ 4827 кв.м. и УПИ III-1176 в квартал 3 по плана
на гр. София, находящ се в местността “с. Казичене – стопански двор” с площ 4036 кв.м.,
при месечна наемна цена 1500 лв без ДДС за двата поземлени имота – чл.2, ал.1.
Съгласно ал.3, плащането се счита за извършено в деня, в който сметката на
наемодателя бъде заверена с дължимата сума, като при получаване на сумата от
наема наемодателят издава в законовия срок данъчна фактура за получената наемна
сума и я изпраща по пощата на наемателя на адреса на управлението му.
С Допълнително споразумение от 30.03.2009г.
към договора за наем от 01.10.2008г. страните са се договорили месечният наем
за месеците април, май, юни и юли 2009г. да е в размер на 1000 лв без ДДС - §1
от споразумението, с който е допълнена редакцията на чл.2, ал.1 от договора за
наем. В §2 е посочено, че останалите клаузи от договора остават непроменени.
Споразумението е влязло в сила, считано от 01.04.2009г.
С Допълнително споразумение от 30.07.2009г.
към договора за наем от 01.10.2008г. страните са се съгласили да променят чл.1,
ал.2 от договора и той е придобил следната редакция: “Наемодателят е собственик на отдадения под наем имот,
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №38, том I,
рег. №429, дело №34/2005г.” - §1. Съгласно §2 от споразумението, страните са се
съгласили, че ако тридесет дни преди
изтичането на срока по чл.3, ал.3 на действие на договора някоя от страните не
отправи писмено изявление до другата страна, че желае договорът да бъде
прекратен, същият се продължава автоматично за период от една година и че
правилото за автоматичното продължаване срока на договора се прилага
многократно. Съгласно §3 от същото споразумение, страните са се съгласили да
променят редакцията на чл.4 от договора относно условията за прекратяването му,
което може да настъпи предсрочно от наемателя с едномесечно предизвестие до
наемодателя - ал.1, както и по взаимно съгласие – ал.2. Останалите клаузи от
договора от 01.10.2008г. остават непроменени, а споразумението влиза в сила,
считано от датата на подписването му - 30.07.2009г.
Договорът за наем от 01.10.2008г.,
както и допълнителните споразумения от 30.03.2009г. и от 30.07.с.г., са
подписани от договорящите страни и не са оспорени.
Следователно
между страните са били установени фактически договорни отношения за наем на
описаните поземлени имоти, продължили до 01.10.2019г., по което обстоятелство
не се спори.
Няма спор и относно обстоятелството, че
наемодателят е изпълнил задължението си да осигури достъп и възможност
поземлените имоти да се ползват от наемателя, съобразно уговореното в чл.1,
ал.3 от договора за наем – за паркинг и престой на различни видове превозни
средства, включително и през исковия период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
(противни доказателства липсват, както и възражения в т.см.). Поради това
ответникът-наемател му дължи заплащане на уговорения паричен еквивалент на
предоставеното му ползване.
Тъй като “А. Логистикс” ООД не е заплащало дължимия наем в пълен
размер след 01.08.2009г., “Търговска база” ЕООД
е предявило иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 21600 лв, представляваща остатък
от наемна цена с ДДС за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. (36 месеца х
600 лв),
заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба,
както и в съдебно заседание на 18.02.2020г. процесуалният представител на
ответното дружество е направил и поддържа възражение, че ищецът-наемодател не е
собственик на цялата предоставена му за ползване площ на УПИ III-1176 от 4036
кв.м., а само на 3173/4036 ид.ч., поради което неоснователно претендира цялата
наемна цена.
Възражението е неоснователно, тъй като за валидността на
наемното правоотношение е без всякакво значение дали наемодателят е собственик
на предоставената за ползване площ, след като същият е предал вещта на
наемателя, респ. предоставил е ползването на УПИ III-1176, съгласно чл.1, ал.4
от договора за наем от 01.10.2008г. Наемодателят е задължен да предостави
спокойното ползване на наетата вещ, без да е необходимо да е собственик на
същата или да има вещно право на ползване върху нея. Затова обстоятелството, че
трето лице имало някакво право върху наетата вещ – УПИ III-1176, не може да
интересува наемателя, след като ответникът не е бил отстранен от поземления
имот. Както се посочи по-горе, по делото е безспорно, че ответникът е ползвал
същия поземлен имот за периода от месец октомври 2016г. до м. септември 2019г. Поради
това той дължи на ищеца изцяло уговорения паричен еквивалент на предоставеното
му ползване през исковия период.
Възражението на ответника, че изпълнението съответства на
договореното между страните, тъй като в продължение на целия период на наемното
правоотношение ищецът е издавал фактури за плащанията на наемната цена в размер
на 1200 лв и е получавал плащане в този размер, без да оспорва размера и винаги
е приемал изпълнение в размер на 1200 лв с ДДС без възражения, също е
неоснователно.
Видно от приложената на л.68 счетоводна справка от
11.02.2020г., която не е оспорена, ищецът е издавал фактури за получената
наемна цена съгласно уговореното в чл.2, ал.3, изр.2 от договора за наем от
01.10.2008г., с изключение на фактури №№ 40284/05.09.2016г.,
43238/08.03.2019г., 43264/02.04.2019г., 43311/02.05.2019г., 43354/03.06.2019г.,
43386/01.07.2019г., 43413/01.08.2019г. и 43440/02.09.2019г., които са издавани
преди получаване на наемната цена. Неправилно е разбирането на процесуалния
представител на ответника, че “…въпросните
фактури представляват признание за правоотношение между страните, за неговото
съдържание и за размера на това правоотношение”. Между страните е учредено
валидно облигационно правоотношение по писмен договор за наем от 01.10.2008г. и
основанието за плащане възниква при изпълнението на договора: с предоставяне
ползването на поземлените имоти на ответника възниква правото на ищеца да иска
престиране, респ. плащане на определената в договора цена.
При това положение предявеният
осъдителен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД се явява основателен за сумата 21600 лв с
ДДС, представляваща остатък от дължимата наемна цена по договор за наем от
01.10.2008г. за периода от месец октомври 2016г. до месец септември 2019г.,
вкл. и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от предявяването му - 08.10.2019г.
до окончателното изплащане.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 2064 лв разноски по делото, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “А. Логистикс” ООД със седалище и адрес на управление
в с. Казичене, Столична община, ул. “3-ти март” №9А, представлявано от
управителя А. Теодоров Димитров, ЕИК ********* да заплати на “Търговска база”
ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, ул. “Академик Михаил Арнаудов”
№4, представлявано от управителя Камен Иванов Йосифов, ЕИК *********, сумата 21600 лв с ДДС, представляваща
остатък от дължимата наемна цена по договор за наем от 01.10.2008г. за периода
от месец октомври 2016г. до месец септември 2019г., включително, заедно със законната лихва, считано от 08.10.2019г. до окончателното
изплащане, както и 2064 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: