Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 18.06.2019
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д.
№ 15520 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от М.Й.К., ЕГН **********
против „С.“ ЕООД и В.В.П., ЕГН ********** за установяване недействителност на
извършеното между ответниците на 05.12.2012г., прехвърляне на три недвижими имота,
намиращи се в Жилищна сграда с подземни гаражи, гаражи, магазини, построена в
дворно място, в гр. София, район „Красно Село“, ул. „*****“ № 11-13,
представляващи Гараж № 6, находящ се
на партера, със застроена площ 18,67 кв.м., двор заедно с 25.415% идеални части
от общите части на надземните гаражи, разпложени на партера на сградата
равняващи се на 5,17 кв.м. и заедно 0,507% идеални части от правото на строеж
върху мястото; Ателие № 1, находящ
се на партер, със застроена площ от 61,53 кв.м., състоящо се от две помещения и
тоалетна, заедно с 2,725% идеални части от общите на сградата, равняващи се на 14,53
кв.м. и заедно с 1,959% идеални части от правото на строеж върху мястото; Ателие № 2, находящ се на партер, със
застроена площ от 41,76 кв.м., състоящо се от едно помещение и тоалента, заедно
с 1,445% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7,68 кв.м. и
заедно с 1,273% идеални части от правото на строеж върху мястото, обективирано
в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на
задължение по запис на заповед № 25, том ІІІ, рег. № 6818, дело № 379 от
05.12.2012 г. на нотариус А.Г., помощник – нотариус по заместване при нотаруис Д.Т.,
рег. № 041 на НК, вписан в Служба по вписванията под Акт № 16, том CXXXI, д. № 28699/2012
г.
В исковата молба ищцата излага, че е кредитор на първия ответник „С.- 1“
ЕООД като има вземане по отношение на ответника за сумата в размер на 102 600 евро
– платена на отпаднало основание по развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2008 г. между страните, ведно със законна
лихва върху тази сума от 01.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и за сума
в размер на 64 800 евро - неустойка по т. 9.6 от договора, ведно със законна лихва
върху нея от 01.06.2012 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 33 112,78
лв. - разноски по делото. Твърди, че посочените вземания са установени с влязло
в сила Решение № 2438/ 14.04.2015 г. по гр.д. № 7861/2012 г. на СГС, ГО, 1-14 с-в,
по силата на което първият ответник е осъден да й заплати тези суми във връзка
с развалянето на сключения между тях договор.
Излага, че по време на съдебното производство по посоченото гражданско дело,
ответникът „С.- 1“ ЕООД се е разпоредил с подробно описаните по-горе имоти като
е прехвърлил същите на втория ответник по делото В.П.П. – син на управителя и
едноличен собственик на „С.- 1“ ЕООД. Твърди, че с прехвърлянето на недвижимите
имоти на втория ответник В.П., първият ответник я е увредил в качеството й на кредитор,
тъй като с разпоредителната сделка е намалил имуществото си, поради което не е
могла да се удоволетвори за присъдените й парични суми. Излага, че с оглед
роднинската връзка между В.П.П., който е управител на първия ответник „С.- 1“
ЕООД и втория ответник В.В.П., знанието за увреждащото действие на
разпоредителната сделка се предполага по силата на презумцията по чл. 135, ал. 2
от ЗЗД.
В тази връзка, моли съда да постанови съдебно решение, с което да обави за
недействително по отношение на нея прехвърлянето на посочените по-горе
недвижими имоти и претендира разноски по делото.
Ответникът В.В.П. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен поради изтекла погасителна давност на
основание чл. 110 ЗЗД, считано от деня на извършването на увреждащата сделка
към датата на исковата молба. Излага, че роднинската връзка между него и
управителя на „С.“ ЕООД е безспорна, но намира за неоснователно твърдението за наличие
на знание у него, че е било и/или е налице вземане на ищцата от това дружество.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове и претендира разноски по делото.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК
възможност, ответникът „С.- 1“ ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 11.08.2008 г., сключен между „С.- 1“ ЕООД – като
продавач и М.Й.К. – като купувач, видно от който страните са се задължили да
сключат окончателен договор, с който продавачът да прехвърли на купувача правото
на собственост върху недвижими имоти, находящи се на първи надземен етаж в
новопостроена монолитна 6 етажна сграда с жилища, магазини и гаражи, находяща
се в гр. София, ул. „*****и № 4, ЦГЧ - зона В - 16 УПИ, цялото с площ от 726
кв.м, съставляващ парцел ІІ-2,3 от кв. 75а по плана на гр. София ЦГЧ, а именно:
партерен гараж № 1, със застроена площ от 26,04 кв.м., партерен гараж № 2, със
застроена площ от 22,56 кв.м., партерен гараж № 3, със застроена площ от 11,33
кв.м., партерен гараж № 4, със застроена площ от 12,23 кв.м., партерен
гараж № 5, със застроена площ от 24,32 кв.м., партерен гараж № 6, със
застроена площ от 26,18 кв.м., като срещу прехвърленото му право на собственост
върху описаните имоти купувачът се задължава да заплати на продавача договорената
цена в размер на 108 000 евро с вкл. ДДС. Приложен е и Анекс от 01.07.2009
г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, видно от който
страните са предоговорили основни параметри по него.
По делото е представена искова молба вх. № 59263,
подадена в СГС на 01.06.2012 г., видно от която М.Й.К. е предявила иск срещу
ответника „С.“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъдждането
му да й заплати сумата от 102 600 евро – платената от нея до момента сума
по Предварителен договор от 11.08.2008 г., както и сумата от 64 800 евро –
неустойка.
От представеното по делото Решение от 14.04.2015 г. по
гр.д. № 7861/2012 г. на СГС, І-14 с-в /влязло в сила на 30.10.2015 г./, се установява,
че ответникът „С.- 1“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М.Й.К. на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 102 600 евро - платена на отпаднало
основание по развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот
от 11.08.2008 г., ведно със законна лихва върху сумата от 01.06.2012 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 64800 евро - неустойка по т. 9.6 от договора, ведно със законна
лихва върху сумата от 01.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 33 112,78 лева - разноски по делото.
По делото е представен и изпълнителен лист от 16.11.2015
г., издаден ог СГС по гр.д. № 7861/2012 г. на СГС, І-14 с-в, издаден в полза на
М.Й.К. срещу „С.- 1“ ЕООД, с който същият е осъден да й заплати присъдените със
решението суми.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне
на недвижими имоти срещу погасяване на задължение по запис на заповед № 25, том
ІІІ, рег. № 6818, дело № 379 от 05.12.2012 г. на нотариус А.Г., помощник –
нотариус по заместване при Д.Т., рег. № 041 на НК се установява, че В.П.П., ЕГН
**********, в качеството му на управител и представляващ „С.- 1“ ЕООД – в
качеството на „прехвърлител“ е прехвърлил на В.В.П., ЕГН ********** – в
качеството на „приобретател“, следните собствени на дружеството „С.- 1“ ЕООД
недвижими имоти, находящи се в „Жилищна сграда с
подземни гаражи, гаражи, магазини“, построена в дворно място, в гр. София, район
„Красно Село“, ул. „*****“ № 11-13, цялото с площ от 552,40 кв.м, съставляващо
УПИ № ІІ – 8,9, в кв. 2, по рег. план на гр. София, м. „хиподрума“, а именно: Гараж № 6, находящ се на партера на
сградата, със застроена площ 18,67 кв.м., заедно с 25.415% ид. части от общите
части на надземните гаражи, разпложени на партера на сградата равняващи се на
5,17 кв.м. и заедно с 0,507% ид. части от правото на строеж върху мястото; Ателие № 1, находящ се на партера на
сградата, със застроена площ от 61,53 кв.м., състоящо се от две помещения и
тоалетна, заедно с 2,725% ид. части от общите на сградата, равняващи се на 14,53
кв.м. и заедно с 1,959% ид. части от правото на строеж върху мястото; Ателие № 2, находящо се на партера, със
застроена площ от 41,76 кв.м., състоящо се от едно помещение и тоалента, заедно
с 1,445% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 7,68 кв.м. и
заедно с 1,273% ид. части от правото на строеж върху мястото, който нот. акт е вписан
в СВп под вх. рег. № 55143, Акт № 16, том CXXXI, д. № 28699/2012 г.
По делото е представено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх.
№ 5785 от 20.12.2017 г. на София, р-н „Лозенец“, от което се установява, че В.В.П.,
ЕГН ********** е законен наследник – син на В.П.П., ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за размера
на дълга, изх. № 3549/03.05.2019 г. на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 е удостоверено, че
по образуваното изп. дело № 20189250402804 по молба на М.Й.К., въз основа на
издаден изпълнителен лист от 16.11.2015 г. на СГС на основание решение по гр.д.
№ 7861/2012 г. на СГС, І.14 с-в размерът на дълга към 09.05.2019 г. е
463 276,10 лв. като във връзка с проведени публични продани на недвижимо
имущество, собственост на длъжника по делото, в полза на взискателя е изплатена
сума общо в размер на 144 904,64 лева. В удостоверението е отбелязано, че
от извършените по изпълнителното дело справки се установява, че длъжникът „С.-
1“ ЕООД не притежава друго движимо или недвижимо имущество, към което да се
насочи изъпълнението.
По делото са приложени и 3 броя постановления за
възлагане на недвижими имоти, изх. № 39207/01.06.2018г., изх. №
69457/24.03.2017 г. и изх. № 69448/24.03.2017 г. по изп. дело № 201558510403620
на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на КЧСИ за извършени публични продани по това
дело на апартаменти № 24, 26 и 30.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата
сключеният от ответниците „С.“ ЕООД и В.В.П. договор за прехвърляне на три
недвижими имота, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на
задължение по запис на заповед № 25, том ІІІ, рег. № 6818, дело № 379 от
05.12.2012 г. на нотариус А.Г., помощник – нотариус по заместване при Д.Т.,
рег. № 041 на НК.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране
вземането на кредитора.
За да бъде уважен искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице
кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1/ да са налице
вземания на ищеца срещу единия ответник, от които ищецът извежда качеството си
на кредитор; 2/ да е налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да
се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на
кредитора; 3/ длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането,
произтичащо от сделката, ако е възмездна.
Качеството кредитор е обусловено от наличието на действително вземане,
което трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от
длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора е дали
вземането е ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка, достатъчно е да е възникнало, да е действително и да
не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.
В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена и оборима презумпция за знание, когато
третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра,
низходящ или възходящ на длъжника.
С оглед на изложеното, в настоящия
случай, предвид установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска
твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи,
само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо. В процесния случай безспорно се установи, че е налице първата предпоставка
за уважаване на иска - ищцата по делото има качеството на кредитор
по отношение на ответника „С.- 1“ ЕООД по развален предварителен договор между
тях, сключен на 11.08.2008 г.
Наред с това по делото безспорно се установи, че
вземанията на ищцата по делото срещу ответника „С.– 1“ ЕООД са установени с
влязло в сила решение № 2438/14.04.2015 г. по гр. д. № 7861/2012 г. на СГС, ГО,
1-14 с-в, с което ответникът „С.- 1“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М.Й.К.
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 102 600 евро – като платена на отпаднало основание по развален
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 11.08.2008 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 01.06.2012 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 64800 евро - неустойка по т. 9.6 от договора, ведно със законна
лихва върху сумата от 01.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 33 112,78
лева - разноски по делото. Следователно, в настоящия случай се установи
качеството на кредитор на ищцата по развален предварителен договор за
покупко-продажба между страните от 11.08.2008 г. В този смисъл в производството
по този иск, съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо, а напроти, в настоящия случай се установи,
че вземанията на ищцата са установени с влязло в сила решение и издаден въз
основа на него изпълнителен лист, поради и което несъмнено същата е кредитор на
първия ответник. Наред с това по делото не се установи тези вземания да са
удовлетворени, поради което ищцата се легитимира като кредитор на първия
ответник по делото.
Настоящият състав намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване
на иска - наличие на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му
характер.
В тази връзка по делото се установи, че на 05.12.2012 г. дружеството „С.- 1“ ЕООД се е разпоредило със свои имуществени права, като е прехвърлило собствените си
три процесни недвижими имота на втория ответник В.П.П., което е обективирано в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
погасяване на задължение по запис на заповед № 25, том ІІІ, рег. № 6818, дело №
379 от 05.12.2012г. на нотариус А.Г., помощник – нотариус по заместване при Д.Т.,
рег. № 041 на НК, вписан в СВп под вх. рег. № 55143, Акт
№ 16, том CXXXI, д. № 28699/2012 г.
От приетата по делото искова молба по гр.д. № 7861/ 2012 г. І-14 състав се
установи, че същата е депозирана в деловодството на СГС на 01.06.2012 г., като
делото е приключило с влязло в законна сила решение № 2438/14.04.2015г., от
което следва, че атакуваната от
ищцата сделка е извършена след възникване на вземането.
Съдът намира, че процесният договор за покупко-продажба е
увреждащ ищеца като кредитор.
Съгласно константната практика на ВКС, отразена в редица
решения /напр. решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., І т.о. на
ВКС, решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г.о. на ВКС и
др/ увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност. Прието е също, че увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си., поради което, напълно без значение е и на каква
точно стойност са отчуждените имоти.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че в настоящия
случай, с извършването на атакуваната сделка първият ответник като длъжник безспорно
е намалил имуществото си, което служи като общо обезпечение за изпълнение на
задълженията му към ищцата и затруднява удовлетворяването на ищцата. С правните
си действия длъжникът е затруднил удовлетворяването на кредитора, тъй като го е
лишил от възможността за принудително изпълнение върху имотите на длъжника –
имущество, което в значително по-голяма степен гарантира възможността за
удовлетворяване вземането на кредитора в пълен обем в сравнение с предоставения
като обезпечение имот.
Изхождайки от основния принцип, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори - чл. 133 ЗЗД, следва
да се приеме, че с продажбата на своите имоти, длъжникът е извадил от
патримониума си вещни права, към които ищцата би могла да насочи претенциите
си. Нещо повече, в случая, не са ангажирани доказателства от ответника, че към
момента на извършване на слелката, същият е разполагал с парични средства или
друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредитора, като навеждането
на такива доводи и доказването им е в негова тежест. Дори напротив, от
представеното като доказателство по делото Удостоверение за размера на дълга
изх. № 3549/ 03.05.2019 г., издадено от ЧСИ Р.Ч. по изп.д. № 2018250402804,
образувано по молба на взискателя М.Й.К. срещу първия ответник „С.1“ ЕООД е
видно, че размерът на дълга към 09.05.2019г. е 463 276,10 лв., като във връзка
с проведени публични продани на взискателя е изплатена сума в размер на 144
904,64 лв., като в същото е посочено от съдебния изпълнител, че при извършените
справки е установено, че длъжникът не притежава друго движимо или недвижимо имущество,
към което да се насочи изпълнението с цел погасяване на остатъка от
задължението. Поради изложеното, съдът намира, че е налице и втората
предпоставка за уважаването на иска.
По отношение на следващата предпоставка, съдът намира, че
освен наличието на увреждащо действие, е необходимо, предвид възмездния
характер на процесната сделка, да е налице и знание за това увреждане от страна
на лицето, с което длъжникът е договарял.
В практиката си ВКС приема, че за да е налице знание за
увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно
как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
По делото не се спори, а посоченото обстоятелство се
установи и от представеното като доказателство по делото Удостоверение за родствени
връзки изх. № 5785/20.12.2017г. издадено от СО, р-н „Лозенец“, че вторият
ответник по делото В.В.П. е син на Управителя на дружеството и едноличен
собственик „С.“ ЕООД В.П.П. и следователно в конкретния случай, една от договарящите
страни е юридическо лице.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективарана в
редица решения /решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. ва ВКС, ГК,
ІІІ г.о, решение № 219/17.02.2010 г. по т.д. № 752/2009 г. на ВК, ТК, ІІ т.о./
е прието, че приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД следва да се
разпростре и за лица, които са собственици или представляват юридическите лица
– страни по атакуваната сделка и се намират в родствени отношения, от кръга на
посочените в цитираната норма. В същия смисъл е и постановеното Решение № 120
от 02.02.2000г. на ВКС по гр.д. № 704/1999г. на V г.о., в което е прието, че органите
се състоят от физически лица, носители на волеизявление, които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и
съответно валидно го обвързват. Закона определя
за воля на юридическото лице да
се счита изявената вола на определени физически лица и когато тези физически
лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а като
юридическо лице.
В тази смисъл оборимата презумпция за знание на
увреждането, установено с чл.135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по
отношение на юридическите лица. Следователно презумпцията за знание на
увреждането се предполага, когато договарящите, в случая управителят на
дружеството длъжник – „С.- 1“ ЕООД и купувачът по увреждащата сделка В.В.П. са
баща и син.
Съдът намира, че доколкото в тежест на ответниците –
страни по увреждащата сделка е да докажат незнанието си, респ. да оборят
презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а такива доказателства не се
ангажирани от тях по делото, са налице всички предпоставки на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за уважаване на предявения иск иска.
На следващо място, съдът следва да разгледа и направеното
от ответника възражение за погасяване на претенцията на ищцата, поради изтичане
на предвидения в закона давностен срок.
Искът
по чл.
135 ЗЗД се погасява с
изтичане на 5-годишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Началото на давностния
срок тече от момента на извършване на увреждащото действие, т. е. от сключване
на увреждащата сделка. От този момент, увреденият става носител на субективното
право на обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника (в
този см. решение № 147/25.07.2016 г. по дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и решение № 7/26.01.2012 г. по дело № 456/2011 на
ВКС, III ГО).
Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се
изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната
давност за предявяването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, започнала да
тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на
горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото
вземане. Давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД се спира само в
изчерпателно посочените в чл. 115 ЗЗД хипотези, в това число и докато трае
съдебния процес за вземането / чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД/. В настоящия случай,
атакуваната сделка е извършена на 05.12.2012 г., от която дата, по изложените
по-горе съображения, е започнала да тече 5-годишната погасителна давност за
предявяване на претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Производство по настоящото
дело е образувано въз основа на искова молба с вх. № 160821, подадена в
деловодството на СГС на 29.11.2017 г., т. е. преди изтичането на пет години от
извършване на разпоредителните сделки, поради което съдът намира, че
предявеният по делото иск не е погасен по давност.
Във връзка с изложените по делото правни изводи, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, ответниците следва да заплатят на
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото съобразно приложен
списък с разноски по чл. 80 ГПК в размер на 5000 лева – адвокатско
възнаграждение и 1682,51 лв. – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.Й.К., ЕГН **********,***
извършената разпоредителна сделка между „С.“ ЕООД,ЕИК *****със седалище и адрес
на управление:*** и В.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** по прехвърляне на три
недвижими имота, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу погасяване на задължение по запис на заповед № 25, том ІІІ, рег. №
6818, дело № 379 от 05.12.2012 г. на нотариус А.Г., помощник – нотариус по
заместване при нотаруис Д.Т., рег. № 041 на НК, вписан в Служба по вписванията
под Акт № 16, том CXXXI, д. № 28699/2012 г., с която В.П.П., ЕГН **********, в качеството му на управител и
представляващ „С.- 1“ ЕООД – в качеството на „прехвърлител“ е прехвърлил на В.В.П.,
ЕГН ********** – в качеството на „приобретател“, следните собствени на
дружеството „С.- 1“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в „Жилищна сграда с подземни гаражи, гаражи, магазини“, съгласно Разрешение за
ползване № ДК-07-188 от 09.04.2009 г. на Началник сектор „СК“ при столична
РДНСК, построена в дворно място, в гр. София, район „Красно Село“, ул. „*****“
№ 11-13, цялото с площ от 552,40 кв.м, съставляващо УПИ № ІІ – 8,9, в кв. 2, по
рег. план на гр. София, м. „хиподрума“, а именно: Гараж № 6, находящ се на партера на сградата, със застроена площ
18,67 кв.м., при граници: гараж № 5, гараж № 7, двор, заедно с 25.415% идеални части
от общите части на надземните гаражи, разпложени на партера на сградата
равняващи се на 5,17 кв.м. и заедно с 0,507% идеални части от правото на строеж
върху мястото; Ателие № 1, находящ
се на партера на сградата, със застроена площ от 61,53 кв.м., състоящо се от
две помещения и тоалетна, при граници: ателие № 2, гараж № 4, двор, магазин №
1, магазин № 2, заедно с 2,725% идеални части от общите на сградата, равняващи
се на 14,53 кв.м. и заедно с 1,959% идеални части от правото на строеж върху мястото;
Ателие № 2, находящо се на партера, със
застроена площ от 41,76 кв.м., състоящо се от едно помещение и тоалента, при
граници: ателие № 1, двор, коридор, заедно с 1,445% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 7,68 кв.м. и заедно с 1,273% идеални части
от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД и В.В.П., ЕГН ********** да заплатят на М.Й.К., ЕГН ********** общо
сумата от 6682,51 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: