Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 06.04.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурора
като
разгледа
докладваното от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело
№ 178 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнението на наказанията и
задържането под стража /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Ю.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора –
Стара Загора, с направено искане с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за
прекратяване на действия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като бъде разпоредено на Началника на
Затвора – Стара Загора преустановяването на упражняваното спрямо Д.Ю.С.
унизително и нечовешко отношение и психологически тормоз от страна на главния
готвач в ЗОЗТ „Черна гора“ и да следва установения в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за
допускане на лишения от свобода до работа и връщането му на работа в кухнята на
ЗОЗТ „Черна гора“.
Д.Ю.С. твърди, че след прекъсване
на наказанието по здравословни причини и проведено лечение, на 19.02.2021г. е
бил върнат за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в
ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, като от 05.03.2021г. е възстановен
на работа като помощник-готвач в кухнята на ЗО. Твърди, че главният готвач е
започнал да го тормози психически и да го заплашва, да го обижда и нагрубява, като
унизителното и нечовешкото отношение, на което е бил подложен от страна на
главния готвач на ЗОЗТ „Черна гора“, го принудило на 17.03.2021г. да подаде
Декларация по чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС за гладна, жадна и инсулинова стачка. На
18.03.2021г. е подал нова декларация за прекратяване на обявената срещу главния
готвач на ЗОЗТ стачка. С последващи декларации от 19.03.2021г. и от
21.03.2021г. Д.С. отново е обявил гладна, жадна и инсулинова стачка и отказ от
медицинска помощ. Твърди, че въпреки че
не е подавал писмена или устна молба или декларация за освобождаване от работа
и че не е била издавана заповед за освобождаването му от работа по чл.170, ал.3
от ППЗИНЗС, считано от 18.03.2021г. Д.С. не е бил допуснат до работното си
място, независимо от изричното му искане за връщането му на работа. Счита, че
фактическите действия на администрацията в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора –
Стара Загора по възпрепятстването на достъпа му до работа, нарушават забраната
по чл.3 от ЗИНЗС. Поддържа, че неспазването на установения в закона ред за
допускането му до работа, който осигурява не само правото му на защита, но и
съхранява човешкото му достойнство, обуславя извод за осъществено спрямо него
нечовешко и унизително отношение и третиране, в нарушение на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и Конституцията на РБългария. По
тези съображения е направено искане за постановяване на разпореждане за
преустановяване на действията, уронващи неговото човешко достойнство и за
спазване на установения в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за допускане до работа.
В
съдебно заседание адв. Г.М. от АК – Пловдив, като пълномощник на Д.С.,
представя уточнение към подадената жалба, в което неоснователността на
действията на пенитенциарната администрация по недопускането до работа на лишения
от свобода като помощник-готвач в кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“, се обосновава
със съображения за незаконосъобразност и нищожност на издадената от Началника
на Затвора – Стара Загора Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. за отстраняването на
Д.С. от работа на основание чл.170, ал.2 от ППЗИНЗС. Поддържа се, че заповедта
е издадена от некомпетентен орган и е абсолютно немотивирана от фактическа
страна.
Ответникът – Началник
на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
искането като недопустимо и неоснователно. Поддържа, че по реда на чл.276, ал.1
от ЗИНЗС е недопустимо да се оспорват правни действия, каквото се явява
обективираното в Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на Затвора –
Стара Загора волеизявление. С подробно изложени съображения обосновава, че
случая недопускането до работа на лишения от свобода се основава на постановена
заповед по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС за спирането от работа на Д.Ю.С. на длъжност
помощник-готвач затворническа столова по щата на обслужващата дейност на
Затвора – Стара Загора, поради което фактическите действия по недопускането до
работа на С. в кухненския блок, нито са незаконосъобразни, нито представляват
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Д.Ю.С. изтърпява
общо наказание в размер на 7 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ в Затвора
– Стара Загора, като на 22.02.2021г. е преразпределен в ЗОЗТ „Черна гора“ към
Затвора – Стара Загора, след като е бил в прекъсване на наказанието по здравословни
причини от 07.07.2020г. до 19.02.2021г. След връщането е възстановен на работа
като помощник-готвач в кухненския блок на ЗОЗТ „Черна гора“. Съгласно
представените по делото писмени обяснения, дадени от л.св. Д.Д.Т., л.св. Ж.М.П.
и л.св. Т.М.Д., както и от изготвените Докладна записка от Д.Г.Г.–
майстор-готвач в ЗОЗТ „Черна гора“ и Рапорт от инспектор СДВР при ЗОЗТ „Черна
гора“, се установява, че на 17.03.2021г. около 8.00 – 8.30 часа лишеният от
свобода Д.С. отказва да изпълни нарежданията на главния готвач относно начина,
по който следва да се приготви храната за обяда, като при направена забележка
от страна на главния готвач Д.С. напуска кухнята. Когато се връща по-късно с
инспектор СДВР заявява, че повече няма да работи, а с главния готвач ще се
видят в съда. С Докладна записка от Г.Г.- ИСДВР на 1-ва група ЗОЗТ „Черна
гора“, до Началника на Затвора – Стара Загора, е направено предложение на
основание чл.170, ал.3 във вр. с ч.170, ал.2 от ППЗИНЗС, да бъде разпоредено
л.св. Д.С. да бъде спрян от участие в трудова дейност към вътрешен кухненски
блок при ЗОЗТ „Черна гора“. В докладната записка е посочено, че на 17.03.2021г.
в 8.30 часа лишеният от свобода Д.С. е заявил, че не желае да приготви храната
за обяд съгласно технологичното меню и по начина, по който му възлага
майстор-готвача. Между С. и главният готвач възниква словесен спор и С. напуска
работното си място. Сочи се за констатирано, че л.св. С. системно не се справя
с възложената му работа, често отсъства от работното си място, с което
препятства приготвянето на храната.
На 17.03.2021г. Д.С.
е подал до Окръжна прокуратура – Стара Загора жалба – Декларация по чл.68, ал.4
от ППЗИНЗС, за обявена от лишения от свобода гладна, жадна и инсулинова стачка,
във връзка с възникнал професионален и междуличностен конфликт между него и
главния готвач относно начина на приготвяне на храната, с твърдения за
нечовешко, унизително и обидно отношение от страна на главния готвач към него,
в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. С Декларация от 18.03.2021г. Д.С.
заявява отказ от обявената срещу главния готвач на ЗОЗТ „Черна гора“ гладна,
жадна и инсулинова стачка.
Със Заповед №
Л-1069 от 18.03.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.170, ал.2 от
ППЗИНЗС и докладна записка от Г.Г.– ИСДВР на 1-ва група в ЗОЗТ „Черна гора“, е
разпоредено спирането от работа на лишения от свобода Д.Ю.С. на длъжност помощник
готвач затворническа столова по щата на обслужващата дейност на Затвора – Стара
Загора, считано от 18.03.2021г. Заповедта е връчена при условията на отказ за
получаването й от л.св. С., удостоверено с подписите на двама свидетели.
С последващи
декларации по чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС от 19.03.2021г. и от 21.03.2021г. л.св. Д.С.
отново е обявил гладна, жадна и инсулинова стачка и съотв. отказ от медицинска
помощ, която стачка е прекратена с Декларация от 22.03.2021г. По повод жалбата
на Д.С. срещу майстор-готвача в ЗОЗТ „Черна гора“ е извършена проверка, за
резултати от която ОП – Стара Загора е уведомена с писмо изх. № 1304/
24.03.2021г. на Началника на Затвора – Стара Загора.
По делото са
представени и приети като доказателства утвърдена от Главния директор на ГДИН
длъжностна характеристика за длъжността „майстор-готвач“ в ЗО; утвърдена от
Началника на Затвора – Стара Загора длъжностна характеристика за длъжността
„помощник готвач“ в ЗО „Черна гора“ по утвърден Списък на лишените от свобода
от обслужващата и комунално-битовата дейност на Затвора – Стара Загора; Заповед
№ Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на Затвора – Стара Загора за спиране от
работа лишеният от свобода Д.Ю.С.; Рапорт от инспектор СДВР при ЗОЗТ „Челна
гора“, Обяснения от л.св. Д.Д.Т., Ж.М.П., Т.М.Д.; Докладни записки от Д.Г.Г.– майстор-готвач
в ЗОЗТ „Черна гора“ и от ИСДВР на 1-ва група ЗОЗТ „Черна гора“, Декларации от Д.С.
по чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС за обявяване на гладна, жадна и инсулинова стачка и
съотв. за отказ от обявената стачка.
Към материалите по
делото е приложено адм. дело № 381/ 2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Съдът
намира, че направеното от Д.С. искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, е
процесуално допустимо – подадено е от лице с правен интерес, което твърди, че
спрямо него от органи по изпълнение на наказанията и от длъжностни лица на
затворническата администрация се извършват фактически действия, представляващи
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в психически тормоз,
заплахи, унизително и нечовешкото отношение и третиране от страна на главния
готвач в ЗОЗТ „Черна гора“ и незаконосъобразно недопускане до работа на лишения
от свобода. Противно на твърдяното от процесуалния представител на ответника,
със сезиращото съда искане по реда на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС не се оспорват
правни действия и в частност законосъобразността на обективираното в Заповед №
Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на Затвора – Стара Загора волеизявление. А
изложените от пълномощника на Д.С. в представеното в съдебно заседание
„уточнение“ на подадената жалба съображения за нищожността
/незаконосъобразността/ на Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на
Затвора – Стара Загора, са такива за обосноваване на търсената защита срещу
твърдените като незаконосъобразни и нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС
действия по недопускането на лишения от свобода до работа. Дали и доколко е
допустимо осъществяването на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт в това производство, е въпрос, по който съдът
ще се произнесе при разглеждането по същество на подаденото по реда на чл.276,
ал.1 от ЗИНЗС искане.
Съгласно разпоредбата
на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може
да иска: т.1 - прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение
на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3 и т.2 - извършването на действия с
цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Нормата
на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя,
че осъдените и задържаните под стража лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Анализът на приложимата нормативна
регламентация води до извода, че защитата по част шеста „Защита срещу
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, чл.276 и сл. от ЗИНЗС,
обхваща единствено и само фактически
действия и/или бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Следователно предмет на
проверка в настоящото производство е дали спрямо лишения от свобода Д.С. се
извършват твърдените в сезиращото съда искане фактически действия - психически
тормоз, заплахи, унизително и нечовешкото отношение и третиране от страна на
главния готвач на ЗОЗТ „Черна гора“ и недопускане на лишения от свобода до
работа, не по установения за това ред и съотв. дали тези действия могат да се
квалифицират като незаконосъобразни и нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че подаденото от Д.Ю.С. искане с правно основание
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, е неоснователно, по следните съображения:
Първото проявление на
релевираната като основание на подаденото искане по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
незаконосъобразна административна дейност – действия на длъжностно лице от
администрацията на ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, представляващи
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, се свързва с твърдения за осъществяван
спрямо Д.С. психически тормоз, заплахи, обиди, унизително и нечовешкото
отношение от страна на главния готвач на ЗОЗТ „Черна гора“. По делото обаче
липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като
индиция, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за извършвани такива
действия от лицето, назначено на длъжност „майстор-готвач“ в ЗО, по отношение
на лишения от свобода С., работещ на длъжност „помощник готвач“ в ЗО „Черна
гора“ по утвърден Списък на лишените от свобода от обслужващата и
комунално-битовата дейност на Затвора – Стара Загора. Тъкмо обратното –
приетите като доказателства по делото рапорти, докладни записки и писмени
обяснения, дадени от други лишени от свобода лица, работещи в кухненския блок
на ЗОЗТ „Черна гора“, еднозначно сочат, че възникващите на работното място конфликтни
ситуации /от професионален и междуличностен характер/, вкл. тази от
17.03.2021г., се свързват с поведението на лишения от свобода Д.С. –
неизпълнение на трудовите задължения и на възложената му работа;
противопоставяне на нарежданията на майстор-готвача относно менюто и начина на
приготвяне на храната; агресивни действия и реакции от страна на С. спрямо
останалите работещи в кухнята лишени от свобода лица. В този смисъл съдът
приема, че не само че не е доказано твърдяното унизително и нечовешкото
отношение и третиране от страна на майстор-готвача на ЗОЗТ „Черна гора“ към
л.св. Д.С., но това твърдение категорично се опровергава от събраните по делото
писмени доказателства.
Второто
проявление на сочената като основание на подаденото искане по чл.276, ал.1, т.1
от ЗИНЗС незаконосъобразна административна дейност, се свързва с недопускането
до работа на Д.С., считано от 18.03.2021г. без лишеният от свобода да е подавал
писмена или устна молба или декларация за освобождаване от работа и без да е
издавана заповед за освобождаването му от работа по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС.
Последното твърдение се явява опровергано от представената и приета като
доказателство по делото Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г., издадена от Началника
на Затвора - Стара Загора, с която на
основание чл.170, ал.2 от ППЗИНЗС и докладна записка от Г.Г.– ИСДВР на 1-ва
група в ЗОЗТ „Черна гора“, е разпоредено спирането от работа на лишения от
свобода Д.Ю.С. на длъжност помощник готвач затворническа столова по щата на
обслужващата дейност на Затвора – Стара Загора, считано от 18.03.2021г., като
заповедта е връчена при условията на отказ за получаването й от л.св. С.,
удостоверено с подписите на двама свидетели. Очевидно действията на
длъжностните лица от пенитенциарната администрация по недопускането на л.св. С.
до работа, са обусловени именно от изпълнението на посочената заповед и от прилагането
на произтичащите от заповедта правни последици, свързани с преустановяване /спиране/
на осъществяваната от лишения от свобода трудова дейност /работа/. В този
смисъл действията по недопускането на Д.С. до работа не могат да бъдат
определени като незаконосъобразни нито поради извършването им не по установения
в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред, нито като такива, извършвани без правно основание по
см. на чл.250, ал.1 от АПК. Изложените в жалбата доводи, възпроизвеждащи мотиви
от Разпореждане № 273 от 29.06.2020г. по адм. дело № 381/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора /което разпореждане е било постановено във
връзка с предходно недопускане до работа на л.св. Д.С./, очевидно в случая са
неоснователни. Всъщност именно в изпълнение на разпореденото от Старозагорския
административен съд /Началникът на Затвора – Стара Загора да следва установения
в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за допускане на Д.С. до работа/, действията по
недопускането на С. до работа са предприети след издаването на заповедта по чл.
170, ал.3 от ППЗИНЗС.
Относно
изложените от пълномощника на жалбоподателя възражения досежно нищожността
/незаконосъобразността/ на Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на
Затвора - Стара Загора, следва да се
отбележи следното:
Константна е
съдебната практика, че заповедта по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС по своята правна
същност представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по правилата на дял ІІІ, чл.145 и сл.
от АПК. Еднозначно също така се приема и че в
съдебно-административното производство инцидентен контрол относно валидността и
законосъобразността на индивидуален административен акт, е недопустим. Такава
правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско
производство. В този смисъл в производство по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС,
респ. по реда на чл.250 и сл. от АПК, е недопустимо осъществяването на косвен
съдебен контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт - защитата
срещу разпоредените с административния акт правни последици следва да се
реализира по предвидения процесуален ред за оспорване на акта чрез неговото
обжалване. Ето защо и доколкото от една страна Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на Затвора
- Стара Загора обективира
властническо волеизявление, представляващо правно, а не фактическо действие, а
от друга страна тази заповед по своята същност представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, доводите на
пълномощника на Д.С. за нищожност /незаконосъобразност/ на заповедта, не следва
да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство, образувано
по искане с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, независимо, че
оспорените действия по недопускането на лишения от свобода до работа се основат
на разпореденото със Заповед № Л-1069 от 18.03.2021г. на Началника на Затвора
- Стара Загора спиране от работа на
л.св. Д.С.. Лицето, явяващо се неблагоприятно засегнато от правните последици
на заповедта, разполага с процесуалното право на жалба против административния
акт, което право обаче следва да бъде упражнено по съответния процесуален ред.
Доколкото от една
страна недопускането до работа на Д.С. се основава на постановена заповед по
чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС за спирането от работа на лишения от свобода, а от
друга страна по аргумент от чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС правото на труд на
изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно и абсолютно задължение на
длъжностните лица да осигурят или да възложат работа на лишения от свобода
според неговите предпочитания, оспорените действия по недопускането до работа
на С. не са нито неоснователни /незаконосъобразни/ по см. на чл.250, ал.1 от АПК, нито представляват действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС - не
релевират каквато и да е била проявна форма на унизително или нечовешко
отношение и третиране спрямо лишения от свобода от страна на органи по
изпълнение на наказанията или на длъжностни лица от затворническата
администрация. С оглед на което подаденото от Д.С. искане с правно основание
чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС се явява неоснователно и като такова, следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Д.С. следва да
бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на
100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК и чл.37 от ЗПП.
Съдът
констатира, че по делото оспорващият, въпреки дадените указания, не е внесъл държавната
такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от
Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо Д.С.
следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.280,
ал.2, т.1 от ЗИНЗС, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от Д.Ю.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора –
Стара Загора, искане с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, за
прекратяване на действия, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и за разпореждане на Началника на Затвора – Стара Загора
преустановяването на упражнявано спрямо Д.Ю.С. унизително и нечовешко отношение
и психологически тормоз от страна на главния готвач в ЗОЗТ „Черна гора“ и да
следва установения в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за допускане на лишения от свобода
до работа и връщането му на работа в кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“, като неоснователно.
ОСЪЖДА
Д.Ю.С., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора –
Стара Загора, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Ю.С., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, да заплати по сметка на Административен съд –
Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна
жалба в 3-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: