Определение по дело №487/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260044
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20205550100487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ….                                             15.02.2021 г.                                   гр.Гълъбово

 

РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО                             I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети февруари                                две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

                                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

адм. дело № 487 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на ЕТ“Мустак – Мюмюнали Дурмуш – Мюмюне Дурмуш“ против заповед 600 /22.10.2020 г. на Кмета на Община Гълъбово, с която поради неизпълнение на клаузи от три договора за отдаване под аренда на пасища, мери и ливади от Общински поземлен фонд, е наредено да се прекратят договорите.

В Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че при неизпълнение от страна на наемателите със заварени наемни договори на задължението им да ги приведат в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ (§ 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ), както и при наличие на която и да било от трите хипотези, уредени в чл. 37м, ал. 4, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗСПЗЗ, Кметът е нормативно задължен да прекрати договорите и в тези случаи компетентен да разгледа жалбите срещу актовете на Кмета за прекратяване на договорите е съответният районен съд.

В случая обаче, видно от съдържанието на  обжалваната заповед, същата не е заповед, нито по чл. 37м, ал. 4, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗСПЗЗ, нито по чл. § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Съгласно горецитираното Тълкувателно решение съотношението между чл. 15 ЗОС (в който случай компетентен да разгледа спора е административният съд) и чл. 37м ЗСПЗЗ и в частност § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е на обща към специални правни норми. Но в случая обжалваната заповед не е такава по чл. 37м ЗСПЗЗ и в частност по  § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Не случайно и като основание за издаването е посочена разпоредбата на чл. 44, ал.2 във връзка с ал.5 ЗМСМА, а не норма от специалния закон - ЗСПЗЗ. С обжалваната заповед е наредено прекратяване на договорите поради неизпълнение на договорно поети задължения от арендатора, уговорени в чл. 3 от договорите – да опазва и да почиства имотите, като в чл. 5 от договорите е регламентирано тяхното прекратяване при неизпълнение на тези договорно поети от арендатора задължения

Следователно обжалваната в настоящото производство заповед не е издадена при реализиране на фактическия състав на прекратяването на договорите по специалния закон (ЗСПЗЗ). Предвид което не е налице изключението по параграф 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа спора е Административен съд – Стара Загора. Тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и за спазването й съдът следи служебно.

С оглед горното, съдът намира, че делото, на основание чл.135, ал.1 АПК, следва да бъде изпратено за разглеждане на надлежния съд – Административен съд – Стара Загора, а производството по настоящото дело – прекратено.

Доколкото настоящото дело е административно такова, не се прилага правилото за обжалваемостта на настоящото определение по чл. 121 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 487/ 2020 г. по описа на Ррайонен съд – Гълъбово и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на надлежния съд - Административен съд – Стара Загора.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: